Р Е Ш Е Н И Е

№ 28

Гр. София, 24.04.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на 12.02.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

При участието на секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА

Като изслуша докладваното от съдия ПЕТЯ ХОРОЗОВА

търг. дело № 374/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А.Х.С., чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 2534 от 01.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6195/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 4915 от 05.06.2017 г. по гр. д. № 4037/2015 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, 9 състав за отхвърляне на иска с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. , предявен от касатора против ЗД БУЛ ИНС АД, за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.09.2012 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, за разликата над присъдените 15 000 лв. до претендираните 50 000 лв.

В касационната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, на основание чл.281 т.3 ГПК – незаконосъобразно и необосновано. Моли се за отмяната му и за постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде изцяло уважена, ведно с присъждане на сторените разноски. Оплакванията са за несъответствие между определения от съда размер на обезщетението с критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, като не са взети предвид в тяхната съвкупност и съответно оценени всички относими към този размер обстоятелства, установени по делото – твърде младата възраст на пострадалия, продължителното му възстановяване, получените загрозяващи белези и пр.

Против касационната жалба не е постъпил писмен отговор от застрахователното дружество, както и от третото лице – помагач на страната на ответника – Агенция “Пътна инфраструктура”; същите не изпращат и свой представител при разглеждането на делото в откритото съдебно заседание.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като съобрази доводите на касатора и материалите по делото, съгласно чл.290 ал.2 ГПК, намира следното:

За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че на 07.09.2012 г. автомобилът, управляван от Х.А.С., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ЗД БУЛ ИНС АД, е катастрофирал. При произшествието дясната мантинела на пътя е проникнала в купето и е причинила телесни увреждания на седящия на задната седалка вляво А.Х.С.. Водачът е признат за виновен с влязла в сила присъда за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 ЗДвП, в резултат на което е допуснал настъпването на посоченото ПТП, както и по непредпазливост е причинил смъртта на М. С.. По отношение причинените на касатора увреждания, съдът е взел предвид заключението по изслушаната по делото СМЕ, според което същият е получил контузия на гръдния кош, разкъсно-контузна рана на дясна гръдна половина, контузия на коремна стена, разкъсно-контузни рани на дясната предмишница, разкъсване на разгъващите мускули на дясната предмишница. Непосредствено след инцидента е извършена хирургическа обработка на раните, зашиване на разгъвачните мускули на дясната предмишница и е поставена гипсова шина. От 08.10.12 г. до 19.10.2012 г. пострадалият е провел рехабилитация в болнично заведение на десен горен крайник, а след това – домашно-амбулаторно лечение за около 1.5 – 2 месеца. Според вещото лице, той е търпял болки с голям интензитет по време и непосредствено след инцидента за 7-8 дни, а след това болките са продължили с по-малък интензитет през следващите 3-4 месеца. Имал е затруднения в движенията на ръката за не по-малко от 4 месеца, а периодът на възстановяване е продължил около 3 месеца. Понастоящем състоянието му е стабилизирано, движенията на дясната ръка са възстановени. Констатирани са множество остатъчни белези в горната трета на дясна предмишница с размери от 3 до 11 см., както и белези по външната повърхност на дясната тазобедрена става. Всички рани се виждат ясно и значително загрозяват областите, в които се намират. Съдът е съобразил и събраните гласни доказателства, според които пострадалият продължително време е приемал обезболяващи, дясната му ръка все още е слаба, а преди физиотерапията изобщо не е можела да се движи.

За да прецени като справедливо обезщетението, присъдено от първата инстанция в размер на 15 000 лв., съдът е посочил, че взема предвид горните установени от него обстоятелства, които са отново изброени, възрастта на пострадалия /15 годишен към момента на ПТП/, както и социално-икономическите условия в страната, вкл. лимита на застрахователните покрития и установената съдебна практика.

Касационно обжалване на решението в съответната част е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение при предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226 ал.1 КЗ отм. .

По въпроса са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, вкл. и на настоящия съдебен състав, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД е винаги предпоставено от редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на възстановяване, получените загрозявания и осакатявания и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, в това число икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, която има значение за обществено-оправданата мярка за справедливост и чието проявление са лимитите на отговорност на застрахователя, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите. Когато съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е формирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД се явява нарушен /в посочения смисъл са решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г., ІІ ТО и др., вкл. наведените от касатора решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/11 г., І ТО, решение № 31 от 25.03.2014 г. по т.д.№ 1203/2013 г., II ТО/.

С оглед отговора на правния въпрос, обжалваното решение се преценява като частично неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Въззивният съд не е извършил задълбочена и съвкупна преценка на всички установени по делото обстоятелства, имащи значение за определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, като липсва анализ на фактите, обосноваващ в достатъчна степен извода му за справедливост на така присъденото обезщетение.

Въпреки направеното подробно изброяване на релевантните за спора факти, при постановяване на въззивното решение не е отдадено нужното значение на големия брой наранявания и сериозността на травмата на дясната ръка, както и на начина, по който същите са били причинени, а именно от мигновеното навлизане на пътната мантинела по цялата дължина на купето на автомобила до багажника, докато пострадалият е спял на задната седалка. Не е извършена адекватна преценка на факта, че той е бил повторно приет за болнично лечение месец след злополуката, по повод изпитвани болки, скованост, слабост, изтръпване и ограничение на движението на дясната ръка, след операцията за зашиване на разкъсаните екстензорни мускули на дясната предмишница. По време на болничния престой обективно е била установена принудителна поза на ръката с изразен ефект на изчерпване и ускорена умора. Проведено е комплексно рехабилитационно лечение – лечебна физкултура, мануален масаж, магнитотерапия, фонофореза, като след дванадесет дни касаторът е изписан едва с начално подобрение. Не са били съответно оценени, предвид трайния им характер, множеството /поне седем/ ясно видими и значително загрозяващи съответните области белези с дължина от 3 см. до 11 см. по дясната предмишница и дясната тазобедрена става, както и остатъчните явления на болка и чувство на стягане при влажно и студено време и при по-продължително натоварване на ръката, която е била водещата ръка на пострадалия. Не на последно място, неговата млада възраст /15 год./ и икономическото равнище в страната към момента на катастрофата са само формално посочени, без да са изложени мотиви за значението им спрямо обема на неимуществените вреди. Възрастта на пострадалия е относима както към ефекта на инцидента върху психичната му сфера, така и към физическите последици и неудобства, резултат от травмите, с които трябва да продължи да живее в бъдеще. Относно икономическата действителност към момента на събитието през 2012 г. следва да се съобрази петкратното нормативно увеличение на лимитите на отговорност по задължителната застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” при повече от един пострадал, както е в случая, считано от 01.01.2010 г.

При отчитане на горепосоченото, настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение за нанесените на касатора неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 07.09.2012 г., следва да възлиза на 40 000 лв. Решението на въззивния съд в отхвърлителната му част следва да бъде касирано за разликата над 15 000 лв. до 40 000 лв., включително в съответната част относно разноските, като с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ал.2 вр. ал.3 ГПК следва да се постанови решение по същество, с което в полза на А.Х.С. да бъде присъдена допълнително сумата от 25 000 лв. За разликата над 40 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв. обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този окончателен изход от спора, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати държавна такса за касационната инстанция в размер на 530 лв. и разноски в полза на касатора в размер на 1 714 лв.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2534 от 01.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6195/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 4915 от 05.06.2017 г. по гр. д. № 4037/2015 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, 9 състав за отхвърляне на иска с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. , предявен от А.Х.С. против ЗД БУЛ ИНС АД, за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.09.2012 г., за разликата над присъдените 15 000 лв. до дължимите 40 000 лв., както и в частта, с която в полза на ЗД БУЛ ИНС АД са присъдени разноски за разликата над 333 лв. до 860 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на А.Х.С. с ЕГН [ЕГН] сумата 25 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.09.2012 г., на основание чл.226 ал.1 КЗ отм. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, и съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 1 714 лв.

ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметката на Върховен касационен съд, сумата 530 лв., представляваща дължими държавни такси за касационната инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2534 от 01.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6195/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: