№ 16

гр. София, 14.04.2020

В.К.С, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на трети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

с участието на секретаря А. Й, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 352/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ БВА и сие „ ООД против решение № 296/01.11.2018 г. по т.д.№ 497/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 337/05.07.2018 г. по т.д.№ 352/2017 г. на Окръжен съд – С. З, с което е отхвърлен предявения от касатора против Х.Д.Р. иск, за признаване за установено в отношенията между страните, че „БВА и сие „ ООД има вземане към ответника Х. Р., в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху същата сума от 07.08.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание запис на заповед от 07.05.2006 г., за което вземане кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 1543/08.08.201 по ч.гр.д.№ 2309/2017 г. по описа на Районен съд – Казанлък. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Намира, че изводите на съда са в противоречие със съдържанието на записа на заповед, досежно приетата недействителност на менителничния ефект, на основание чл.486 ал.2 ТЗ, поради определяне падежа на задължението в противоречие с чл.486 ал.1 ТЗ. Оспорва и извода на съда за недействителност на ефекта, като издаден в нарушение на чл. 535 т.2 ТЗ, тъй като съдържа условие за плащането по ценната книга.

Ответната страна - Х. Р. – оспорва касационната жалба, Поддържа като правилен извода на съда за отречена от съдържанието на ценната книга безусловност на плащането по същата, в противоречие с чл. 535 т.2 от ТЗ. Поддържа и довода за липса на задължителен реквизит на ценната книга – еднозначно определен падеж - чл.535 т.3 ТЗ, поради което същата е недействителна, на основание чл. 537 вр. с чл.486 ал.2 ТЗ, с оглед уговорените едновременно падеж на конкретна дата и на предявяване – чл. 486 ал.1 т.1 и т.4 ТЗ.

С определение № 531/ 25.11.2019 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса : Кога би бил налице задължителния реквизит по чл.535 т.2 ТЗ на запис на заповед – безусловно обещание за плащане ?, обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с т.2 от ТР № 1/2005 г. по тълк.дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС и т.4д от ТР № 4/18.06. 2014 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение,с оглед правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК, съобразно доводите и възраженията на страните, за да се произнесе съобрази следното :

Предявен е иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК, за установяване вземане на ищеца „БВА и сие„ ООД спрямо ответника Х. Р., на основание запис на заповед от 07.05.2006 г., в размер на 50 000 лева. Ответникът е оспорвал записа на заповед досежно автентичност на подписа си на издател, което оспорване е останало недоказано с приетата по делото съдебно-графологична експертиза. Противопоставил е и довод за недействителност на ценната книга, предвид наличието на падеж, определен по два начина – на определена дата / чл.486 ал.1 т.4 ТЗ / и на предявяване / чл.486 ал.1 т.1 ТЗ /, на основание чл.486 ал.2 вр. с чл. 537 и чл.535 т.3 ТЗ. В хода на производството се позовава и на недействителност, поради липса на съдържащо се в ценната книга безусловно обещание за плащане, доколкото след подписа на издател е изписан текст : „ Правата по настоящия ще се претендират при нарушение на договореностите между страните „. Ответникът оспорва да е задължен към ищеца с претендираната сума, като акцентира на непосочена от последния каузална причина за издаването на записа на заповед, Последващо заявява, че с поемателя СД „БВА, А. и сие„, чийто правоприемник се явява ищеца, е бил единствено в трудово правоотношение, но не конкретизира каузалната причина за издаване на записа на заповед с обезпечителна за вземането на това основание функция, нито такова изявление е направил ищеца.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, въззивният съд е споделил решаващите изводи на първоинстанционния, че се касае за падеж, определен по два начина, в противоречие с чл.486 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.537 ТЗ, доколкото е посочено дължимо плащане „ на падежа 30.12.2016 г. или при поискване и след тази дата„. Предвид това е прието,че записа на заповед не съдържа задължителен реквизит, съгласно чл.535 т.3 ТЗ и това го прави недействителен. Споделил е и извода, че записа на заповед не съдържа безусловно обещание да се плати, както предвид липса в текста на ценната книга на такова словосъчетание – „ безусловно се задължавам да заплатя„, така и предвид посочването на условие - текста след подписа на издател, със съдържанието : „ Правата по настоящия ще се претендират при нарушение на договореностите между страните„. Така се оказва липсващ и втори задължителен реквизит на ценната книга – по чл.535 т.2 ТЗ.

По правния въпрос:

Отговор на същия е даден в тълкувателната съдебна практика, обосновала допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В т.2 на ТР № 1/2005 г. по тълк.дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС е прието, че изразите „ безусловно обещавам „, „ безусловно се задължавам „ или друг равнозначен израз не са абсолютно условие за действителност на записа на заповед, стига в същия да не е обективирано условие за пораждане действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума. В доразвитие на разбирането за „условие „ за пораждане действие задължението за плащане в ценната книга, с т.4д от ТР № 4/2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че добавката относно наличието на каузално правоотношение между страните опорочава ценната книга до степен на недействителност с а м о а к о отрича безусловния характер на поетото задължение. Ако не засяга задължителните й реквизити добавката не опорочава формата й и следва да се счита ненаписана, Видно от мотивите на Тълкувателното решение, касае се за хипотеза, в която менителничното задължение е упоменато като произтичащо от неизпълнение на задължение по каузална сделка, доколкото изрично е посочено, че записа на заповед обичайно се издава именно с обезпечителна функция, като средство за обезпечаване на парични задължения, произтичащи от сключени договори, В този смисъл ОСГТК е приело, че приемане на противното би обезсмислило утвърдилата се в практиката функция на записа на заповед. Прието е,че отбелязване, при което е посочено, че менителничният ефект е породен от конкретно каузално правоотношение, е от значение при доказването на иска по чл.422 ГПК, при възражение на издателя срещу вземането, претендирано на основание записа на заповед. Следва да се съобрази и формиралата се съдебна практика за обвързаността между падежа на задължението по каузалното правоотношение и това по записа на заповед, съгласно която / решение № 108/22.07.2014 год. по т.д.№ 2418/2013 год., реш.№ 171 /11.11.2014 год. по т.д.№ 2913/2013 год. на І т.о., реш.№ 249/02.02.2015 г. по т.д.№ 4224/ 2013 г., всички на състави на І т.о. на ВКС / в производство по реда на чл.422 ал.1 ГПК вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, на основание записа на заповед, ако е изискуемо към падежа на ценната книга, при условие, че е предварително доказана обезпечителна функция на същата по отношение конкретно задължение по каузалното правоотношение между издателя и поемателя, За вземания, които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Ако менителничният ефект обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, то за реализиране вземане по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент. В противен случай би се постигнало неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция на записа на заповед.

Следователно: Под условие за плащането в ценната книга, опорочаващо действителността й, следва да се разбира упоменаването на бъдещо несигурно събитие – условие по смисъла на чл.25 ЗЗД, от което / сбъдването или несбъдването му / е обусловено изпълнението на платеца – издател. С оглед утвърдилата се обезпечителна функция на записа на заповед и съдебната практика по реализирането й в производство по чл.410 и сл. ГПК, не е налице такова условие, когато ценната книга упоменава тази обезпечителна функция по отношение изпълнението на договорно задължение, т.е. чрез използването й се замества липсата на доброволно изпълнение на договорно задължение, стига основанието и изискуемостта на същото да следват от съдържанието на каузалното правоотношение и да са налице към падежа по записа на заповед, в съответствие с това съдържание – обстоятелства установими при оспорване в производството по чл.422 ГПК.

По основателността на касационната жалба :

С оглед отговора на правния въпрос решаващият извод на въззивния съд, за визирано в съдържанието на ценната книга условие за плащането, не може да бъде споделен. Вписаното след съдържанието на ценната книга съставлява препратка към съществуващо между страните каузално правоотношение, с оглед неизпълнение на изискуемо към датата на падежа задължение на издателя по което, за поемателя ще възникне вземането му, на основание ценната книга. Ценната книга не съдържа уговорката а к о и д о к о л к о т о възникне задължение за плащане на такава сума, тъй като - логично изводимо от визирането на конкретна дата като падеж - за издателя обективно съществува парично задължение в размера на сумата по ценната книга, изискуемо на тази дата, но ценната книга би се реализирала като основание за плащане доколкото не би било извършено доброволно изпълнение на паричното задължение, изискуемо на, респ. и след тази дата, В това именно е коментираната и в ТР № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС обезпечителна функция на записа на заповед, подлежаща на оспорване в производството пи чл.422 ГПК. В аналогичен смисъл са и разрешенията в постановените по реда на чл.290 ГПК решения по т.д.№ 1348/2013 г. и т.д.№ 2724/2014 г. на 1 т.о. на ВКС.

Несъстоятелен е и извода на съда за уговорен падеж по два различни начина. Това би било така, ако за определяне на падежа би било относимо единствено посоченото и съобразено от въззивния съд съдържание – израза „ на падежа 30.12.2016 г. или при поискване и след тази дата „.Ценната книга, обаче, както предходно на посочения израз, така и след същия, но все в текста на менителничния ефект / горе, вдясно под заглавието и последен параграф преди подписа на издател /, съдържа двукратно безпротиворечиво и ясно посочен падеж на определена дата, посочената и в спорния израз - 30.12.2016 г., при това и с конкретно място на плащането, различно от местоживеенето на издателя. При трикратно материализирана воля на издателя за падеж на определена дата, допуснатото противоречие не може да обоснове неяснота относно падежа, особено след като еднозначно определен падеж на същата дата го и следва, а не само предхожда, но предпоставя тълкуване досежно смисъла на израза „ при поискване и след тази дата „, В случая не се касае за тълкуване на едностранното волеизявление досежно определяне на падежа, като задължителен реквизит - такъв е ясно и недвусмислено изводим от съдържанието на ценната книга в цялост, а за смисъла на добавеното в спорния израз, поради което не се касае за недопустимо тълкуване, в противоречие с приетото в решение № 96/ 28.07.2017 г. по т.д.№ 1907/2016 г. на 1 т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. В същото изрично се сочи, че при обективирани в менителничния ефект и други изявления, извън задължителното му съдържание, смисълът на същите подлежи на тълкуване, при неяснота и с цел извеждане на действителната воля на издателя, доколкото с тези допълнителни изрази не се оборва безусловния характер на поетото обещание за плащане или не се въвежда определен по друг начин падеж или последователни падежи. Само словосъчетанието „ при поискване и на всяка следваща / в смисъл на следваща падежа / дата „ не удовлетворява допустим според чл.486 ТЗ друг начин на определяне на падежа. При ясно изводим падеж на определена дата, независимо от и извън спорния израз, настоящият състав намира, че последният следва да се възприема не като кумулативно посочен и друг падеж - „ на предявяване„, а като логично относим към необходимото съдействие на кредитора, за изпълнение задължението на длъжника, при настъпила изискуемост, съобразно иначе ясно определения в ценната книга падеж, обичайно съпроводено с предаването й на длъжника - издател / чл.492 ал.1 ТЗ /. Това тълкуване е логично изводимо от последния параграф на записа на заповед, в който е упоменато конкретно място и трето лице, при което да се извърши плащането на датата 30.12.2016 г., което място е различно от местожителството на платеца и определено изисква съдействието на поемателя за изпълнението от издателя, осъществимо както на датата на която настъпва изискуемостта, така и на всяка следваща, при вече настъпилата изискуемост, Това е смисъла на добавеното „ при поискване и на всяка следваща / падежа / дата „, Неявяването на поемателя – кредитор на посоченото място за плащане на падежа, доколкото не е въведен изричен довод за противното от ищеца, съответно доказан, не погасява задължението на издателя на менителничния ефект, а единствено го освобождава от последиците на забава, считано от падежа 30.12.2016 година, каквато поначало е недопустимо да се претендира в заповедното производство – т.4 от ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк.дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС и т.4а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Следователно, главният иск се явява основателен и доказан за сума в размер на 50 000 лева, ведно със законна лихва върху главницата считано от 07.08.2017 г. / подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение / до изплащането й, както впрочем е издадена и заповедта за незабавно изпълнение,

С оглед изхода на спора, следва да се присъдят дължимите от ответника, в полза на ищеца, разноски, както следва : 2 200 лева – разноски за заповедното производство, от които 1 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 1000 лева държавна такса, 3 400 лева - дължими разноски за първоинстанционното производство, от които 2 400 лева –заплатено адвокатско възнаграждение и 1000 лева - държавна такса, 2200 лева – разноски за въззивното производство, съгласно депозирания списъка за разноски, от които 1 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 1000 лева -държавна такса за въззивното обжалване и 2 530 лева - разноски в касационна инстанция, от които 1 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 1030 лева – заплатена държавна такса за касационното обжалване.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 296/01.11.2018 г. по т.д.№ 497/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 337/05.07.2018 г. по т.д.№ 352/2017 г. на Окръжен съд – С. З, с което е отхвърлен предявения от „ БВА и сие „ООД против Х.Д.Р. иск, за признаване за установено в отношенията между страните, че „БВА и сие „ ООД има вземане към Х.Д.Р., в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху същата сума от 07.08.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание запис на заповед от 07.05.2006 г., за което вземане кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 1543/08.08.201 по ч.гр.д.№ 2309/2017 г. по описа на Районен съд – Казанлък и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношението между страните, че „БВА и сие „ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Н. Р. „ № 5, съдебен адрес [населено място], ул. „ З.К „ № 73, ет.1 ап.1 адв. Р. Р., има вземане от Х.Д.Р., с постоянен адрес [населено място], кв.” Васил Л. „ бл.35, вх.Е, ет. 4, ап.72, в размер на 50 000 / петдесет хиляди / лева, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 07.08.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание запис на заповед от 07.05.2006 г..

ОСЪЖДА Х.Д.Р. да заплати на „БВА и сие „ ООД понесените в заповедното производство разноски от 2 200 лева, от които 1 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 1000 лева държавна такса.

ОСЪЖДА Х.Д.Р. да заплати на „ БВА и сие „ ООД направените в исковото производството разноски, както следва : 3 400 лева – в първоинстанционното, 2 200 лева – във въззивното производство и 2 530 лева – в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: