Р Е Ш Е Н И Е

№. 60

гр. София, 10.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 03.06., две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

и при участието на секретаря С. Ш като изслуша докладваното от съдия Б. Б търговско дело №691/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на Ц.Б.Т. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 2661 от 15.11. 2018 на Софийски апелативен съд по гр.д. №331/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 7075 от 21.10.2017 г. по гр.д. № 5773/2017 г. на СГС, в частта, с която е бил отхвърлен искът на същия срещу ЗК „Л. И“ АД-С., за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между 10 000 лева и 40 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 08.07.2016 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка на размера на обезщетението.

Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор в законовия срок. В открито с.з. поддържа чрез своя представител становище за неоснователност на КЖ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:

Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП, виновното и противоправно деяние на водача на МПС, причинени телесни увреждания на ищеца и причинната връзка между последните. Въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на посочената дата виновно причинено от водача на лек автомобил “ Т. К“ с рег. № 8535 НМ, чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество, на ищеца са причинени следните травматични увреждания: открито счупване на лявото колянно капаче, разкъсно-контузни рани на дясното коляно и на двете ходила, охлузване на дясната подбедреница, Бил е приет по спешност УМБАЛСМ“Пирогов“, където му е проведено болнично лечение за период от четири дни, а след това амбулаторно- за 3-4 месеца. Била е направена и хирургична обработка на раните на коленете и ходилата, извадени са чужди тела от тях, извършен е щателен дебридман и е поставен отложен шев на същите, поставена е мазова превръзка и гипсова шина на левия долен крайник. Пострадалият е търпял интензивни болки 7-8 дни след произшествието и 10-12 дни след свалянето на гипса и започване на раздвижването. През останалия възстановителен период от 3-4 месеца същите са били с по-малък интензитет. Според данните на вещото лице ищецът може да е изпитвал болки още две години след произшествието при влажно време и претоварване на крайника. Според съда от изложеното не се доказват изключителни затруднения и търпени неудобства от пострадалия, поради което и обезщетение в размер на 10 000 лева е достатъчно за обезщетяване на реално претърпените болки и страдания.

С определение №673 от 26.11.2019 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК в обжалваната част по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, с оглед противоречие със задължителната практика на ВКС-ППВС 4/68.

По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба :

Касационната жалба е частично основателна.

Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая, въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от пострадалия,вследствие на виновно причиненото ПТП, продължителността на срока на пълно възстановяване 3-4 месеца, както и вторично изпитваните болки след сваляне на гипса и по време на раздвижването и още две години след това при влажно време .

При това положение настоящият състав на ВКС счита,че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на ищеца възлиза на 20 000 лева, поради което и решението в обжалваната част следва да се отмени като неправилно до този размер и съответно искът да се уважи като се присъдят още 10 000 лева.

Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, но доколкото съдът не е бил надлежно сезиран с такава претенция в ИМ и до приключване на устните състезания в първата инстанция, то в тази част КЖ е неоснователна.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора.

По отношение на разноските :

Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска, в размер на 200 лева, както 605 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция, определено на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв и НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от претенцията.

Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ № 2661 от 15.11. 2018 на Софийски апелативен съд по гр.д. №331/2018 г., в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 7075 от 21.10.2017 г. по гр.д. № 5773/2017 г. на СГС, в частта, с която е бил отхвърлен искът на същия срещу ЗК „Л. И“ АД-С., за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между 10 000 лева и 20 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 08.07.2016 г. пътно-транспортно произшествие и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „Л. И“ АД-С. ЕИК:[ЕИК] да заплати на Ц.Б.Т. ЕГН: [ЕГН] сумата от още 10 000-десет хиляди лева.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС”АД-С. да заплати на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв сумата от 605 лева- възнаграждение за процесуално представителство на адвокат Й.А.В. от САК.

ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС”АД-С. да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 200 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.