№ 24

София, 27.04.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Д. Н

като разгледа докладваното от съдията Б. П

гражданско дело № 1919/2019 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Б.Г.Ч. е обжалвала чрез адв. Е.К. – П. частично въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 58 от 22.02.2019 г. по въззивно гражданско дело гр. д. 840/2018 г., с което е потвърдено решението на Районния съд П.

Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество поради съмнение за недопустимост на произнасянето на въззивния съд по искането по чл. 537 ал.2 ГПК.

Предмет на подадената касационна жалба с оглед изложените в нея доводи, е решението в частта по допускане на делбата на принадлежащите към жилището на първия етаж с идентификатор ............ по КККР на [населено място] идеални части от общите части на сградата и на обслужващите складови помещения конкретно от таванското помещение /фактически обжалват, че до делба не е допусната 1/2 ид.ч. от таванското помещение като негова принадлежност/, както и в частта по отмяната на нотариален акт № ... / 1985г. по описа на нотариалните дела на РС-Панагюрище за 1/2 от таванското подпокривно пространство.

От съделителите Н.И.К., В.Г.Г. и И.Г.Г. само по отношение на които делото е висящо пред ВКС с оглед предмета на обжалване, не е подаден отговор на касационната жалба.

С решението на Пазарджишкия окръжен съд № 58 от 22.02.2019 г. по в. гр. д. 840/2018 г. в обжалваната част, въззивният съд е приел, че с договор за суперфиция, обективиран в нотариален акт № ../1980г. е учредено право на строеж на С.Г.Ч. за първия етаж от жилищната сграда, 1/2 ид.ч. от избените помещения и гараж. Със същия нотариален акт на Г.И.Г. е учредено право на строеж на втория жилищен етаж, заедно с 1/2 ид.ч. от избените помещения, единия от гаражите и останалите помещения на приземния етаж и цялото таванско помещение. Тълкувайки съдържанието на договора въззивният съд е достигнал до извод, че волята на праводателя е била таванското помещение да бъде построено единствено от Г. Г. и да се придобие само от него. С оглед на този свой извод съдът е обосновал, че в случая не са приложими от една страна разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗС относно режима на общите части, а от друга разпоредбите на чл.92, чл.97 и 98 от ЗС, тъй като изграденото не представлява допълващо застрояване, нито пък е увеличена застроена площ на съществуваща сграда или нова постройка или надстройка. В заключение съдът е приел, че общият наследодател на страните не е притежавал право на собственост върху 1/2 ид. ч. от таванското помещение и е отменил констативния нотариален акт в съответната част, удостоверяваща това право.

В касационната жалба на Б.Г.Ч. се поддържа, че въззивното решение е направилно, защото правото на собственост на С. Ч. по отношение на таванския етаж е придобито както по силата на учредената му суперфиция, така и по силата на закона и давностно владение. Доводите на касаторката са, че съдът не е обсъдил всички писмени доказателства и доводите във въззивната жалба и не се е произнесъл по приложението на чл.97 и 98 ЗС.

Касационната жалба е неоснователна в частта за принадлежността на 1/2 от таванския етаж към допуснатото до делба жилище с идентификатор ........... Изводите на съда, че наследодателят С. Ч. е придобил по силата на суперфицията право да построи първия етаж от къща, заедно с 1/2 част от избените помещения и един от гаражите, както и да придобие съответната идеална част от общите части на сградата по силата на чл.38 ЗС като неотменна част от собствеността на отделния самостоятелен обект, са законосъобразни. Съдът е тълкувал договора за суперфиция, сключен с нот.акт № .../1980г. при спазване на критериите на чл. 20 ЗЗД. Той е установил действителната обща воля на страните чрез тълкуване на уговорките в договора в тяхната взаимна връзка и е направил законосъобразен и обоснован извод, че е постигнато съгласие обслужващите помещения към първия етаж да бъдат само в избата, а таванът да обслужва само жилището на втория етаж. Така е договорена разделност по отношение на складовите помещения, които са неотменна част към всяко едно жилище. В съответствие с това тълкуване и спазвайки разясненията в ТР № 34/1983 г. на ВС, ОСГК, въззивният съд е определил правната характеристика на таванския етаж като складово помещение само към жилището на втория етаж, а не като подпокривно пространство - обща част. Ето защо разпоредбата на чл. 38 ЗС, относима към общите части в етажната собственост не намира приложение при изследване на собствеността на таванския етаж. По силата на чл.98 ЗС таванският етаж е принадлежност към жилището на втория етаж, което не е било собственост на С. Ч.. Доводите на касаторката, че изводът на съда за обема на суперфицията следва да се направи и при съобразяване на издадените скици и описание на обектите по КККР са неоснователни, защото тези документи само отразяват придобита вече собственост, а не я създават. Вещните права следва да се установяват въз основа на актовете за придобиването респ. учредяването им, а по последващи документи, съдържащи вторична информация. Не е основателен и доводът в касационната жалба за придобиване на собствеността от собственика на първия етаж по давност, тъй като доказателства, установяващи съвладение на таванския етаж, което би могло да доведе до придобиване на идеална част от него, не са събрани по делото.

Независимо от извода, че С. Ч. не е бил собственик на половината от таванския етаж, не са налице законните предпоставки за произнасяне по частична отмяна на нотариалния акт № .../1980г. по следните съображения:

Производството по чл. 537 ал.2 ГПК /т.нар.обстоятелствена проверка/ е специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, затова издаденият в това производство констативен нотариален акт притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота - ТР 11/2012г. на ВКС, ОСГК.Сременно чл. 537, ал. 2, изр. 1 ГПК предоставя възможност на всяко лице, чиито вещни права се засягат от такъв констативен нотариален акт, да предяви собственически иск пред съда срещу лицето, което се легитимира като собственик. Предмет на делото в този случай е засегнатото право на собственост на ищеца. /ТР № 178 /1986 г. на ВС, ОСГК/

Отмяната на нотариален акт, издаден в производство по чл. 537 ал.2 ГПК, не може да се релевира със самостоятелен иск, тя винаги е последица от разрешаването на спор за собственост, с решението по който се отричат правата на титуляра на нотариалния акт. В този случай съдът е длъжен да отмени нотариалния акт, независимо от това дали ищецът, предявявайки своите права, е поискал изрично той да бъде отменен респ.изменен. Нотариалният акт не може да се отмени, без да се разреши породеният от издаването му спор за материално право между лицето, което твърди, че е собственик на конкретен недвижим имот респ. притежава вещно право върху такъв имот и лицето, което се легитимира с констативния нотариален акт.

По настоящото дело не е разрешен спор за материално право по смисъла на чл. 537 ал.2 ГПК, защото страна по делото за делба са само наследниците на С.Г.Ч.. Н..акт № .../1985г., с който той е признат за собственик на половината таванското подпокривно пространство всъщност засяга правата на другия титуляр на правото на строеж, на което то е учредено със същия нотариален акт – Г.И.Г., който не участва в делбата на обектите от сградата, придобити по силата на суперфицията от С.Г.Ч.. Спорът между наследниците на С.Г.Ч. дали в патримониума към откриване на наследството се е включвало и таванското помещение, не е спор за материално право по смисъла на чл. 537 ал.2 ГПК, защото този спор е между лица, които като наследници на титуляра на нотариалния акт, се ползват от него. Ето защо отмяната на нотариалния акт в настоящото производство е недопустимо, независимо от извода на съда, че праводателят С.Г.Ч. не е могъл да придобие идеална част от таванското помещение и за него не е допусната делба.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 58 от 22.02.2019 г. по въззивно гражданско дело № 840/2018 г. в частта, с която е потвърдено решението на Панагюрския районен съд № 81 от 04.07.2018 г. по гражданско дело № 1132/2017 г., с което е отменен на основание чл. 537 ал.2 ГПК нотариален акт за право на собственост на недвижим имот № ... / 1985г. по описа на нотариалните дела на РС-Панагюрище в частта за правото на собственост на таванското подпокривно пространство и прекратява производството по делото в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 58 от 22.02.2019 г. по въззивно гражданско дело гр. д. 840/2018 г. в останалата обжалвана част, с което не е допусната делба на 1/2 ид.ч. от таванско помещение като принадлежност на първия етаж с идентификатор ............. по КККР на [населено място] .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: