7№ 40

гр. София, 13.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:Председател: В. Р

Членове: Г. М

Е. Вледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2683 по описа за 2019 г.

Производство по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 63/ 18.04.2019 г. по гр.д. № 125/ 2019 г. в частта, с която Пловдивски апелативен съд, изменяйки решение № 491/17.12.2018 г. по гр.д. № 517/ 2018 г. на Окръжен съд – Хасково, е отхвърлил иска на М.И.Б. срещу Прокуратурата на Р. Б по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ над сумата 15 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от незаконното обвинение в престъпление по 301, ал. 1, пр. 2, алт. 1 НК.

Решението е допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общото и допълнителното) по следните въпроси (материално-правен и процесуално-правен): Съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ как прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и за задължението на съда по иска да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и имат значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

По повдигнатите въпроси:

Справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице. Поради това съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото чл. 4 ЗОДОВ препраща към чл. 52 ЗЗД. Такива обстоятелства са: принудителното задържане на лицето от полицейските органи (обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган е конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска –така ТР № 5/ 15.06.2015 г., ОСГК, ВКС, по тълк.д.№ 5/ 2013 г.); броят на повдигнатите обвинения; тежестта на престъпленията и предвидените за тях наказания; взетите мерки за процесуална принуда, тяхната тежест и продължителност; общата продължителност на наказателното производство; фазите, през които е преминало до основанието, което прави обвинението незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; процесуалните действия, предприети от органите на наказателното производство с участието на увреденото лице; неговата възраст, съдебното му минало е негативното отражение на незаконното обвинение върху личността, обществения и професионалния живот (вземат се пред вид преди, по време и след наказателното производство); разгласяването в медиите и публичността; увреденото здраве.

От значение е също дали престъплението визира длъжностно качество, както и други особености в субективния състав на престъплението (например користна цел), особено когато незаконно обвиненото лице е заемало длъжност в държавен орган и/ или изпълняваната работа е в публичен интерес. В тези случаи, за да прецени негативния ефект от незаконното обвинение, съдът е длъжен да съобрази професионалните и морални изисквания към заеманата длъжност, а с това - и начина, по който незаконното обвинение се е отразило върху кариерното развитие на увреденото лице. Връзката на тези конкретно проявени факти с наказателното преследване е предпоставка за адекватното обезщетение на накърнените морални ценности.

Когато като основание на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е въведен и дългият, несъобразен с разумния срок период на наказателното преследване, а съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ установи допуснато нарушение на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, това предполага по-висок размер на обезщетението. В чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ са посочени примерно критериите, въз основа на които съдът прави преценката за нарушението на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Адресатите на вземането по чл. 2б ЗОДОВ са същите частно-правни субекти, които са носители на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Поради това се прилагат стандартите в практиката на ЕСПЧ по делата по чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Механизмът, по който съдът извършва преценката, е следният: първо, установява се общата продължителност на наказателното дело (от датата на повдигнатото обвинение до датата на влизане в сила на акта, който установява обстоятелството по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ), а след това се преценява дали срокът е разумен. Оценката е според конкретните обстоятелства, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение по повдигнатото наказателно обвинение и правилното провеждане на наказателното производство от компетентните органи. Прилагат се три критерия: сложност на делото, поведение на обвиненото лице и поведението на компетентните органи. Преценката, дали разгледаното наказателно дело е сложно, се извършва при следните фактори: фактите, които е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, нуждата по делото да се съберат необходимите доказателства (включително и от чужбина), съединяването на други дела, встъпването на други страни в Наказателен процес. При преценката за поведението на незаконно обвиненото лице се отчита, че от него не може да се иска да сътрудничи активно за ускоряване на наказателното производство, което може да доведе до неговото осъждане. При преценката за поведението на органите на наказателното преследване голямо значение имат процесуалните действия, насочени към ускоряване на производството. От тези органи се очаква да следят всички участници в производството да полагат максималните усилия за предотвратяване на ненужното забавяне на делото.

При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице. Тази връзка е израз на общественото проявление на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Справедливостта не съществува извън тези конкретни условия. Те включват време и място на увреждането, етап на обществено-икономическото развитие, конкретна икономическа конюнктура и средностатистически стандарт на живот.

Даденият отговор е проекция на нормативното тълкуване, извършено с т. 11 от ППлВС № 4/ 1968 г. и с т. 3 и 11 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/ 2004 г. ОСГК на ВКС и обобщава решенията на ВКС по делата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по реда на чл. 290 – 293 ГПК (например решение № 115/ 05.04.2012 г. по гр.д. № 593/ 2011 г. IV-то ГО, решение № 9/ 07.02.2012 г. по гр.д. № 733/ 2011 г. III-то ГО, решение № 299/ 15.07.2013 г. по гр.д. № 1179/ 2012 г. IV-то ГО, решение № 49/ 2011 г. по гр.д. № 697/ 2010 г. III-то ГО, решение № 230/ 04.12.2017 г. по гр.д. № 4874/ 2016 г. IV-то ГО, решение № 215/ 2014 г. по гр.д. № 1287/ 2014 г. III-то ГО, решение № 182/ 2016 г. по гр.д. № 1331/ 2016 г. III-то ГО, решение № 158/ 17.01.2019 г. по гр.д. № 299/ 2018 г., III-то ГО, решение № 55/ 11.03.2013 г. по гр.д. № 1107/ 2012 г. IV-то ГО, решение № 66/ 02.04.2015 г. по гр.д. № 5813/ 2014 г., III-то ГО на ВКС, решение № 16/ 17.05.2017 г. по гр.д. № 2686/ 2016 г. III-то ГО на ВКС и др.).

В касационната жалба ищецът Б. поддържа, че като е уважил частично иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ до размера от 15 000 лв., въззивният съд не е съобразил значението на всички обективно проявени обстоятелства, които имат за причина незаконното обвинение, а критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД е нарушен.

О. Пта на Р. Б, ответник и по касационната жалба, възразява, че решението е правилно. При евентуално касиране на решението счита, че настоящата инстанция не следва да извършва преценка за нарушение на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, защото такова изрично оплакване в жалбата няма.

Настоящият състав я намира основателна. За да уважи иска частично, въззивният съд не е преценил цялостното увреждане на неимуществената сфера на ищеца по причина на незаконното обвинение в престъплението, което той не е извършвал. Въззивното решение следва да се касира. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, а касационният състав е длъжен да реши спора по същество, включително като прецени допуснато ли е нарушение и на правото на ищеца по чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Това нарушение е заявено като основание на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, а оплакванията в касационната жалба са, че обезщетението от 15 000 лв. е несправедливо.

На 13.02.2015 г. е влязла в сила присъда № 2/ 29.01.2015 г. по нохд № 831/ 2013 г. на Окръжен съд – Хасково, с която на основание чл. 304, пр. 1 НК ищецът Б. е оправдан, че на 26.06.2010 г. около 12.10 ч. на ГКПП „К. А“ до гише „Гранична полиция“ като длъжностно лице и чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение на граничен полицай той е поискал и приел 20 лв. от стюард на автобус по линия за Р. Т като дар, който не му се следва, за да извърши действие по служба – задължителна проверка на документите на пътниците и на автобуса при преминаването му през границата, като е заплашил, че при недаване на парите ще задържи автобуса за щателна митническа проверка – престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 1 НК. Влязлата в сила присъда задължава касационният състав да приеме за доказано основанието на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ. Аргументът е от по-силното основание по чл. 300 ГПК и от това, че всяко незаконно обвинение причинява морални вреди, които държавата е длъжна да обезщети парично.

Установените по делото обстоятелства, които предполагат по-висок размер на обезщетението, са следните:

Първо, ищецът е обвинен за тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години и глоба до 5 000 лв.

Второ, престъплението визира длъжностно качество и е в сфера, в която е професионалната реализация на ищеца. Към повдигнатото обвинение ищецът заема длъжността „граничен полицай“, на която законът възлага държавните функции по чл. чл. 6, ал. 1, т. т. 1 – 3, 6 – 9 ЗМВР в зоната на ГКПП К.А.З й предполага висок професионализъм и нравствени качества, а предполага доверието на обществото.

Трето, ищецът е бил задържан в голяма полицейска акция от 30.06.2010 г., при която са арестувани деветима гранични полицаи и митнически служители на ГКПП К.А.А е с широк медиен отзвук. Била е отразена мащабно и на регионално, и на национално ниво. Публикувана е била снимка, на която ищецът е проснат на земята по очи със захвърлена служебна карта и пистолет. Този начин, по който полицейските органи са задържали ищеца, е особено унизителен, а е намерил и широк медиен отзвук. Въпреки че тези морални вреди са причинени от полицейските органи, по предявения иск държавата е отговорна да ги обезщети парично (ТР № 5/ 15.06.2015 г. по тълк.д. № 5/ 2013 г. ОСГК на ВКС).

Четвърто, общата продължителност на наказателното производство е четири години, седем месеца и 17 дни - от 05.07.2010 г. (тогава ищецът е привлечен като обвиняем) до 15.02.2015 г. (когато оправдателната присъда е влязла в сила). От материалите по наказателното дело се установява, че в единно производство деветимата арестувани гранични полицаи и служители на ГКПП К. А са били привлечени като обвиняеми за извършени престъпления през м. май 2010 г. по чл. 301 и по чл. 302 НК. Въпреки техния брой, всички те са били на разположение на разследващите органи. Веществените доказателства (две 20-левови банкноти) са били иззети още към образуване на наказателното дело. Всичките разпитани петнадесет свидетели са с местожителство в района на действие на разследващите органи. Назначените експертизи са от три вещи лица. Спецификата на наказателното производство не го отличава с фактическа или правна сложност. Поради това досъдебната негова фаза е следвало да приключи в рамките на 4 месеца (чл. 234, ал. 3 НПК) – аргумент от броя на обвинените лица и този на свидетелите, а съдебната – в рамките на половин година. Обвинителният акт е внесен в съда на 05.12.2013 г., а вместо съдебната фаза да приключи до началото на съдебната ваканция през следващата година (до 15.07.2014 г.), то продължава в 9-месечен период при проведени шест открити заседания. Следователно наказателното производство е продължило в неразумен срок, а е било нарушено и правото на ищеца по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, а държавата е длъжна да обезщети и моралните вреди от неразумно бавните действия на съдебните органи.

Пето, към обвинението ищецът е 40-годишен. През 2003 г. е началото на неговата кариера в Служба „Гранична полиция“ на МВР. Към повдигнатото обвинение ищецът е обичал много работата си. В нея влагал много енергия. Демонстрирал е желание да подобрява своите професионални умения. Изпълнявал стриктно и точно задълженията си като граничен полицай. Имал и амбиции за кариерно израстване. Започнал е да изучава и Правото на европейския съюз в областите, свързани със служебните му задължения. Сред колегите работата му се е ползвала с висока оценка. След като обаче в службата му се разпространява информацията за арестуването и повдигнатото обвинение, отношението към ищеца в службата му рязко се променя. Той е уволнен дисциплинарно поради същите обстоятелства, за които му е повдигнато обвинението. Въпреки че дисциплинарното уволнението е признато за незаконно и отменено от съда, а ищецът е възстановен на заеманата длъжност, наранен и наскърбен от незаконните действия на разследващите органи, той не се възползва от възможността да се върне на работа. Професионалната му реализация е съвършено различна. Държи малко заведение за обществено хранене, а с много труд и лишения осъществява търговска дейност.

Шесто, ищецът живее в С., като информацията за неговия арест и обвинението се разпространява сред жителите на града. С. е малък град, а неговите жители не разполагат с анонимността на големия град. Ищецът става разпознаваем като престъпник, извършил престъпление по служба. Той и семейството му стават обект на ехидни подмятания, нападки, нездрав интерес. Уважаван и ценен в обществото, след повдигнатото обвинение ищецът става печално известен. Преди обвинението той е весел, общителен, с широк приятелски кръг. След обвинението се затваря в себе си Не отговаря на телефонни обаждания. Избягва излизания от дома.

Седмо, ищецът е разведен, а отношенията с дъщеря му от брака А., родена през 1993 г., са усложнени. Преди обвинението доверието помежду им е започнало да се възстановява. След като обаче А. от медиите узнава за ареста и обвинението, заявява, че се срамува от баща си и окончателно се отдръпва от него.

Към обвинението ищецът е установил щастлив живот на съпружески начала със Стана Т.. През 2003 г. тя му ражда втора дъщеря, С.. След обвинението и дисциплинарното уволнение семейството започва да изпитва сериозни финансови затруднения. През 2009 г. ищецът е получил банков кредит, който е изплаща от трудово възнаграждение. След обвинението не намира средства за своята и на близките си издръжка. Тягостната атмосфера в дома е причината Стана Т. да се прибере при родителите си в [населено място] с невръстната С.. Въпреки това пътува често до С., защото е уплашена, че ищецът може да посегне на живота си (със Стана той е споделял мисли за самоубийство).

Осмо, преди обвинението ищецът е здрав, жизнен, спортува. С колело на ден изминава по 50 км. След обвинението няма желание за нищо. Започва да вдига високо кръвно налягане. Приеман е няколко пъти в Спешно отделение. Изпада в депресивни състояния. Спохождат го мисли за самоубийство. Налага се да предприеме медикаментозно лечение.

Единственото обстоятелство, което предполага по-нисък размер на обезщетението, е взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“. Тя действително не е довела до ограничаването на основни права на ищеца в периода на протеклото наказателно производство, но нейният размер от 5 000 лв. е затруднил финансово ищеца.

При отчитане на всички тези конкретно проявени обстоятелства, причинени от незаконното обвинение, както и при съотнасянето им с конкретните обществено-икономически условия в страната и развитието на обществото към датата, на която оправдателната присъда е влязла в сила, касационният състав намира, че обезщетението от 30 000 лв. е адекватният размер на обезщетението за цялостно засегнатите неимуществени блага на ищеца.

Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 15 000 лв. до сумата 30 000 лв., а да се остави в сила в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 30 000 лв. до пълния предявен размер. С пресъждането на законните лихви, касационният състав отчита основателното възражение за погасителна давност за изтеклите лихви в периода от 13.02.2015 г. (датата, на която оправдателната присъда е влязла в сила) до 02.08.2015 г. (3-години преди 02.08.2018 г., на която искът е предявен) – аргумент от чл. 120, вр. чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

При този изход на делото в тежест на ответника, ответник и по касация, следва да се възложат разноските, които касаторът-ищец по иска е направил пред настоящата инстанция. Те се изразяват в платените държавни такси (общо 35 лв.), а съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът следва да ги поеме изцяло.

При тези мотиви, съдътР Е Ш И :ОТМЕНЯ решение № 63/ 18.04.2019 г. по гр.д. № 125/ 2019 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е отхвърлен над размера от 15 000 лв. до сумата 30 000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б да заплати на М.И.Б. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ сума над 15 000 лв. до сумата 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 2/ 29.01.2015 г. по нохд № 831/ 2013 г. на Окръжен съд – Хасково, ведно със законните лихви от 02.08.2015 г., а на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ да му заплати сумата 35 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 30 000 лв. до пълния размер от 50 000 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.