Р Е Ш Е Н И Е

№ 84

София, 01.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С, ГК, ІІІ г.о.в открито заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Р. С

като изслуша докладваното от съдията С. Б гр.дело № 2856 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С.Н.М. и Н.Д.М. чрез адв.П. А. срещу решение № 936 от 8.02.19г.по в.гр.дело № 7600/17г.на Софийски градски съд.С него е потвърдено решение № 1551 от 5.01.17г.по гр.дело № 22360/12г.на Софийски районен съд,І ГО,33 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторите против Д.Т.Г. и И.З.Н. искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 във връзка с чл.152 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор, оформен с нот.акт № 151, том 6,рег.№ 21450,дело № 0988/10г.на нотариус В. Б..

С определение № 801 от 20.11.19г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Допуска ли процесуално нарушение въззивният съд, след като на основание чл.266 ал.1 ГПК оставя без уважение посочено във въззивната жалба доказателствено искане, което е направено своевременно от страната пред първата инстанция, било е допуснато, но не е събрано.

Съгласно практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 341 от 2.07.10г.по гр.дело № 177/10г.на Второ г.о.на ВКС и решение № 178 от 6.11.17г.по гр.дело № 600/17г.на 1-во търг.отд. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, въззивният съд следва да се произнесе по тези доказателствени искания, които са направени своевременно от страните пред първата инстанция, но не са били допуснати, както и по тези, които са били допуснати, но не са били събрани. След като прецени тяхната относимост към предмета на спора, въззивния съд, с определението си по чл.267, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе допуска или не както посочените, но недопуснати от първоинстанционния съд доказателства, така и допуснатите, но несъбрани от същия съд доказателства. Неизпълнението на тези задължения на въззивния съд във връзка с попълването на делото с доказателства, касаещи предмета на спора, представлява съществено нарушение на процесуалните правила за въззивното производство.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с нот.акт № 83/2.10.96г.А.К.Е., собственик на 1/8 ид.ч.лично и за себе си и като пълномощник на В.И.М., собственик на 5/8 ид.ч.,В.К.А.,собственик на 1/8 ид.ч.и Л.К.А.,собственик на 1/8 ид.ч.,са продали на Д.Т.Г. апартамент № 76,находящ се в [населено място], жилищен блок № 7, на [улица],ет.14, заедно с избено помещение № 58 и 0.442 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.С нот.акт № 173/13.12.96г.Д. Г. и съпругът й С.С.Г. са продали процесния имот на С.Н.М..Установено е,че за обезпечаване вземания на „О.” АД към Д. Г. по изп.д.№ 10192/05г.по искане на банката е наложена възбрана върху имота,вписана в служба по вписванията с акт № 81,том ІІІ,рег.№ 370664, дв.вх.рег.№ 34736 от 12.07.05г.Прието е,че с нот.акт № 151/8.12.10г.на нотариус В. Б., Д. и С.Ги са продали на И.З.Н. процесния апартамент, като за установяване правото на собственост пред нотариуса е представен същия нотариален акт,представен и при предходната продажба – нот.акт № 83/96г.Установено е още,че срещу Д. Г. е образувано и водено досъдебно производство за престъпление по чл.313 ал.1 НК, за това,че на 23.11.10г.в [населено място],в сградата на СО,район „К. поляна”,пред орган на властта, е потвърдила неистина в писмена декларация по чл.14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти,като е декларирала собственост върху апартамент № 76, находящ се в [населено място],ЖК”К. поляна”, [улица]бл.7 вх.Б ет.14.Досъдебното производство е внесено с предложение обвиняемата да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК за извършено престъпление по чл.313 ал.1 НК.С решение от 10.12.13г.по нахд № 13202/13г.на СРС,15 състав Д. Г. е призната за виновна в извършване на вмененото й престъпление по чл.313 ал.1 НК .В мотивите към решението в частта,касаеща фактическата обстановка, се съдържат данни,че през м.12.10г.Г. се срещнала с И. Н. и му поискала на заем сумата от 20 000 лв.Н. се съгласил да й даде сумата,а като гаранция ответницата да му прехвърли апартамент, за който твърдяла, че е нейна собственост, като с нот.акт № 151 /8.12.10г.му била прехвърлена собствеността върху апартамента.

При тази фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че искът по чл.26 ал.1 пр.1 вр.чл.152 ЗЗД не може да бъде успешно проведен, защото не е доказано заемното правоотношение между ответниците.Изложени са съображения, че представената по делото резолюция от 23.05.11г.на прокурор на СРП отразява мнението на разследващия орган относно наличието или липсата на предпоставки за наказателно преследване, но няма задължителна сила за гражданския съд.По делото не е представен протокол от проведен разпит на И. Н. в качеството на свидетел в досъдебното производство, в който да се съдържа извънсъдебно признание на конкретни, неизгодни за него факти.Посочено е, че направеното с въззивната жалба искане за изискване на материалите по досъдебното производство, находящи се в нахд № 13202/13г. на СГРС, е преклудирано на основание чл.266 ал.1 ГПК.Прието е още, че наличието на извънсъдебно признание на ответника И. Н. за съществуване на заемно правоотношение между него и ответницата не се установява от отразеното в мотивите на постановеното по нахд № 13202/13г.на СРС.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:

Обжалваното решение не е съобразено с посочената задължителна практика на ВКС.

В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е оставил без уважение доказателственото искане на въззивниците – ищци да бъдат изискани материалите по досъдебното производство № ЗМ 15285/11г.по описа на 03 РУП на СДВР,пр.пр.№8192/11г.на СРП, находящи се по нахд № 13202/13г.на СРС,НО,105-ти състав.Искане за прилагане на преписката е било направено своевременно пред първоинстанционния съд, който го е уважил, постановил е определение от 19.04.13г.в закрито заседание за изискването й, но производството е приключило,без да е представена по делото.Въззивният съд не е съобразил, че доказателственото искане е направено повторно пред него и се поддържа на основание чл.266 ал.3 ГПК, след като не е събрано от районния съд,поради което неправилно е приел,че е преклудирано.

По изложените съображения настоящият състав счита, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила – чл.266 ал.3 ГПК, и следва да бъде отменено. Поради необходимост от извършване на посочените по-горе съдопроизводствени действия делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на основание чл.293 ал.3 ГПК.При новото разглеждане на делото следва да се приложат материалите по следствената преписка и да се преценят обясненията на ответника И. Н. съдържат ли извънсъдебното му признание за релевантните за спора обстоятелства относно действителната цел и характера на сделката по нот.акт № 151/2010г. с оглед приложението на чл.152 ЗЗД.

Воден от горното,В.К.С,ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 936 от 8.02.19г. по в.гр.дело № 7600/17г.на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.