5Р Е Ш Е Н И Е

№ 57

гр. София, 26 май 2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

РЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА

ВАЛЯ РУШАНОВА

при секретаря............М. П…………….................и с участието на прокурора...................Тома КОМОВ…......……....................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 192 по описа за 2020г.

Производството е образувано по чл.423, ал.1 от НПК.

Постъпило е искане от осъдения Б.А.И., чрез защитника му адв. Р. И., за възобновяване на нохд № 231/16г. на Районен съд гр. Панагюрище. В искането се твърди, че съдебното производство е проведено задочно; осъденият не е бил уведомен законосъобразно за датата на съдебното дело, респективно не е имал възможност да се защитава по повдигнатото му обвинение и не знаел, че е задължително явяването му в съдебно заседание. Според защитата няма данни той да се е укрил с цел осуетяване на наказателното преследване. Твърди се декларативно, че е налице хипотезата по чл.423, ал.5 от НПК. Алтернативно се релевира основание по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Настоява се за отмяна на присъдата по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане, а по отношение искането по чл.422, ал.1, т.5 от НПК се предлага изпращане на делото на компетентния съд – Апелативен съд гр. Пловдив.

Пред касационната инстанция искането за възобновяване се поддържа от защитника на осъдения – адв. И. както е подадено.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Излага съображения, че осъденият е участвал в досъдебното производство, получил е препис от обвинителния акт и е бил редовно призован за първото заседание пред районния съд. Счита, че е налице укриване от съдебните органи. Прокурорът посочва, че не са предоставяни гаранции за възобновяване на делото по смисъла на чл.423, ал.5 от НПК.

Осъденият Б. И. се явява лично в заседанието на касационния съд като иска делото да се гледа наново. В последната си дума осъденият заявява, че не е виновен и е бил болен по време на разглеждане на делото.

Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 8 от 19.04.2017г., постановена по нохд № 231/16г. по описа на районен съдгр. Панагюрище, Б.А.И. е признат за виновен в това, че на 25.07.2016г. в [населено място], управлявал МПС - лек автомобил „БМВ 320Д” с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно с 1,63 промила, установено по надлежен ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7410”, поради което и на основание чл.343б ал.1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца. С присъдата подсъдимият И. е признат за виновен и в това, че на същата дата е управлявал същото МПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, поради което на основание чл.343в, ал.2, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години.

На основание чл.23, ал.1 от НК било определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

Искането за възобновяване е направено в предвидения срок по чл.423, ал.1 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

С постановление от 23.08.2016г. Б.А.И. бил привлечен като обвиняем по ДП- ЗМ № 191/16г. по описа на РУП гр. Панагюрище, за престъпления по 343б, ал.1 и по чл.343в, ал.2 от НК. На същата дата И. бил разпитан като обвиняем, заявявайки, че разбира в какво е обвинен, не желае да му бъде назначен защитник и се признава за виновен. Обвиняемият заявил също така, че не желае да му бъдат предявявани материалите по разследването и иска да бъде сключено споразумение. По внесен в районен съд гр. Панагюрище обвинителен акт било образувано нохд № 231/16г. и насрочено съдебно заседание за 15.12.2016г. За датата на съдебното заседание И. бил редовно призован лично. Подсъдимият подал молба на 14.12.2016г., ведно с приложен амбулаторен лист, за отлагане на съдебното заседание на 15.12.2016г., поради влошено здравословно състояние и желание да организира защитата си. Делото било отложено за 26.01.2017г., но подсъдимият на 25.01.2017г. отново подал молба за отлагане на заседанието, ведно с два броя амбулаторни листове от 20 и 24.01.2017г., преповтаряйки желанието си да организира защитата си. Последвало ново отлагане на делото поради неявяването на редовно призования подсъдим по отношение на когото бил постановено и принудително довеждане от ОЗ „Охрана“ – Пазарджик, но същият не бил намерен и на двата му известни адреса. Съдът назначил служебен защитник на подсъдимия за следващото съдебно заседание и изискал справка дали лицето е напуснало територията на страната. От писмо на ОД на МВР – Пазарджик се установило, че подсъдимият е напуснал пределите на Р. Б на 27.02.2017г. и се е завърнал на 13.03.2017г. В съдебното заседание на 19.04.2017г. делото било разгледано в отсъствие на подсъдимия на основание чл.269, ал.1 във вр. с ал.3 от НПК и в присъствието на упълномощен от него защитник.

Така очертаното процесуално развитие на делото сочи на извод, че досъдебното производство е проведено в присъствието на Б. И., който е имал възможност да се запознае с повдигнатото му обвинение. Нещо повече – последният е получил препис от обвинителния акт, съответно е узнал за образуваното по същото обвинение съдебно производство, което е било и двукратно отлагано по негова молба. Напускането на известните по делото адреси и на страната, без да се уведоми съдът, сочи на извод за съзнателно укриване с цел избягване на наказателно преследване. От изложеното е видно, че задочно осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но сам е избрал да не се възползва от правото си на лично участие в съдебната фаза, поради което искането му за възобновяване се явява неоснователно.

Претенцията за възобновяване по чл.423, ал.5 от НПК е бланкетна и неподкрепена с конкретни аргументи. В случая тази норма не може да послужи като основание за възобновяване, доколкото видно от съдържанието на ЕЗА, гаранции за възобновяване на делото не са били предоставяни. С оглед наличието на алтернативно искане за възобновяване делото на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК, делото следва да се изпрати за разглеждане на съответния компетентен за това съд - Апелативен съд – гр. Пловдив.

Поради изложеното и на основание чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на Р. Б, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б.А.И. за възобновяване на производството по нохд № 231/2016г. по описа на Районен съд – гр. Панагюрище.

Решението не подлежи на обжалване.

Делото, ведно с искането за възобновяване, да се изпрати на Апелативен съд – гр. Пловдив, за произнасяне по основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :