7№ 33

гр. София, 08.05. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВАЧЛЕНОВЕ: М.Ф.В ПАВКОВпри участието на секретаря Д. Ц, като разгледа гр.д. № 2885 по описа за 2017 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ЕТ „Ние-С.-В. С.“, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от В.Е.С., и на В.Е.С., с адрес в [населено място], представлявани от адв. Ц. И., против решение без номер от 19 октомври 2016 г., постановено по в.гр.д. № 217/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение без номер от 24 март 2016 г., постановено по гр.д. № 70658/2014 г. по описа на районния съд в [населено място], с което касаторите са осъдени да заплатят солидарно на А.Б.Р., с адрес в [населено място], сумата от 7500 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на публикувана статия на 15.02.2010 г. в бр. 15 на областен вестник „Ние“, със заглавие „Съдът бащиния ли е на А. Р.?“, ведно със законната лихва от същата дата (искът е предявен като частичен), и сумата от 7500 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на публикувана статия на 11.03.2010 г. в бр. 22 на областен вестник „Ние“, със заглавие „К. си, А.!“, ведно със законната лихва от същата дата (искът е предявен като частичен).

Касационното обжалване е допуснато с определение № 785 от 1 ноември 2019 г. по настоящото дело, за да се провери нарушена ли е практиката на ВКС по въпросите отговаря ли редакторът на печатно издание за изготвен от трето лице материал, който е публикуван без намеса и който съдържа клеветническа информация, по реда на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, и противоправно ли е и има ли клеветнически характер изказването на мнение с негативна оценка, пряко или косвено засягащо конкретно лице, когато името му се коментира или предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Основание за допускане на касационното обжалване е намерено в разрешенията, дадени от ВКС в решение № 147 по гр.д. № 1640/2010 г., IV г.о., и решение № 484 по гр.д. № 1438/2009 г., III г.о., споделяни и от настоящия съдебен състав.

По първия въпрос в соченото решение на ВКС се приема, че отговорност за вреди от лично поведение се носи тогава, когато това поведение е противоправно, виновно и когато в причинна връзка от него са произлезли вредите, чието обезщетяване се претендира. Отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при и по повод извършване на определена работа, носи този, който е възложил извършването на работата. Поначало главният редактор на едно печатно издание не е работодател на журналистите в изданието. Той не е възложител на тяхната работа, тази работа се възлага от лицето, което се явява издател. Затова главният редактор на изданието не може да бъде държан отговорен за изнесената от журналиста информация на основание чл. 49 ЗЗД, такава отговорност носи издателят. Главният редактор може да отговаря само за собственото си виновно и противоправно поведение – т.е. доколкото в конкретния случай е установено, че разпространяването на клеветническа информация се дължи на негови, а не на автора на статията, действия. Такъв например би бил случаят, в който против волята на автора на статията главният редактор внесе в съдържанието й злепоставяща определени субекти информация, защото в този случай разпространител на тази информация (въпреки формалното авторство на статията) би се явил главният редактор, а не журналистът. Такъв би бил и случаят, в който въпреки съзнанието за неверност на информацията в статията, главният редактор разпореди публикуването й. Но за изготвен от друго лице материал, който е публикуван без намеса и който съдържа клеветническа информация, главният редактор на изданието не отговаря нито по реда на чл. 45, ал. 1, нито по реда на чл. 49 ЗЗД.

По втория въпрос в практиката на ВКС, израз на което е соченото решение, се приема, че признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Р. Б право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага връзка с оглед неговия пост, дейност или занятие по поставения обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име. За всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали конкретното изказване или публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт, но това изследване съдът предприема, съобразявайки зададените с исковата молба основания.

Касационната жалба е основателна.

При възприетия първи отговор е ясно, че в нарушение на материалния закон в процесния случай е ангажирана отговорността на В.Е.С. в качеството му на редактор на областен вестник „Ние“ за публикуването на статия на 15.02.2010 г. в бр. 15 със заглавие „Съдът бащиния ли е на А. Р. и на статия на 11.03.2010 г. в бр. 22 със заглавие „К. си, А.!“, без да е установено по спора, че разпространяването на съответната информация се дължи на негови действия, изразили се във внасяне в съдържанието на статията злепоставяща ищцата информация, противно на волята на автора й, или чрез съзнателно разпореждане да се публикува информация, за която редакторът е знаел, че е невярна. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено и искът против С. отхвърлен.

Безспорно, в разглеждания случай двете процесни статии носят злепоставяща информация за ищцата. Фактическите твърдения за позорни за ищеца обстоятелства могат да бъдат проверявани относно тяхната вярност, при доказателствена тежест за ответника по иска. Ако истинността им бъде установена, то ответникът няма да носи отговорност, независимо от опозоряващия им характер. Не е клеветническо твърдението, което се основава на истински факти, но съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за определено лице или приписването на престъпление следва да бъде санкционирано по съответния ред, а в контекста на чл. 45 ЗЗД – при наличието и на останалите предпоставки за основателността на иска. Магистратите са лица, които поради заеманата висока позиция в обществото и осъществяваните от тях властнически правомощия, следва да търпят в по-голяма степен от останалите граждани отправени за професионалната им дейност критики и оценки, стига свободата на словото, гарантирано от основния закон, да не е използвана превратно, за да се вреди на професионалното име и достойнство на магистрата. Изложените твърдения за нарушаване на етичните норми на поведение в професионалната сфера на ищцата, за нарушаване на принципа за случаен подбор при избора на докладчик по конкретно дело, за стремеж за материално облагодетелстване чрез разглеждане на дела, от които има лични облаги, за „истинските“ причини за командироването й в друг съд, за липсата на професионализъм при разглеждане на делата и постановяване на съдебните актове, за извършване на дейност, несъвместима със заеманата от нея към съответния момент длъжност, са позорящи и пряко засягат професионалното име и честта на магистрат.

Изложеното в двете статии не е оценка и мнение за дейността на ищцата, а съставлява твърдения за конкретни злепоставящи факти, както се сочи и в исковата молба. В случая, към момента на публикуване на процесните материали във вестника срещу ищцата е било образувано дисциплинарно производство пред Висшия съдебен съвет, но не е било образувано досъдебно производство, съответно не е привлечена като обвиняема, не е временно отстранена от длъжност до приключване на наказателното производство (чл. 230, ал. 1 ЗСВ в относимата му редакция). Твърденията в процесните статии за осъществени от ищцата нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и за нарушения на ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), не са установени към момента на публикуването на материалите, не се установяват и в хода на настоящия процес до приключването на устните състезания пред въззивния съд. Според заключението на атестационната комисия по последната към съответния период атестация на ищцата, тя е получила оценка за работата си като съдия много добра (100 точки); заявено е, че тя притежава много добра теоретична подготовка в областта на наказателното и гражданското материално и процесуално право и правото на ЕС, като проявява висок професионализъм при разглеждане и решаване на делата, стриктно спазва законовите и инструктивните срокове. За дейността й като магистрат за периода 1997-2009 г. на ищцата не са налагани дисциплинарни наказания. Установено е, че ищцата е командирована за срок от четири месеца, считано от 15.01.2010 г. до 15.07.2010 г., за да разглежда дела в районния съд в [населено място] на незаета щатна съдийска бройка; до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд не е констатирано ищцата да е извършила нарушения при администрирането и разглеждането на посоченото в първата от процесните статии гражданско дело. Безспорно обидни са квалификациите, отправени във втората статия от 11.03.2010 г. в бр. 22 на вестника, за нейното физическо и здравословно състояние.

В тежест на ищцата е да установи вида, характера и интензитета на претърпените от нея вреди. Твърди се, че тя е понесла несправедливо дискредитиране пред обществеността на града, пред колегите й в съда, където статиите са шумно коментирани и са предизвикали негативни оценки по неин адрес, колегите се усъмнили в нейната професионална почтеност и това променило отношението им към нея; изпитала неприятни негативни емоции, душевното й равновесие било нарушено съществено – била силно обидена и възмутена; клеветите и обидите породили силно чувство на притеснение и тревожност и това отключило поредица от здравословни проблеми – разстройство на вегетативната нервна система, рецидивиращо депресивно разстройство, нарушение на съня, сърцебиене и световъртежи, напрежение, безпокойство и тревожност, изпаднала в състояние на депресия и апатия, което се отразило на физическото й състояние. По твърдението за вредоносното въздействие на отправените обиди за здравословното и физическото състояние на ищцата доказателства не са представени. По твърдението за вредоносното въздействие на отправените клевети за професионалната дейност и личната почтеност на ищцата, са разпитани свидетели и са представени писмени доказателства. Установява се, че към момента на публикуване на процесните статии ищцата била весела, добронамерена и общителна, и се радвала на добро отношение в обществото за качествата й като професионалист. Според свидетелските показания на майката на ищцата, след преценката им по чл. 172 ГПК, процесните статии предизвикали възмущение у познатите, които се учудвали как е възможно такова нещо да се напечата и да се покаже в града, настъпила промяна в отношението на колегите на ищцата към нея, получила нервно неразположение, а неврологът я изпратил на психиатър, и психологичните проблеми продължили година, ищцата отслабнала видимо, затворила се в себе си. Данните за проблеми в здравето на ищцата се потвърждават и от представените амбулаторни листове и извлечение от регистър на РЗОК.

От представените по делото доказателства обаче не може да се приеме за безспорно, че търпените вреди са именно в резултат на публикуваните в процесните две статии клевети. В тази връзка е необходимо да се съобрази, че освен процесните статии, във вестника в съответния период била публикувана и още една статия за дейността на ищцата като магистрат, вредите от която са предмет на друго съдебно производство, както и че процесните статии са публикувани след образувано срещу ищцата дисциплинарно производство пред ВСС, което, несъмнено, е източник на съществени притеснения за магистрат. За установяване на твърдените вреди по делото са представени амбулаторни листове, регистър на РЗОК, извлечение от регистър на ВСС, прокурорско постановление, съдебни удостоверения, удостоверения от прокуратурата, извлечение от стенографски протокол от заседание на ВСС. Макар да е вярно, че досъдебното производство за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК срещу ищцата е образувано с прокурорско постановление от 17.10.2011 г., привлечена е като обвиняема с постановление от 13.12.2012 г. за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308 и по гр. 282, ал. 2, предл. второ, вр. ал. 1 НК, отстранена е временно от длъжност с протоколно решение на ВСС от 24.01.2013 г., не може да се приеме, че именно процесните две статии са причина за претърпени от ищцата вреди. През 2010 г., освен трите статии, източник на негативни емоции със съответните им проявления в здравословното състояние на ищцата и социалната й битност, срещу ищцата е образувано дисциплинарно производство и прокурорска преписка, всяко от които е годно да произведе отрицателен ефект върху личния, обществен и професионален живот на магистрат. Ето защо не може да се приеме, че коментарите на колеги и познати, отдръпването им, съответно – промяната в поведението на ищцата, е в резултат пряко на процесните статии. По делото липсват доказателства за причината за възникването на първоначалните здравословни оплаквания на ищцата (за смущения от невровегетативен характер), респективно възможността те да са свързани с отрицателни изживявания, а не е изготвяно и експертно заключение за произхода и развитието на психичното й страдание. Установените според представените амбулаторни листове здравословни оплаквания на ищцата датират няколко месеца след публикуването на втората статия. Така според амбулаторен лист от 25.06.2010 г., ищцата страдала от нарушения на вестибуларната функция и нарушения на съня, имала оплаквания от рецидивиращи прояви от пристъпен световъртеж и нестабилност при движение, както и болки в поясно-кръстната област при съпътстващ невровегетативен синдром; осъществила нов преглед на 30.07.2010 г. – отново за нарушение на вестибуларната функция. По основното й твърдение за психическо страдание като следствие от статиите, следва да се съобрази, че за първи път то е констатирано, видно от амбулаторен лист от 15.09.2010 г., при посещение за консултативен преглед по повод влошено психично състояние и функциониране: след преживени значими психостресиращи събития останала потисната, тревожно заредена, лесно дразнима; от няколко месеца забелязано допълнително влошаване с упорито безсъние, отпадналост, гастроинтестинален дискомфорт, редукция на тегло (повече от 5 кг през последния месец), консултирана и лекувана от невролог. Лекарят (д-р Н. Н.) установява, че е доловимо напрегната и притеснена в контакта, фиксирана и свръхангажирана с преживяното и актуалните оплаквания, емоционално, волево и мисловно затормозена по афективно депресивен тип. Проведена е психотерапевтична сесия за „вентилиране“ на психотравмените изживявания – основна диагноза рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък. На 26.10.2010 г. ищцата е направила следващо посещение при психиатър след новопреживени психотравмиращи събития, и тези посещения са продължили до 23.12.2010 г. По данни на информационната база на РЗОК, следващ преглед от психиатър е осъществен чак на 11.07.2012 г., от който момент неин лекар психиатър е бил разпитаният по делото свидетел д-р Б. К.. При тези неспорни данни, съдът не дава вяра на свидетелските показания на д-р К. относно развитието на заболяването на ищцата за 2010 г., включително че депресивната симптоматика е разгъната като следствие от психотравми и събития в периода м.. февруари и март 2010 г., доколкото и сам свидетелят сочи, че е извършил справка с документи (наблюдението му не е непосредствено), а твърдението, че отношенията им като пациент и лекар датират от 2010 г., противоречат на представените документи от РЗОК. Посоченото от свидетеля, че е констатирал съответните болестни признаци у ищцата в качеството си на член на ЛКК, не се подкрепя от представени по делото доказателства. От съвкупната преценка на установените обстоятелства не може да се направи еднозначен извод за причината за настъпилото у ищцата психично страдание.

Предвид посоченото, изводите на въззивния съд са достигнати при нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения при преценката на доказателствата по спора, и са необосновани. Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Мотивиран от изложеното, Върховния касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение без номер от 19 октомври 2016 г., постановено по в.гр.д. № 217/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение без номер от 24 март 2016 г., постановено по гр.д. № 70658/2014 г. по описа на районния съд в [населено място], и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на А.Б.Р., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], за осъждането на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД на В.Е.С., в качеството му на ЕТ „Ние-С.-В. С.“, ЕИК[ЕИК], и на В.Е.С., с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за сумата от 7500 лева (частично от сумата 10000 лева) обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на публикувана статия на 15.02.2010 г. в бр. 15 на областен вестник „Ние“, със заглавие „Съдът бащиния ли е на А. Р.?“, ведно със законната лихва от същата дата, и за сумата от 7500 лева (частично от сумата 10000 лева) обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на публикувана статия на 11.03.2010 г. в бр. 22 на областен вестник „Ние“, със заглавие „К. си, А.!“, ведно със законната лихва от същата дата, като неоснователни.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: