Р Е Ш Е Н И Е

№ 145

София, 18.05.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М

ЧЛЕНОВЕ: И. П

Д. Д

при секретаря ИНА АНДОНОВА.......................……. и с участието на прокурора …...............…………........................., като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 1953 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 355/22.ІV.2016 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от страните по спора решение № 2381/10.ХІІ.2014 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, по гр. дело № 2669/2014 г. е бил допуснат при наличието на тогавашната допълнителна предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК (редакция до ДВ, бр. 86 от 27.Х.2017 г.) по релевирания от касатора Р.П.А. правен въпрос: „Спира ли и прекъсва ли предявяването на частичен иск погасителната давност за непредявената част от вземането, вкл. и в хипотезата на допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК увеличаване размера на първоначално предявения частичен иск?” Със същото определение от производството по чл. 288 ГПК касационно обжалване на това въззивно решение, но в друга негова част, е било допуснато и в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК - предвид констатацията за постановяването му в противоречие с практиката на ВКС по релевирания от застрахователя „Армеец” АД правен въпрос: „За началния момент на претендирана законна лихва върху главницата на обезщетението, предмет на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. , при своевременно направено с отговора по исковата молба възражение на застрахователното дружество за частично погасяване на тази претенция с изтичането на специалната (кратка) погасителна давност?”

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторката А. е депозирала свое „Становище” (вх. № 10239/28.ХІ.2019 г. по описа на ВКС), в което поддържа, че в образуваното от нея изпълнително производство срещу застрахователя тя е отправила молба до съответния ЧСИ от 22.ХІІ.2014 г. с искане „присъдената лихва от 29.ІІ.2008 г. до 26.ІІ.2010 г. да не бъде събирана от ЗАД „Армеец”. Отделно от това разноските, присъдени в полза на застрахователя, следвало – след извършване на компенсация - да бъдат намалени до размер на сумата 1337.13 лв. (хиляда триста тридесет и седем лева и тринадесет стотинки).

Юрисконсултът на касатора ЗАД „Армеец” е изразил становище, че поддържа жалбата в атакуваната част на въззивно решение - относно частичното погасяване на претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата на дължимото застрахователно обезщетение, позовавайки се на т. 3 от отговора на дружеството по исковата молба и претендирайки да бъзе оставена без уважение касационната жалба на ищцата Р. А., както и за присъждане на разноски при съобразяване датата на влизане в сила на сега действащата редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.).

Редовно призовани, конституираните в процеса трети лица помагачи на страната на застрахователя, не са били представлявани.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите в първоначалната жалба на ищцата Р. А., вкл. изразените в нейното „становище” от 28.ХІ.2019 г., съответно оплакванията и доводите в насрещната касационна жалба на ЗАД „Армеец”, както и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното решение на САС в пределите на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Основателна е касационната жалба на ответното по преките искове застрахователното акционерно дружество „Армеец”, докато жалбата на ищцата Р.П.А. е неоснователна.

1. По касационната жалба на ищцата Р. А.:

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 3/22.ІV.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2016 г.: „Предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвало негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането”.

В процесния случай прекият иск на Р. А. срещу застрахователя е бил предявен като частичен - за присъждането на застрахователно обезщетение в размер на 25 500 лв. /от общо претендирани 100 000 лева/ на датата 26.ІІ.2013 г., т.е. само два дни преди изтичането на общия 5-годишен давностен срок, чиито начален момент е датата на процесното вредоносно събитие – пътно-транспортното произшествие от 29.ІІ.2008 г. Това следва от съдържанието на „Молба-уточнение” на касаторката с вх. № 35569/25.ІІІ.2013 г. по описа на СГС, придружаваща внасянето на дължимата по тази претенция държавна такса от 4% или сума в размер на 1 020 лева по с/ка на първостепенния съд. Следователно извършеното по реда на чл. 214 ГПК последващо увеличение на частичния иск с молбата на А. вх. № 12561/4.ІІ.2014 г. по описа на СГС от 25 500 лв. на 50 000 лв. има значение за основателността на прекия иск срещу застрахователя досежно въпросната разлика от 24 500 лв. Последната сума се обхваща от започналата да тече на 29.ІІ.2008 г. обща 5-годишна погасителна давност и затова, като предявена близо година след изтичането на посочения срок, т.е. след датата 28.ІІ.2013 г., в тази й част претенцията на А. срещу застрахователя с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. се явява неоснователна: като погасена по давност. Като правилно – законосъобразно и обосновано – постановеното от САС решение ще следва да бъде оставено в сила в частта му с която е бил отхвърлен предявения от Р.П.А. от С. срещу ответното ЗАД „Армеец”-С. иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за изплащане на застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка й, настъпила в резултата от ПТП на 29.ІІ.2008 г., „за разликата над 25 500 лв. до 50 000 лв., като погасен по давност”.

2. По касационна жалба на ответника застраховател „Армеец” АД-С.:

С атакуваното въззивно решение е било прието, че законната лихва върху присъденото на основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. обезщетение се дължи от датата на процесното ПТП /29.ІІ.2008 г./, а с постановеното по реда на чл. 250 ГПК допълнително решение № 270/16.ІІ.2015 г. по същото дело по описа на САС, че възражението на ответника застраховател за изтекла специална /кратка/ погасителна давност по отношение на претендираната законна лихва върху главницата на търсеното срещу него с прекия иск застрахователно обезщетение въобще не може да се слуша, щом като то било направено едва във въззивната му жалба и следователно - преклудирано.

От фактическа страна обаче може да се констатира, че на лист 139 от първоинстанционното дело, в т. 3, изр. 2-ро от отговора си по исковата молба /вх. № 44642 от 15.ІV.2013 г./, ответното застрахователно акционерно дружество „Армеец” надлежно е заявило: „Отделно възразяваме за изтекла погасителна давност по отношение на търсената законна лихва от датата на произшествието”.

При съобразяване на съдопроизводствените правила на чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК и чл. 133, предл. 3-то ГПК в процесния случай по необходимост се налага извод, че възражението на застрахователя по чл. 120 ЗЗД, във вр. чл. 111, б. „в”, предл. 2-ро ЗЗД е било направено своевременно и затова по него е било дължимо произнасяне по същество. Ето защо, като неправилно, незаконосъобразно, ще следва да бъде отменено постановеното по гр. дело № 3426/2014 г. в производство по чл. 250 ГПК решение № 270/16.ІІ.2015 г. на САС, ГК, 8-и с-в, като делото бъде върнато в тази му част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

3. По претенциите на страните по спора за разноски:

3.1. Ответникът по преките искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. ЗАД „Армеец”, чиято касационна жалба е била уважена, претендира разноски за производството пред ВКС в размер на платените две държавни такси по чл. 18, ал. 2, т.т. 1 и 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 450 лв., представяйки списък по чл. 80 ГПК. Като съобрази, че материалният интерес на застрахователя от постановяване на допълнително решение по възражението му за погасителна давност при всички случаи надхвърля 10 000 лв., а също и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, настоящият съдебен състав на ВКС намира това искане за основателно в пълния му размер от общо 671.47 лв. (шестстотин седемдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки).

3.2. На ищцата Р.П.А. са били присъдени за въззивното производство (в което прекият й иск срещу застрахователя е бил уважен до размер също на 25 500 лв.) разноски общо за 1 252.87 лв., докато тя е била осъдена да заплати на дружеството общо 4 037.60 лв. Или, по компенсация, тя е останала със задължението да плати на застрахователя - при този изход на делото във въззивната инстанция – сума в размер на 2 784.73 лв.

Съгласно чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК касаторката е могла в срока за атакуване на въззивното решение да поиска изменението му в частта за разноските, но след като не е сторила това не може да претендира такова изменение пред ВКС. Преклудирането на въпросната процесуална възможност следва от съдопроизводственото правило на чл. 81 ГПК, според което във всеки акт, с който приключва делото „в съответната инстанция”, съдът се произнася и по искането за разноски. Ето защо, предвид оставянето на касационната жалба на А. без уважение, разноските й за касационното производство ще следва да останат в нейна тежест.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2315 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 10.ХІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 3426/2014 г. В НЕГОВАТА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ- по предявения като частичен пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. на Р.П.А. от С. срещу ответника ЗАД „Армеец” АД-С..

О Т М Е Н Я постановеното в производство по чл. 250 ГПК решение № 270 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 16.ІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 3426/2014 г.

В Р Ъ Щ А делото В ТАЗИ МУ ЧАСТ за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по възражението на ответното застрахователно дружество за погасяване на претенцията за лихви по давност, направено с отговора му на исковата молба (вх. № 44642/15.ІV.2013 г. по описа на СГС), на л. 139, т. 3, изр. 2-ро.

О С Ъ Ж Д А Р.П.А., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. „Б”, ап. № 3 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по прекия й иск застрахователно акционерно дружество „Армеец” /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 671.47 лв. (шестстотин седемдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки) представляваща сбор от всички направени от търговеца разноски за касационното производство.

Настоящето решение е постановено и при участието на конституираните в процеса като трети лица-помагачи на страната на ответното застрахователно дружество „Армеец” АД: И.Б.В. от [населено място], „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-С. и „Нов дом-С.” ЕАД-С..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2