Р Е Ш Е Н И Е

№ 7

София, 28.04.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря Л. З

изслуша докладваното от съдия Г. И т.д. № 562 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

„Банка ДСК“ ЕАД обжалва решение № 127 от 14.11.2016 г. по т.д. 254/16 г. Апелативен съд – [населено място], с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 135 от ЗЗД, предявени от банката срещу Д. Д., Д. Д. и Н. Д., за отмяна на договори за дарение, сключени на 29.12.2011 г. и 27.1.2012 г.

Твърди наличието на основания по чл. 281 т. 3 от ГПК. Излага подробни съображения за приложението на чл. 135 от ЗЗД по отношение на действия и сделки, извършени от поръчителя. Освен това мотивът, че длъжникът по кредита не бил изпаднал в забава, а поръчителят бил узнал за забавата на длъжника след извършване на даренията, счита също за неправилен. Според касатора нямало значение дали длъжникът е изпаднал в забава или не, достатъчно било вземането да съществува, т.е. да е налице договор за поръчителство. Дали ще се стигне до изпълнение спрямо поръчителя било въпрос на изискуемост и ликвидност на задължението, което не било предпоставка за уважаване на иска. Счита, че всички предпоставки за уважаване на иска са налице – вземане на банката по договор за поръчителство, действие на длъжника-поръчител, с което е намалил имуществото си, от което банката да се удовлетвори, чрез безвъзмездно разпореждане, при което не е нужно да се издирва знание за увреждане и това в полза на роднини по права линия в първа степен на родство. Моли да се уважат исковете.

Ответникът Д.Д.Д. оспорва касационната жалба. Оспорва приложимостта на чл. 135 от ЗЗД по отношение на действията и сделките, извършени от поръчителя. Счита, че поръчителят отговаря от момента на неизпълнение на задълженията от длъжника. Само ако банката била привлекла поръчителя след покана да изпълни и поръчителят извърши увреждащо действие било възможно да се води иск по чл. 135 от ЗЗД. Към момента на атакуваните дарения поръчителят нямал качеството длъжник, защото дългът бил обслужван. Предвид това сделките били преди възникване качеството длъжник.

Ответникът Д.Д.Д. оспорва касационната жалба. Излага съображения, че имал качеството поръчител, но нямал качеството длъжник и поради това чл. 135 от ЗЗД бил неприложим. Кредитът на „Борд марин“ ООД бил редовно обслужван, а и кредитът бил успешно заплатен, ако не били лихвите в такъв голям размер.

Ответникът Н.Д.Д. оспорва касационната жалба. Излага съображения, че дългът на поръчителя не бил възникнал към момента на сключване на процесните сделки. Счита, че само като е налице неизпълнение и кредиторът привлече поръчителя като длъжник и поръчителят извърши разпореждания с имуществото си можел да се приеме, че има право по чл. 135 от ЗЗД.

Върховен касационен съд на Р България в състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да отхвърли иска с правно основание чл. 135, предявен от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Д.Д.Д., Н.Д.Д. и Д.Д.Д. въззивният съд е приел, че Д. Д. е поръчител, като се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя - длъжник по договора за кредит – овърдрафт № 2237/13.02.2008 год. „Борд марин“ ООД.Оорността му като поръчител била акцесорна и имала обезпечителна функция. Против него не би могло да се мотивира основателност на един иск, с правно основание чл. 135 ЗЗД, тъй като под „длъжник“ по смисъла на тази разпоредба, според закона следвало да е само страна по главното задължение, а не лицето, което е поръчителствало за това задължение. Въззивният съд приема по отношение на фактите, че към момента на изповядване на сделките, чиято отмяна се иска 29.12.2011год. и 27.01.2012 год., длъжникът не е бил в забава. Такава била настъпила в един по-късен момент, с изпращането на нотариалната покана за доброволно изпълнение на 07.12.2012 год., от който момент поръчителят узнал за настъпването забавата на длъжника. От този момент би могло да се приеме, че той е бил уведомен за неизпълнението на длъжника по процесния договор за кредит. Поръчителят бил се разпоредил с процесното имущество в значително по-ранен момент и ако се допуснела отмяна по реда на чл. 135 от ЗЗД би се стигнало до едно недопустимо ограничаване на правната му сфера.

С определение 577 от 18.10.2019 г. по настоящето дело е допуснато до касационно обжалване решението на Апелативен съд – [населено място], на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следния правен въпрос: „Когато предмет на предявения отменителен иск са действия, извършени от поръчителя, а не от длъжника по договора за банков кредит, прави ли това предявения, иск неоснователен, без да се издирват предпоставките по чл. 135 от ЗЗД ?“

С нормата на чл. 135 от ЗЗД законодателят е създал защита на кредитора срещу увреждащи действия и сделки на длъжника. Съгласно задължителното тълкуване, извършено с т. 1 от Тълкувателно решение 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк.д. 2/17 г. на ОСГТК на ВКС, защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия. Искът по чл. 135 от ЗЗД е налице за всеки кредитор с парично и непарично вземане, така както е разяснено с ППВС 1/65 г. Искът е облигационен, конститутивен за упражняване на потестативно право и е учреден в полза на кредитор за защита срещу увреждащи действия и сделки от страна на длъжника, с които се намалява общото обезпечение на кредиторите да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника на основание чл. 133 от ЗЗД. Защитата е на лицето, което е кредитор, т.е. има вземане или потестативно право към момента на увреждащата сделка или преди възникване на вземането или правото (хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД) когато увреждането е извършено с намерение да бъде увреден кредиторът.

Поръчителството, на основание чл. 138 от ЗЗД се учредява по силата на договор, сключен между кредитора и поръчителя. Поръчителят поема задължение спрямо кредитора да изпълни задължението на едно трето лице. Налице е лично обезпечение, което означава, че кредиторът може да се удовлетвори от цялото имущество на поръчителя отново при условията на чл. 133 от ЗЗД.Оорността е акцесорна, поръчителят отговаря за същото, за което и длъжникът. По изрична разпоредба на закона, не може да отговаря за повече, би могъл за по-малко или за по-кратък срок, или за по-малък размер или при по-леки лихвени условия, по силата на чл. 139 от ЗЗД. Ако е поето задължение за повече, за по-дълъг срок или за по-тежки условия, то по силата на закона се намалява до размера на главното задължение.

Налице е солидарна отговорност между главния длъжник и поръчителя по силата на закона – чл. 141, ал. 1 от ЗЗД. Поради това поръчителят е длъжник наред с главния длъжник. Предвид характеристиката на поръчителството, за кредитора е налице възможност да търси защита както срещу главния длъжник, така и срещу поръчителя като след като поръчителят е длъжник наред с главния длъжник, то и спрямо поръчителя може да се предяви иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД и при предпоставките на този текст.

С оглед разясненията по приложението на чл. 135 по отношение на поръчителството и задължителните указания на Върховния касационен съд в т. 1 от посоченото тълкувателно решение, настоящият съдебен състав намира, че процесното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон, което на основание чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК следва да се отмени.

Не се налага извършването на процесуални действия, страните не са поискали събиране на доказателства пред въззивния съд по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК или нови доказателства за нововъзникнали обстоятелства. Поради това и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК следва да се реши спорът по същество.

Установява се, че „Банка ДСК“ ЕАД е предявила искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД срещу Д.Д.Д., Н.Д.Д. и Д.Д.Д. за отмяна на два договори за дарение, сключени между Д.Д.Д. и К.Н.Д. и синовете им Н.Д.Д. и Д.Д.Д.. Ответникът Д. Д. не е оспорил качеството си поръчител, но ответниците Н. и Д. Д. са оспорили обстоятелството, че датата на двете сделки 29.12.2011 г. и 27.01.2012 г. Д. Д. е имал качеството поръчител по съображения, че е поел задължение след сключване на договорите за дарение.

От представените нотариални актове, оформящи договори за дарение от 29.12.2011 г. и от 27.01.2012 г. се установява твърдението на ищеца, че е налице прехвърляне на собственост чрез дарение, с което е намалено имуществото на поръчителя Д.Д.Д. и правоприемници, трети лица са неговите синове Н.Д.Д. и Д.Д.Д..

Предвид така оформения предмет на делото следва да се отбележи, че ищецът е основал иска си на факта, че поръчителството е учредено преди сключване на атакуваните сделки, а ответниците, приобритатели на имотите, на обстоятелството, че към момента на сделките не е имало договор за поръчителство, съответно дарителят не е бил задължен на основание договор за поръчителство.

В настоящия случай ответниците не са оспорили наличието на възникнало задължение за „Банка ДСК“ ЕАД и от представения договор за креди овърдрафт № 2287 от 13.02.2008 г. се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД и „Борд М.“ ООД е сключен договор за кредит – овърдрафт за покриване на временен недостиг на средства при обслужване на текущи плащания, свързани с бизнес оборота. С Анекс 1 от 13.02.2009 г. страните по договора за кредит са уговорили, че максималният договорен размер е 200 000 щ.д. Срокът е 12 месеца считано от същата дата – 13.02.2009 г. Срокът за връщане на кредита е променен с Анекс 7 на 28.2.2013 г. като в т. 7 от този анекс е уговорено, че при просрочие на някоя от главница и лихви кредиторът може да прехвърли вземането с цесия или принудително да събере дълга. Не се установява да е погасено задължението и от нотариална покана от 30.11.2012 г. се установява, че на длъжниците и на поръчителите е връчено изявление на кредитора, че се иска връщане на сумите, специфицирани по главница в размер на 350 000 щ.д., редовна лихва 1 589,43 щ.д., наказателна лихва 2 383,10 щ.д., просрочена лихва 5 863,10 щ.д., просрочени суми 9 835,36 щ.д. Установява се, че е предявено вземането и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК на 24.1.2013 г., с която е разпоредено на кредитополучателя, солидарният длъжник и поръчителите солидарно да заплатят задълженията по посочения договор за кредит, договора за поръчителство и анекси към тях. Издаден е и изпълнителен лист за сумите 350 000 щ.д. главница, 11 622,77 щ.д. неплатена договорна лихва за периода 25.08.2012 г. до 21.1.2013 г., сумата 6 029,60 щ.д. - неплатена наказателна лихва и законна лихва върху главницата от 22.1.2013 г. Следователно е установено качеството кредитор на „Банка ДСК“ ЕАД, притежаващ описаните вземания, което се установява и от самия договор и заключението на вещото лице, че дългът не е погасен. Това легитимира ищеца като кредитор.

С Анекс 2 от 12.02.2010 г. към договора за кредит овърдрафт страните са приели изменение на договора като е налице и встъпване в дълг чрез поемане на задължение по договора от „Деламар“ ЕООД. Последният е поел задължение да отговаря като солидарен длъжник по договора за кредит овърдрафт. Със същия анекс е увеличен и максималният размер на кредита 350 000 щ.д. Кредитът е за срок от 12 месеца с крайна дата 13.02.2011 г. С чл. 20 от този Анекс 2 е изменена разпоредбата на т. 17. 3 от договора като е предвидено за обезпечение учредяване на поръчителство от Д.Д.Д. както и от други физически лица“. С договор за поръчителство от 12.02.2010 г. физическите лица сред които и Д.Д.Д., наред с А.С.К., Н.Г.С. и Женя Р. Т. и Х.В.Х., са поели задължение да обезпечат изпълнение на задължението на „Борд М.“ ООД. С Анекс 4 от 26.11.2010 към договора за кредит овърдрафт страните са се съгласили срокът за ползване на кредита да се продължи до 13.07.2011 г. С договор за поръчителство от същата дата 26.11.2010 г физическите лица, сред които и Д.Д.Д., са поели задължение да обезпечат изпълнение на задължението на „Борд М.“ и „Делтамар“ ЕООД като главен длъжник и съдлъжник, по договора за кредит овърдрафт. С този договор е установен дългът, такъв какъвто е към 26.11.2010 г. и индивидуализиран в договора за поръчителството – размер 350 000 щ.д., срок на ползване до 13.07.2011 г. с възможност да се продължи до 13.2.2018 г. тримесечен LIBOR и уговорена надбавка 6,5 % плюс, С Анекси 5, 6 и 7 към договора за кредит овърдрафт е променен срокът на договора като последното продължение е до 28.02.2013 г. С Анекс 2 от 25.7.2012 г. към договор за поръчителство от 26.11.2010 г. срокът на поръчителство е променен до 28.02.2013 г.

Предвид тези факти следва да се посочи, че действително Д.Д.Д. е поръчител. Поръчителството е за посочения договор за кредит овърдрафт, съгласно, чийто условия договорът е за предоставяне на средства за 1 година с възможност по изрично съгласие на кредитора и длъжника да бъде продължен като крайният срок е до 2018 г. Но дългът не е възникнал със срок до 2018 г. Уговореният падеж на задължението към момента на сключване на договора за поръчителство е 13.07.2011 г. Поръчителят поема задължение за това, за което и главният длъжник, за същия размер на задължението, при същите условия, включително падеж на задължението. При изрично действие на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на задължението, само ако кредиторът е предявил иска в 6 месечен срок срещу длъжника. Промените в кредитното правоотношение са непротивопоставими на поръчителя. В случая няма данни да е предявен такъв иск. Напротив, има данни по съгласие между кредитора и главния длъжник срокът за връщане на използваната сума на основание договор за кредит овърдрафт да се върне в по-дълъг срок. С Анекс 5 от 20.07.2011 г. към договора за кредит овърдрафт, срокът за връщане на заетата сума е продължен до 13.07.2012 г. Няма данни да е налице продължаване на срока на поръчителството.

Следователно липсва предявяване на задължението срещу длъжника. Следва да се приеме, че след падежа на задължението и 6 месеца след това е преклудирано правото да се търси дългът срещу поръчителя. Срокът по чл. 147 от ЗЗД е преклузивен. Срокът не подлежи на продължаване, Този извод следва от цитираната норма, така както е разяснена в задължителната практика, изразена в т. 4 б от Тълкувателно решение 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в постоянната практика на ВКС, израз, на която е решение № 81 от 08.07.2014 г. по т.д. 1705/13 г., 1 ТО на ВКС, съгласно което с оглед характера на срока като преклузивен, неподлежащ на спиране и прекъсване, отказ след изтичането му, както и продължаване, не може да се даде и предварително съгласие за неприложение на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. При приложение на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и при изрично възражение от правоприемниците по атакуваните в настоящето производство разпоредителни сделки в качеството им на ответници, следва да се приеме, че в настоящия случай макар и да има съществуващо задължение, основано на договора за кредит, кредиторът е изгубил правата си срещу поръчителя Д.Д.Д. след изтичане на срока, предвиден в чл. 147, ал.1 от ГПК от падежа на задължението, за което поръчителят е поел задължение с падеж на задължението 13.07.2011 г. Шестмесечният срок изтича на 13.01.2012 г. Правата срещу главния длъжник не са заявени от кредитора в този срок. Кредиторът е дал продължение на срока, което не може да се приеме за предявяване на правата по установено вземане. Въпреки наличието на главен дълг и участието на поръчителя като съдружник в дружеството-главен длъжник, то в качеството му на физическо лице поръчител не може да се приеме, че е задължено лице, предвид настъпилата преклузия. С оглед погасеното право на кредитора да търси изпълнение на задължението срещу поръчителя е налице липса на задължение, както към датата на първия договор за дарение 29.12.2011 г. така и към втория договор за дарение - 27.01.2012 г. Погасяването на поръчителството поради непредявяване на правата срещу длъжника изключва задължението и макар и една от сделките да е в 6 месечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, то не може да се приеме, че поръчителят има качеството длъжник по смисъла на чл. 135 от ЗЗД. Към втория договор за дарение също поради погасяване на поръчителството, Д. Д. също не е задължено лице. Задължението на поръчителя възниква при условията, предвидени в договора – основание за поемане на поръчителство, то е акцесорно. Но поръчителят дължи наред с главния длъжник като кредиторът може да насочи изпълнение към всеки от солидарните длъжници – главен длъжник и поръчител. Задължението на поръчителя възниква не само при неизпълнение от главния длъжник, а възниква при същите условия. В този смисъл наличието на поръчителство, дълг, макар и не изискуем, означава наличие на възникнало задължение. В този случай е налице възможност кредиторът да внесе правна промяна по отношение на действията и сделките, извършени от поръчителя и да иска тяхната отмяна, тъй като е налице увреждане чрез намаляване на имуществото, подлежащо на обезпечение.

Предявяването на задължението е възникнало в един по-късен момент, с отправяне на нотариална покана за плащане на цялото задължение, както и предявяване на вземането срещу солидарните длъжници и поръчителите в производство по реда на чл. 417,, 2 от ГПК на основание извлечение от сметки, издадено от банката и съставено на основание договор за кредит овърдрафт и договор за поръчителство от 25.07.2012 г., за което свидетелства издадената заповед за изпълнение на парично задължение 24.1.2013 г. по ч.гр.д. 472/13 г. РС-гр. Бургас и изпълнителен лист от 28.1.2013 г. по същото дело.

От непредявяване на вземането в срок от 6 месеца от падежа, за който се е задължил поръчителят, следва, че липсва задължение, към момента на сключване на сделките. Законодателят е учредил правна възможност на кредитора да атакува и сделки и действия, сключени преди възникване на задължението. С оглед на факта, че е сключен Анекс към договора за поръчителство от 25.07.2012 г. и след прекратяване на учреденото с договора за поръчителство, следва да се приеме, че макар и да е наименован Анекс предвид прекратяването на поръчителството по договора, то с този анекс от 25.7.2012 г. се поема ново задължение за поръчителство като се поема отговорност за дълга във вида, в който е посочен в така описания анекс. Предвид този факт, твърдението за увреждане от кредитора следва да се прецени като такова, извършено преди възникване на вземането на кредитора. Нормата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че такова увреждане също се санкционира и следва да се отмени увреждащата сделка, когато се установи от кредитора, че и длъжникът, и третото лице са имали намерение да увредят кредитора. Нормата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не се прилага в хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Така е разяснено приложението на нормата и в практиката на ВКС, изразена в решение по т.д. 771/11 г., ВКС, 2 ТО, съгласно което „ Ако действието е извършено преди пораждане на вземането, кредиторът може да атакува сделката, ако длъжникът и лицето, с което е договарял са действали за да го увредят. С разпоредбата на чл.135, ал.3 ЗЗД се санкционира виновното намерение и извършеното действие е опорочено от осъществяване на това намерение, а не от факта на разпореждане с имущество на длъжника, което предхожда пораждане на вземането. Намерението за увреждане трябва да се докаже от ищеца. Оборимата презумция по чл.135, ал.2 ЗЗД в този случай не се прилага“. Намерението за увреждане на кредитора подлежи на доказване като е налице необходимост да се обхване както знанието и намерението на длъжника, така и знанието и намерението на третото лице да увреди кредитора. Независимо от близката родствена връзка между поръчителя и третите лица – негови синове, нормата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не се прилага когато се установи, че вземането на кредитора е възникнало след сделката, за която твърди, че го уврежда. Безвъзмездността на сделката и родствената връзка между длъжника и третите лица, като баща и синове, в хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД не са факти, които да са свързани с презумпция в закона.

В случая може да се установи, че е налице намерение Д. Д. да увреди кредитора, предвид съществуващото задължение на основание договора за поръчителство, съществуващият дълг, с продължен срок съгласно Анекс № 1 от 25.07.2012 г. към договора за поръчителство от 26.11.2010 г. към договора за кредит овърдрафт № 2287/13.02.2008 г., за който е бил в известност като управител на дружеството- главен длъжник, както и поради съществуващата правна възможност кредиторът да поиска допълнителни обезпечения. Но по отношение на лицата, с които той е договарял – ответниците Д. и Н.Д.Д., негови синове, не може да се приеме, че е налице доказване на намерението да увреди кредитора. Липсват доказателства по делото, че Н.Д.Д. и Д.Д.Д. са знаели за съществуващите задължения на двете дружества главни длъжници, както и за поръчителството, към момента на сключване на договорите за дарение. Всеки факт, на основание чл. 154 от ГПК, подлежи на доказване в процеса, решението на съда не може да се основе на житейски презумпции. Отношенията между родители и деца могат да са от различен характер. Нормата на чл. 135, ал.3 от ЗЗД предвижда, че на доказване подлежи общото намерение на страните по договора за прехвърляне на имущество на длъжник, да увредят кредитора, без да въвежда презумпция.

Предвид този извод настоящият съдебен състав намира, че изводът на въззивния съд като краен резултат, следва да се потвърди като се остави в сила обжалваното решение, на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК, на основанията, посочени в гореизложените мотиви.

При този изход на спора, предвид изричното искане на ответниците Д.Д.Д. и Н.Д.Д. и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците следва да се присъдят направените по делото разноски, направени пред Върховния касационен съд от по 2 250 лв., заплатено от тях в брой адвокатско възнаграждение на представляващите ги в тази инстанция.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 127 от 14.11.2016 г. по т.д. 254/16 г. Апелативен съд – [населено място].

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] [населено място], ул. „Московска“ № 19 да заплати на Н.Д.Д., [ЕГН] [населено място] [улица] 2 250 лв направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] [населено място], ул. „Московска“ № 19 да заплати на Д.Д.Д., ЕГН [ЕГН], [населено място] [улица] сумата от 2 250 лв направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: