№ 75

Гр.София, 30.06.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П

ЧЛЕНОВЕ: И. П

М. Р

при участието на секретаря А. Б, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3594 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М.А.Г. срещу решение №.139/19.04.19 по г.д.№.121/19 по описа на ОС Хасково – с което е потвърдено решение №.680/29.11.18 по г.д.№.631/18 на РС Хасково за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумата 9406,08лв. /половината от платено през периода 1.04.08-30.08.17 по солидарно поети от страните като съпрузи задължения по сключени по време на брака им договори за кредит за нужди на семейството/, ведно със законната лихва от 23.10.17 до окончателното изплащане – за която сума е била издадена заповед №.88/22.01.18 по чл.410 ГПК по ч.г.д.№.2658/17 на РС Хасково. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на иска ведно с присъждане на разноски.

Ответната страна К.А.Г. оспорва иска; претендира разноски.

С определение №.207/16.03.20 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса „в тежест на коя от страните в процеса е да докаже наличие или липсата на общи семейни нужди при тегленето на кредита“.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са сключили брак на 4.01.97г., прекратен с влязло в сила на 24.08.15г. съдебно решение. По време на брака са имали многобройни разходи за различни нужди; живеели в жилището на родителите на ответника /с майка му до смъртта й/, където многократно били правени ремонти, първият – през 1999г., финансиран от майката на ответника с 2000лв. и със семейни средства. Ищцата като банков служител имала право да ползва по-ниски лихви и затова тя основно теглила „служителски кредити“, като на база заключение на счетоводна експертиза са установени четири групи задължения по изтеглени от нея кредити от банки и други кредитни институции: 1/ договор за потребителски кредит без обезпечение с ОББ от 29.04.11г. за 11825лв.; 2/ договор за потребителски кредит без ограничение от 24.06.15 от ОББ за 20000лв. /с който са били рефинансирани 13 кредита, в това число този от 29.04.11/; 3/ потребителски кредит от 14.07.16 с Юробанк за 23906лв. – за рефинансиране на предходен кредит от 17.09.14 за 23968,75лв. – с който пък са рефинансирани множество други кредити; 4/ още 13 договора за кредит. Съдът, като е обсъдил събраните доказателства, вкл. показанията на разпитаните свидетели, е приел, че искът правилно е бил отхвърлен поради недоказаност на релевантните за спора обстоятелства. Посочил е, че доводите във връзка със заплатата на ответника през 1999г. не отчитат факта, че по-голямата част от труда във връзка с ремонтите е бил положен от него с помощта на св.Ч., а твърдението, че е бил безработен, е неточно, тъй като ремонтът е започнал именно когато е постъпил на работа в [община]. От друга страна от данните по делото не може да се направи извод, че ищцата е участвала активно в ремонтите именно с отпуснатите кредити, изтеглени целево именно за ремонта; най-ранните кредити датират от 2003г. и 2005г.–когато ремонтът вече е бил приключил, като същевременно доказателствата за финансовата помощ от майката на ответника в размер на 2000лв. не са опровергани; възраженията, касаещи размера на пенсията на ответника в периода 2006-2018г., не са съобразени с факта, че освен пенсия, той е получавал и заплата по трудово правоотношение. Предвид изложеното не са възприети твърденията, че само ищцата е покривала нуждите и разходите на семейството. Посочено е и, че доколкото определени вещи са били купени след сключени от ответника договори за лизинг, но са били изплащани от нея /хладилник, диван, матрак, телевизор/, превеждането на сумата по сметката й не опровергава участието на ответника в погасяването на задълженията; изтеглянето на суми от банковата сметка на ищцата преди покупката на пералня, прахосмукачка и дограма също само по себе си не е достатъчно да обоснове, че те са закупени от нея /това е само косвена индиция, че тези суми са били употребени за стоките, но липсват доказателства, които с категоричност да установяват това твърдение/. Съдът е отразил, че претенцията по делото намира опора в чл.32 ал.2 СК - съгласно който съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за нуждите на семейството. Установено е, че голяма част от кредитите са сключвани от ищцата, но остава недоказано за какви точно нужди на семейството тя е използвала по-голямата част от тях и доколко необходимо е било тегленето на кредити в тези случаи. В повечето договори не е посочено с каква цел се предоставят средствата /в някои само е отбелязано за „лични нужди“ на ищцата/, поради което и от тях не може да се извлече по категоричен начин, че сумите действително са били предназначени за нужди на семейството или приоритетно за такива.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

По въпроса е постановена задължителна практика, в това число цитираната от касатора /реш.№.211/23.07.12 по г.д.№.177/11, ІV ГО, реш. №.293/19.11.13 по г.д.№.3267/13, ІІІ ГО, реш.№.342/4.01.13 по г.д.№.1358/ 11, ІV ГО/. Съгласно същата, предвид императивната разпоредба на чл.32 ал.2 от СК /чл.25 ал.2 от СК отм. отм. /, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под „нужди на семейството” се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството.

По основателността на касационната жалба:

Във връзка с уреждане на отношенията между бившите съпрузи предвид правилата на чл.32 СК и отговора на правния въпрос следва да се приеме, че всичко, закупено от съпрузите по време на брака с посочената по-горе цел, е за нуждите на семейството; в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна; ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Установената в чл.127 ал.1 ЗЗД презумция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима, като това важи и за съпрузите, които съгласно чл.36 ал.2 СК отговарят солидарно за задължения, поети за текущи нужди на семейството. При оборване на презумцията важно доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Когато солидарните длъжници са съпрузи и един от тях е получил заем, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. Същевременно това е предпоставено и от наличие на конкретизация в исковата молба на съответните договори за кредит, във връзка с които се твърди, че са били задоволявани съответно посочените във връзка с всеки кредит от ищеца семейни нужди. В разглеждания случай такава надлежна индивидуализация на спорните правоотношения не се съдържа. Не са конкретизирани - в това число с дата на сключване, всички договори за кредит, по които се твърди, че са получавани заеми от ищцата, използвани за задоволяване на семейни нужди – вкл. не е посочено кои са договорите за кредит, за които се твърди, че са рефинансирани с договорите от 29.04.11, от 24.06.15, от 17.09.14 /за 23968,75лв./, респективно последната цитирана по-горе група /четвърта/ от 13 договора /за които се твърди, че са изплащани вноски в периода 1.04.15-30.08.17/. Липсата на подобна конкретизация с исковата молба и молбата за уточняването й прави невъзможно проследяването назад във времето претенциите на ищцата и отнасянето им към съответни нейни твърдения за задоволяване на конкретни семейни нужди с дадени договори за кредит /във връзка с този факт е налице констатация и в първоинстанционното решение – оставена без последствия както от първоинстанционния, така и от въззивния съд/.

От събраните по делото доказателства във връзка с твърдените семейни нужди, за които се сочи, че са ползвани кредити, се установява, че първите ремонтни дейности, респективно закупени вещи, за които се твърди, че са задоволявали семейни нужди и са платени със средства от получените от ищцата кредити, са извършени през 1999г. - т.е. преди датата на конкретизираните в исковата молба кредити, които са били теглени или рефинансирани от ищцата /поради което и не биха могли да бъдат финансирани с тях/ - като същевременно посочените по-горе, вкл. в пункт четвърти 13 броя кредити, не са конкретизирани с дата на сключване и страни в исковата молба. Аналогичното важи и за вещите и ремонтите, за които се твърди, че са закупени, респективно осъществени през 2002, 2005, 2007, 2008 и 2009г. Фактът на липса на надлежна конкретизация в исковата молба – на всички договори, за които се твърди, че са били основание за получаване на кредити за задоволяване на претендираните семейни нужди – по дати на възникване и страни, и на уточнение за какво се твърди разходване на съответната сума по всеки отделен кредит, препятства както надлежната защита на ответника, така и възможността съдът да установи, прилагайки правилата на доказателствената тежест-съобразно отговора на правния въпрос, кои факти във връзка с кои заемни отношения са установени или не, респективно за кои от тях горецитираната презумпция е оборена. При това положение отклоняването на въззивния съд от правилата за разпределение на доказателствената тежест от една страна, и липсата на надлежна конкретизация, са довели до постановяване на въззивно решение в противоречие със задължителната практика на ВКС - а от друга страна препятства извършването на надлежна проверка и от касационната инстанция за правилността на решението и разрешаването на спора по същество от нея.

С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в даване на указания на ищцата да доконкретизира надлежно исковата молба – като посочи всички договори, в това число с дата на сключването им, във връзка с рефинансирането на които се претендира заплащане на припадаща се част от ответника – назад във времето до първия договор, за който има претенции - в това число за договорите от 29.04.11, 24.06.15, 17.09.14 и четвъртата група от 13 броя договора; да заяви и сумите по кой конкретен договор за какви конкретни семейни нужди твърди, че са използвани. След извършване на необходимата конкретизация съдът следва да извърши съответна преценка на доказателствата и на доводите на страните и да приложи правилата за доказателствената тежест съобразно отговора на правния въпрос с оглед произнасяне по основателността на претенцията.

Предвид разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.139/19.04.19 по г.д.№.121/19 по описа на ОС Хасково.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: