1Р Е Ш Е Н И Е

№ 8

София, 22.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря Л. З

изслуша докладваното от съдия Г. И т.д. № 962 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

„Лено“ АД (предходно наименование „ТНК Кепитъл мениджмънт“ АД) обжалва решение № 256 от 30.11.2017 г. по, д. 461 /17 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 93 от 16.5.2017 г. по т.д. 139/16 г. по описа на ОС – Добрич в частта, с която е отхвърлен предявения от „ТНК К. М“ АД със седалище [населено място] иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД за обявяване на недействителен спрямо него на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 109 том Х рег. № 4315 дело 1838 /16 г. и е обезсилено решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ТНК К. М“ АД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 135, ал. 1, изр. Трето от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че „Кунд инвест“ ЕООД няма права, придобити по силата на нотариален акт № 185 том Х рег, 4475 от 30.5.2016 г. и вместо него е прекратено производството по предявения от „ТНК К. М“ АД срещу „Кунд инвест“ ЕООД установителен иск, с който да се признае за установено, че „Кунд инвест“ ЕООД няма права, придобити по силата на този нотариален акт, които права да могат да бъдат противопоставени на ищеца в качеството му на кредитор на „Месна компания Елтекс“ ЕООД.

Излага съображения, че е налице погрешна правна квалификация на исковете. Следвало исковете срещу всеки ответник да бъдат квалифицирани като такива с правно основание чл. 135 от ЗЗД, а погрешно искът срещу последния приобритател на имота бил квалифициран като такъв с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК. Бил предявил иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за цялата поредица от сделки. По отношение знанието на втория ответник, сочи, че неправилно съдът бил приел, че третото лице не е знаело, че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора и по този начин не е налице „субективният елемент“ на сделката. Според касатора е установен целият фактически състав на чл. 135 от ЗЗД. Извън косвените доказателства, счита, че знанието на третото лице се установява и от преки доказателства – показанията на св. П..

Излага съображения за недобросъвестността на третия ответник „Кунд инвест“ ЕООД, подробно анализирайки доказателствата. Счита, че са налице косвени доказателства, които в своята съвкупност определят недобросъвестността на това лице.

По същество излага съображения, че по отношение на частта, с която е обезсилено решението е налице недопустимост на същото, тъй като е налице нередовност на исковата молба, която следва да бъде отстранена. Произнасянето на съда било в нарушение на изискванията за редовност на исковата молба. Счита, че решението следвало да бъде обезсилено.

Ответникът „Месна компания Елтекс“ ООД оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно. Счита, че изводите, че С. Р. знаел за увреждането на кредитора са правилни. Недоказаността на твърденият водел до липса на субективния елемент от състава на чл. 135 от ЗЗД, а от там е и основание за отхвърляне на иска. Анализира подробно свидетелските показания. Счита, че решението следва да се потвърди.

Ответникът С.И.Р. оспорва касационната жалба. Счита, че решението е допустимо. А също и правилно. Недоказани били твърденията за липса на субективния елемент от състава на чл. 135 от ЗЗД, а и били основание за отхвърляне на иска. За успешното провеждане на иска по чл. 135 от ЗЗД било необходимо този субективен елемент да бъде доказан с конкретност и сигурност, а не общо и по предположение. Неправилни били мотивите, че С. Р. знае за увреждането. Счита, че не е доказано знанието на дълга. Подробно анализира доказателствата. Счита, че е обосновано заключението, направено от въззивния съд относно липсата на субективния елемент.

„Кунд инвест“ ЕООД оспорва касационната жалба. Счита, че решението е допустимо. А също така и правилно. Анализира подробно доказателствата по делото и достига до извод, че е обоснован правният извод за липса на „субективния елемент“ от състава на иска по чл. 135 от ЗЗД.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

По настоящето дело е допуснато касационно обжалване на обжалваното решение на основание чл. 280, ал.2, пр. 2 от ЗЗД на основание вероятност решението на въззивния съд да е недопустимо.

Установи се, че пред Окръжен съд – [населено място] са предявени следните искове: иск от „ТНК Кепитъл мениджмънт“ АД (сегашно наименование „Лено“ АД) срещу „Месна компания Елтекс“ ООД и С.И.Р. и „Кунд инвест“ ЕООД за обявяване относително недействителен договор, обективиран в нотариален акт № 109 том Х рег. 4315 дело 1838 от 2016 г. на АВ [населено място], с продавач „Месна компания Елтекс“ ООД, както и иск за приемане за установено, че „Кунд инвест“ ЕООД няма права, придобити по силата на нотариален акт № 185 том Х вх. Рег. 4475/30.5.2016 г. на АВ, [населено място], които могат да бъдат противопоставени на ищеца „ТНК Кепитъл мениджмънт“ АД, сегашно наименование „Лено“ АД в качеството му на кредитор. Изложени са следните факти – наличие на договор от 12.12.2014 г., с който ищецът с предходно наименование „ТНК Кепитъл мендижмънт“ АД е предоставил на „Месна компания Елтекс“ ООД сумата от 590 377,47 евро. Снабдил се е с изпълнителен лист за част от вземането в размер на 50 000 евро. На 25.5.2016 г. „Месна компания Елтекс“ ООД е прехвърлила с договор за продажба, обективиран с нотариален акт № 109 том Х вх. Рег. 4315 дело 1838 от 2016 г. на АВ Д. на С.И.Р. следния свой собствен недвижим имот – поземлен имот с начин на трайно предназначение на територията – урбанизирана с начин на трайно ползване за търговски обект комплекс с площ съгласно актуална скица 92 809 кв.м., представляващ имот с идентификатор 14862.61.5, по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] и с построените в него стопански сгради 27 на брой. Твърди се, че С.И.Р. знаел за увреждащото действие на прехвърлителната сделка, предвид това, че същият е бил на ясно, че продавачът „Месна компания Елтекс“ ООД имал непогасени задължения към „ТНК Кепитъл мениджмънт“ АД. В нотариалния акт, с който била оформена сделката бил описан като документ – искане за заличаване на вписана възбрана от 25.05.2016 г. на ЧСИ Н.. Освен тази сделка, пет дни по-късно на 30.05.2016 г. вторият ответник прехвърля с договори за покупко-продажба на третия ответник „Кунд инвест“ ЕООД посочените имоти като е съставен нотариален акт № 185 том Х, вх. № 4475 от 30.5.2016 г. на АВ – Д.. Твърди се, че С.И.Р. е знаел за увреждащото действие, че продавачът „Месна компания Елтекс“ ООД е имал непогасени задължения към „ТНК Кепитъл мениджмънт“ АД. Освен това твърди, че „Кунд инвест“ ООД също е недобросъвестен. Самото дружество било създадено с капитал от 2 лева като документите за регистрация били подадени от адв. И. С. от АД „Сидеров и Колеви“, което през последните 5 месеца преговаряло с ищеца за уреждане на дълга. Формулирал е петитум както следва: да бъде признат за относително недействителен договорът за продажба, обективиран в нотариален акт № 109 том Х рег. 4315 дело 1838 от 2-16 г. с продавача „Месна компания Елтекс“ АД и купувач С.И.Р. и да се установи, че „Кунд инвест“ ЕООД няма права, придобити по силата на нотариален акт № 185 том Х вх. Рег. 4475/30.5.2016 г.

При така заявените искове въззивният съд е приел, че искът срещу „Кунд инвест“ ЕООД е недопустим, обезсилил е решението на първоинстанционния съд и е прекратил производството в тази част.

В случая, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е постановил съдебно решение, преди да изпълни задължението си да установи с какви искове е сезиран. Задължение на въззивния съд e да се произнесе по съществото на спора като разреши същия въз основа на собствени фактически констатации. За целта следва да е налице редовна искова молба ясно очертаваща фактите и свързана с петитума на исковата молба с цел предоставяне на търсената защита в съответствие с диспозитивното начало. Съгласно задължителната практика на ВКС, Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че извън хипотезата на конституиране на надлежен ответник, нередовносттта на исковата молба разясненията в Тълкувателно решение 1/2001 г. то 17.07.2001 г. по гр.д. 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК. Въззивният съд когато е надлежно сезиран с въззивна жалба има за предмет разрешаване на правния спор. Поради това следва да се произнесе само след като е налице редовност на исковата молба. Съдът е длъжен да разгледа и се произнесе по предявения иск, като изхожда от действително изразената воля за защита от ищеца. Поради това е необходимо исковата молба ясно да очертава обстоятелствата, които се свързват с искането, за да бъде дадена вярна правна квалификация. Налице е нередовност на исковата молба когато от очертаните в обстоятелствената част факти не може да се изведе търсената защита, обективирана в петитума. В случай, че е налице нередовност, то за обезпечение на допустим съдебен акт следва, на основание чл. 129 от ГПК да даде указания да се отстранят нередовностите. В случай, че не бъдат отстранени нередовностите на исковата молба, на основание чл. 270 от ГПК въззивният съд следва да обезсили решението по делото и да прекрати същото.

В разглеждания случай въззивният съд не е преодолял противоречието между обстоятелствената част на исковата молба и петитума по предявените искове и липсата на обусловеност между обстоятелствената част и петитума на иска. В случая съдът при така посочените обстоятелства за наличие на увреждащи сделки, както сключени между първите двама ответници, така и между втория и третия ответник, е следвало да прецени, че петитумът по отношение на третия ответник не се свързва с обстоятелствената част и не дава възможност да се квалифицира иска. Предявяването на иск, с който да се установи, че третият ответник не е придобил права, не се свързва с изложените обстоятелства и не представлява защита с оглед правния интерес на ищеца. При така изложените обстоятелства за наличие на увреждаща сделка от длъжника и последващо прехвърляне на част от имуществото му, (което принадлежи на кредиторите за тяхното удовлетворение при дълг на прехвърлителя, на основание чл. 133 от ЗЗД), на трето лице е налице правен интерес у ищеца да иска обявяване на относително недействителна и сделката спрямо последния приобритател на недвижимия имот. Съгласно чл. чл. 135 от ЗЗД, така както е разтълкуван съгласно т. 3 от Тълкувателно решение 2 от 09.07.2019 г. по тълк.д. 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, „Защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл. 213 от ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство“, кредиторът може да предяви иск за недействителност и на последващите сделки, след прехвърляне на имущество от длъжника на трето лице, при прехвърляне от това трето лице-приобритател на следващ съконтрахент. С оглед това правило търсената от ищеца защита срещу последващия приобритател следва да е съобразена с правилото на чл. 135 от ЗЗД като на ищеца е дадено потестативното право да отмени извършените увреждащи го сделки и действия. При поредица от сделки, така както са посочени в процесната искова молба, кредиторът има възможност да иска по реда на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД да бъде обявена за относително недействителна по отношение на него не само първата сделка от прехвърлянето от длъжника на трето лице, а и всяко следващо прехвърляне. В този случай, от значение за уважаването на иска е и това дали приобретателят е добросъвестен. Но спорът ще следва да се реши в производство за обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки. Наличието на връзка между исковете и на установяване на факти от значение и за двата иска налага постановяване на общо решение при обстоятелството, че са предявени в едно производство.

В случая, ищецът е изложил обстоятелства, които могат да се свържат с нормата на чл. 135 от ЗЗД. Посочил е, че е налице дълг на първия ответник, прехвърлителна сделка и знание на втория ответник, че е налице дълг и сделката е увреждаща, както и последващо прехвърляне при недобросъвестност на последващия приобритател. Въззивният съд не е изпълнил задължението си, като инстанция по същество на спора, да обезпечи редовност на сезирането, което е бил длъжен да упражни. Преценката за недопустимост на иска въззивният съд може да направи единствено при редовност на сезирането. Исковата молба не е била редовна, защото не отразява изложените факти, сочещи, че се търси обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки. Процесуалното задължение на въззивната инстанция на основание чл. 129, ал. 1 от ГПК за собствена самостоятелна проверка на редовността на исковата молба не е било изпълнено. Поради това е следвало да даде възможност на ищеца да приведе в съответствие с изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба, петитума на същата по отношение на лицето, което е сключило последваща сделка. Неизпълнението на това задължение е довело до недопустимост на съдебното решение. Наличието на необходимост от произнасяне общо по пасивно субективните искове налага обезсилване на съдебното решение изцяло.

При новото разглеждане на делото съдът ще се произнесе по направените разноски и за настоящето производство.

По всички изложени съображения Върховният касационен съд на Р България

Р Е Ш И

ОБЕЗСИЛВА решение № 256 от 30.11.2017 г. по, д. 461 /17 г. по описа на Апелативен съд – Варна,

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: