Р Е Ш Е Н И Е

№ 24

[населено място], 23.04.2020 г.

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря В. М като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№437 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сити -4” ООД, [населено място], срещу решение №2709 от 21.11.2018г. по в.гр.д.№1917/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него, след отмяна на решение №15 от 25.01.2018г. по т.д.№127/2016г. на Софийски окръжен съд, ТО, 4 състав, „Сити -4” ООД, [населено място], е осъдено да заплати на „Център за градска мобилност“ ЕАД, [населено място], на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД сумата от 236 730 лв., платена на отпаднало основание – разваляне на договор с рег. индекс №ДЗОП – 7/15.05.2015г. между страните, и на основание чл.92 от ЗЗД сумата от 118 365 лв., представляваща неустойка за разваляне на договора поради неизпълнение на задължението за изработване на възложеното съгласно чл.13, т.2 от договора между страните с рег. индекс №ДЗОП – 7/15.05.2015г., ведно със законната лихва върху присъдените суми от завеждане на иска - 21.07.2016г., както и да заплати направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 31 976,71 лв.

Жалбоподателят поддържа, че решението на съда е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на събраните доказателства. Поддържа, че в нарушение на чл.202 от ГПК и на задължителната практика на ВКС, въззивният съд е отхвърлил заключението на вещите лица, че спирките, изработени и монтирани от „Сити -4“ ООД, са годни за употреба и не са опасни за ползващите ги, без да посочва мотиви за това и без да посочва неверни, неточни или ненаучни изходни позиции в заключението. Твърди, че обжалваното решение е постановено и в нарушение на материалния закон – чл.265 ал.2 от ЗЗД, тъй като изградените спиркови навеси са годни за употреба съгласно заключението на тройната съдебно – техническа експертиза и не са налице доказателства по делото, които да обосновават противоположния извод, следователно не са налице основания за разваляне на договора. Поддържа и че не са налице предпоставките на чл.87 от ЗЗД за разваляне на договора, тъй като не е даден подходящ срок за изпълнение, а и неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Претендира разноски.

Ответникът по касация „Център за градска мобилност“ ЕАД, [населено място], моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа, че решението е постановено въз основа на правилно приетите от съда за установени фактически обстоятелства при извършена цялостна и всеобхватна преценка на събраните по делото доказателства. Счита, че не са налице твърдените от касатора нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, тъй като съдът е обсъдил подробно и в цялост заключението на съдебно - техническата експертиза и мотивирано не го е възприел само в една негова част. Сочи, че съдът правилно е приел, че е налице неточно изпълнение спрямо предвиденото в договора, липсва поцинковане и не е постигнато договореното антикорозионно покритие, което да е съобразено с устойчивостта на средата и да отговаря на необходимите стандарти. Установено е и неточно влагане на материал съгласно договореното. Изтъква, че изводът на съда, че развитието на корозионните процеси крие опасност на живота и здравето на пътуващите е основан и на разпита на вещите лица, проведен в съдебното заседание от 02.10.2017г., от който се установява, че се очаква бъдещо развитие на корозионни процеси, което може да бъде отстранено или ограничено чрез извършване на ремонти на място.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да уважи предявения иск въззивният съд е установил, че между страните е налице договор за изработка с рег. индекс №ДЗОП – 7/15.05.2015г., сключен по реда на ЗОПг., който поставя изискване да се предаде годно съоръжение за обществено ползване, за предпазване на хората, докато изчакват транспорт на обозначените за това спирки по маршрут. Изложил е съображения, че целта на договора е съоръжението да изпълнява за дълъг период от време предназначението си в състояние, което не създава опасност за живота и здравето на хората. Изтъкнал е, че в договора е предвидено създаване на такава метална конструкция, която да е издържлива на външни влияния, атмосферни условия, химикали и въздействие на неблагоприятни вещества. Съдът е стигнал до извода, че съобразно тази цел резултатът не е постигнат, установена е корозия на елементите, като липсва предаване на работата съобразно договореното предназначение. Изтъкнал е, че макар и конструктивно спирките да са устойчиви, то в металните си части те изцяло много бързо ще корозират и ще загубят нормалния си външен вид. Въпреки заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, съдебният състав на САС е приел, че корозиралите метални части са опасни за здравето на пътуващите и изчакващи транспорт на спирките хора. Посочил е, че недостатъците не могат да се отстранят и спирките да се заздравят по такъв начин, че да се постигнат договорените изисквания за стабилност, здравина и естетичен външен вид, тъй като липсата на поцинковано покритие остава завинаги. Приел е, че тъй като недостатъците са неотстраними, съществени и изработеното не отговаря на договореното предназначение, това е породило право на разваляне на договора за изработка от възложителя „Център за градска мобилност“ ЕАД, [населено място]. Установил е, че изявлението за разваляне е достигнало до изпълнителя и е породило последици – отпаднала е с обратно действие договорната връзка между страните. Поради изложеното въззивният съд е приел, че даденото по договора подлежи на реституция и ищецът има право да получи платените от него 284 076 лв, на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Приел е, че доколкото в чл.13, т.2 изр.2 от договора е предвидена неустойка за прекратяване на договора поради пълно неизпълнение, тази уговорка между страните обхваща всяко пълно неизпълнение на задължението на изпълнителя.

С определение №524/20.11.2019г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по процесуалноправните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд, когато не възприема заключението на тройна съдебно – техническа експертиза, да изложи мотиви? 2. Допустимо ли е въззивният съд, без да е събрал специални знания на експерти, да се произнася по факти, които не са общоизвестни или служебно известни на съда?

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:

Съгласно задължителните разяснения в ППВС №5/1979г. съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице против своето убеждение, но когато го отхвърля, той е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточни или ненаучни изходни позиции, като прецени всестранно и други доказателства. В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение №58 от 13.02.2012г. по гр.д. №408/2010г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение № 241 от 23.10.2013г. по гр.д. №3194/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение № 324 от 13.07.2011г. по гр.д. №378/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение № 57 от 06.07.2016г. по гр.д. №5932/2015г. на ВКС, ГК, ІI г.о и други. В тях се приема, че заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Доколкото съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице /дори и когато страната не е направила възражение срещу него/ и на база изходни данни от него сам формира други крайни изводи, той трябва да изложи подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати, като получаването им трябва да е обяснено ясно и разбираемо, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно проверен при обжалване.

По втория въпрос следва да се съобрази постоянната практика на ВКС, формирана с решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр.д. №7298/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение №145 от 21.04.2014 г. по гр.д. №4726/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., в които се приема, че винаги, когато съдията няма необходимите специалния знания, поради което не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, следва да ползва експертното становище на специалист в съответната област. Както е разпоредено в чл.195 от ГПК, съдът в този случай назначава вещо лице по искане на страната или служебно. В доклада по чл.146 от ГПК е длъжен да посочи на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (спорните релевантни обстоятелства, предмет на изследване по делото), как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и конкретно, ясно и поотделно, за кои от конкретно твърдените факти, за които страната носи доказателствена тежест, не сочи доказателства. Щом за установяване на спорен по делото факт се налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, съдът в доклада по чл.146 от ГПК, изяснявайки, че фактът е спорен и релевантен, следва да допусне служебно съдебна експертиза и без искане на страна. Експертиза не се назначава за установяване на обстоятелства, за които съдът в задължителния доклад по чл.146 от ГПК е посочил на страните, че не се нуждаят от доказване поради някое от основанията по чл.154 ал.2 и чл.155 от ГПК. В решение №72 от 11.05.2016г. по гр.д. №5936/2015 г. на ВКС, ГК, решение №132 от 29.05.2015 г. по гр.д.№7298/2014 г. на ВКС, ГК и др., се приема, че вещото лице подпомага съдията, който няма необходимите специални знания и който сам би извършил тази дейност по доказването, ако ги притежаваше. При положение, че необходимост от отговор на такива въпроси възникне, след като е вече прието по делото заключение на вещо лице, съдът би следвало да допусне нова експертиза - в това число и служебно, на която да формулира изрично задачата с оглед конкретно възникналата нужда.

Този практика се споделя от настоящия състав и следва да намери приложение при разрешаване на спора.

По същество на касационната жалба:

Предвид отговорите на правните въпроси, по който е допуснато касационно обжалване, основателен се явява касационният довод за допуснато процесуално нарушение при постановяване на въззивното решение. Въззивният съд е достигнал до извод, че макар и изработените от касатора в изпълнение на договор №ДЗОП – 7/15.05.2015г. съоръжения да са конструктивно устойчиви, те много бързо ще корозират, а корозиралите метални части са опасни за здравето на пътуващите и изчакващи транспорт на спирките хора. Този извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства. В приетото по делото заключение на тройната съдебно - техническа експертиза вещите лица не изразяват становище, че съоръженията съставляват опасност за ползващите ги лица. Напротив посочват, че спирките са годни за употреба и не са опасни за ползващите ги, като некачественото прахово покритие и липсата на поцинковане на металните елементи /с изключение на конзолите на пейките и на стъклодържачите/ засягат единствено външния изглед на съоръженията. Без да притежава необходимите специални знания и на база извършено предположение, въззивният съд е достигнал до необосновани изводи, че е налице пълна негодност на обектите за използване по предназначение и при спазване изискванията за сигурност на здравето и живота на населението, което дава право на възложителя на основание чл.265 ал.2 от ЗЗД да развали договора. Съдът не е аргументирал този извод с други събрани по делото доказателства, които да опровергават данните от заключението. Неоснователен е доводът на ответника по касация, че изводите на съда се подкрепят от разпита на вещите лица от състава на тройната съдебно - техническа експертиза, проведен в о.с.з. на 02.10.2017г. по т.д.№127/2016г. на Софийски окръжен съд. В дадените пред съда обяснения вещите лица са посочили, че несъответствията на изработеното с техническия и работния проект скъсяват експлоатационния срок на съоръженията, но не са изразили становище относно това, че те съставляват опасност за здравето на гражданите. Същевременно вещите лица посочват, че корозията няма значение за експлоатационните качества на спирките, а само за външния им вид.

В случая от значение и е обстоятелството, че в състава на тройната съдебно - техническа експертиза са включени вещи лица - инженери специалисти по технология на металите, които са дали отговор както на въпроси относно физическата устойчивост на съоръженията, така и относно тяхната безопасност за здравето на пътуващите предвид некачественото покритиена металните елементи и развиващия се корозионен процес. Преценката дали откритите в процесните съоръжения корозионни огнища застрашават човешкото здраве не е от компетентността на специалистите инженери, включени в състава на изслушаната по делото експертиза. Това заключение може да бъде изготвено от специалисти в областта на медицината и химията, поради което съдът е следвало служебно да възложи поставения от касатора - ответник по иска въпрос за безопасността на съоръженията на отделна експертиза, но това не е направено.

По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила – чл.202 от ГПК, поради което същото следва да бъде отменено. Поради необходимостта от извършване на посочените по-горе съдопроизводствени действия делото трябва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на основание чл.293, ал.3 от ГПК. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да назначи комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза, която да даде заключение относно това дали изработените носещи части на спирките с оглед откритите в тях корозионни огнища са безопасни за здравето на ползващите ги лица. С оглед на констатациите от заключението съдът следва да формира изводите си дали изработеното е негодно за договореното предназначение и съответно да прецени дали са възникнали предвидените в закона и договора предпоставки за разваляне на същия.

При новото разглеждане на спора, в зависимост от неговия изход, въззивният съд следва да разпредели отговорността за разноски и за настоящото производство - чл.294 ал.2 от ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №2709 от 21.11.2018г. по в.гр.д.№1917/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.