1Р Е Ш Е Н И Е

№ 40/ 23.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С на Р БЪЛГАРИЯ, В.Т.О в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря Л. З

като взе предвид докладваното от съдия Г. И т.д. 2110 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

„Фин инвест“ ЕООД, „Фин ин 64“ ЕООД и „Фин ин трейд 2014“ ЕООД обжалват решение № 44 от 06.06.2019 г. по т.д.82/19 г. Апелативен съд – Бургас, с който са осъдени да заплатят сумата от 26 000 лв, представляваща частично предявено вземане в общ размер от 106 377,60 лв.

Излагат съображения, че правото на ищеца да иска сключване на окончателен договор се погасява по давност с изтичането на срок от 5 години като началото на срока е от изграждане на сградата в етап „Груб строеж“. В този срок не се е стигнало до сключване на окончателен договор като срокът е изтекъл на 1.10.2013 г. Неправилен бил изводът на съда, че от тази дата 1.10.2013 г. била започнала да тече нова давност – вече за разваляне на същия предварителен договор, която изтичала на 1.10.2018 г., което означавало, че развалянето било надлежно упражнено в законния за това срок. Счита, че изводите, че петгодишният срок за разваляне на процесния предварителен договор е започнал да тече от 1.10.2013 г. не намира законова опора. Не намирала опора и изводът, че от датата, на която е следвало да се сключи окончателният договор 1.10.2008 г. когато сградата е изградена на етап груб строеж е започнала да тече нова давност само и единствено за упражняване правото на иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Излага съображения, че правото на разваляне на договора било възникнало на датата на която е възникнало неизпълнение на задължението на продавача, което било станало на 1.10.2008 г. – датата на която секция /блок А, представляваща част от процесния ваканционен комплекс е била снабдена с акт образец 14. В случая задълженията на продавача по договора е следвало да бъдат изпълнени в срок до 15.10.2007 г., но не по-късно от завършване на сградата в груб строеж. Конструкцията на сградата на секция А, където се намирал самостоятелният обект, предмет на процесния предварителен договор, била приета на 1.10.2008 г. Писмените уведомления за развалянето на процесния договор били получени от ответните дружества на 14.06.2017 г. и на 6.7.2017 г. Давностният срок бил изтекъл още на 1.10.2013 г., на което обстоятелство бил се позовал в срока по чл. 367 от ГПК.

Претенцията независимо дали на договорно, или извъндоговорно основание била погасена по давност, тъй като давностният срок за вземането винаги бил 5 годишен. Освен това неоснователна била и претенцията, предявена в условията на евентуалност. Задълженията на продавача следвало да бъдат изпълнени в срок до 15.10.2007 г., но не по-късно от 1.10.2008 г. От последната дата съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността била започнала да тече като липсвали обстоятелства, водещи до спирането й или прекъсването й. От 1.10.2013 г. правото на разваляне на договора било погасено по давност. След като ищците не могли да развалят валидно предварителния договор поради изтичането на предвидената от закона петгодишна давност и след като фактическият състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД на който се основава главния иск бил неприложим, защото ефектът на развалянето на договора не би могъл да настъпи, а на още по-голямо основание и евентуалната претенция се явявала неоснователна. Освен това чл. 59 от ЗЗД бил неприложим, защото обеднялото лице разполагало и с друг иск. Моли да се отмени решението и да се отхвърли главния иск, а съответно и евентуални.

Ответниците Д.А.К. и С.Д.К. оспорват касационната жалба. Счита, че решението не противоречи на решенията по т.д. 1037/16 г., 449/04 г. и 4593/07 г. В ЗЗД не била уредена конкуренцията между правото да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, правото да се иска разваляне на догвора от изправната страна, както и правото да иска връщане на платеното при отпаднало основание. Във всяка от хипотезите на различни срокове, обусловени от различни начални моменти. Правото да се иска връщане на даденото на отпаднало основание възниквало от момента, в който отпадне основанието. Не споделя изводите, че правото да се иска връщане на даденото на отпаднало основание възниква от момента, в който отпадне основанието. Да се твърди, че това право започва да тече от момента, в който предварителният договор можел да бъде обявен за окончателен било неправилно и подобно твърдение не намирало основание на закона. Не било правилно да се посочва, че датата 1.10.2008 г. била датата, на която е станало изискуемо задължението. В договора тази дата била уговорена само като краен срок, до който момент може да бъде прехвърлено правото на строеж. Нямало уредба в договора, че след тази дата отпадал интереса от сключване на окончателен договор. Продавачът бил признал съществуващото задължение в размер на претендираната сума. Осчетоводени били плащанията по договора. Изводът на въззивния съд, че докато съществува валидна и съществуваща облигационна връзка, липсвало основание за връщане на даденото и че липсвал начален момент за предявяване на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД бил правилен. С плана за преобразуване била се прекъснала давността на основание чл. 116 от ЗЗД. Било отразено задължението на К. в пасива, което неминуемо водело до извод за признанието му, както и за връщане на тази сума, което било корелативно свързано със задължението да бъде изпълнен договорът, по силата на който е получен аванс. Прието е, че е налице възникване на вземането преди отделяне на дружествата и макар и изискуемостта на вземането да била възникнала след отделянето, на основание чл. 263 л, ал. 1 от ТЗ, то била налице солидарна отговорност на ответниците. Не е разгледан евентуалният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД поради липса на условие за разглеждането му.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да постанови отмяна на решението на първоинстанционния съд вместо него да осъди „Фин инвест“ ЕООД, „Фин трейд 2014“ ЕООД и „Фин ин 64“ ЕОООД да заплатят на солидарно на Д.А.К. и С.Д.К., сумата от 26 000 лв, част от вземане в размер на 106 377,60 лв равностойност на 54 390 евро, представляваща платена продажна цена по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, построен в УПИ V-399, кв. 3702 по ПУП на к.к. Слънчев бряг – запад, сега ПИ с идентификатор 51500.507.170 и сграда с идентификатор 51500.500.507.170.1 ведно със законната лихва от 28.11.2017 г., въззивният съд е приел, че е сключен предварителен договор на 16.04.2007 г. между ищците и „Фин инвест“ ЕООД и Д.А.К. и С.Д.К.. Предвидено е до 15.10.2007 г. да се сключи окончателен договор, но не по-късно от завършване на сградата в етап „груб строеж“. Срокът за завършване на целия обет е бил 30.04.2008 г. На 1.10.2008 г. е завършена сградата в груб стоеж, а на 23.03.2011 г. било съставено удостоверение № 40 на [община] за въвеждане в експлоатация на обекта. Бил съставен план за преобразуване на дружеството „Фин инвест“ ЕООД като имуществото било преминало към две дружества „Фин ин 64“ ЕООД и „Фин трейд 2014“ ЕООД Прието е, че са уведомили първия ответник с уведомление от 14.06.2017 г., че развалят предварителния договор от 16.04.2007 г., поради неизпълнение на задължението по договора за сключване на окончателен договор до 15.04.2007 г., но не по-късно от завършване на сградата в „Груб строеж“, да завърши изцяло строителството и обзавеждането на имота - до 30.04.2008 г. както и да не обременява имота с тежести, което също не е изпълнено и отправят покани за връщане на даденото по него. Въззивният съд е приел, че правото по чл. 19, ал.3 от ЗЗД се поражда от уговорения срок, който е датата на съставяне на акт образец 14 от 1.10.2008 г. Давностният срок е 5 годишен и изтича на 01.10.2013 г. След този срок страните губели правото си на иск. Давността за връщане на даденото на отпаднало основание започвала да тече след погасяване по давност на иска с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Нямало основание да се приеме, че в същия срок тече и срокът на погасителна давност за връщане на сумата на отпаднало основание. Докато можело да се уважи иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД липсвало основание да се претендира връщане на полученото, освен ако не било упражнено право на разваляне на предварителния договора. Такова в случая било упражнено едва през 2017 г. като към този момент претенцията за връщане на даденото била станала изискуема, но възможност за отправяне на волеизявление за прекратяване съответно да се претендира връщане започвала да тече от 01.10.2013 г. моментът, от който се счита искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за погасяване по давност. Възможността да се отправи волеизявление за прекратяване на договора, съответно да се претендира връщане на даденото започвала да тече от 01.10.2013 г., моментът, от който искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД се считал за погасен по давност. Това навеждало на извода, че към момента на преобразуване на „Фин инвест“ ЕООД задължението за връщане на даденото по предварителния договор от 16.04.2013 г. не било възникнало, поради което не следвало да се ангажира солидарната отговорност. Вземането било изискуемо в следващ, момент, но възникнало до преобразуването.

С определение № 626 от 11.11.2019 г. по настоящето дело е допуснато до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдебното решение на Апелативен съд – [населено място] по т.д. 82/19 г. по правния въпрос:

Относно правата на купувача по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в случай на неизпълнение на задълженията за сключване на окончателен договор за продажба и тяхното упражняване, както и относно погасяването по давност на исковете на купувача при упражняване на тези права.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД всяка от страните по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, може да иска обявяването му за окончателен чрез предявяване на иск по съдебен ред в случай на неизпълнение на задължението на насрещната страна да сключи окончателен договор. С предварителния договор страните, продавач и купувач, придобиват права и поемат насрещни задължения, продавачът да прехвърли право на собственост срещу задължението на купувача да заплати цената на това право на собственост. При неизпълнение на задълженията по договора за всяка от страните възниква право да иска обявяване на договора в окончателен. При наличие на неизпълнение на задължението на продавача по предварителен договор, за купувача възниква правото да предяви иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД като искът е конститутивен за защита на потестативни права. Правото да се иска обявяване на предварителен договор в окончателен се погасява с пет годишна давност на основание чл. 110 от ЗЗД. Съгласно константната практика на ВКС, която и настоящият съдебен състав споделя, изразена в решение № 286 от 28.09.2011 г. по т.д. 1055/2010 г. на ВКС, 3 ГО, давностният срок относно конститутивния иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД е петгодишен и на основание чл. 114 от ЗЗД започва да тече от момента, в който се поражда правото като всяка от страните – обещател и приемател може да предяви иск за сключване на окончателен договор. Давностният срок за погасяване на правото да се иска обявяване на окончателен предварителния договор за покупка на недвижим имот започва да тече от момента на сключване на договора, ако не е уговорен друг срок. Ако е уговорен друг срок или условие за прехвърляне на собствеността, то от този момент на настъпване на уговорения срок или сбъдване на условието започва да тече давностният срок.

В случай на неизпълнение на задължението на страната-продавач по предварителния договор да прехвърли собствеността, с оглед интереса му, за купувача може да се породи и право да развали договора.

По силата на закона – чл. 87, ал. 5 от ЗЗД правото на разваляне на двустранните договори, също се погасява с петгодишна давност. Правилото е диспозитивно и дава възможност на страните да уговорят видът за неизпълнение, за което може да се породи. То е преобразуващо, с едностранното изявление на изправната страна, достигнало до неизправната страна, се внася правна промяна. Срокът на давността започва винаги от момента на изискуемост на задълженията. В трайната практика на ВКС, изразена в решение № 21/30.06.2015 г. по т.д. № 1107/2012г. на ВКС, I ТО, решение № 178/12.11.2010 г.по т.д. № 60/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 233/21.12.2013 г. по т.д. № 514/2012 г. на ВКС, I ТО, правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление (извън договорите за прехвърляне на вещни права) и възниква при наличие на неизпълнение по един двустранен договор и при предпоставките за това. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника. Упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок, както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок. Предвид изричната разпоредба на чл. 87, ал. 5 от ЗЗД правото на разваляне на договора се погасява в петгодишен давностен срок.

Правото да се иска обявяване на предварителния договор за прехвърляне на вещни права, в окончателен, както и правото да се развали такъв предварителен договор, се пораждат от неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността. От момента, в който е настъпило неизпълнение, за купувача се пораждат и двете права, както да иска обявяване на предварителния договор в окончателен чрез предявяване на иск, така и да развали извънсъдебно договора. Възникването на тези потестативни права е с настъпване на условие или с настъпването на срок, предвидени в договора. След възникване на някой от тези факти, правоимащият купувач може или да развали договора, или да поиска обявяването на този предварителен договор в окончателен. Правата и на разваляне, и на иск за обявяване на предварителен договор в окончателен са потестативни. Те се погасяват по давност. Правото да се сключи окончателен договор се погасява на основание чл. 110, ал.1 от ЗЗД в петгодишен срок, а правото на разваляне на договор, се погасява на основание чл. 87, ал. 5 от ЗЗД също в петгодишен срок. Началото на давностните срокове в случаите на неизпълнение на задължението да се сключи окончателен договор от настъпилото условие или срок, предвидени в договора. Началото на давностния срок за разваляне на договора от настъпване на неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността. Ако не са предвидени в договора условие или срок, след настъпилото неизпълнение след даване на определен срок. От този момент законодателят е предвидил възникване на права, които могат да се упражнят по избор на купувача по предварителния договор или да развали договора, или да поиска обявяването му в окончателен чрез иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

С оглед отговора на поставения в настоящия случай правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че изводите на въззивния съд са неправилни. Налице е нарушение на нормата на чл. 110 от ЗЗД и чл. 114 от ЗЗД и чл. 87, ал. 5 от ЗЗД относно началото на давностния срок за предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и за разваляне на предварителния договор. Изрично в срока за отговор на исковата молба, на основание чл. 367 от ГПК, ответникът „Фин инвест“ ООД, страната по договора, е направил възражение за погасяване по давност на правото на разваляне на договора, както и на правото на вземане за неоснователно обогатяване.

Въззивният съд е приел, че от момента на погасяване на правото на иск за обявяване на предварителния договор е начало на давностния срок за неоснователно обогатяване, че от възможността да прекрати договора и да претендира връщане на даденото започва да тече от погасяване на иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, в случая от 01.10.2013 г. Давностният срок за неоснователно обогатяване започвал да тече от края на давностния срок на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Този извод е незаконосъобразен. При установените факти по делото, а именно: сключен предварителен договор между Д. К. и С. Д. в качеството им на купувачи и „Фин инвест“ ЕООД в качеството му на продавач, за продажба право на строеж върху апартамент АА 103, в сграда А с площ 58,86 кв.м., от които застроена площ 48,45 кв.м. Страните са поели задължение за прехвърляне на право на строеж, при което срокът за прехвърляне на правото на строеж е 15.10.2007 г. но не по-късно от изграждане на сградата в етап „груб строеж“. Цената на правото на строеж е 16 422 евро с посочена равностойност в лева и 38 318 евро стойността за извършване на строителството. Продавачът е поел задължение да изгради сградата до 30.04.2008 г. в определена степен на завършеност и обзавеждане. Предвидено е въвеждането в експлоатация ще бъде извършено в 1 годишен срок считано от въвода във владение. Следователно е налице предварителен договор за учредяване право на строеж, както и договор за извършване на строителството за обекта, за който е учредено правото на строеж в уговорена степен на завършеност. Договорът съдържа елементи на учредяване на вещно право на строеж, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗС и договор за изработка съгласно чл. 258 от ЗЗД.Уено е, че сградата е изградена в груб строеж, като удостоверение за приемане на конструкцията е извършено на 01.10.2008 г. Установено е, че сградата, в която е процесният апартамент е въведена в експлоатация на 23.03.2011 г. Установено е, че продавачът „Фин инвест“ ЕООД е преобразуван през 2014 г. като от това дружество са отделени „Фин ин 64“ ЕООД и „Фин трейд 2014“ ЕООД, както и че в пасивите на „Фин инвест“ ЕООД е отразено получаването на аванс от Д. К.. Установено е, че през 2017 г. е изпратена от купувачите и получена от продавача и правоприемниците им нотариална покана за разваляне на договора.

За ищците е съществувало право да искат обявяване на предварителния договор за учредяване право на строеж в окончателен в срок до 15.10.2007 г. като това право може да съществува само до изграждане на сградата в груб строеж. При така сключения договор за учредяване на право на строеж със задължение за изграждане на обекта евентуалното потестативно право да се иска обявяване на предварителния договор в окончателен за придобиване на собствеността върху обекта, може да стане само при неизпълнение на задължението. Това право възниква от момента, в който е настъпило неизпълнение на задълженията на продавача да учреди право на строеж. Предвид характера на сключения договор, съдържащ и задължение за построяване, следва да се приеме, че е налице право да се иска обявяване на договора за окончателен относно правото на собственост върху изградения обект. Съгласно чл. 5 и чл. 7, ал.1 от договора страните са се уговорили, че в срок до 30.04.2008 г. е следвало да се построи апартаментът. Установява се, че грубият строеж е завършен на 01.10.2008 г., а сградата, в която е апартаментът, е въведена в експлоатация видно от удостоверение № 40 и № 41 от 23.3.2011 г. на основание чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, издадени от главния архитект [община], на тази дата 23.3.2011 г. Предвид уговорените срокове между страните е налице неизпълнение на задължението, настъпило на 30.04.2008 г. Предвиден е срок за въвеждане в експлоатация на апартамента не по-късно от 1 година от датата на въвеждане на купувача във владение. Следователно е настъпило неизпълнение на задължението за учредяване право на строеж на 15.10.2007 г., но не по-късно от завършване на сградата в груб строеж, както и настъпило неизпълнение за построяване на сградата на 30.04.2008 г.

Доколкото в договора като условие е предвидено и изграждане на сградата в груб строеж, то следва да се приеме, че след настъпване на този факт 01.10.2008 г. е настъпило неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор за прехвърляне на правото на строеж върху обекта, съобразно уговореното между страните. Купувачите са имали право при настъпилото неизпълнение на задължения от продавача да искат обявяване на предварителен договор в окончателен относно собствеността върху апартамента. Потестативното право да се иска сключване на окончателен договор се погасява по давност с изтичането на 5 годишен срок, който в случая следва да се приеме, че започва да тече от настъпилото неизпълнение на задължението за построяване на сградата. При настъпило неизпълнение на задължението за изграждане на сградата в завършен вид до 30.04.2008 г., от този момент се поражда правото да искат обявяване на предварителния договор в окончателен относно прехвърляне на собствеността върху изградената вещ. В случая купувачите не са поискали сключване на окончателен договор. Купувачите имат интерес да се изгради обекта и едва тогава да искат обявяване на предварителния договор в окончателен. Но както се установи изграждането на сградата, в която е процесният апартамент е завършено на 23.03.2011 г. и е въведена в експлоатация. От този момент с изтичането на 5 години на 23.3.2016 г. следва да се приеме, че е погасен по давност искът да се обяви предварителния договор в окончателен.

Ищците са основали иска си на неоснователно обогатяване с оглед разваляне на сключения между тях договор и отпадане на основанието предвид изричната норма на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД. Твърдят, че правото им на разваляне е възникнало поради неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността, както и поради неизпълнение на други задължения по договора – вписване на възбрани и ипотека през 2015 г. В случая се установява, че сградата, в която е обектът на купувачите, е изградена и въведена в експлоатация през 2011 г. Към 30.04.2008 г. не е било налице изпълнение на задължение за изграждане на обекта. На 01.10.2008 г. е установено, че е изграден само грубият строеж, но не и уговорената степен на завършеност. Съгласно чл. 22 от сключения между страните договор, купувачът има право да развали с писмено предизвестие до продавача договора в случай, че не е изпълнил задължение да сключи окончателен договор в срок от 60 дни от срока по чл. 2 от договора или в срок от 60 дни от 15.10.2007 г. или не изпълни задълженията си да изгради обекта в срок до 30.04.2008 г. когато вече е прехвърлено по нотариален ред правото на строеж. Следователно е предвидена възможност за разваляне на договора при посоченото неизпълнение, което се установява, че е настъпило, тъй като няма учредено право на строеж и сградата не е завършена до 30.04.2008 г. Ето защо с изтичане на срока от 30.04.2008 г. и при непрехвърлено право на строеж или на собственост е възникнало право за купувача да развали договора. При наличие на интерес у купувачите апартаментът да бъде изграден, то след изграждането му поради неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността, за купувачите се поражда право да развалят договора поради неизпълнение. При настъпило неизпълнение и учредена от закона възможност да се развали договора, последващото неизпълнение на задължения, възникнало през 2015 г. не може да породи нова възможност за разваляне на договора. Както бе посочено правото на разваляне се погасява по давност, на основание чл. 87, ал. 5 от ЗЗД. С изтичането на 5 години от настъпилото неизпълнение най-късно от 23.03.2011 г. на основание чл. 87, ал. 5 от ЗЗД, се погасява правото на 23.03.2016 г. преди предявяване на иска на 28.11.2017 г. Поради това се погасява правото на разваляне на договора като потестативно право да се внесе правна промяна като се заличат последиците на сключения договор, на основание чл. 88 от ЗЗД. След като се е погасило правото на разваляне, не може да се породи притезателното право на неоснователно обогатяване на основание отпадане на договора между страните и заличаване на неговите последици и възникване на право да се иска даденото по договора. Изявлението за разваляне на договора през 2017 г. с изпращане купувачите по предварителния договор и получаване на нотариална покана от продавача и неговите правоприемници, не може да породи правно действие между страните, след като това право се е погасило в по-ранен момент, преди развалянето от 2017 г. и преди предявяване на иска на 28.11.2017 г. Именно поради това, не може да възникне право на вземане за връщане на даденото по договора на основание чл. 55, ал.1 пр. 3 от ЗЗД. Към момента на сключване на договора е налице основание за плащане на сумите, както е и доказано от ищците. Предварителният договор не се прекратява автоматично с предвидения в него срок за доброволно изпълнение. Същият продължава да съществува и да обвързва валидно страните. Всяка може да иска изпълнение на задълженията. При наличие на договор не може да се иска връщане на сумата. Едва при отпадане на облигационната връзка, а именно при изявления на изправната страна за разваляне поради неизпълнение на задължението, може да се претендира връщане на сумата. В случая не може да се изследва начална липса на основание, тъй като искът е предявен на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Не може да се ангажира и солидарната отговорност на основание чл. 263л, ал. 1 от ТЗ поради това, че към момента на преобразуването на дружествата през 2014 г. вече е било погасено правото на разваляне на договора и съответно не е възникнало притезателно право в патримониума на купувачите спрямо техния продавач „Фин инвест“ ЕООД.

В случая не може да бъде обсъждано възражението за прекъсване на давността на основание чл. 116, т. 1 от ЗЗД с признаване на задължението по предварителния договор. Вземането за неоснователно обогатяване не е възникнало, за да може да се приеме, че е погасено по давност, респ. да се изследва прекъсване на давността.

Поради неоснователност на иска с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД следва да се разгледа иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Съгласно разясненията в ППВС 1/79 г. правото на иск на това основание е на разположение на лице, което няма право на иск на никакво друго основание. Съгласно разясненията в същото постановление, наличието на основание, което може да се защити чрез иск изключва приложението на чл. 59, ал.1 от ЗЗД предвид изричната разпоредба на чл. 59, ал.2 от ЗЗД. Правото на иск поради наличие на основание между страните, изключва субсидиарното положение на чл. 59 от ЗЗД – т. 10 от ППВС 1/79 г. Поради това, че в случая ищецът има право на иск, което е могъл да защити, искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД е неоснователен.

Поради неоснователност на исковете, ще следва да се отмени изцяло решението на въззивния съд.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ответниците се дължат разноски от ищците в размер на 7 070 лв (520 лв държавна такса за въззивна жалба, 550 лв държавна такса за касационно обжалване и 1200 лв адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС, удостоверени като получени от процесуалния представител 2 x 2400 лв адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите, удостоверено за получено от пълномощника в договора за правна защита и съдействие, представляващ и разписка за получаване на сумата).

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 44 от 06.06.2019 г. по т.д. 82/19 г. по описа на Апелативен съд – [населено място] и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.А.К., гражданин на Великобритания, дата на раждане 07.05.1979 г., място на раждане: Н., с постоянен адрес: 26 Чърчлейн, Балдартон, Ню Арк, Нотимнгъмшир, Великобритания NJ 243NW съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, офис 3 адв. Д. Д. и СТЕЙСИ Д. К., гражданин на Великобритания, дата на раждане: 04.07.1984 г., място на раждане: Н., с постоянен адрес 26 Чърчлейн, Балдартон, Ню Арк, Нотимнгъмшир, Великобритания NJ 243NW съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, офис 3 адв. Д. Д. срещу „ФИН ИНВЕСТ“ ЕООД,[ЕИК],„ФИН ИН 64“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] „ФИН ТРЕЙД 2014“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] всички с адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1 с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 26 000 лв, представляваща част от вземане в размер на 106 377,60 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска Д.А.К., гражданин на Великобритания, дата на раждане 07.05.1979 г., място на раждане: Н., с постоянен адрес: 26 Чърчлейн, Балдартон, Ню Арк, Нотимнгъмшир, Великобритания NJ 243NW съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, офис 3 адв. Д. Д. и СТЕЙСИ Д. К., гражданин на Великобритания, дата на раждане: 04.07.1984 г., място на раждане: Н., с постоянен адрес 26 Чърчлейн, Балдартон, Ню Арк, Нотимнгъмшир, Великобритания NJ 243NW съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, офис 3 адв. Д. Д. срещу „ФИН ИНВЕСТ“ ЕООД,[ЕИК]„ФИН ИН 64“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] „ФИН ТРЕЙД 2014“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] всички с адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1 с правно основание чл. 59 от ЗЗД, сумата от 26 000 лв, представляваща част от вземане в размер на 106 377,60 лв.

ОСЪЖДА Д.А.К. и СТЕЙСИ Д. К. да заплатят на „Фин ИНВЕСТ“ ЕООД, „ФИН ИН 64“ ЕООД, „ФИН ТРЕЙД 2014“ ЕООД сумата от 7 070 лв, направените разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: