6 Р Е Ш Е Н И Е

№ 3

София, 07.05.2020г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при секретаря А. Б

изслуша докладваното от съдия М. П гр.д.№ 1411 по описа за 2019 г. на ІІІ г.о.:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г.Н.Н., Г.Г.Н., Н.Г.Н., и трите с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез процесуалния представител адвокат Н. Г., против въззивно решение № 342 от 30.11.2018 г. по т.д. № 478 по описа за 2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 36 от 05.04.2018 г. по търг.д. № 123/2015 г. на Окръжен съд – Хасково. С последното е обявен за относително недействителен по отношение на Г.Н.Н., Г.Г.Н., Н.Г.Н. договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на поето парично задължение, сключен между „Г. Т“ ООД и „Ф. М“ ООД и са осъдени ответниците да заплатят на ищците направените по делото разноски. Вместо това са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 135 ЗЗД и са осъдени ищците да заплатят на ответниците направените от двете ответни дружества разноски пред двете инстанции.

Касаторите са изложили твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според тях въззивният съд неправилно е приел, че исковете с правно основание чл. 135 ЗЗД са неоснователни, тъй като не е доказан последният елемент от фактическия състав – знанието на приобретателя по атакуваната сделка за увреждащия характер.

Ответниците по касационната жалба оспорват основателността .

С определение № 777 от 18.11.2019 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Г.Н.Н., Г.Г.Н. и Н.Г.Н., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои – не, кои възприема и кои – не, по отношение на който следва да се извърши проверка дали не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

В откритото съдебно заседание, проведено на 25.02.2020 г., процесуалният представител на касаторите адв. Г. поддържа касационната жалба и моли да се отмени решението по изложените в нея съображения. Представя писмена защита. Претендира присъждане на направените разноски. Ответниците по касация излагат съображения за неоснователност на касационната жалба и също претендират разноски за касационното производство. Представят и писмена защита.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд трябва да установи правилно фактите и да ги прецени от гледището на закона като конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а когато по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои – не, кои възприема и кои – не. В мотивите на решението следва да бъдат обсъдени и всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Постановление № 1 от 13.VII.1953 г. на Пленума на ВС, решение по гр.д. № 2296 / 2019 на ВКС, III г.о., решение по гр.д. № № 4566 / 2018 на I г.о., решение по търг.д. № 2857/2013 г. на ВКС, I т.о. и други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна, поради следните съображения:

Предпоставките, обуславящи успешното провеждане на иска по чл. 135 ЗЗД са: наличие на съществуващи спрямо длъжника права; извършена от длъжника сделка, която пречи на осъществяването им – увреждащо действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника; наличие на знание за увреждащия характер на действието у длъжника, а у третото лице, с което той е договарял – в случаите, когато действието е възмездно. За наличие на знание за увреждащия характер на сделката е достатъчно длъжникът и приобретателят да са съзнавали, че съществува възможност да се възпрепятства кредиторът да се удовлетвори от стойността на продадения актив, който е част от имуществото на длъжника.

По делото е установено, че ищците се легитимират като кредитори на „Г. Т“ ООД, като вземанията им са установени със сила на пресъдено нещо с решение по гр. д. № 653/2014 г. на Районен съд – Свиленград и решение по гр.д. № 571/2016 г. на Окръжен съд – Хасково и са възникнали на 08.11.2011 г., когато вследствие на трудова злополука е настъпила смъртта на техния наследодател. На 10.11.2014 г. с нотариален акт № 13, т. 6, рег. № 5335, дело № 753/2011 г. на нотариус № 420 по регистъра на НК, с район на действие РС – С., „Г. Т“ ООД е прехвърлил на „Ф. М“ ООД процесните недвижими имоти. С извършеното разпореждане интересите на кредиторите са увредени, независимо дали длъжникът притежава друго имущество. Налице е знание за увреждащия характер на сделката у длъжника, доколкото вземането на ищците е възникнало преди осъществяване на процесната сделка, а по делото е доказано, че на длъжника „Г. Т“ ООД е било известно, че работник на дружеството е загинал при изпълнение на трудовите си задължения, както и че злополуката е била призната за трудова. Неправилни са изводите на въззивния съд, че не е доказан последният елемент от фактическия състав на исковете по чл. 135 ЗЗД – знание у третото лице приобретател за увреждащия характер на сделката. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивният съд е бил длъжен да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. В конкретния случай съвкупният анализ на приетите по делото доказателства води до извода, че е налице знание у третото лице „Ф. М“ ООД за увреждащия характер на сделката. Извод в тази насока може да се направи с оглед установените по делото трайни търговски отношения между страните, преценени и с оглед факта, че дружествата си граничат териториално, както и при съобразяване на факта, че счетоводителят на дружеството приобретател св. К.-В., сестра на управителя на „Ф. М“ ООД Д. К., е знаела за настъпила трудова злополука с шофьора на „Г. Т“ ООД. Като е формирал решаващите си изводи върху анализа на доказателствата поотделно, а не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, както и като е посочил, че липсата на преки доказателства по делото води до извод за недоказаност на наличието на знание у третото лице приобретател за увреждащия характер на прехвърлителната сделка, въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

Ето защо съобразно изложеното по-горе трябва да се приеме, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД.

Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Въззивното решение трябва да се отмени и исковете да се уважат като основателни.

Съобразно изхода на спора на касаторите трябва да се присъдят 6799.93 лв. деловодни разноски за всички съдебни инстанции.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 342 от 30.11.2018 г. по т.д. № 478 по описа за 2018 г. на Апелативен съд – Пловдив и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на Г.Н.Н., с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] Г.Г.Н., с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] Н.Г.Н., с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл. 135 ЗЗД обективирания в нотариален акт № 13, том VI, рег, № 5335, дело 753 от 2014 г., нотариус по заместване при М. М. с район на действие РС – Свиленград, рег. № 420 по регистъра на Нотариалната камара – София, вписан в Службата по вписвания – [населено място] на 10.11.2014 година с акт № 174, том 17, дело № 1746, договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на поето парично задължение, по силата на който „Г. Т“ ООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: област Хасково, [населено място], [улица], представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К. е прехвърлило в полза на „Ф. М“ ООД с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: област Х., [населено място], [улица], с управител Д.Д.К. и Д.Д.К., два недвижими имота, описани в нотариалния акт както следва: 1) УПИ ІІ-13, кв. 205 по плана на [населено място], одобрен със заповед № РД-09-013/07.01.2008 година, целия УПИ с площ 739 кв.м. ведно с всички подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота, при граници и съседи: улица, УПИ I-11-за гаражи и авторемонтна работилница и УПИ IХ-12,13,2260 – за машиностроителен цех и 2) УПИ І-11, отреден за гаражи и авторемонтна работилница, в кв. 205 по плана на [населено място], одобрен със заповед № РД-09-013/07.01.2008 година, целия УПИ с площ 2209 кв.м, ведно с построената в имота масивна сграда (ремонтна работилница) и ведно с всички останали подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота, при граници и съседи на същия: от две страни улици, УПИ VII-13-за гараж, офис, магазин за авточасти, автомивка, авторемонтна работилница, УПИ IХ-12,13,2260-за машиностроителен цех и УПИ II-13; които към момента са във вида както следва: 1) УПИ XII за гараж и автоработилница, кв. 205 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № РД-09-839/1212/2014 година на кмета на [община], с площ 1191 кв.м, идентичен с част от УПИ І-11 за гараж и автоработилница, с площ 879 кв.м и част от УПИ II-13 за гараж и автоработилница, кв. 205 по плана на [населено място], с площ 312 кв.м, при граници: от две страни улици и УПИ IX - за машиностроителен цех, ведно с построената в имота част от масивна сграда с издадено разрешение за ползване № 48 от 20.01.1998 година на кмета на [община], заедно с всички останали подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота; и 2) УПИ XIII - за гараж и автоработилница в кв. 205 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № РД-09-839/1212/2014 година на кмета на [община], с площ 1757 кв.м., идентичен с част от УПИ І-11 за гараж и автоработилница, с площ 1330 кв.м и част от УПИ ІІ-13 за гараж и автоработилница, кв. 205 по плана на [населено място], с площ 427 кв.м. по плана на [населено място], при граници: улица, УПИ XII - за гаражи и авторемонтна работилница и УПИ IX - за машиностроителен цех, ведно с построената в имота част от масивна сграда с издадено разрешение за ползване № 48 от 20.01.1998 година на кмета на [община], заедно с всички останали подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота.

ОСЪЖДА „Г. Т“ ООД, със седалище и адрес на управление: област Хасково, [населено място], [улица] „Ф. М“ ООД, със седалище и адрес на управление: област Хасково, [населено място], [улица], да заплатят на Г.Н.Н., Г.Г.Н., Н.Г.Н., с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] направените по делото деловодни разноски в размер от 6799.93 лв. за всички съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

2.