Р Е Ш Е Н И Е

№ 25

София, 05.05.2020г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Л. З при участието

на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 76 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК, образувано по касационни жалби на „Полтурист“ ЕООД, „К. Е“ ЕООД и на „Полония“ ЕООД срещу решение № 1200/16.05.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 5217/2017 г., потвърждаващо решение на СГС по т.д. № 4516/2014 г., с което „Полтурист“ ЕООД и „К. Е“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на „У. Б“ ООД сумите както следва: на основание чл.79 ал.1 предл.1-во вр. чл.240 ал.1 ЗЗД 200000 евро, представляваща главница по договор за заем от 18.12.2009 г., ведно със законна лихва от 30.06.2014 г. до погасяването й; на основание чл.79 ал.1 предл.1-во вр. чл.240 ал.2 ЗЗД 35000 евро, представляваща възнаградителна лихва по договора за заем за периода от 30.06.2011 г. до 31.12.2013 г.; на основание чл.92 ЗЗД 36200 евро, представляваща неустойка за забава за периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2014 г. Присъдени са разноски.

С определение № 515/14.11.2019 г. на ВКС, ТК, първо отделение е допуснато касационно обжалване на решението на САС за преценка наличие на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3-то ГПК.

В касационните жалби, които касаторите поддържат в о.с.з. от 20.02.2020 г. се релевират оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост по подробно изложени съображения.

Ответникът по касационните жалби – „У. Б“ ООД ги оспорва по съображения в писмени отговори, които поддържа в о.с.з от 20.02.2020 г.

ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбите, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК намира следното:

Пред СГС са предявени искове по чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД вр.чл.138 и чл.92 ЗЗД от „У. Б“ ООД срещу „Полтурист“ ЕООД и „К. Е“ ЕООД. Ищецът твърди, че ответникът „Полтурист“ ЕООД е сключил договор за заем със заемодателя „Агрофама“ ЕООД /сега „А. П 2017“ ЕООД/ от 18.12.2009 г., по силата на който получил заем от 200000 евро с уговорена лихва, неустойка за забава /0.1% на ден, но не повече от 20% от стойността на договора/. Поръчител по този договор е бил „К. Е“ ЕООД. Заемодателят „Агрофама“ ЕООД /с променено наименование междувременно/ е прехвърлил вземането си по договора за заем на „У. Б“ ООД с договор от 01.04.2014 г. и тъй като по вземанията не били извършени никакви плащания, ищецът „У. Б“ ООД претендира ответниците „Полтурист“ ЕООД и „К. Е“ ЕООД да му заплатят солидарно главницата със законна, възнаградителна лихва и неустойката за забава. Исковете са уважени от СГС. За да потвърди решението му по подадени въззивни жалби от „Полтурист“ ЕООД и „К. Е“ ЕООД и с оглед оплакванията в тях за допуснато от СГС нарушение на чл.263и ал.7 изр.2-ро ТЗ, с определение от 31.10.2017 г. САС е конституирал „Полония“ ЕООД на страната на ответника в качеството му на правоприемник на преобразуващото се дружество „Полтурист“ ЕООД и след извършена от САС проверка в по партидата на „Полтурист“ ЕООД в Търговския регистър /ТР/, установяваща, че с договор за преобразуване от 07.12.2016 г. в резултат на отделянето от дружеството, към „Полония“ ЕООД преминава право на собственост върху недвижим имот в землището на [населено място], заедно с всички задължения, свързани с имота. При дадената от САС възможност „Полония“ ЕООД е представила становище, с което се е присъединила изцяло към поддържаната от въззивниците теза за неправилност на първоинстанционното решение. С определение от 13.02.2018 г. САС е оставил без уважение доказателствените искания на „Полония“ ЕООД, заявени в съдебно заседание от 29.11.2017 г. Отказът на САС е мотивиран със съображения, че „Полония“ ЕООД, като правоприемник на ответното дружество „Полтурист“ ЕООД е обвързано с всички процесуални действия извършени от него и в този смисъл новоконституираният ответник не може да иска от свое име тяхното повтаряне, а настъпилата за неговия праводател процесуална преклузия по отношение на определени действия и искания го обвързва напълно.

САС е изложил съображения за основателност на предявените обективно съединени искове и неоснователност на поддържаните възражения и оплаквания във въззивната жалба на „Полтурист“ ЕООД и „К. Е“ ЕООД, към които се е присъединила и новоконституираната пред САС страна „Полония“ ЕООД. Според САС правоизключващите възражения на ответника „Полтурист“ ЕООД са заявени в преклузивния срок по чл.373 ГПК, не и тези на „К. Е“ ЕООД, чиито отговор е изпратен по пощата, като на плика са поставени два печата, а ответникът не е доказал, че печатът с по-ранна дата удостоверява изпращането. Според САС „грижата на добър търговец е изисквала от този ответник да прояви по-голямо усърдие и защита на собствените си интереси, каквото би било изпращането на отговора с препоръчана пратка, което щяло да остави извън съмнения точната дата на нейното приемане в пощенската служба“. Направен е и извод, че правото на участие на „К. Е“ ЕООД не е било нарушено, тъй като защитната теза на този ответник съвпада изцяло с тази на „Полтурист“ ЕООД, упражнена изцяло и в пълен обем. По възраженията за плащането на сумата 200000 евро – предмет на договора за заем САС е изложил съображения във връзка с изслушаната счетоводна експертиза за превеждане на сумата с електронно платежно нареждане по сметка на заемателя, с посочено основание на превода „заем“. Изложени са съображения за неоснователност на поддържаните от въззивниците доводи, че изявленията на банката и представения лист, наименуван „платежно нареждане“ от 18.12.2009 г. не могат да послужат като доказателства за твърдени обстоятелства, тъй като достоверността на изявлението на банката не може да бъде поставено под съмнение и не се опровергава от доказателствата по делото. По отношение на добавения ръкописен текст в този документ „основание – loan“ САС е приел, че несъмнено той изхожда от банката и е добавен от служител на банката, а и този добавен текст кореспондира с извлечението от движението на сметката на заемодателя от същата дата, в което е отразено плащане, извършено на същото основание – LOAN, както и с писмо на банката от 15.03.2016 г., че на същата дата сумата е била приведена по сметката на заемателя. Това са съображенията, с оглед на които САС е приел, че е доказано предаването в собственост на заемателя на сумата от 200000 евро и за него е възникнало задължението да я върне в срока и при условията на договора за заем от 18.12.2009 г., като неотразяването в счетоводството на двете дружества не може да промени този извод. Изложени са и съображения за неоснователност на възраженията на ответниците, че законният представител на заемателя, в качеството на договарящ, се е споразумял във вреда на представляваното дружество, с оглед уговорената неустойка в изключително голям размер. По отношение възраженията във връзка с договора за цесия и конкретно, че било прехвърлено несъществуващо вземане, САС е посочил, че в конкретния случай вземането произтича от договор за заем и е установено от събраните и посочени по-горе доказателства, че е извършено реално предаване на заемната сума, а по силата на договора от 01.04.2014 г. е настъпила промяна в субектите на облигационното правоотношение – кредитор е станал цесионерът – ищец по делото, на когото цедентът – заемодател по договора от 18.12.2009 г. е прехвърлил вземането си. По възраженията за антидатиране на договора за цесия за нуждите на процеса, САС е приел, че ответникът не е изложил никакви фактически твърдения, нито е посочил преки или косвени доказателства за доказването му, поради което и на основание чл.154 ал.1 ГПК това възражение следва да се приеме за неоснователно. Изложени са и съображения за неоснователност на възраженията за изтекла давност.

Настоящият състав на ВКС счита, че са неоснователни оплакванията на касаторите за недопустимост на въззивното и първоинстанционното решения, свързани с неконституираната от СГС страна, правоприемник на „Полтурист“ ЕООД на основание чл.263и ал.7 изр.2-ро ТЗ, доколкото преобразуването и отделянето на ответното дружество е настъпило във висящо производство и конституирането на „Полония“ ЕООД пред САС не обуславя недопустимост на първоинстанционното или въззивното решения.

Въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3-то ГПК, поради следното: Приетото от САС, че „К. Е“ ЕООД е следвало да изпрати писмения си отговор на исковата молба и допълненията й, проявявайки „грижата на добър търговец“ с препоръчана пратка, а не по пощата не съответства на регламентираното от ГПК, според който срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането е станало по пощата /чл.62 ал.2 изр.1-во ГПК/, както и на прогласения в чл.3 ГПК принцип за добросъвестност. Приетото от САС, че правото на участие в процеса на „К. Е“ ЕООД не било нарушено, тъй като защитната теза на тази страна съвпада изцяло с тази на ответника „Полтурист“ ЕООД, чиито правоизключващи възражения са направени в срока по чл.373 ГПК е в противоречие на състезателното начало, равенство на страните и установяване на истината, прогласени в чл.8, чл.9 и чл.10 ГПК.

С определение от 31.10.2017 г. САС е конституирал „Полония“ ЕООД на страната на ответника в качеството на правоприемник на преобразуващото се дружество „Полтурист“ ЕООД и е дал възможност на „Полония“ ЕООД да представи становище, но изложените възражения в същото са дали само основания на САС с определение от 13.02.2018 г. да остави без уважение доказателствените искания на „Полония“ ЕООД с оглед настъпилата преклузия за неговия праводател, чиито приемник е. Не са изложени съображения за момента на възникване на солидарност по чл.263л ал.1 ТЗ между преобразуващите се дружества спрямо момента на възникване на задължението, предмет на спора, способа на преобразуване и изпълнението му. Тези съображения са необходими за преценката на направените доказателствени искания от новоконституираната страна, които не се припокриват изцяло с направените и преклудирани такива от нейния праводател „Полтурист“ ЕООД. В същото време направените възражения на „Полония“ ЕООД по основателността на предявените искове не са и конкретно обсъдени, прието е само, че тази страна се е „присъединила“ изцяло към поддържаната от ответниците теза за неправилност на първоинстанционното решение. Но изводът е направен при липса на изложени съображения и конкретно по направените оплаквания във въззивните жалби на „Полтурист“ ЕООД и „К. Е“ ЕООД относно валидността на процесния договор за заем и подписването му от лица, които не са представлявали дружеството - заемодател към този момент, неговата привидност, твърдяната свързаност между ищеца „У. Б“ ООД и неговия цедент, липсата на осчетоводяване на договора за заем в счетоводството на заемодателя и заемополучателя, че едва през 2014 г. са се появили документи за подобен заем, отпуснат през 2009 г. Тези пропуски са основание да се приеме липса на обсъждане от въззивния съд на своевременно заявени релевантни възражения от ответните страни по основателността на предявените искове и излагане на мотиви за това обсъждане, както и приетото от същото /чл.236 ал.2 ГПК/. В случая САС декларативно изброява събраните по делото доказателства, след което прави „съвкупна преценка на доказателствата, които не създавали сигурно убеждение за твърдян от страните факт“, но без конкретно посочване на тези доказателства. Необсъждането на възраженията на страните, макар и възпроизведени като такива в съобразителната част на въззивното решение, изводът, че „достоверността на изявлението на банката не може да се постави под съмнение“ при наличие на спор между страните именно във връзка с това удостоверение и вписания ръкописен текст в същото, непроизнасянето по така заявените и поддържани правни тези от ответните страни, отричащи спорното право е особено тежък порок на принципите на правовия ред и основополагащите правила на гражданското съдопроизводство – състезателното начало и равенството на страните, с които законодателят гарантира правото на съдебна защита. Неспазването на тези принципи препятства възможността на страната да упражни процесуалните си права и я лишава от правото на справедлив процес, а постановеното в нарушение на тези основополагащи правила решение е очевидно неправилно и подлежи на отмяна. Допуснатият порок на обжалваното решение не може да бъде отстранен от настоящата инстанция, поради отсъствие на произнасяне от апелативния съд по наведените възражения от ответниците и посочени по-горе, поради което въззивното решение следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав от фазата след конституиране на „Полония“ ЕООД с определение от 31.10.2017 г. на САС и дадената възможност на новоконституираната страна да вземе становище, след което САС се произнесе по наведените искания и възражения на страните. По отношение на разноските е приложима разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.3 ГПК, съдът:

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1200/16.05.2018 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 5217/2017 г.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.