Р Е Ш Е Н И Е

№ 67София, 29.06.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Е. П, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2008 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р.Л.И. срещу решение № 7875 от 13.12.2018 г. по в. гр. д. № 4060/18 г. на Софийски градски съд, III-В състав. Жалбоподателката поддържа, че съдът неправилно уважил предявения срещу нея иск по чл.30, ал.3 ЗС, без да съобрази, че тя е реализирала доходи от съсобствения имот съразмерно на своята квота в съсобствеността. Евентуално – неправилно съдът определил дължимата сума по чл.30, ал.3 ЗС, изхождайки от приетата по делото експертиза, която определя пазарната цена на добитата дървесина, без да отчете реално получената цена, посочена в сключените 2 бр. договори за сеч на дървесина. Развива и оплаквания срещу въззивното решение в частта за разноските.

Ответницата в производството З. Ч. не е подала отговор на касационната жалба в предвидения от закона срок.

С определение № 534 от 25.11.2019 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска срещу З. Ч., по въпроса как следва да се определи дължимата сума по чл.30, ал.3 ЗС, когато единият съсобственик е сключил договор за добив на дървесина от съсобствен имот – чрез експертиза или чрез получената по договора цена.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

Съгласно чл.30, ал.3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно частта си. Ползите, които може да даде една вещ, представляват естествени или граждански плодове. С., който е добил естествени плодове от общата вещ, дължи на останалите съсобственици съответната част от тези плодове или съответната част от пазарната им цена, която може да бъде определена с експертиза по делото. Когато съсобственик е сключил договор с трето лице за извличане на граждански плодове от общата вещ, останалите съсобственици имат право на своята част от тези плодовете по силата на правилото на чл.30, ал.3 ЗС, като следва да насочат претенцията си към този съсобственик, който е получил плодовете въз основа на договора. В този случай размерът на дължимата сума по чл.30, ал.3 ЗС се определя като се вземе предвид уговорената и заплатена според договора цена, която представлява граждански плод.

Уговорената цена по договор за добив на дървесина представлява граждански плод. Когато този договор е сключен само от един съсобственик, останалите имат право да получат припадащата им се част от получената цена по договора, съразмерно на квотата им в съсобствеността. В този случай съдът не може да присъди по реда на чл.30, ал.3 ЗС сума, определена от вещо лице на база пазарната оценка на добитата по договора дървесина. Пазарна цена може да се присъди само за естествени плодове, т.е. когато един от съсобствениците сам е добил дървесина въз основа на издадено на негово име разрешение по чл.86, ал.9 ППЗГ.

По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е потвърдил решение № 7192 от 26.05.2016 г. по гр. дело № 44551/2015 г. на СРС, І-во г.о., 42-ри състав, с което ответницата Р.Л.И. е осъдена да заплати на основание чл. 30, ал. 3 ЗС на М.Л.М. и на З.К.Ч. съответно сумите от 3333,33 лв. и 6667,67лв., представляващи припадащите се на ищците части от стойността на добита през 2010 г. и 2011 г. дървесина в съсобствени имоти, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковете на 28.07.2015 г. до окончателното изплащане на вземането. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато само в частта, с която е присъдена сумата от 6667,67 лв. в полза на ищцата З. Ч. .

Въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на придобити от общ наследодател недвижими имоти, възстановени по реда на ЗВСГЗГФ, представляващи гори и земи от горския фонд в землището на [населено място], [община], при квоти 1/2 за З. Ч. и по 1/4 за М. М. и Р. И.. Ответницата Р. И. е реализирала добиви от общите имоти, при което за ищците по делото е възникнало право да претендират съответната припадаща се част. Размерът на вземането по чл. 30, ал. 3 от ЗС правилно е определен от първата инстанция на база заключение на съдебно-техническа експертиза, в което е изчислена общата стойност на добитата дървесина по пазарни цени, при отчитане вида на дървесината и годината на добив. Не е възприет доводът на Р. И., че размерът на дължимата от нея сума по чл.30, ал.3 ЗС следва да се определи съобразно цената по сключени от нея два граждански договора с трето неучастващо по делото лице. По този въпрос въззивният съд е препратил към изложените от първоинстанционния съд мотиви, които се състоят в това, че договорите са частни писмени документи, които не могат да се противопоставят на ищците, тъй като те не са страна по тях и че дори добивът на дървесина да е свързан с разходи, те не са били претендирани от ответницата чрез възражение или насрещен иск.

Решението е неправилно.

Въззивният съд не е разграничил естествените от гражданските плодове и поради това е определил размера на процесното вземане по чл.30, ал.3 ЗС на база заключение на вещо лице, определящо пазарната цена на добитото количество дървесина от съсобствения имот, без да отчете, че част от тази дървесина е добита по силата на два договора, сключени между ответницата и трето лице.

От справката на Югозападно държавно предприятие Б., териториално поделение на Д. О. [населено място], се установява, че от трите съсобствени имота на страните през 2010 г. и 2011 г. са добити общо 242 куб. м. дървесина въз основа на разрешителни, издадени на името на ответницата Р. И.. Добивите са осъществени както следва: за 2010 г. с разрешителни № 023793 и 023794, а за 2011 г. - с разрешителни 043888, 043889, 043970 и 943971. Ответницата Р.Л.И. е представила по делото два сключени между нея и трети лица договора за покупко-продажба на маркирана дървесина на корен - договор от 29.10.2010 г. и договор без дата, сключен въз основа на заявление № 775/18.03.2011 г. В тях е посочено, че имат за предмет количествата дървесина, за които се отнасят разрешителни № 023793, 023794, 043970 и 943971. От съпоставката с данните по посочената по-горе справка се установява, че въз основа на тези договори е добита следната дървесина: 113 куб. м. твърда дървесина за 2010 г.; 37 куб. м. твърда дървесина и 50 куб. м. иглолистна дървесина за 2011 г. Останалото количество от 42 куб. м. твърда дървесина не е предмет на тези договори и представлява естествени плодове.

При тези данни неправилно въззивният съд е определил дължимата сума по чл.30, ал.3 ЗС на основата на заключението на вещото лице за пазарната цена на цялото добито количество дървесина. Само 42 куб. м. дървесина представлява естествен плод, чиято стойност се определя по пазарни цени и в конкретния случай според данните по заключението на вещото лице възлиза на 2472,96 лв. /42 х 58,88 лв./. На ищцата З. Ч. се дължи 1/2 от тази сума или 1236,48 лв. Останалото количество добита дървесина е предмет на договори, цената по които представлява граждански плод. Цената по договора от 2010 г. е 2860 лв., а цената по договора от 2011 г. е 1200 лв. или общо 4060 лв. На ищцата З.Ч се дължи 1/2 от тази сума или 2030 лв. Общо дължимата сума на тази ищца за естествени и граждански плодове е 3266,48 лв., а не 6667,67 лв., както неправилно е приел въззивният съд.

Неоснователен е доводът на З. Ч., изложен в отговора на въззивната жалба, че договорите от 2010 г. и 2011 са недостоверни. Тяхната истинност не е била оспорена. Освен това - касае се за частни писмени документи, чиято истинност се преценява от съда при съвкупната им преценка с другите доказателства по делото, а в случая тази истинност не е опровергана. Нещо повече – копие от договора за 2010 г. се съдържа сред документите, изпратени по делото от Югозападно държавно предприятие Б., териториално поделение на Д. О. [населено място], заедно със заявленията за разрешаване на сеч, разрешителните, констативните протоколи за добито количество дървесина и др.

Неоснователен е доводът на жалбоподателката Р. И., че въобще не дължи заплащане на суми на другите съсобственици на имотите, тъй като те също са имали право да извършват сеч и тя с нищо не е нарушила това тяхно право. След като е реализирала естествени и граждански плодове от съсобствени имоти, тя дължи на останалите съсобственици на основание чл.30, ал.3 ЗС припадащата им се част от тези плодове.

В обобщение – тъй като въззивното решение е неправилно в допуснатата до касационно обжалване част, то следва да бъде отменено, като на ищцата З. Ч. бъде присъдена на основание чл.30, ал.3 ЗС сумата от 3266,48 лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 6667,67 лв. искът бъде отхвърлен.

Разноските по делото за трите инстанции следва да бъдат определени съобразно уважената/отхвърлената част от иска.

Пред първата инстанция ищците са направили разноски в размер на 600 лв., от които държавна такса в размер на 400 лв. и 200 лв. за вещо лице. От тях, при пълно уважаване на исковете, 2/3 или 400 лв. се дължат на ищцата З. Ч., която е с два пъти по-голяма квота в съсобствеността в сравнение с другата ищца М. М. и съответно – с два пъти по-голяма парична претенция. От тази сума обаче на З. Ч. следва да се присъди само 195,96 лв., съразмерно на уважената част на предявения от нея иск. За въззивната и за касационната инстанция З. Ч. не е правила други разноски. По отношение на сумата от 200 лв., представляваща разноски в полза на ищцата М. М., като част от общо присъдените от първата инстанция разноски в размер на 600 лв., въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция, не следва да се отменя, тъй като по отношение на тази ищца касационно обжалване не е допуснато и за нея въззивното решение е влязло в сила, включително и в частта на разноските, които се дължат.

Ответницата Р. И. е направила следните разноски: за първата инстанция - 1260 лв. за адвокатско възнаграждение; за въззивната инстанция 200 лв. държавна такса и за касационната инстанция – 175,33 лв. държавни такси, или общо 1635,33 лв. При пълно отхвърляне на иска на З. Ч., дължимите на Р. И. разноски са 2/3 от 1635,33 лв., или 1090,22 лв. Тъй като искът на З. Ч. спрямо нея е частично отхвърлен, следва да се присъдят само 556,12 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

За първата и за въззивната инстанция дължимото на пълномощника на ищците адвокат М. Г. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е по 830 лв. или общо 1660 лв. От тази сума дължимото възнаграждение за защитата на ищцата М. М. е 1/3 или 533 лв. / по 276,66 лв. за всяка инстанция/. За тази сума въззивното решение не се отменя и тя остава дължима от ответницата по предявените искове Р. И.. От остатъка – 1107 лв., дължим за защитата на ищцата З. Ч., пълномощникът има право да получи 542,32 лв., съразмерно на уважената част от исковете – виж определение № 54 от 6.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 84/2019 г., IV г. о., определение № 492 от 15.11.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 138/2019 г., I т. о., ТК, и др. За касационната инстанция дължимото възнаграждение за адвокат М. Г., при пълно отхвърляне на жалбата, е 516,70 лв., а съразмерно на отхвърлената част – 263,57 лв. Общо дължимото възнаграждение на адвокат М. Л. по чл.38, ал.1 ЗА за защитата на З. Ч., което следва да се присъди с решението на ВКС, е 805,89 лв.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката Р. И., че съдът не може да присъжда възнаграждение по чл.38 ЗА, ако няма доказателства за наличие на предпоставките на чл.38, ал.1 ЗА. Практиката на ВКС е в обратен смисъл - определение № 1199 от 25.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4224/2013 г., IV г. о., определение № 656 от 16.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2523/2016 г., II т. о., решение № 353 от 6.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г. о. и др.

За въззивната инстанция дължимото на пълномощника на ответницата адвокат С. И. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. е 830 лв. От тази сума той следва да получи 282,30 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 7875 от 13.12.2018 г. по в. гр. д. № 4060/18 г. на Софийски градски съд, III-В състав, както следва: 1. в частта, с която е потвърдено решение № 7192 от 26.05.2016 г. по гр. дело № 44551/2015 г. на СРС, І-во г.о., 42-ри състав, в частта, с която Р.Л.И. е осъдена да заплати на основание чл. 30, ал. 3 ЗС на З.К.Ч сумата над 3266,48 лв. до 6667,67лв.; 2. в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта за присъждане в полза на ищцата З. Ч. разноски в размер на 400 лв. / като част от общо присъдените в полза на З. Ч. и М. М. разноски в размер на 600 лв./ и 3. в частта, с която на адвокат М. Г. е присъдено възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер над 533,33 лв. до 1660 лв. /от които 830 лв. за въззивната и 830 лв. за първата инстанция/ и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от З.К.Ч. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] срещу Р.Л.И. от [населено място],[жк], бл...... А, вх. ....., ет. ....., ап. ...., със съдебен адрес [населено място], [улица], № ....., ет. ...., иск по чл.30, ал.3 ЗС за разликата над 3266,48 лв. до пълния предявен размер от 6667,67 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7875 от 13.12.2018 г. по в. гр. д. № 4060/18 г. на Софийски градски съд, III-В състав в частта, с която е потвърдено решение № 7192 от 26.05.2016 г. по гр. дело № 44551/2015 г. на СРС, І-во г.о., 42-ри състав, в частта, с която Р.Л.И. е осъдена да заплати на основание чл. 30, ал. 3 ЗС на З.К.Ч. сумата 3266,48 лв., представляваща припадаща част от добита през 2010 г. и 2011 г. дървесина от съсобствени имоти № ....., № ..... и № ..... в землището на Л., [община], и припадаща се част от цена по два договора за добив на дървесина от 2010 г. и 2011 г., ведно със законната лихва от 28.07.2015 г. до окончателно изплащане на тази сума.

ОСЪЖДА Р.Л.И. от [населено място],[жк], бл.1 .... А, вх. ....., ет. ....., ап. ....., със съдебен адрес [населено място], [улица], № ...., ет. ....., да заплати на основание чл.30, ал.3 ЗС на З.К.Ч. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] разноски в размер на 195,96 лв.

ОСЪЖДА Р.Л.И. от [населено място],[жк], бл.16 А, вх.Д, ет.6, ап.99, със съдебен адрес [населено място], [улица], № 20, ет.1, да заплати на адвокат М. Г. – САК, [населено място], [улица], ет.5, възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 805,89 лв.

ОСЪЖДА З.К.Ч. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Р.Л.И. от [населено място],[жк], бл. ..... А, вх. ....., ет. ....., ап. ....., разноски в размер на 556,12 лв.

ОСЪЖДА З.К.Ч. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати адвокат С. И. от САК, [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 282,30 лв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.

Въззивното решение, в частта, с която Р. И. е осъдена да заплати на адвокат М. Г. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 276,66 лв. за защитата на М. М., представляващо част от общо присъденото възнаграждение от 830 лв., е влязло в сила.

Въззивното решение, с която се потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която Р. И. е осъдена да заплати на адвокат М. Г. възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА в размер на 276,66 лв., част от общо присъдените 830 лв. за защитата на двете ищци, е влязло в сила.

Въззивното решение, с която се потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която на М. М. са присъдени разноски в размер на 200 лв., като част от общо присъдените разноски за двете ищци в размер на 600 лв., е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи