№ 37

София, 01.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

При участието на секретаря: А.Й

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 979/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С.Й.Т., чрез пълномощника й – адв.С. М. е подала касационна жалба против решение №3009 от 20.12.2018 г. по гр.д. № 4382/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение от 07.06.2018г. по гр.д. 3616/17г. на СГС, по същество е отхвърлен предявения от С.Й.Т. против ЗД „ Бул инс” АД, [населено място] иск с правно основание чл.226,ал.1 КЗ / отм. /за присъждане на неимуществени вреди за разликата над 25000лв. до 57000лв., ведно със законната лихва, както и в частта по присъдените разноски.

Касаторът Т. е поддържала оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложила разбирането си за неправилност на решението, поради това, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като последица от ПТП, при което е била увредена, съдът е следвало да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, да ги анализира, като изясни точното им значение за неговото определяне. Страната е разгледала обстоятелствата, установени по спора, които счита, че не е взел предвид въззивният съд при определяне на този принос, както и при определяне на стойностния адекват на вредата.

Ответникът по касация- „Бул инс” АД, [населено място], не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел за установено наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпилите за ищцата в резултат на виновното нарушаване на правилата за движение от П. П., водач на МПС, неимуществени вреди от предизвиканото от него на 12.06.2015г. ПТП. При определяне размера на следващото се на ищцата обезщетение за причинените неимуществени вреди, за да намали определеното от първостепенния съд обезщетение на 50 000, въззивният съд е изброил уврежданията получени от ищцата. При така определеното общо възмездяване на претърпените неимуществени вреди приносът на пострадалата вместо определените 5% от първостепенния съд е увеличен на 50% мотивирани с лаконичното отчитане за това, че пострадалата е пътувала на задна седалка без поставен предпазен колан, което било позволило на тялото й да се движи свободно и да получи травмите описани в СМЕ. Така съдът е приравнил нарушението на правилата от водача, предизвикал ПТП с навлизане в насрещното платно и реализирал челен удар и този на пострадалата, която не е поставила обезопасителен колан на задна седалка.

С определение № 92 от 13.02.2020г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса, относно съпричиняването на вредоносния резултат, с оглед предпоставките за приравняване на приноса на деликвента с този на пострадалата, изведено от наличие на причинна връзка между конкретните увреждания и фактическата възможност за получаването им, съобразно нарушените правила на ЗДвП. Този въпрос е разрешен в противоречие на даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52,ал.2 ЗЗД и соченото от касатора ТР ОСТК № 1/14г., според което обезщетението може да бъде намалено само при обосноваване на конкретната пряка причинна връзка между поведението на пострадалия, с оглед настъпил правнорелевантен факт, водещ до извод за това, че пострадалия с поведението си е спомогнал във висока степен за собственото си увреждане, респективно, че неговия принос е равен или по-голям от този на деликвента. Липсата на обосноваване на такъв правнорелевантен факт, от който да бъде изведена неправилност на решението на първостепенния съд, в частта относно обема на съпричиняване на резултата, води до извод за допуснато отклонение от обсъжданата задължителна тълкувателна практика. В случая, САС не е съобразил релевантните, съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти, поради което е достигнал и до правно несъобразения с фактическата обстановка извод за равен принос на пострадалата и деликвента при настъпване на вредоносния резултат, при съществено увеличаване на определения от първата инстанция принос, без да посочи причините за това, изразени в допуснати незаконосъобразности при определянето му от страна на първостепенния съд. Тези мотиви водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в цитираната задължителна практика на ВКС по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД разбиране, което е основание за касиране на решението.

По същество, касационната жалба е частично основателна.

Съставът на Софийски апелативен съд не е съобразил конкретните обективно съществуващи факти, които е интерпретирал едностранчиво и частично. Така решаващият извод за приноса на пострадалата е мотивиран само с част от едно от експертните заключения, без да се отчете същото в цялост, останалите експертизи и всички събрани доказателства в това число и свидетелските показания относно механизма на ПТП, поради което не е обоснован и определения стойностен адекват на настъпилите в резултат на процесното ПТП увреждания в контекста на цялостното поведение на ищцата, както и последиците от това поведение. Съдът е разгледал общо кратко и едностранчиво изслушаната КМАТЕ пред първата инстанция, която изрично е установила извън приетото от състава, че поставения предпазен колан би намалил вида на травмите и тяхната степен, но би причинил от своя страна други увреждания при така осъществения механизъм на ПТП, при който водачът на насрещно движещия се автомобил е нарушил правилата за движение и е навлязъл в насрещната пътна лента като е предизвикал челен удар, който и е в основата на причинената на ищцата травматичност, като известно смекчаване на увредата, с оглед поставен предпазен колан би довело евентуално до частично намаляване на тези вреди при така осъществения контакт и скорост на двете насрещно движещи се превозни средства. При тези фактически данни доказан е приноса на ищцата за настъпване на вредоносния резултат, но този принос не може да бъде приравнен на приноса на предизвикалия ПТП, поради различната тежест на нарушенията. Съдът, при определяне размера на този принос не е съобразил още, че установеният по спора конкретен травматизъм не е разглеждан от експертите в контекста на конкретен обем вреди, а е дадено общо заключение, че вредата не би била в такъв обем, ако би бил поставен предпазния колан. Не е разгледано в този контекст и заключението на техническата експертиза, която изрично и недвусмислено заявява, че причина за настъпване на процесното ПТП е навлизането на л.а. „ О. А” в насрещната пътна лента. Не е разгледана експертизата / КМАТЕ/ в цялост, като едностранчиво и лаконично е възприет само отговора на въпрос № 2. Не е взето предвид още и изявлението на в.л. Г. с съдебно заседание от 08.05.2018г., който изрично е заявил, че поставянето на предпазен колан не предпазва крайниците от свободно движение, т.е. ищцата не би била предпазена да получи процесните увреждания. Всичките тези пропуски правят необоснован направения извод за това, че ищцата непоставяйки предпазен колан е предизвикала сама установената травматичност и съответно е налице висока степен на съпричиняване, равна на тази на деликвента. Освен това, с оглед едностранчивото отчитане на събраните по делото доказателства в мотивите на решението на установените по спора данни, съдът не е съобразил и реалното остойностяване на вредата и така се е отклонил от даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, което от своя страна е довело до определяне на занижено по размер обезщетение. Предвид изложеното и във връзка с разгледаните увреждания, както и последиците от тях, променящи съществено живота на пострадалата, настоящият състав намира, че справедливо, според посочените критерии, обосновани със задължителна практика е обезщетение в размер на 60 000лв, а по отношение приноса на пострадалата с оглед изложеното следва да се определи процент съпричиняване – 20%,, като същият следва да бъде съобразен при окончателното определяне на стойностния адекват на вредата. Или, във връзка с това, дължимото обезщетение, при този размер съпричиняване би бил общо 48 000лв. или 23000лв. над присъденото от въззивния съд. Или решението,обективиращо присъждане на обезщетение, в частта до тази сума - за разликата над 25 000лв., следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което до посочения размер на основание чл.226, ал.1 КЗ отм. да бъде присъдено допълнително обезщетение. В останалата обжалвана част за разликата над 48 000 до 57000лв. решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед този изход на спора, следва да бъде уважено и искането за разноски. Съобразно представения пред настоящата инстанция списък по чл.80 ГПК, съдържащ искане за съобразяване на минималния размер на адвокатство възнаграждение, дължимо по реда на чл.38, ал.2 ЗА на адв. Св. М., както и с оглед коригираното при промяна на постановения резултат присъдено от САС обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъдат присъдени разноски на процесуалния представител, след съобразяване на уважената част от претенцията, в общ размер за двете съдебни инстанции/ въззивна и касационна/ - 1456.62лв.Ответникът по касация на основание чл.78,ал.6 ГПК следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 460 лв.

По тези мотиви и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №3009 от 20.12.2018 г. по гр.д. № 4382/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение от 07.06.2018г. по гр.д. 3616/17г. на СГС, по същество е отхвърлен предявения от С.Й.Т. против ЗД „ Бул инс” АД, [населено място] иск с правно основание чл.226,ал.1 КЗ / отм. /за присъждане на неимуществени вреди за разликата над 25000лв. до 48 000лв., ведно със законната лихва, както и в частта по присъдените разноски. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД – [населено място], да заплати на С.Й.Т. допълнително разликата над 25000лв. до 48 000лв. или още 23 000лв.- съставляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени при ПТП на 12..06.2015г., ведно със законната лихва върху така присъденото допълнително обезщетение от 12.06.2012г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото, платими на адв. С. М. от САК в общ размер за въззивното и касационно производства от 1456.70лв., както и държавна такса по сметка на ВКС в размер на 460лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3009 от 20.12.2018 г. по гр.д. № 4382/2018 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: