Р Е Ш Е Н И Е

№ 74

Гр.София, 02.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П

ЧЛЕНОВЕ: И. П

М. Р

при участието на секретаря А. Б, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2701 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.Д.К. срещу решение №.65/3.05.19 по г.д.№.107/19 на ОС Търговище - с което е потвърдено решение №.20/15.02.19 по г.д.№.390/18 на РС Попово за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 23456,78лв. обезщетение за имуществени вреди. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново гледане от друг състав на въззивния съд. Претендират се разноски.

Ответната страна Прокуратурата на РБ оспорва жалбата.

С определение №.872/17.12.19 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всяко едно от въведените с въззивната жалба възражения и изрично и ясно да изложи мотиви по приемането или отхвърлянето им в решението.

С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че предявеният иск е неоснователен, тъй като липсва виновно противоправно поведение на ответника в причинна връзка с претърпените вреди. По делото е безспорно, че предвид образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител по сигнал на лице за нерегламентиран достъп до електронната му поща - осъществен на 27.07.13 в пощенски сървър на abv.bg oт IP адрес[ЕИК], ползван от ответника – с протокол за претърсване и изземване от 10.12.13 от дома му са иззети предмети, твърди дискове на компютърни конфигурации, gsm и други носители на информация, вкл. процесните мултимедиен плеър iPod touch 8GB (2nd generation) и карта памет Olympus. Ищецът е подал три молби за връщане на процесните вещи /първата с вх.№.753/6.11.14/ - мултимедиен плеър и карта памет, като уважена е била последната /вещите са били върнати на 22.10.15/. Намерено е, че преди приключване на наказателното производство не са били налице предпоставките на чл.111 ал.2 НК, респективно не е имало неправомерно поведение на представителите на прокуратурата-органите на наказателното производство са извършвали съответни процесуални действия /няма бездействие/, вследствие законодателна промяна разследването е било прехвърлено от ДАНС на РПУ Попово и това е изисквало допълнително технологично време за предаване на съответни материали и проучване на преписката от разследващия полицай, авторът на престъплението не е бил разкрит - за да се приеме, че с оглед съблюдаване на правото му на защита му е била осигурена възможност да се запознае с доказателствата, част от които са и процесните вещи, да направи своите искания и възражения, вкл. да оспори направените за нуждите на разследването експертизи, а самият ищец не е могъл да бъде открит и разпитан поради отсъствието му от м.10.14 до 2.07.15. При тези обстоятелства е формиран извод, че не е налице противоправно засягане на правата на притежателя на процесните вещи поради неоснователното им задържане като веществени доказателства, респективно че липсват предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответника.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

По въпроса е постановена задължителна практика, в това число цитираната от касатора / ППВС 1/13.07.53, т.3, ТР 1/01, ОСГК, т.19, реш. от 17.07.15 по т.д.№.674/14, ІІ ТО др./. В същата се приема, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263 ал.1 ГПК.

По основателността на касационната жалба:

От събраните по делото доказателства се установява, че:

- предвид образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител по сигнал на лице за нерегламентиран достъп до електронната му поща /осъществен на 27.07.13 в пощенски сървър на abv.bg oт IP адрес[ЕИК], ползван от ответника/, с протокол за претърсване и изземване от 10.12.13, от дома на Д.К. са иззети предмети, твърди дискове на компютърни конфигурации, gsm и други носители на информация, вкл. процесните мултимедиен плеър iPod touch 8GB (2nd generation) и карта памет Olympus.

- в хода на разследването са назначени компютърно-техническа експертиза /извършена на 15.05.14/ и комплексна експертиза за установяване на авторство и оценка на инсталираните програми /извършена на 7.07.14/; съгласно първата експертиза в процесните вещи (разгледани като обект №.4) не е намерена информация за влизане в горепосочената електронна поща; същевременно те не са били обект на изследване от втората експертиза; доколкото последната е установила, че в определени иззети вещи са възпроизведени обекти на авторско право на стойност 12000лв. без необходимото по закон съгласие на носителя на това право, с постановление е образувано друго наказателно производство срещу неизвестен извършител по чл.172а ал.1 вр. с чл.26 НК и към него са приобщени всички веществени доказателства, иззети по първоначалното ДП;

- ищецът е подал две молби за връщане на процесните вещи (първата с вх.№.753/6.11.14), които са били отхвърлени /с прокурорски постановления от 14.11.14 и 4.03.15/ с мотиви, че не е завършено производството и ще се затрудни разкриването на обективната истина;

-на 14.07.15 той е бил разпитан като свидетел по въпроси за закупуването на иззетите от дома му настолен и преносим компютър, за инсталирания и поддържан софтуеър на тях и за общо 11бр. дискове; въпроси във връзка с процесните вещи не са били задавани;

- с постановление от 7.08.15 отделеното досъдебно производство е спряно;

- с молби от 11.09.15 за трети път е поискано връщане на процесните мултимедиен плеър и карта памет – и то е разпоредено с постановление от 24.09.15 на РП Попово, като те са предадени с протокол на 22.10.15.

Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за претендираните вреди от неоснователно задържане като веществено доказателство на иззетите процесни вещи. Мотивирал се е с това, че не е било налице бездействие на органите на наказателното производство, като са били извършвани съответни процесуални действия; отделно от това е настъпила законодателна промяна, в резултат на което разследването е било прехвърлено от ДАНС на РПУ Попово, а и авторът на престъплението не е бил разкрит /за да се приеме, че с оглед съблюдаването на правото му на защита му е била осигурена възможност да се запознае с доказателствата, част от които са процесните вещи, да направи своите възражения и искания, вкл. да оспори назначените експертизи/ и разпитът на ищецът е бил забавен поради отсъствието му. С оглед на тези обстоятелства е намерено, че не може да се приеме, че са били налице предпоставките на чл.111 ал.2 НПК преди приключване на производството, както и че има неправомерно поведение на представителите на прокуратурата. Същевременно, този извод е направен без въобще да бъдат обсъдени своевременно повдигнатите във въззивната жалба доводи и възражения във връзка със задържането на процесните вещи без да се извършват експертизи с тях, респективно, че същите не са били сред тези, на които е правена авторска експертиза на 7.07.14. На практика изводът за липсата на предпоставките на чл.49 ЗЗД е направен общо, при принципно обсъждане на извършваните в наказателното производство действия - без да се засегне спорния въпрос относно необходимостта от по-нататъшното задържане именно на конкретните процесни вещи – плеър и карта памет - с оглед нуждите на производството - и без да се обсъдят горепосочените доводи, респективно обстоятелствата, че същите не съдържат информация за нерегламентирано влизане в електронната поща на пострадалото лице и не са били предмет на експертизата във връзка с авторските права - както и на каквито и да е други действия до връщането им. По този начин въззивната инстанция е формирала извод за неоснователност на претенцията без да извърши преценка на събраните по делото доказателства във връзка извършваните по отношение на процесните вещи процесуално-следствени действия и експертизи, както и без да обсъди надлежно заявените възражения на ответника в тази връзка. С оглед на това и предвид отговора на правния въпрос, следва да се приеме, че въззивният съд, отхвърляйки жалбата на ищеца, не е процедирал в съответствие с процесуалното си задължение да изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263 ал.1 ГПК. Това се е отразило на правилността на решението му. Същевременно, той не е изпълнил и задължението си, когато искът е установен в своето основание, да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.162 ГПК (чл.130 ГПК отм. ) /реш.№.316/14.10.13 по г.д.№.121/13, ІV ГО, реш.№.32/ 19.02.15 по г.д.№.2268/14, ІV ГО/. В случая не е била допусната служебно експертиза, която, при преценка за основателност на претенцията, да даде заключение за размера на имуществената вреда, в това число за средния пазарен наем на всяка от двете процесни вещи за предявения период. При тези обстоятелства въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 ГПК.

От друга страна необсъждането на доводи и възражения на страните и на доказателства във връзка с тези доводи и възражения – при надлежно сезиране, както и липсата на горепосоченото заключение на съдебна експертиза препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт и да разреши сам спора по същество. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в обсъждане на надлежно заявените от Д.К. - жалбоподател във въззивното производство - доводи и възражения във връзка със задържането на процесните вещи без да се извършват експертизи с тях, респективно, че същите не са били сред тези, на които е правена авторска експертиза на 7.07.14, и представените във връзка с тези възражения писмени доказателства, вкл. приложеното досъдебно производство – както и да се допусне служебно назначаване на експертиза със задача да даде заключение за размера на имуществената вреда, в това число за средния пазарен наем на всяка от двете процесни вещи за предявения период.

С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.65/3.05.19 по г.д.№.107/19 на ОС Търговище.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: