7Р Е Ш Е Н И Е

№ 112

гр.София, 02.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

с участието на секретаря С. Т, като изслуша докладваното от съдията Л. А гражданско дело № 2877 по описа за 2019 г и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И.В.С., лично и в качеството му на ЕТ „ИВИС-И. С.“ със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв.С. Х. от АК-Хасково срещу решение № 366 от 22.3.2019 г, постановено по гр.дело № 2753/2018 г на Пловдивски окръжен съд, Въззивно отделение, Пети състав, с което е потвърдено решение № 3288/11.9.2018 г по гр.дело № 11914/2017 г на Пловдивски районен съд, Осми граждански състав.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу „Д. А“ ЕООД-гр.Пловдив иск по чл.45 ЗЗД вр.чл.49 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 6 000 лв, за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в повреждане в следствие на некачествен ремонт на собствения на касатора лек автомобил „М.“, модел Е ...., с рег. [рег.номер на МПС] .

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като за да отхвърли иска като неоснователен, въззивният съд е приел, в противоречие със събраните по делото доказателства, че липсва причинна връзка между извършения от ответния сервиз ремонт на лекия автомобил, собственост на ищеца и унищожаването на вещта вследствие запалване.Отделно от това съдът е отказал да кредитира заключението на допуснатата съдебна експертиза, тъй като вещото лица, дало заключение за неправилно свързан в сервиза силнотоков кабел, от който вероятно е възпламенена искрата е специалист по автотехнически, а не противопожарни експертизи.Моли съда да отмени решението като неправилно и да му присъди направените пред съдилищата разноски.

Ответникът по касационната жалба „Д. А“ ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.Р. И. от АК-Пловдив.Счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.Претендира разноски, сторени в настоящата инстанция.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 910 от 10.12.2019 г по гр.дело № 2877/19 г на ВКС, Четвърто ГО, на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК-поради очевидна неправилност.

Както е изяснено в мотивите на решение № 15 от 06.11.2018 г. по дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на Р. Б, чрез законовия критерий очевидна неправилност се осигурява съчетанието между обществения интерес от справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор, като се разширяват предпоставките за достъп до върховната съдебна инстанция, т.е. предоставя се достъп до касационната инстанция и без поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, или е бил повдигнат въпрос, който не обуславя допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК. При твърдения за очевидна неправилност, съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

С решение № 52 от 23.4.2019 г по гр.дело № 2733/2018 г на ВКС, Трето ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че неправилността на решението представлява необоснованост, нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила-чл.281 т.3 ГПК.Мотивите на решението следва да дават отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъждане на доказателствата, фактическите и правни изводи.При очевидната неправилност, противоречието в мотивите се отнася до твърденията на страните и очертания от съда предмет на доказване /съществено нарушение на съдопроизводствените правила/ или до противоречие между доказателствата и установените факти-необоснованост или противоречие между фактите и приложената от съда материалноправна норма /неправилна квалификация/.

В случая въззивният съд е приел, че искът по чл.45 ЗЗД вр.чл.49 ЗЗД е неоснователен, тъй като липсва причинна връзка между извършения от служител на ответника ремонт на лекия автомобил, собственост ищеца и унищожаването на вещта, вследствие запалване.Съдът е приел, че не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице Г. Г. / според което при извършения ремонт силнотоковият кабел, свързващ акумулатора със стартера е поставен неправилно и така е възможно да е възникнала искрата, причинила пожара/, доколкото това вещо лице притежава компетентност „съдебна автотехническа експертиза“, а не е специалист по пожарна безопасност.

По основателността на касационната жалба.

Безспорно е установено по делото, че на 15.6.2017 г ищецът е закарал собствения си лек автомобил марка „М.“, модел „.“, двигател ., с рама... и с рег. [рег.номер на МПС] на ремонт в сервиза на „Дончев АУТО ЕЛ“ ЕООД, в [населено място].Видно от издадената на следващия ден фактура № 964/16.6.17 г е извършена диагностика, демонтаж и монтаж на стартер на автомобила, като стойността на услугата е 45 лв.Не се спори, че стартера, предоставен от клиента е монтиран на същата дата и автомобилът е преместен на паркинга, използван от сервиза, където в 16, 22 ч се е запалил.Пожарът е загасен от представители на Втора районна служба пожарна безопасност и защита на населението [населено място].

От приетото като неоспорено заключение на допуснатата пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза, изпълнена от в.л.Г. след оглед на вещта и запознаване с материалите в Районната противопожарна служба се установява, че като огнище на пожара е определен двигателния отсек на автомобила.Установено е по категоричен начин, че силнотоковият кабел, свързващ акумулатора със стартера е затегнат неправилно, като се опира в кабела на включвателя на стартера.Установено, че и двата кабела-силнотоковият и този на масата висят под задната част на двигателя, а не на мястото, където следва да бъдат монтирани.И двата кабела са почти напълно стопени.Последното се установява и от неоспореното заключение на приетата пожаро-техническа експертиза, съгласно която е възникнало късо съединение по електрическите проводници, захранващи стартера на автомобила, което е най-вероятната причина за запалването на автомобила.Доказателство в тази насока и е фактът, че в акумулатора на автомобила не е останал никакъв заряд, което възниква като последица от късо съединение в ел.инсталацията.Експертът е изключил всички евентуални други причини за възникване на пожара като огневи следи от гориво, от незагасени цигари или умишлен палеж.

Заключенията на двете приети по делото експертизи-авто-техническа и пожаро-техническа анализирани в тяхната съвкупност водят до еднозначния извод, че унищожаването на автомобила вследствие на пожар е предизвикано от късо съединение по електрическите проводници, възникнало поради неправилно монтиране на силнотоковия кабел, свързващ акумулатора със стартера.Увреждането е настъпило в следствие на некачествено извършена работа от служител на ответника, поради е налице пряка причинна връзка между деликта и причинените имуществени вреди.

С оглед изложеното изводите на въззивния съд за липса на причинна връзка са очевидно неправилни.Налице е явна необоснованост, поради нарушение на правилата на формалната логика, дължаща се на противоречие на изводите на съда с доказателствата по делото.

Възражението на ответника, че вещта се е самозапалила в следствие на случайно събитие не се подкрепя от доказателствения материал.Без значение е и факта, че вместо оригинален стартер за лек автомобил „М..“, клиентът е предоставил за поставяне такъв, закупен от автоморга.Както е посочил самият ответник в писмения отговор /л.32 и 33 от делото на РС-Пловдив/, в сервиза е извършено замерване на донесения от клиента стартер и след проверка е установено, че е годен за употреба, поради което е пристъпено към поставянето му.

Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл.45 ЗЗД вр.чл.49 ал.1 ЗЗД.От приетото пред първоинстанционния съд заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че средната пазарна стойност на вещта към 15.6.2017 г възлиза на 3188 лв.Същата е определена при отчитане на коефициента на физическо износване и в зависимост от марката, модела и година на производство на автомобила, както и, че същият е бил в експлоатация 19 години.Действително заключението е оспорено от ответника, но в тази насока не са направени доказателствени искания и не са ангажирани други доказателства.Настоящият състав на ВКС не възприема посочената в удостоверението, издадено от ЗК Олимпик стойност от 6 000 лв.Действително съгласно ДР на ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) „застрахователна стойност“ на превозно средство е пазарната цена, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта. Удостоверението обаче е издадено след погиване на застрахованото имущество и предвид направеното от ответника оспорване, съдът намира, че доказателството е съставено с оглед нуждите на процеса, поради което не го кредитира.

Въззивното решение е частично неправилно и следва да бъде отменено, като на ищеца бъде присъдена сумата 3188 лв.В останалата част до пълния предявен размер искът е неоснователен, поради което решението на Пловдивски окръжен съд следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора на страните следва да бъдат присъдени разноски с оглед уважената/респ.отхвърлената част от иска.Ищецът е сторил разноски пред трите съдебни инстанции в размер на 2310 лв, а ответникът в размер на 3905 лв.На основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 1227, 38 лв, а на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК отм. 30, 14 лв.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 366 от 22.3.2019 г, постановено по гр.дело № 2753/2018 г на Пловдивски окръжен съд, Въззивно отделение, Пети състав, с което е потвърдено решение № 3288/11.9.2018 г по гр.дело № 11914/2017 г на Пловдивски районен съд, Осми граждански състав в ЧАСТТА, с която искът по чл.45 ЗЗД вр.чл.49 ЗЗД, предявен от И.В.С., лично и в качеството му на ЕТ „ИВИС-И. С.“ срещу „Д. А“ ЕООД-гр.Пловдив е отхвърлен за сумата 3188 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „Д. А“ ЕООД със седалище и управление в [населено място], [улица] вх.. ет.., ап.. със съдебен адрес и адрес за получаване на съобщения : [населено място], [улица] ет.., ап..-чрез адв.Р. И. да заплати на от И.В.С., лично и в качеството му на ЕТ „ИВИС-И. С.“ със седалище и адрес на управление : [населено място], ул.“А., „ №, на основание чл.45 ЗЗД вр.чл.49 ЗЗД сумата 3188 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.7.2017 г до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част за разликата над сумата 3188 лв до сумата 6 000 лв.

ОСЪЖДА „Д. А“ ЕООД със седалище и управление в [населено място], [улица] вх.. ет.., ап..., със съдебен адрес и адрес за получаване на съобщения : [населено място], [улица] ет.., ап..-чрез адв.Р. И. да заплати на от И.В.С., лично и в качеството му на ЕТ „ИВИС-И. С.“ със седалище и адрес на управление : [населено място], ул.“А., „ №, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски, сторени пред съдилищата в размер на 1227, 38 лв.

ОСЪЖДА на от И.В.С., лично и в качеството му на ЕТ „ИВИС-И. С.“ със седалище и адрес на управление : [населено място], ул.“.. I „ №, да заплати на „Д. А“ ЕООД- със седалище в [населено място], [улица] вх.. ет.., ап.. със съдебен адрес и адрес за получаване на съобщения : [населено място], [улица] ет.., ап..-чрез адв.Р. И. на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски, сторени пред съдилищата, във връзка с отхвърлената част от иска в размер на 1830,14 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.