Р Е Ш Е Н И Е

№ 28

София, 05.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря А. Д, като изслуша докладваното от съдията Л. А търговско дело № 60229 по описа за 2016 г.а да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на енергетиката срещу въззивното решение № 627 от 1.4.2016 по в.гр.дело № 2170/12 на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, с което искът по чл.79 ал.1 ЗЗД, предявен от Министерство на енергетиката против „В. Б“ ЕООД е отхвърлен за разликата над сумата 79 059, 27 лв до сумата 425 956, 02 лв, съставляващи незаплатена част от концесионно възнаграждение за второто шестмесечие на 2009 г и първото шестмесечие на 2010 г, както и в частта, с която искът по чл.86 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 1324, 96 лв.

С определение № 431 от 16.5.2019 г, постановено по т.дело № 60229/16 г на ВКС, Четвърто ГО е допуснато касационно обжалване на решение № 627 от 1.4.2016 г по въззивно гр.дело № 2170/12 г на Софийски апелативен съд на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречието му с ТР 3/2017 г от 27.3.2019 г, постановено по тълкувателно дело № 3/2017 г по материалноправния въпрос : когато изпълнението не е достатъчно, за да покрие главницата и дължащите се върху нея мораторни лихви, може ли длъжникът да се ползва от правото по чл.76 ал.1 ЗЗД да посочи кое от задълженията погасява или да се прилага установената в чл.76 ал.2 ЗЗД поредност на погасяване на задълженията.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

С т.1 от ТР 3/17 от 27.3.2019 г, постановено по тълкувателно дело № 3/2017 г на ОСГТК на ВКС е прието, че когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76 ал.2 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ).Прието е, че за погасяване на паричните задължения приложение намира специалното правило по чл.76 ал.2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.Условие за прихващане по реда на горната разпоредба е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента-напр.главница и лихви.

По отношение на изпълнението на парични задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви-възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна.Неизпълнението на парично задължение е винаги забавено, съгласно чл.81 ал.2 ЗЗД.Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл.86 ал.1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви.Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата, с настъпване на срока за изпълнение, за разлика от договорените възнаградителни и други определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент от дълга и към момента на възникването му.Всички видове лихви са акцесорни вземания, спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението, включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислени до деня на плащането законни лихви.Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл.76 ал.2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за заплащане на всички видове лихви.Правилото на чл.76 ал.2 ЗЗД отчита интереса на кредитора-първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължава да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл.111 б.“в“ ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата.

Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид отговора на поставения въпрос, касационните оплаквания, данните по делото и приложимия закон намира, че касационната жалба е неоснователна.Въззивното решение макар и да противоречи на приетото разрешение, с цитираното по-горе тълкувателно решение като краен резултат е съобразено с процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.

К. Мо на енергетиката, със седалище в [населено място] е твърдял неправилност на атакувания съдебен акт, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като съдът е приел, че погасителното действие на извършените от ответника плащания следва да се отнесе към нормата на чл.76 ал.1 ЗЗД, като бъде съобразена волята на длъжника, отразена в платежните документи.Формирал е искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на исковете, като бъде съобразено правилото на чл.76 ал.2 ЗЗД, ведно със следващите се от това законни последици.

Ответникът „В. Б дол“ ЕООД в несъстоятелност не е взел становище по касационната жалба.

Предявените искове са с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.

Установено е по делото, че с решение № 78 от 9.2.2005 г, Министерски съвет е предоставил концесия за добиване на подземни богатства-твърди горива-въглища от участък „Бобов дол“, находище „Бобовдолскивъглищен басейн“, като за концесионер е определено търговско дружество „М. Б дол“ ЕА,Д с право да добива и притежава правото на собственост върху добитите в находището въглища.Въз основа на решението на 24.3.2005 г между Министерски съвет и „М. Б дол“ ЕАД е сключен концесионен договор от 24.3.2005 г и допълнително споразумение към него от 26.2.2007 г по силата на които, концесионерът е приел, че дължи на концедента концесионно възнаграждение /роялти/, определено като процент от общия приход от добитите и продадени по предоставената концесия въглища, чрез прилагане на R-фактор-скала за определяне процента на възнаграждението.Възнаграждението се определя за шестмесечие и се заплаща не по-късно от края на месеца, следващ всяко шестмесечие. Концесионерът е изготвил отчети за периода 1.7.2009 г-31.12.2009 г и 1.1.2010 г-30.6.2010 г, съгласно които концесионното възнаграждение възлиза на 346 896, 75 лв за първия период и 301 365, 10 лв- за втория шестмесечен период.Лихвата за забава върху първата главница възлиза на 34 507,89 лв, а върху втората –на 13 753, 13 лв. Прието е, че в периода 1.7.2009 г до 30.6.2010 концесионерът е извършвал плащания, недостатъчни да покрият изцяло задължението му за заплащане на концесионно възнаграждение и лихви за забава.Вследствие на удовлетворяване на концедента от представената от концесионера банкова гаранция в размер на 272 431, 08 лв са погасени част от задълженията, а именно : 50 125, 25 лв- лихви за забава за второто полугодие на 2009 г и първото полугодие на 2010 г, както и сумата 222 305, 83 лв-част от концесионното възнаграждение за първото полугодие на 2010 г.След предявяване на иска са заплатени суми в размер на 232 675,04 лв, което не се оспорва от касатора и е видно от изхождащата от него справка за задължения и плащания, на л.12 от делото на САС, както и служебна бележка № Е-93-00-1674/5.1.2011 г.Тези плащания са взети предвид от приетото по делото неоспорено заключение тройната-съдебно икономическа експертиза.При преценка на погасителното действие на извършените от ответника частични плащания, въззивният съд е приел, че обезщетението за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД е извън приложното поле на чл.76 ал.2 ЗЗД, уреждащ поредността на погасяване при главно и акцесорно задължение, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие изцяло, тъй като вземането по чл.86 ал.1 ЗЗД има обезщетителен характер, за разлика от лихвата по смисъла на чл.76 ал.2 ЗЗД, имаща възнаградителен такъв.Изхождайки от нормата на чл.76 ал.1 ЗЗД, съгласно която когато длъжникът има към един и същи кредитор няколко еднородни задължения, той може да заяви кое от тях погасява, съдът е приел, че с извършените плащания, ответникът е погасявал задължението си за концесионно възнаграждение, която воля е отразил в платежните документи.Следователно концесионерът е погасил изцяло задълженията си за концесионно възнаграждение, дължимо за периода 1.7.2009 г-31.12.2009 г, както и лихвите за забава до датата на последното плащане.За периода 1.1.2010 г до 30.6.2010 г е останала непогасена част от главницата в размер на 211 288, 52 лв и мораторни лихви до 14.10.2011 г.Изхождайки от размера на предявения петитум за концесионно възнаграждение за периода 1.1.2010 г до 30.6.2010 г, съдът е присъдил на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата 79 059, 27 лв, ведно с лихвата за забава, считано от 15.10.2011 г, приемайки, че до 14.10.2011 г задължението за лихва е погасено чрез плащане.Искът по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 1324, 96 лв за лихва за забава върху незаплатените концесионни възнаграждения за периода 21.12.2010 г до 31.1.2011 г е приет за неоснователен и е отхвърлен, а решението на първостепенния съд в тази част е потвърдено.

Приетото в мотивите на въззивното решение противоречи на т.1 от ТР 3/17 от 27.3.2019 г по тълкувателно дело № 3/2017 г на ОСГТК на ВКС.При частично плащане, което кредиторът е приел, съгласно чл.76 ал.2 ЗЗД задълженията се погасяват в определена поредност-най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.Когато задължението е за главница и мораторни лихви, длъжникът не може да се ползва от правото по чл.76 ЗЗД, да посочи кое от задълженията погасява, а когато кредиторът не е заявил или от поведението му не може да се установи категорично в погашение на коя част от вземането приема частичното изпълнение, то погасяват се първо лихвите и след това главницата.

В този смисъл САС е следвало да съобрази вариант 3, а не вариант 1 от заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза, съгласно който след прихващане на извършените от ответника плащания първо към лихвата за забава, а след това към дължимата от ответника главница се установява, че за първия исков период 1.7.2009 г-31.12.2009 г дължимите главница и лихви са изцяло погасени и е налице надплатена сума в размер на 29604, 40 лв.Същата е отнесена за погасяване на вземанията на ищеца за следващия исков период-1.1.2010 г-30.6.2010 г.За този период е погасено изцяло вземането за мораторна лихва, като непогасена е останалата част от главницата от 211 288, 53 лв.Лихвата по тази главница е погасена до 14.10.2011 г /датата на последното плащане, настъпило след подаване на исковата молба на 31.1.2011 г/.Съгласно заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза вземането за мораторна лихва върху концесионното възнаграждение е погасено чрез плащане към 14.10.2011 г, поради което лихва следва да бъде присъдена по чл.214 ал.2 ГПК, считано от 15.10.2011 г до окончателното плащане на дължимата главницата главница.

Въззивното решение обаче е правилно като краен резултат.Независимо от факта, че искът по чл.79 ал.1 ЗЗД е основателен за сумата 211 288, 53 лв-концесионно възнаграждение за периода 1.1.2010 г-30.6.2010 г, същият е предявен за сумата 79 059, 27 лв /видно от исковата молба стр.3, който размер не е бил увеличен в хода на делото/.Поради това и с оглед диспозитивното начало в процеса искът следва да бъде уважен до този размер, а решението в тази част следва да бъде потвърдено.

С оглед горните мотиви, решението следва да бъде потвърдено и в частта, с която е отхвърлен иска за лихва на основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 1324, 96 лв и периода от 21.12.2010 г до предявяване на иска.Същият е неоснователен.Вземането за лихва е погасено чрез плащане.

Решението следва да бъде потвърдено и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 346 896, 75 лв, претендирано концесионно възнаграждение по договор от 24.3.2005 г и допълнително споразумение от 26.2.2007 г за периода 1.7.2009 г-31.12.2009 г, тъй като видно от приетото заключение на тройната съдебно-икономическа експертиза задължението е погасено чрез плащане.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция на касатора не се дължат разноски.

Ответникът по касация не е направил искане за присъждане на такива.

Воден от гореизложените мотиви, Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло въззивното решение № 627 от 1.4.2016 по в.гр.дело № 2170/12 на Софийски апелативен съд, Търговско отделение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.