№ 20

СОФИЯ, 15.04.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : Б.Д.В АТАНАСОВА

при секретаря Д. Н

изслуша докладваното от съдията Д.Ц гражданско дело № 1934/2019 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 503 от 07.11.2019 г. по гр.д. № 1934/2019 г. на ВКС, І г.о., на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 21.03.2019 г. по гр.д. № 107/2019 г. на Ловешкия окръжен съд по въпроса за приложението на чл. 64 ЗС.

Жалбоподателят П.А.М. поддържа, че при постановяване на своето решение въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като при определяне на прилежащата площ, която суперфициарните собственици могат да ползват за достъп до жилищната си сграда, не е съобразил ограниченията на правото на собственост, които създава възприетият от съда вариант.

Ответниците по касация И.М.А. и Д.Р.А. считат, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, постановено при съобразяване на всички релевантни за спора факти.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 233 от 20.12.2018 г. по гр.д. № 639/2018 г. на Районен съд - Тетевен, и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 64 ЗС е определена частта от УПИ ......... в кв..... по плана на [населено място], необходима за достъп и ползване на построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 85 кв.м, собственост на И.М.А. и Д.Р.А., която част е с площ 192 кв.м, обозначена с червен цвят на скицата - вариант І към заключението на вещите лица инж. Ж. Й. и арх. Цв. К., която скица, приподписана от съда е неразделна част от решението.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че единствено този вариант от предложените от вещите лица дава достъп до етажите на сградата с пешеходен тротоар с широчина 1.50 м, докато всички останали варианти намаляват тази широчина и не отговарят на нормативно установените изисквания. На следващо място е посочил, че с оглед изострените отношения между страните, този вариант осигурява достъп до сградата на ищците откъм западната страна на дворното място, далеч от входа за жилищната сграда на жалбоподателя, който е от изток, и по този начин ще се препятства възникването на конфликти между тях. Приел е, че в западната част на имота се намира и водопроводна шахта, която обслужва жилищната сграда на суперфициарните собственици, и съобразно вариант І тя ще остане в определената им за ползване площ.

В своята практика ВКС последователно приема, че при липса на уговорено „друго” между собственика на земята и суперфициарния собственик на сградата, правото на последния по чл. 64 ЗС включва ползването на такава част от терена, която му осигурява нормален достъп до входа на сградата и прилежаща към нея площ, необходима за извършването на евентуални ремонтни работи с оглед поддържането й в нормално и годно за ползване по предназначение състояние.

Тази практика се споделя от настоящия състав. Нормата на чл. 64 ЗС е императивна. Тя брани не само правата на суперфициарните собственици, но и на собственика на земята, като не допуска неговото право да ползва незастроената част да бъде ограничавано извън необходимото за ползване на сградата. Наличието на сграда, собственост на трето лице, не лишава собственика на земята да ползва незастроената част от нея за свои нужди, включително да я застроява, или да отстъпва право на строеж на друго лице. Неговото задължение се свежда до това да не извършва действия, които лишават суперфициарния собственик от достъп до сградата и създават пречки да осъществява правата си. Затова необходимата за ползване площ по чл. 64 ЗС следва да бъде определена по начин, който предоставя на суперфициарния собственик достъп до сградата и същевременно засяга в най - малка степен правото на собственика на земята да ползва незастроената част.

Предвид отговора на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Възражението на жалбоподателя, че определянето достъпът на ищците до собствената им сграда да се осъществява от западната страна на дворното място засяга съществено правото му на собственост, тъй като го лишава от възможността да построи в тази част гараж или навес за собствения си лек автомобил, е намерено за неоснователно от въззивния съд по съображения, че разликата в площта за преминаване по вариант І и вариант ІІ е 3 кв.м. Съдът не е съобразил, че при равни други параметри / широчина на пешеходния тротоар и прилежаща площ към сградата/ вариант ІІ осигурява на ищците най - пряк достъп до жилищната им сграда, и наред с това не препятства възможността собственикът на земята да осъществи в западната част на имота възнамеряваното строителство на гараж. Установено е от приетата по делото съдебно- техническа експертиза, че в източната част на имота е налице денивелация от около 1 м, която с оглед осъществяване на пешеходен достъп до сградата- суперфициарна собственост, може да бъде преодоляна чрез стъпала, каквито и в момента са направени. Изводът на съда, че достъпът следва да бъде осигурен от западната страна, тъй като там е изграден водопровод, обслужващ сградата на ищците, не се подкрепя от данните по делото, доколкото не е установено точното местоположение на този водопровод, а освен това има данни, че той обслужва и жилищната сграда на жалбоподателя. Не може да бъде споделено и становището на въззивния съд, че с оглед изострените отношения между страните, вариант І осигурява достъп до сградата на ищците откъм западната страна на дворното място, далеч от входа за жилищната сграда на жалбоподателя, който е от изток, и по този начин ще се препятства възникването на конфликти между тях. Площта на имота и конфигурацията на построените в него сгради са такива, че нито един от предложените от вещите лица варианти за определяне на ползването по чл. 64 ЗС не изключва обективно възможни конфликтни точки между страните по делото - и двата варианта предвиждат собственикът на земята да ползва части от нея, отстоящи на 1.50 м от входа за първия и за втория етаж на сградата на суперфициарните собственици, поради което тези отношения в случая не могат да бъдат решаващ критерий.

По тези съображение настоящият състав намира касационната жалба за основателна. Изводът на въззивния съд, че ползването по чл. 64 ЗС следва да се определи по вариант І от заключението на съдебно- техническата експертиза, противоречи на възприетите в съдебната практика критерии и на материалния закон, тъй като този вариант необосновано ограничава правото на собственика на земята да ползва незастроената част за свои нужди. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено, и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като бъде постановено на основание чл. 64 ЗС ищците да ползват площта от дворното място съобразно вариант ІІ от заключението на съдебно- техническата експертиза. Този вариант осигурява на ищците нормален достъп до собствената им жилищна сграда и прилежаща площ към нея, необходима за извършване на ремонтни дейности с оглед поддържането й в състояние, годно за ползване, като същевременно засяга в най - малка степен правото на собственика на земята да ползва своя имот.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 60 от 21.03.2019 г. по гр.д. № 107/2019 г. на Ловешкия окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 64 ЗС суперфициарните собственици И.М.А. и Д.Р.А. да ползват частта от поземления имот, в който е построена собствената им двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 85 кв.м, съставляващ УПИ ..., пл.№ ... в кв. ... по плана на [населено място], обл. Л., с площ на тази част от 189 кв.м, която включва: проход откъм [улица] за преминаване към сградата от източната страна на дворното място, с широчина на този проход от 1.5 м., и прилежаща площ около сградата с ширина от източната, северната и южната част на сградата от 1.5 м и от север - 1 м., която площ е защрихована с червен цвят на скицата- вариант ІІ към заключението на вещите лица Ж. Й. и Цв. К., която скица, подписана от съда съставлява неразделна част от решението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: