№ 125

София, 29.06.2020г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховния касационен съд на Р. Б, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря В.Стоилава

изслуша докладвано от съдията В.Р гр.дело № 3976/2019г.по описа на ВКС

Производството е по чл.290 ГПК.

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 27.05.2019г. по гр.д.№199/2019г. на ОС Сливен, с което е обезсилено първоинстанционното решение като недопустимо и е прекратено производството по делото .

Допуснато е касационно обжалване по въпроса налице ли е нов правопораждащ факт при уважен иск по чл.135 ЗЗД на купувачите по предварителен договор по отношение на влязло в сила решение, с което, искът за обявяването му за окончателен е бил отхвърлен, но и по съображения различи от тези за принадлежността на правото на собственост.

Жалбоподателите – М.П.В. и В.Д.М., чрез процесуалния си представител поддържат, че решението е неправилно и молят да се отмени, а делото да се върне на същия съд за разглеждане на спора по същество.

Ответникът Ц.Т.Х., не се явява, не се представлява и не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил решение № 9/13.02.2019 г. по гр.д.№ 97/2018 г. на Котелски районен съд, като недопустимо, поради отвод за сила на пресъдено нещо, е прекратил производството по делото.

Съдът при извършване на проверката за наличие на положителните и отсъствие на отрицателните предпоставки за правото на иск, е приел, че решението е постановено при наличие на отрицателна предпоставка за правото на иск, а именно влязло в сила решение по същия спор между същите страни. Констатирал е, че с решение от 27.08.2015 г. по гр. д. № 531/2012 г. по описа на РС Котел, съдът се е произнесъл по отношение на обявяването за окончателен на предварителен договор, сключен на 25.12.2007 г. между Ц. Т., действаща чрез пълномощника си Д. Г., като продавач и Н. Б. като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който Ц. Т. се задължила да прехвърли на Н. Б. собствеността върху следните недвижими горски имоти, възстановени с Решение № ПРЗЗ от 22.12.2007 г. на ОСЗ- Котел, а именно: имот с /№/, по картата на възстановена собственост в землището на [населено място], с площ от 237,834 дка, представляващ дървопроизводителна горска площ и имот /№/ по картата на възстановената собственост в землището на [населено място], с площ от 41,266 дка, представляващ широколистна гора в местността „А.“, като е отхвърлил иска, тъй като е счел, че недвижимият имот не се намира в патримониума на продавача, както и че договорът е сключен без представителна власт и не обвързва продавача. Установено е, че делото е било образувано въз основа на исковата молба подадена от цесионерите по договор за цесия от 21.08.2012 г., в който Н. Б. продал на въззиваемите вземането си по предварителния договор.

Съдът е приел, че атакуваното пред него първоинстанционно решение е постановено при пълен субективен и обективен идентитет на спорното право и основанието за възникването му с предходно постановено и влязло в сила решение. Прието е, че страните са едни и същи и по двете дела – обещателят по предварителния договора Ц. Т., в качеството и на ответник и частните правоприемници на купувача Н. Б. – М. П. и В. Д. в качеството им на ищци, както и че един и същ е и правопораждащия факт, а именно правата се черпят въз основа на същия предварителен договор, поради което влязлото в сила съдебно решение е абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл.299 ГПК, за предявяване на новия иск в настоящото дело.

Посочено е, че изключение от това процесуално правило има когато след влизането на решението в сила са настъпили нови правопораждащи или правоизменащи факти, които могат да доведат до промяна не само на изхода по делото, но и променят основно претенцията, а в случая такъв факт се сочи успешно проведеният П. иск, с който е обявена за частично недействителна спрямо правоприемниците на купувача по предварителния договор, разпоредителната сделка на обещателя и съгласно постановките на ППВС № 1/65, кредиторът по предварителния договор може да реализира вземането си с предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Съдът е приел, че това би било възможно, ако искът по 19,ал.3 ЗЗД по предходното дело е отхвърлен на това основание, тъй като има обстоятелство, което се явява релевантно и изменя спорното право, а в случая спорното право е било отречено и на друго основание. Изложени са съображения за това, че съдът в първото по време решение е приел, че предварителния договор е негоден да породи търсените от ищеца последици, тъй като е сключен без представителна власт и по отношение на това основание не са настъпили никакви правопораждащи или правоизменящи факти след влизане в сила на решението, които да се вземат предвид при ново предявяване на иск. Прието е, че на практика с второто решение по същия спор би се е стигнало до ревизирането на мотивите и крайния извод по едно влязло в сила решение, което е недопустимо по силата на чл. 299 от ГПК и независимо дали първото решение е постановено при непълнота на доказателствата, при правилни или грешни изводи, те са били стабилизирани при влизането в сила на решението. Посочено е, че влязлото в сила решение се ползва със сила на присъдено нещо, т.е. то е задължително за страните и за техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в страната, както и че разрешеният с влязло в сила решение спор не може да бъде пререшаван и това е гаранция за стабилитет на решението и в отношенията между субектите.

Тъй като отводът за сила на пресъдено нещо е абсолютна процесуална предпоставка и съдът следи за нея служебно, то при установяването и е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.

Допуснато е касационно обжалавне по въпроса: налице ли е нов правопораждащ факт при уважен иск по чл.135 ЗЗД на купувачите по предварителен договор по отношение на влязло в сила решение, с което, искът за обявяването му за окончателен е бил отхвърлен, но и по съображения различи от тези за принадлежността на правото на собственост.

Настоящият състав намира, че е налице нов правопораждащ факт при уважен иск по чл.135 ЗЗД на купувачите по предварителен договор по отношение на влязло в сила решение, с което искът за обявяването му за окончателен е бил отхвърлен, но и по съображения различи от тези за принадлежността на правото на собственост, каквото разрешение е дадено и в ППВС №1/29.03.1965г., където е прието, че купувачите по предварителен договор имат правен интерес да водят иск по чл.135 ЗЗД, когато преди постановяването на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД за същия имот е издаден и вписан нотариален акт и носителят на този нотариален акт се легитимира като собственик на спорния имот.

При този отговор на поставения за разглеждане въпрос настоящият състав намира, че възивният съд неправилно е приел, че влязлото в сила решение за отхвърляне иска по чл.19, ал.3 ЗЗД преди постановяване на решение, с което се уважава иск по чл.135 ЗЗД на купувача по предверителния дотовор, се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на предявения отново иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, независимо от успешно проведената защита с иска по чл.135 ЗЗД., т.е. че спорът не може да бъде пререшаван, поради което е прекратил производството по делото.

Съдът неправилно е приел, че след като в мотивите в първото по време решение са изложени съображения и за това, че предварителният договор е негоден да породи търсените от ищеца последици, тъй като е сключен без представителна власт и по отношение на този факт не са настъпили никакви правопораждащи или правоизменящи правоотношения след влизане в сила на решението, които да се вземат предвид при ново предявяване на иск, то и на това основание производството е недопустимо. В случая съдът не е съобразил факта, че с решението съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Затова диспозитивът на решението, който чл.236, ал.1, т.5 ГПК визира като констатация относно спорното право, представлява източник на силата на пресъдено нещо. С диспозитива на решението съдът се произнася само по предявените насрещни права на ответника чрез възражения - за право на задържане / чл.72, ал.3 ЗС и чл.91 ЗЗД/ и за вземането, въз основа на което е направил възражение за прихващане. Освен за посочените насрещни права на ответника за други права, предявени чрез възражение, съдът не се произнася с отделен диспозитив.

Съдът дължи зачитане на силата на пресъдено, както в хипотезата на чл.299, ал.2, когато отново се предявява спор разрешен със сила на пресъдено нещо, така и в случаите, в които между същите страни е налице друг преюдициален спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, какъвто не е конкретния случай. Мотивите на решението са без значение за белезите на вземането (правопораждащи факти, страни и размер), а с това – и за предмета на силата на присъдено нещо, която решението поражда.

По отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет и те именно за това не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. В този смисъл е разяснението в т. 18 от ТР№1 от 04.01.2001г.. на ВКС по ТД № 1/2000 г. на ОСГК. С т.18 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК, Р № 44/07.02.2012г. по гр.д.№ 1188/2011г. ІV гр.о. Р № 133/26.10.2011 по т.д.№ 133/2011г. ІІ г.о. Р № 472/12.01.2012г. по гр.д. 1712/2010г. ІV гр.о. и Р № 610/09.12.2008г. по т.д.№ 391/2008г. на ВКС І т.о. се приема, че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива на влязлото в сила съдебно решение. Ако страната иска да се формира сила на пресъдено нещо по едно преюдициално отношение, тя следва да го въведе като предмет на спора с предявяване на инцидентен установителен иск – чл.212 ГПК, какъвто не е предявяван при предишното разглеждане на спора по чр.19, ал.3 ЗЗД с искане да се установи недействителността на предварителния договор като сключен без представителна власт, а такова твърдение е веведено само с възражение. Предявяването на инцидентен установителен иск относно преюдициалното правоотношение е необходимо за да се формира пресъдено нещо и по отношение на него чрез въвеждането му като предмет по делото и произнасянето по него намира отражение в диспозитива, а не би било необходимо, ако мотивите на решението се ползваха с такава сила.

Доколкото в случая спорното право, което е предмет на спора, е индивидуализирано в обстоятелствената част и петитума на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД, то влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлен така предявения иск, формира сила на пресъдено нещо досежно невъзможността да се прехвърли собствеността върху спорния имот поради това, че същият не е собственост на продавача - обещател по предварителни договор, затова и според чл.298, ал.1 ГПК обективните предели на силата на пресъдено нещо са определени по същия начин, по който е индивидуализирано спорното право в чл.127 ГПК.

С оглед изложеното, тази инстанция приема, че в нарушение на закона въззивният съд е приел, че мотивите на влязлото в сила решение по гр. д. № 531/2012 г. по описа на РС Котел се ползват със сила на присъдено нещо и по отношение на правно значими за настоящия спор факти, обсъдени в мотивите на съдебния акт. Именно защото по отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения, които не са заявени с инцидентен установителен иск, не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението, когато страната я удовлетворява резулта. Не се смятат нито отречени, нито признати със СПН доказателствените, правнорелевантните факти и преюдициалните правоотношения. По други дела между същите страни те могат да бъдат отново предмет на спор, на доказване и на установяване, без да може срещу това да се предяви отвод за присъдено нещо.

Ето защо обжалваното решение следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, по съществото на спора.

Разноските ще следва да бъдат присадени за всички инстанции с оглед изхода на спора по делото.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

О Т М Е Н Я решение от 27.05.2019г. по гр.д.№199/2019г. на ОС Сливен.

В Р Ъ Щ А делото за разглеждане на спора по същество от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: