Р Е Ш Е Н И Е

№ 99

София, 01.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С, ГК, ІІІ г.о.в открито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участие на секретаря Р. С

като изслуша докладваното от съдията С. Б гр.дело № 22 по описа за 2020 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А.Ф.П. и К.М.П. чрез адв.П. К. срещу решение № 2815 от 17.04.19г.по в.гр.дело № 6339/18г.на Софийски градски съд.С него е потвърдено решение № 339972/15.02.18г.на СРС,78 състав по гр.дело № 39853/17г.в частта, в която изцяло са отхвърлени искове по чл.200 ал.1 КТ,предявени от А.Ф.П. и К.М.П. против „Калцата“ЕООД да заплати солидарно с „“Тера холд“ЕООД сумите от по 120 000 лв, обезщетение за неимуществени вреди на двете и сумата от 23 040 лв обезщетение за имуществени вреди– само на втората ответница от трудова злополука, настъпила на 17.06.14г.с наследодателя им М.Д.П..

С определение № 311 от 15.04.20г.настоящият съдебен състав на Трето гражданско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:1. Длъжен ли е въззивният съд да провери правилността на правната квалификация, при въведени оплаквания във въззивната жалба и как следва да определи действителната правна квалификация и приложимата материалноправна норма – от въведените с исковата молба твърдения или от направената в исковата молба правна квалификация на ищеца; 2. Представлява ли нов иск или изменение на иска уточняването на правната квалификация на предявените искове без въвеждане на нови факти и обстоятелства ; 3. Ако бъде констатирано противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и петитума, длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество на спора, да констатира това обстоятелство и да бъдат дадени указания за неговото отстраняване по реда на чл.129 ГПК.

По първия и третия процесуалноправни въпроси има трайна установена съдебна практика, включително и задължителна такава / р.158 от 3.08.12г.по гр.д.№ 1114/11г.на 3-то г.о.; р.№ 287 от 13.06.11г.по гр.д.№ 272/10г.на 4-то г.о. и др./,според която ищецът не е длъжен да квалифицира спорното право,чиято защита търси в исковото производство.Дори такава квалификация да е дадена с исковата молба,тя не обвързва съда.Правораздавателният орган е обвързан от изложените в исковата молба основания на претенцията,не от сочените правни норми.Съдът е длъжен сам да квалифицира спорното право,като изхожда от твърденията на ищеца за правопораждащите факти и от искането за защита, формулирани в исковата молба.В тази връзка, ако въззивният съд прецени,че в случая е налице нередовност на исковата молба,изразяваща се в противоречие между обстоятелствената й част и петитума, като съд по същество на спора и в съответствие с разрешенията,дадени в ТР № 1/2001г.на ОСГК на ВКС, същият следва да я остави без движение с указания ищецът да ги отстрани и ако бъде отстранен недостатъкът на исковата молба,тя се счита редовно подадена с обратна сила,като вече по редовната искова молба съдът следва да определи квалификацията на спорното право.

Отговор на втория въпрос е даден в решение № 162 от 17.12.14г.по гр.дело № 1742/13г.на ВКС,ТК,Второ отд.В него е посочено,че изменението на иска като процесуално действие на ищеца е предприета промяна на предмета на делото или на страните, при която извършените до този момент процесуални действия запазват своето значение. Промяната в предмета на иска би могла да се изрази в: промяна на основанието чрез замяна на първоначално поддържаното основание или добавяне на ново основание; промяна на петитума чрез замяна с нов петитум или добавяне на нов петитум. При законодателната регламентация на изменението на иска чрез промяна в предмета му изрично е предвидена недопустимост за едновременна промяна на основанието и петитума на иска/ чл.214, ал.1, изр.2 ГПК/. Такава едновременна промяна не би съставлявала изменение на иска, а предявяване на нов иск. Ищецът изменя иска си по основание тогава, когато се позовава на нов юридически факт, от който произтича претендираното с исковата молба материално право. Новият факт може да бъде въведен наред с първоначалния или ищецът да се позовава на новия юридически факт вместо заявения с исковата молба. Предприемането на такова процесуално действие, съставляващо изменение на обстоятелствата, на които се основава искът, е свързано със спазване на предвидените в ГПК преклузивни срокове – в първото заседание за разглеждане на делото в общия исков процес / чл.214, ал.1, изр.1 ГПК/ или в срока за допълнителна искова молба в производство по търговски спор/ чл.272, ал.2, изр.2 ГПК/. По валидно предприето от ищеца изменение на основанието на иска съдът дължи произнасяне с изрично определение и то след преценка доколко изменението на основанието е уместно с оглед защитата на ответника.

Уточняването от страна на ищеца на обстоятелства, които не водят до промяна на предмета и страните по висящия исков процес,не съставлява изменение на иска.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон,както и поради необоснованост.Касаторите поддържат,че изводът на въззивния съд,че ответниците не отговарят солидарно, е неправилен и в противоречие със задължителната практика на ВКС.Молят решението да бъде отменено в обжалваната част и ответникът „Калцата“ЕООД да бъде осъден да им заплати солидарно с „Тера холд“ЕООД обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

Ответникът „Калцата“ЕООД не заявява становище.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ го., като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:

В частта,с която „Тера холд“ЕООД е осъдено да заплати на основание чл.200 ал.1 КТ сумата от по 120 000 на А.Ф.П. и на К.М.П. – обезщетение за неимуществени вреди и на А.Ф.П. сумата 23 040 лв – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва,считано от 17.06.14г.до окончателното изплащане, първоинстанционното решение е влязло в сила.

Предмет на касационно обжалване е въззивното решение в частта,с която е отхвърлен искът срещу втория ответник „Калцата“ЕООД.

Въззивният съд е приел,че не е налице основание за ангажиране на отговорността на „Калцата“ЕООД по чл.200 КТ,тъй като нито има твърдения,нито са представени доказателства от страна на ищците,че този ответник е бил в трудово правоотношение с техния наследодател.

Във връзка с твърденията на въззивниците, че са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за солидарната отговорност на „Калцата“ЕООД като възложител на работата, съдът е изложил съображения,че направеното уточнение на исковата молба в този смисъл пред първата инстанция представлява предявяване на нов иск,което е недопустимо съгласно чл.214 ал.1 ГПК.Освен това, искове с размери от по 120 000 лв не са били родово подсъдни на СРС по смисъла на чл.104 т.4 ГПК и произнасяне по тях би било недопустимо и на това основание.

Решението е неправилно.

С оглед отговора на поставените въпроси, следва да се приеме за неправилно изразеното от въззивния съд разбиране, че уточняването на правното основание на исковете срещу ответника „Тера холд“ООД - по чл.200 КТ и срещу „Калцата“ЕООД – по чл.49 ЗЗД,с молба преди провеждане на първото по делото съдебно заседание, съставлява изменение на иска.С тази молба ищците не са направили изменение нито в обстоятелствената част на иска, нито са заявили промяна в петитума на иска, а са уточнили правното основание на исковете,което не е тяхно задължение,а на съда.В тази връзка, при преценка на съда за нередовност на исковата молба, е могъл да я остави без движение с указания до ищците да уточнят в какво качество на двамата ответници претендират ангажиране на солидарната им отговорност.

В решение № 141 от 1.08.14г.по гр.дело № 5015/13г.на 4-то г.о. на ВКС,е прието, че солидарността може да бъде последица както от един, така и от различни юридически факти (т.н. неистинска солидарност). Когато организацията на работата, ръководството и контролът и са осъществявани едновременно от служители на две отделни предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете, а отговорността им пред увреденото лице е солидарна (Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС). Когато едно от предприятията е и работодател на пострадалия, то неговата отговорност се реализира по реда на чл. 200 КТ (Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК), отговорността на преките причинители на деликта е по чл. 45 ЗЗД, а тази на предприятието възложител на работата – по чл. 49 ЗЗД. Пострадалият разполага с възможност да насочи иска си срещу всеки един от отговорните за вредите или да претендира солидарното им осъждане.

В разглеждания случай въззивният съд не е съобразил,че с исковата молба са предявени обективно съединени искове за ангажиране на солидарната отговорност на работодателя по чл.200 КТ и на възложителя на работата по чл.49 ЗЗД.Тъй като връзката между исковете е от такова естество,че въпреки различната им родова подсъдност разделянето е недопустимо, делото е следвало да бъде разгледано от Софийски градски съд като първа инстанция.Решението на окръжния съд като първа инстанция по иск,който е родово подсъден на районен съд,е допустимо,докато обратното не е така.Поради това въззивният съд, ако беше квалифицирал правилно спорното материално право срещу „Калцата“ЕООД по чл.49 ЗЗД, е следвало да констатира това обстоятелство и да обезсили първоинстанционното решение в тази му част, след което да постанови изпращане на исковата молба по този иск за образуване на първоинстанционно производство пред Софийски градски съд, както го задължава разпоредбата на чл.270 ал.3 изр.2 ГПК.

Ето защо, в обжалваната част въззивното решение следва да се обезсили, а делото – да бъде върнато на Софийски градски съд за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД от родово и местно компетентния съд.

Предвид на горното,В.К.С,ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 2815 от 17.04.19г. по в.гр.дело № 6339/18г.на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № 339972/15.02.18г.на 78 състав на СРС по гр.дело № 39853/17г.в частта,с която са отхвърлени искове по чл.200 ал.1 КТ,предявени от А.Ф.П. и К.М.П., действаща чраз своята майка и законен представител А.Ф.П. срещу „Калцата“ЕООД да заплати солидарно с „Тера холд“ЕООД сумите от по 120 000 лв обезщетение за неимуществени вреди на двете и сумата от 23 040 лв – само за втората ответница – обезщетение за имуществени вреди от злополука,настъпила на 17.0.14г.с наследодателя им М.Д.П. и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане на тези искове като първа инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.