Р Е Ш Е Н И Е

№ 52София, 02.07.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря А. И, като разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 2446 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П.И.Т., К.И.Т. и Ю.И.Т. срещу решение № 201 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 497/2018 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1025 от 19.02.2018 г. по гр. д. № 383/2016 г. на РС Г. Д в обжалваната му част и е прекратено производството по предявения срещу И.Б.Ч. отрицателен установителен иск за собственост на 146,90 кв. м. от ПИ с идентификатор ..... по КККР на [населено място] поради липса на правен интерес от предявения иск.

Жалбоподателите поддържат, че правният им интерес се състои в това, че ако отрекат правото на собственост на първия ответник [община], от която вторият ответник И. Ч. черпи права, биха могли да придобият по давност процесния имот. Те не биха могли да се позоват на придобивна давност при наличие на необорен акт за общинска собственост върху имота. Позовават се на т.1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост е налице и когато ищецът би могъл да придобие собствеността на оригинерно основание, ако отрече правото на собственост на ответника. Считат, че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка. Актът за общинска собственост не създава права на общината, а още преди издаването на този акт в тяхна полза е изтекла придобивна давност върху имота, който не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, затова не попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ.

Ответникът в производството И.Б.Ч. оспорва жалбата.

С определение № 586 от 23.12.2019 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие между въззивното решение и т.1 на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за правния интерес от отрицателния установителен иск за собственост.

По поставения интерес настоящият състав приема следното:

В т.1 на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

С оглед особеностите на настоящия случай, към това принципно разрешение следва да се добави следното:

Ищецът сам решава каква форма на защита да избере – отрицателен или положителен иск за собственост. Когато правният интерес от отрицателния установителен иск се обосновава с твърдения, че ищецът е владял спорния имот в срока на придобивната давност, той носи тежестта да докаже само факта на осъществявано владение в срока по чл.79, ал.1 или ал.2 ЗС, при прилагане на презумпцията по чл.69 ЗС. Ако ответникът оспорва правния интерес, негова е тежестта да докаже възражението си, че е налице обстоятелство, изключващо възможността за настъпване на ефекта на придобивната давност. Съдът може да разсъждава за наличието на такова обстоятелство само ако е противопоставено от ответника или ако произтича от закона. Такава законна пречка би могла да бъде разпоредбата на чл.6, предл.2 ЗС, в първоначалната редакция според ДВ, бр. 92/1951 г. - че имотът е станал държавен, тъй като няма друг собственик. Ако ответник по отрицателния установителен иск е общината, съдът не може служебно да се позове на чл.6, ал.2 ЗС във връзка с правния интерес, ако преди това държавата не се е позовала на него и не е съставила А. на това основание и ако въведеното от общината придобивно основание не е свързано с чл.6, предл.2 ЗС в посочената редакция. Дори имотът действително да е държавна собственост, постановеното съдебно решение, с което биха се отрекли правата на общината върху него, не би обвързало със сила на пресъдено нещо държавата, тъй като тя не е страна в този процес.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Благоевградския окръжен съд е обезсилил решение № 1025 от 19.02.2018 г. по гр. д. № 383/2016 г. на РС Г. Д в обжалваната му част, с която по иск на П.И.Т., К.И.С. и Ю.И.Г. е признато за установено, че ответникът И.Б.Ч не е собственик на 146,90 кв. м. от ПИ с идентификатор ..... по КККР на [населено място], целият с площ от 279 кв. м., въз основа на проведен търг с явно наддаване по протокол от 21.10.2015 г. на [община], тъй като праводателят му / [община]/ не е бил собственик на заявеното основание по чл.19, ал.1 и ал.3 ЗСПЗЗ.

Отрицателният установителен иск е бил предявен срещу [община] и И.Б.Ч.. Първата инстанция е уважила този иск по отношение на двамата ответници, но само за 146,90 кв. м., представляващи реална част от целия имот, и го е отхвърлила за разликата до 279 кв. м. Тъй като въззивна жалба е подадена само от И.Ч, следва да се приеме, че въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение само в частта, с която е бил уважен предявеният срещу него иск, въпреки липса на такова указание в диспозитива на съдебното решение и непрецизните мотиви, очертаващи предмета на въззивното производство. Решението на първата инстанция, с което правата на общината са били отречени за 146,90 кв. м. от ПИ с идентификатор ....., е влязло в сила като необжалвано.

Въззивният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Според техните твърдения наследодателят им е владял от 1968 г. до смъртта си през 2000 г. имот, който включва спорните 146 кв. м. от ПИ с идентификатор ..... по КККР на [населено място]. За целия ПИ 17395.19.117 е бил съставен акт за частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.2, чл.5 и чл.56 ЗОС; чл.19, ал.1 и ал.3 ЗСПЗЗ и чл.45г ППЗСПЗЗ, след което общината се е разпоредила с него чрез търг с явно наддаване в полза на втория ответник И. Ч., Имотът се намира извън строителните граници на [населено място], не е в горски фонд и представлява земеделска земя. Към момента на установяване на фактическата власт върху него през 1968 г. той не е бил лична собственост на частни субекти и не е внасян в ТКЗС, а е представлявал безстопанствен имот, който е нямал друг собственик. Влезлият в сила ЗСПЗЗ е заварил имота като държавна собственост /чл.6 ЗС, редакция ДВ, бр.92/1951 г./ и за него е била приложима забраната на чл.86 ЗС за придобиване по давност. Имотът не попада в нито една от хипотезите на чл.6, т.1-8 на ЗС след измененията с ДВ, бр.77 от 17.09.91 г., регламентиращи общинската собственост. След изменението на чл.86 ЗС с ДВ, бр. 33/01.06.96 г. отпада забраната за придобиване по давност на имоти, частна държавна собственост. Същевременно с разпоредбата на чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.88/1998 г., доп. бр.99/2000 г./ е установена забрана за придобиване по давност на земите от държавния поземлен фонд. Изтеклата в периода 01.06.1996 г. – 31.07.1998 г. давност не е достатъчна, за да легитимира ищците като собственици на спорния имот. С оглед установения статут на процесния имот като част от държавния поземлен фонд - частна държавна собственост и поради забраните за придобиване на държавни имоти по давност, ищците не притежават правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на имота по смисъла на т.1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Не е налице нито една от хипотезите, разгледани в това тълкувателно решение – ищците не защитават свое възникнало право на собственост върху процесния имот, а и отричайки правата на ответниците, те не могат да придобият права. Пречките за възникване на оригинерното основание, на което се позовават ищците, са от обективен характер и това са разпоредбите на чл.86 ЗС и чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ. По тази причина въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която отрицателният установителен иск срещу въззивника И. Ч. е бил уважен, като е прекратил производството по този иск.

Въззивното решение е неправилно.

Съдът не би могъл да отрече правния интерес на ищците от отрицателния установителен иск по съображения, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ спорният имот е бил държавна собственост на основание чл.6, предл.2 ЗС, редакция по ДВ, бр. 92/1951 г. Общината не е въвела възражения срещу правния интерес, свързани с разпоредбата на чл.6, предл.2 ЗС, а и по делото няма данни държавата да се е позовала на това придобивно основание и да е съставила А. за този имот, поради което съдът не може служебно да разсъждава за тази пречка за придобиване на имота по давност от ищците и свързаната с нея разпоредба на чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ, в контекста на правния интерес от предявения отрицателен установителен иск. Освен това – изводът на въззивния съд, че имотът попада в държавния поземлен фонд, противоречи на правното основание, на което се е позовала ответната община в съставения акт за частна общинска собственост – чл.19, ал.1 и ал.3 ЗСПЗЗ. Това основание предполага към момента на образуване на ТКЗС имотът да е бил собственост на частно лице, което не е поискало възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, затова общината е управлявала този имот и е станала негов собственик след влизане в сила на плана за земеразделяне и картата на възстановената собственост. В настоящия случай следва да се приеме, че съставеният акт за общинска собственост е правна пречка за ищците да се снабдят с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка и това определя правния им интерес от отрицателния установителен иск в третата разгледана хипотеза на т.1 от ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС - възможност да придобият права, ако отрекат правата на ответника. Следва да се има предвид и това, че спрямо И. Ч. правният интерес от отрицателния установителен иск произтича от същите обстоятелства, тъй като той черпи права от общината. Наличието на правен интерес от предявения иск налага произнасянето на съда по съществото на правния спор.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за произнасяне по съществото на предявения срещу И.Ч отрицателен установителен иск.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 201 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 497/2018 г. на Благоевградския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: