Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

[населено място], 29.06.2020г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря В. М като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 613 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД и насрещна касационна жалба от Я.–Л. М. и Е.–Й. М. против решение № 1757/09.07.2018г. по т.д. № 5308/2017г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 518/25.01.2017 г., допълнено с решение № 3963/01.06.2017г. по гр.д. № 5372/2013г. по описа на СГС :

- са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 226 КЗ отм. и чл. 86 ЗЗД, предявени от Я.–Л. М. и Е.-Й. М. срещу „Дженерали застраховане”АД за сумите 130 000 лв. в полза на всеки ищец, ведно със законната лихва от 20.04.2008г. и Я.–Л. М. и Е.–Й. М. са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК на „Дженерали застраховане”АД разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 4100лв.;

- „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено на основание чл. 226 КЗ отм. и чл. 86 ЗЗД да заплати на Я.–Л. М. и Е.–Й. М. обезщетения за неимуществени вреди – страдания от смъртта на баща им М. М., в размер на 100 000лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва от 20.04.2010г. и са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 226 КЗ отм. за разликата над 100 000лв. до 130 000лв. – обезщетения за неимуществени вреди в полза на всеки ищец и с правно основание чл. 86 ЗЗД за съразмерните на главниците от 30000 лв. за всеки ищец законни лихви от 20.04.2008г. и като погасени по давност – исковете за присъждане на законните лихви върху обезщетенията от 100 000лв. в полза на всеки ищец за периода, предхождащ датата 20.04.2010г. и Я.–Л. М. и Е.–Й. М. са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 3 004,30лв.;

- са оставени без разглеждане исковете с правно основание чл. 288 КЗ отм. и чл. 86 ЗЗД, предявени от Я.–Л. М. и Е.–Й. М. срещу Гаранционен фонд за присъждане на обезщетения в полза на всеки ищец в размер на 100 000лв., ведно със законните лихви от 20.04.2008г.; са отхвърлени исковете с правно основание чл. 288 КЗ отм. и чл. 86 ЗЗД за разликата между претендираните по 130 000лв. от всеки ищец и присъдените по 100 000лв., ведно със законната лихва върху главниците от 30 000лв. от 20.04.2008г.; Я.–Л. М. и Е.–Й. М. са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК на Гаранционен фонд разноски за производствата пред СГС и САС в размер на 800лв.;

- е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметката на САС държавна такса в размер на 12 000лв. и на осн. чл. 38 ЗА на адв. В. Р. хонорар за двете съдебни инстанции в размер на 7060лв.

Горепосоченото решение е постановено при участие на третите лица помагачи на страната на ответника „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД – И.И.Ч. и Ш.И.Ч..

Касаторите поддържат, че въззивното решение в съответните обжалвани негови части е неправилно. Касаторът „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД иска отмяна на решението на САС и постановяване на друго за отхвърляне на исковата молба срещу него, а касаторите Я.–Л. М. и Е.–Й. М. искат отмяна на въззивното решение по иска срещу „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД и постановяване на друго за осъждане на предпочитания от тях ответник „Дженерали застраховане”АД да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 130 000лв. за всеки един ищец, ведно със законната лихва от 20.04.2008г.

Ответникът по касацията „Дженерали застраховане”АД не е подал писмен отговор.

Ответникът по касацията Гаранционен фонд – София оспорва основателността на касационните жалби. Претендира присъждане на разноски.

Третите лица помагачи И.И.Ч. и Ш.И.Ч. в писмените си отговори не оспорват касационната жалба на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД и насрещната касационна жалба на Я.–Л. М. и Е.–Й. М. в частта срещу въззивното решение за отхвърляне на иска срещу „Дженерали застраховане”АД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че Я.–Л. М. и Е.–Й. М. се легитимират като наследници на М. М. – пътник в товарен автомобил „Ф. Т”, починал при процесното ПТП. Третите лица–помагачи на „ДЗИ Общо застраховане”АД - И.И.Ч. и Ш.И.Ч., са родители на водача на товарния автомобил. Относно механизма на ПТП въззивният съд, като е обсъдил и двете заключения на САТЕ по делото, е счел, че при десен завой товарният автомобил е навлязъл в платното на движение на лек автомобил „О. В“, който е предприел маневра за избягване на товарния чрез навлизане в платното на последния. Преди удара товарният автомобил се е движил със скорост около 126 км/ч, а лекият автомобил – 62 км/ч. Навлизането на л.а.“О. В“ в насрещното платно е станало на разстояние около 25 м от позицията на товарния автомобил в същия момент, който след неопределено точно време е успял да се върне в своето платно. При огледа не са установени спирачни следи. ПТП се е осъществило в платното за движение на автомобил „Ф. Т“. От двете страни на пътя е имало затревен банкет. Според въззивния съд причина за катастрофата са високата скорост на движение на товарния автомобил, навлизането на същия в лентата за насрещно движение, липсата на опит от страна на водача на лекия автомобил да предотврати удара чрез аварийно спиране или своевременно връщане в собственото платно за движение, както и че водачът на товарния автомобил е бил в тежка степен на алкохолно опиянение. Предприетата от водача на лекия автомобил „О. В“ спасителна маневра, на база субективните му възприятия, е обоснована. Извършена е била в условия на крайна нужда с цел избягване на вредоносния резултат и вероятността за това към момента на осъществяването й е била висока. Поради което въззивният съд е намерил, че следва да бъде ангажирана единствено отговорността на водача на автомобил „Ф. Т“, съответно отговорността на неговия застраховател „ДЗИ Общо застраховане”АД. Според САС не е било доказано водачът на товарния автомобил и бащата на ищците да са осъществили някакъв контакт преди пътуването, за да може пострадалият пътник да възприеме действителното състояние на шофьора, поради което е недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците. Като е съобразил гласните доказателства относно конкретните отношения между наследниците и починалото лице, въззивният съд е определил обезщетения за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. за всеки ищец.

С определение № 583/19.12.2019г. по т.д. № 613/2019г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните правни въпроси: 1/ относно задължението на въззивния съд да изложи съображения по наведените от страните доводи и релевантните за спора доказателства; 2/ Следва ли съдът да извърши преценка на правомерността на действията на всички участници в ПТП и на връзката между техните действия и настъпването на инцидента с оглед наведените доводи на страните?

По правните въпроси, по които е било допуснато касационно обжалване:

Поставените в двете касационни жалби правни въпроси са с оглед оплаквания за необсъждане от въззивната инстанция на всички доводи, изложени във въззивната жалба на Я.–Л. М. и Е.–Й. М., респ. писмените отговори на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД по въззивните жалби на Я.–Л. М. и Е.–Й. М. и на „Дженерали застраховане”АД, които имат отношение към конкретиката на механизма на ПТП и поведението на водачите на всеки един автомобил в него.

В цитираните от касаторите решения на ВКС и служебно известните на състава на ВКС: Решение № 548/06.12.2010г. по гр.д. № 1119/2009г. на ВКС, III г..о, Решение № 37/29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на ВКС, I г.о., Решение № 218/03.11.2016г. по гр.д. № 2217/2016г. на ВКС, III г.о., Решение № 228/01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014г. на ВКС, I г.о.; Решение № 23/07.06.2017г. по гр.д. № 2669/2016г. на ВКС, II г.о., Решение № 344/21.09.2012г. по гр.д. № 826/2011г. на ВКС, IV г.о. и др. се приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Когато при това произнасяне се приеме за основателен някой от посочените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, това е основание за решаване на спора по същество от въззивния съд - чл.271, ал.1 от ГПК. Разрешаването на спора по същество означава преди да реши дали да отмени изцяло или отчасти или да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд да извърши същата онази дейност, която извършва първоинстанционния съд при разрешаването на спора: да определи приложимия закон и с оглед на него да прецени основателността на предявения иск, като изходи от фактическите твърдения на страните и относимите към спора факти, прецени дали тези факти са доказани, съответно дали представените за доказване на тези факти доказателства са истински и относими към спора, както и да прецени дали са основателни своевременно направени от ответниците възражения и оспорвания на иска и в заключение да подведе установеното фактическо положение под приложимата правна норма. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на въззиваемата страна, когато е приет за основателен един от доводите на въззивника за неправилност на първоинстанционното решение и спорът се разглежда по същество от въззивния съд, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна.

В Решение № 343/30.09.2011г. по гр.д. № 1260/2010г. на ВКС, IV г.о. е прието, че съдът следва да извърши преценка за правомерността на действията на всички участници в ПТП и на причинната връзка между техните действия и настъпването на непозволеното увреждане.

Настоящият състав на ВКС споделя изложените по-горе разрешения по правните въпроси.

По същество на касационната жалба:

Даденият отговор обуславя извод за основателност на оплакването за необсъждане от въззивния съд на всички релевантни доводи и доказателства във връзка с разглеждане на възражението на касатора – застраховател и доводите на ищците за наличие на причинна връзка между поведението на водача на л.а. „О. В”, застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при „Дженерали застраховане“АД и процесното ПТП. От обуславящо значение за извършване на преценката относно отговорността на водача А. на л.а.„О. В“ според „ДЗИ Общо застраховане”АД е обективно установеният факт, че мястото на удара на двете превозни средства е изцяло в лентата на движение на товарния автомобил, чийто водач е бил застрахован при касатора, следователно водачът на лекия автомобил е извършил нарушение на чл.16, ал.1, т.1 ЗдвП. Освен това в отговора на въззивната жалба касаторът е навел и довод, че не може поведението на водача А. да се разглежда като „спасителна маневра“, тъй като с нея той не е ограничил вредите, а напротив от техническа гледна точка е спомогнал настъпването на произшествието.

Съставът на ВКС намира, че следва да се съобразят констатациите на в.л. К. по повторната САТЕ, съвпадащи в тази си част с тези по заключението на първоначалната САТЕ, че техническата причина за възникване на ПТП са движението на автомобил „Ф. Т“ в насрещната пътна лента при наличие в нея на насрещно движещ се автомобил и промяна на направлението на автомобил „О. В“ от своята пътна лента наляво до пълното навлизане в насрещната пътна лента. Същевременно вещите лица са категорични, че водачът на автомобил „Ф. Т“ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не навлиза в насрещната пътна лента при наличие в нея на насрещно движещ се автомобил, съответно водачът на автомобил „О. В“ също е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като при създалата се опасност предприеме спиране в своята лента, без да навлиза в насрещната пътна лента или завие към банкета от страната, от която се движи, т.е. вдясно.

При тези доказателства в нарушение на съдопроизводствените правила, при необсъждане в цялост на заключенията на вещите лица и въз основа на предположения, които не се подкрепят от доказателствения материал по делото – за наличие на друг автомобил зад процесния „О. В“, за различно сцепление на настилките и неравности по банкета, е направен извод от въззивния съд, че поведението на водача на посочения лек автомобил има естество на единствено възможна и инстинктивно предприета спасителна маневра. Също така не е бил отчетен фактът, че в резултат на процесното ПТП са загинали както двамата водачи, така и пътниците в двата автомобила.

На осн.чл.20, ал.2 ЗдвП водачите на превозните средства имат задължение при възникване на опасност да намалят скоростта или да спрат. Завиване наляво или надясно при внезапно появила се опасност на пътя в опасната зона е допустимо, само когато при това завиване биха се увредили по-малко ценни блага. Следователно хипотезата на крайна необходимост е налице, когато за да се спаси човешки живот, се причиняват по-малко ценни блага. Няма крайна необходимост и когато увредените блага не само са по-ценни, но и равностойни на предотвратените. Съгласно ТР № 106/1983г. по н.д. № 90/82г. на ОСНК на ВС при предприемане на спасителна маневра опасността трябва да бъде внезапна, пряка и непосредствена и да не може да бъде предотвратена по начините, предвидени в чл.20, ал.2 ЗДвП. Водачът не може да се позове на крайна необходимост, ако в резултат на извършената от него маневра се причини смърт или телесна повреда на лица, които не са участвали в създаването на опасността.

В случая водачът на л.а. „О. В” е имал възможност да спре в своята пътна лента или да завие към десния банкет. Като е предприел навлизане в насрещното платно за движение, той е допринесъл за настъпване на ПТП.Стелно поведението му се явява противоправно на осн. чл. 16, ал.1, т.1, чл.20, ал.2 и чл.25, ал.1 ЗДвП. Действията му не могат да се квалифицират като спасителна маневра, а като неправилно преценена пътна обстановка и погрешно предприета реакция, довела до множество починали лица.

Следователно в резултат поведението и на двамата водачи е настъпило ПТП. Следва да се реализира отговорността на предпочетения от ищците застраховател – „Дженерали застраховане”АД.

По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди настоящата инстанция е обвързана на осн. чл.269 ГПК от процесуалното поведение на посочения застраховател по отношение на първоинстанционното решение в частта по иска спрямо него. СГС е приел, че сумата от 100 000лв. се явява справедливо като размер обезщетение за претърпените от всеки ищец неимуществени вреди в резултат от смъртта на техния баща. Срещу този размер „Дженерали застраховане”АД не е възразило, нито в подадената от него въззивна жалба срещу решението на СГС /единствените оплаквания са срещу изводите на съда, че и водачът на лекия автомобил е виновен за настъпване на ПТП/, нито в писмения отговор на въззивната жалба на ищците /наведени са доводи единствено с оглед възражението за съпричиняване/. Липсва и конкретно оплакване в касационната жалба на Я.–Л. М. и Е.–Й. М. досежно отхвърлените части от исковете им по чл.226КЗ отм. за разликата над 100 000лв. до 130 000лв. Следователно ВКС приема, че на осн. чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди за всеки един ищец е в размер на 100 000лв.

„Дженерали застраховане”АД е направило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия наследодател на ищците, което следва да бъде обсъдено, доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования при него делинквент, а последният на осн. чл.53 ЗЗД е солидарно отговорен с другия водач на л.а. „Ф. Т”, при който се е возил М. М.. Съставът на ВКС намира, че съобразно задължителните указания в т.7 от ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС в тежест на страната, която е въвела горепосоченото възражение, е да установи, че пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, е било предприето от увредения като проява на съзнателен и свободно формиран избор, т.е. при наличие на знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Поведението на увредения следва да се изразява в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране и само тогава то съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно – транспортно произшествие. По делото при липса на каквито и да е други доказателства относно конкретните обстоятелства, при които е станало качването на пътника при водача на автомобил „Ф. Т”: време, място, обстановка, само въз основа на заключението на СМЕ относно установената тежка степен на алкохолно опиване – 2,89 % и употребата на наркотични вещества от водача Д. Ч., не може да се направи категоричен извод, че в процесния случай са проявени някои от посочените от вещото лице като принципно възможни външни белези на лице в такова състояние: промени в настроението – от еуфория до потиснатост, може да е налице промяна на личността или да има пристъпи на паника, нарушена координация и равновесие, сънливост и заспиване, мълчаливост или бъбривост. Самото вещо лице отчита разнообразието в индивидуалната реакция на човешкия организъм, както и че излъчването на миризма зависи и от вида на приетия алкохол. Не са събрани и доказателства, че дори и да е имало проява на някои от посочените външни признаци, увреденият е бил във възможност след възприемането им да напусне автомобила.

Възражение за изчерпан застрахователен лимит, при недоказаност на предпоставките по чл.266, ал.3 ГПК е направено само от „ДЗИ Общо застраховане”ЕАД, но не и от „Дженерали застраховане”АД, поради което същото не може да се разгледа.

Следователно исковете срещу „Дженерали застраховане”АД следва да се уважат до размера на 100 000лв. за всеки ищец. Основателно е възражението за изтекла на осн. чл.111, б.“в“ ЗЗД давност за вземането за законна лихва по чл.86 ЗЗД за периода от датата на деликта 20.04.2008г. до 17.04.2010г., предвид подаването на исковата молба на 17.04.2013г.

Горното налага извод за отмяна на въззивното решение в частта за отхвърляне на исковете срещу „Дженерали застраховане”АД за сумите от по 100 000лв., ведно със законната лихва от 17.04.2010г. и в частта на уважените срещу касатора „ДЗИ Общо застраховане”ЕАД искове по чл.226 КЗ отм. и чл.86 ЗЗД и постановяване на друго за осъждане на „Дженерали застраховане”АД да заплати на всеки ищец на осн. чл.226 КЗ отм. обезщетение в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва от 17.04.2010г., като исковете по чл.226 КЗ отм. и чл.86 ЗЗД срещу „ДЗИ Общо застраховане”ЕАД в тази част бъдат оставени без разглеждане.

Така посоченият резултат не променя произнасянето на САС спрямо третия ответник - Гаранционен фонд, [населено място].

По отношение на разноските:

Ищците са сторили разноски в размер на 400лв. за депозити, поради което сумата от 308лв., съразмерно на уважената част от исковете, им се дължи от „Дженерали застраховане”АД, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

В полза на касатора „ДЗИ Общо застраховане”ЕАД се дължат от ищците сторените от дружеството разноски за трите инстанции с оглед цялостното отхвърляне на исковете срещу него, на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Същите са в общ размер на 23 717 лв. /за първа инстанция - 4450лв., за въззивна – 8076лв. и за касационна - 10 691лв./.

Я.–Л. М. и Е.-Й. М. дължат в полза на „Дженерали застраховане”АД разноски в размер на 520лв. /за първа и въззивна инстанции/, а спрямо Гаранционен фонд – 1000лв. /юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции/, съобразно отхвърлената част от исковете, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.

„Дженерали застраховане”АД следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 12 830лв. по исковата молба, въззивната жалба и по касационната жалба на Я.–Л. М. и Е.-Й. М. съобразно уважените им части, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, а в полза на адв.В. Р. сумата от 9336лв., на осн. чл.38 ЗА.

Водим от горното, състав Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1757/09.07.2018г. по т.д. № 5308/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение № 518/25.01.2017 г. по гр.д. № 5372/2013г. на СГС, допълнено с решение № 3963/01.06.2017г. по с.гр.д.:

- са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 226 КЗ отм. и чл. 86 ЗЗД, предявени от Я.–Л. М. и Е.-Й. М. срещу „Дженерали застраховане”АД за сумите 100 000 лв. в полза на всеки ищец, ведно със законната лихва от 17.04.2010г.;

- „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено на основание чл. 226 КЗ отм. и чл. 86 ЗЗД да заплати на Я.–Л. М. и Е.–Й. М. обезщетения за неимуществени вреди – страдания от смъртта на баща им М. М., в размер на 100 000лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва от 20.04.2010г., както и изцяло в частта на разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане”АД, [населено място] да заплати на осн. чл.226, ал.1 КЗ отм. на Я.–Л. М. и на Е.–Й. М., [населено място] обезщетения за неимуществени вреди – страдания от смъртта на баща им М. М., в размер на 100000лв. /сто хиляди лева/ за всеки ищец, ведно със законната лихва от 17.04.2010г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете с правно основание чл. 226 КЗ отм. и чл. 86 ЗЗД, предявени от Я.–Л. М. и Е.–Й. М., [населено място] срещу „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, [населено място] за сумите 100 000лв. / сто хиляди лева/ в полза на всеки ищец, ведно със законната лихва от 20.04.2010г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1757/09.07.2018г. по т.д. № 5308/2017г. на Софийски апелативен съд в останалата част.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане”АД, [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 12 830лв. /дванадесет хиляди осемстотин и тридесет лева/, на осн. чл.78, ал.6 ГПК за всички съдебни инстанции.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане”АД, [населено място] да заплати на осн. чл. 38 ЗА на адв. В. Р., АК-Пловдив, [населено място] хонорар за трите съдебни инстанции в размер на 9336лв. /девет хиляди триста тридесет и шест лева/.

ОСЪЖДА Я.–Л. М. и Е.-Й. М., [населено място] да заплатят на „Дженерали застраховане”АД, [населено място] сумата от 520лв./ петстотин и двадесет лева/, представляваща направените от дружеството разноски за първа и въззивна инстанция съобразно отхвърлената част от исковете, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА Я.–Л. М. и Е.-Й. М., [населено място] да заплатят на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, [населено място] сумата от 23 717 лв. /двадесет и три хиляди седемстотин и седемнадесет лева/, представляващи сторените от дружеството разноски за трите инстанции, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА Я.–Л. М. и Е.-Й. М., [населено място] да заплатят на Гаранционен фонд, [населено място] сумата от 1000лв. /хиляда лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции, на осн.чл.78, ал.8 ГПК.

Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на страната на ответника „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД – И.И.Ч. и Ш.И.Ч..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: