№ 5

СОФИЯ, 11.05.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : Б.Д.В АТАНАСОВА

при секретаря Д. Н

изслуша докладваното от съдията Д.Ц гражданско дело № 1241/2019 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С въззивно решение № 5843 от 21.12.2018 г. по в.гр.д. № 437/2018 г. на Благоевградския окръжен съд е отменено решение № 772 от 08.02.2018 г. по гр.д. № 73/2016 г. на Районен съд - Разлог, и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на С.С.Т., Е.М.К., А.М.Т., Е.П.Г. и Д.М.Д., че Е.А.Ш. и Д.А.Т., починал в хода на процаса и заместен от своите наследници А.У.Т., Б.Д.Т. и Е.Д.Т., са собственици по наследство на 2/3 ид. части от поземлен имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], одобрен със заповед от 19.04.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота [населено място], [улица], с площ 623 кв.м, за който са били отредени парцел.... и ...., и на 2/3 ид. части от сграда с идентификатор ...., с предназначение- жилищна сграда, на два етажа, със застроена площ 43 кв.м, и пристройка към нея, и е осъдил ответниците да им предат владението върху този имот.

С определение № 499 от 04.11.2019 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд при постановяване на своето решение да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и възраженията на страните.

Жалбоподателите Д.М.Д., С.С.Т., Е.М.К., А.М.Т. и Е.П.Г. поддържат, че въззивно решение е неправилно поради необоснованост, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с обсъждането на показанията на свидетелите и нарушение на материалния закон. Считат, че от събраните по делото доказателства е установено извършването през 1984 г.- 1985 г. на неформална делба между наследниците на общия наследодател А.М.Т., по силата на която техният пряк наследодател П. /М./ А. Т. е установил владение за себе си върху процесното дворно място и къща, а ищецът Д.А.Т. е получил съседния незастроен парцел ...., в който построил жилищна сграда.

Ответниците по касация Е.А.Ш., А.У.Т., Б.Д.Т. и Е.Д.Т. изразяват становище, че въззивното решение е правилно, направените от въззивния съд фактически и правни изводи съответстват на събраните по делото доказателства и на материалния закон.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Страните по делото са наследници на А.М.Т.. Същият е починал през 1970 г. и е оставил за наследници съпругата си Д.Т.Т. и три деца- Д.А.Т., Е.А.Ш. и П.Т.Т.. Д. Т. е починала на 25.04.1990 г., а П. Т. - на 13.07.1990 г. Ответниците по делото са негови наследници - съпруга и четири деца.

Не е било спорно между страните, че общият им наследодател е бил собственик на имот пл.№ .... в кв. .... по плана на [населено място] от 1968 г., за който са били отредени пет парцела: парцел ...., парцел ...., парцел ...., парцел .... и парцел .... Парцели ...., .... и част от парцел .... са били отчуждени за изграждане на детска градина.

Тезата на ответниците е била, че през 1984 г. е извършена неформална делба между наследниците на А. Т., по силата на която процесният имот, идентичен с парцел .... и неотчуждената част от парцел ...., заедно с построената в него жилищна сграда, е следвало да останат в собственост на техния наследодател П.Т.Т., ищецът Д.А.Т. да получи парцел ...., в който да построи жилищна сграда, а сестрата Е. Ш. - да получи земеделски имоти.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след смъртта на общия наследодател през 1970 г. всички негови наследници са продължили да живеят в процесния имот. Приел е, че няма убедителни доказателства за извършена между тях неформална делба през 1985 г., но дори и такава делба да е била извършена, ищците са упражнявали фактическа власт върху имота до 1995 г. или най - късно до 2000 г., поради което са придобили правото на собственост по давност. Тяхното владение е било отблъснато едва през 2013 г., когато ответниците изхвърлили багажа на Е. Ш. от жилището, но периодът от този момент до предявяване на иска по чл. 108 ЗС / 2016 г./ не е достатъчен за придобиване на правото на собственост по давност.

Настоящият състав намира, че въззивното решение е постановено в отклонение на трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, съгласно която съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства.

Въззивният съд формално е възпроизвел част от показанията на разпитаните по делото свидетели, без да ги съпостави помежду им и във връзка с останалите събрани по делото доказателства. Не са обсъдени показанията на свидетеля М. Р., който е заявил пред съда, че през 1985 г. двамата братя П. и Д. се разбрали да си поделят двата парцела, останали неотчуждени за изграждане на детска градина, като Д. Т. вземе незастроения парцел, в който да си построи къща. Д. Т. живял в старата къща, докато построи къща в съседния парцел. Новата къща била построена към 1995 г. и оттогава Д. Т. със семейството си отишъл да живее в нея. От 1995 г. в старата къща останали да живеят наследниците на П. Т. – неговата съпруга и деца. Показанията на този свидетел кореспондират с представения по делото нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № .... г., с който Д./ Д./ Т. е признат за собственик на наследство и доброволна делба на недвижим имот, представляващ парцел .... в кв. .... по плана на [населено място].

Не са обсъдени и показанията на св. И. П., който е заявил, че след 1995 г. е извършил СМР в старата къща, възложени от Д. Д., която му е плащала. Според свидетел към този момент Д. Т. е живял в новата къща, не се е противопоставял на ремонта. До около 2010 г. синът на Д. - Б. Т. подстригвал в една стая на втория етаж, в която свидетелят не е видял обзавеждане.

Разпитан като свидетел Б. Т. е заявил, че от 1990 г. наследниците на П. са завзели целия имот и „правят каквото си искат”. Е. Ш. е ползвала една стая на първия етаж, но те я изгонили и я преместили на втория етаж, след което я принудили да се изнесе и оттам.

Необсъждането на тези доказателства е довело до неизясняване на релевантни за спора факти относно действителните отношения между наследниците. Обстоятелството, че процесният имот има наследствен произход и че след смъртта на общия наследодател през 1970 г. до 1995 г. всички наследници са живели в него, не изключва наличието на уговорка между тях за разпределяне на наследствените имоти, по силата на която един от наследниците със съгласието на останалите установява фактическа власт върху имота за себе си. Тъй като не се касае за правна сделка, за това предаване не се изисква някаква особена форма. За доказването му са допустими всички предвидени в ГПК доказателствени средства.

В обобщение, допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на съдебния акт и нарушение на материалния закон, нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, обуславящи отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото този изход на делото съдът следва да се произнесе на основание чл. 294, ал. 2 ГПК и относно разноските за водене на делото във ВКС.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 5843 от 21.12.2018 г. по в.гр.д. № 437/2018 г. на Благоевградския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: