Р Е Ш Е Н И Е

№ 90София, 02.07.2020 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С на Р. Б, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДЕДАТЕЛ: К. Е

ЧЛЕНОВЕ: Б. Й

Е. С

при секретаря А. К

изслуша докладваното от съдия Е. С т.д.№2392/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК.

Касационното производство е образувано по касационна жалба на „Голф клуб Ибър” АД – [населено място], срещу решение №1316 от 03.06.2019г., постановено по в.т.д.№5056/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в, с което е потвърдено решение от 10.07.2018г. по т.д.№1667/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в.

С определение №31/21.01.2020г., постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е определена началната дата на неплатежоспособността на „Голф клуб Ибър” АД. В тази връзка обжалваното решение №1316/03.06.2019г. по в.т.д.№5056/2018г. на САС е влязло в сила в останалата му обжалвана от касатора част, с която е потвърдено решението на СГС за обявяване по молби на „У. Б „АД и на присъединените кредитори „Българска банка за развитие” АД и „Р. Б” Германия ГМБХ, неплатежоспособността на „Голф клуб Ибър” АД и е открито е производство по несъстоятелност на основание чл.630, ал.1 ТЗ.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решението на СГС за определяне на началната дата на неплатежоспособността - 31.12.2009г., е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че изводът на съда относно началната дата на неплатежоспособност противоречи на критериите за нейното определяне, установени в съдебната практика и в закона, като се сочи, че необосновано началната дата е определена въз основа на спорното към 2009г. задължение на касатора към „Р. Б” Германия ГМБХ. Според касатора като най-ранна дата на неплатежоспособността на „Голф клуб Ибър” АД може да се приеме датата на получаването на нотариалната покана на „У. Б” АД за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК са представени писмени отговори на касационната жалба от „Българска банка за развитие” АД и „Р. Б” Германия ГМБХ, в които се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба, включително и в частта й, с която се атакува началната дата на неплатежоспособност. Молителят по чл.625 ТЗ „У. Б” АД не е депозирал писмен отговор на касационната жалба.

С определението по чл.288 ГПК, постановено по настоящото дело, касационният състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта му относно началната дата на неплатежоспособност на „Голф клуб Ибър” АД на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед поставения от касатора значим за конкретния спор материалноправен въпрос: „Представлява ли признак на обективна и трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения онова спиране на плащанията, което се дължи на съзнателни, волеви действия на търговеца, представляващи обективиране на юридически възражения срещу вземанията, по които е проведен исков процес?”.

В проведеното на 10.06.2020г. открито съдебно заседание, пълномощникът на касатора поддържа оплакванията в касационната жалба относно началната дата на неплатежоспособност като акцентира върху обстоятелството, че съдебното решение, с което е уважен иска на „Р. Б” Германия ГМБХ против „Голф клуб Ибър” АД за спорното задължение, е влязло в сила през месец септември 2014г.

Процесуалният представител на ответника по касация „Българска банка за развитие” АД счита, че в допуснатата му до касация част, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила с присъждане на разноски в полза на банката. В представените писмени бележки се излагат съображения, че вземането на „Р. Б” Германия ГМБХ не е било спорно към датата 31.12.2009г., както и че към тази дата са съществували и други непогасени изискуеми задължения на „Голф клуб Ибър” АД, които са надхвърляли притежаваните от дружеството краткотрайни активи. Ответниците по касация „У. Б” АД и „Р. Б” Германия ГМБХ не изпращат представители за съдебното заседание.

Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е определена датата 31.12.2009г. за начална дата на неплатежоспособността на „Голф клуб Ибър” АД, въззивният състав от Софийски апелативен съд е посочил, че началната дата се определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и останалите предпоставки на чл.608, ал.1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на длъжника. Съдът е приел, че към 31.12.2009г. е било установено наличието на изискуеми непогасени парични задължения към молителя „Р. Б” Германия ГМБХ (установени с влязлото в сила решение по гр.д.№2213/2010г. на СГС) и към други кредитори, както и наличие на отрицателни стойности на коефициентите за ликвидност. Според въззивния състав към датата 31.12.2009г. не е установено състояние на свръхзадълженост доколкото по делото не са били ангажирани доказателства за действителната стойност на всички активи на „Голф клуб Ибър” АД преди 31.12.2014г.

По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.

По въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а именно: „Представлява ли признак на обективна и трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения онова спиране на плащанията, което се дължи на съзнателни, волеви действия на търговеца, представляващи обективиране на юридически възражения срещу вземанията, по които е проведен исков процес?, е създадена практика на ВКС, която настоящият касационен състав споделя изцяло. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение №33/07.09.2010г. по т.д.№915/2009г. на ВКС, ІІ т.о., когато спирането на плащането се дължи на причини, които се дължат на съзнателни, волеви действия на търговеца, а не на невъзможността да обслужва задълженията си, то институтът на несъстоятелността е неприложим. В решение №220/07.02.2018г. по т.д.№758/2017г. на ВКС, І т.о. е възприета постановката, че релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективната невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, поради което на съобразяване подлежи не само факта на спиране на плащанията, а причините за това – липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност за покриване на краткосрочните задължения, т.е - началната дата на неплатежоспособност е обусловена от обективна невъзможност за изпълнение, е не от нежелание за плащане поради субективна преценка на длъжника, включително с оглед оспорване на вземането.

По правилността на въззивното решение в допуснатата му до касация част.

С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно в допуснатата му до касация част поради нарушение на материалния закон. Приемайки датата 31.12.2009г. за начална дата на неплатежоспособността на базата на едно оспорено от длъжника задължение чрез обективиране на юридически възражения срещу вземането, по което е проведен исков процес, въззивният състав се е отклонил от цитираната по-горе практика на ВКС, относима за определянето на началната дата на неплатежоспособност.

От събраните по делото доказателства не се установява, че неплащането на задължението на „Голф клуб Ибър” АД към „Р. Б” Германия ГМБХ в размер на 224 750.04 евро, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2009г., установено с решение от 12.11.2010г. по гр.д. №2213/2010г. на СГС, влязло в сила на 15.09.2014г., е резултат на невъзможност на длъжника да изпълни задължението, а е резултат от негови съзнателни волеви действия, оспорващи основанието и размера на задължението към молителя. От мотивите към представеното копие от решение №1026/12.11.2010г. по т.д.№2213/2010г. на СГС, е видно, че „Голф клуб Ибър” АД е оспорил исковата претенция с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.266 ЗЗД с възражения за забавено и некачествено изпълнение на възложените строително-монтажни работи и липсата на съставен междинен приемо-предавателен протокол. Ето защо настоящият касационен състав намира, че установеното с влязло в сила решение на 15.09.2014г. задължение на „Голф клуб Ибър” АД към „Р. Б” Германия ГМБХ, не може да обоснове начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2009г. Отделно, както е посочил и въззивния съд, процесното задължение не обуславя извод за наличие на свръхзадълженост към 31.12.2009г. доколкото по делото не са били ангажирани доказателства за действителната стойност на всички активи на „Голф клуб Ибър” АД преди 31.12.2014г.

По делото не е спорно, че „Голф клуб Ибър” АД е допуснал неизпълнение на задълженията си по договора за кредит с „У. Б” АД, сключен на 31.07.2007г., допълнен с анекси №1/16.07.2008г. и анекс №2/28.08.2009г., което е обусловило обявяването от банката на кредита за предсрочно изискуем с покана, получена от длъжника на 04.02.2013г. По реда на чл.417 ГПК „У. Б” АД се е снабдила със заповед за изпълнение от 28.03.2013г. по гр.д.№6098/2013г. на СРС за сумата 1 663 584.14 евро, ведно с лихви за забава и съдебни разноски. По делото е безспорно установено също, че касаторът „Голф клуб Ибър” АД е преустановил плащанията си по договора за кредит с „Българска банка за развитие” АД от 05.11.2009г., допълнен с осем броя анекси (последният от 29.08.2013г.), поради което с връчена покана на длъжника на 09.04.2014г. „БРР” АД е обявила кредита за предсрочно изискуем, а впоследствие банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК отм. .08.2014г. по гр.д.№38536/2014г.на СРС за сумата 1 340 000 евро – главница, ведно с лихви за забава, неустойка и съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин наличието за периода до 04.02.2013г. на неплатежоспособност на „Голф клуб Ибър” АД с оглед цялостното финансово и икономическо състояние на дружеството. От една страна по делото липсват доказателства за действителната стойност на всички активи на дружеството за посочения период. От друга страна от заключението по извършената пред първата инстанция съдебна финансово-икономическа експертиза е видно, че за периода от 2011-2013г. размерът на имуществото е превишавал размерът на паричните задължения. При преценката на всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника, от значение за началната дата на неплатежоспособност (съгласно постановките в решение №25/21.03.2014г. по т.д.№4356/2013г. на ВКС, ІІ т.о.), настоящият касационен състав се съобразява с установеното от вещото лице обстоятелство, че до 2013г. ответното дружество е било едно от водещите дружества в отрасъла доколкото е формирало 0.4% от приходите в бранша и е било с едни от най-добрите показатели за обща ликвидност сред водещите фирми, развиващи дейност в икономическия отрасъл с КИД 2008-6810 „Покупка и продажба на собствени недвижими имоти”. Макар, че показателите за финансова автономност на дружеството са под референтните стойности, за оценката на общото икономическо състояние на дружеството през периода 2011- 2012г. следва да се отчете обстоятелството, че за бранша, свързан с покупко-продажба на недвижими имоти, е характерно значително превишаване на балансовата стойност на придобитото недвижимо имущество спрямо краткосрочните задължения. На тази база следва да се приеме, че до обявяване на договора за кредит на „Голф клуб Ибър” АД с „У. Б” АД за предсрочно изискуем с нотариалната покана от 04.03.2013г., макар и при наличието на забава на плащания по погасителните планове по договорите с „У. Б” АД и с „Българска банка за развитие” АД, не е била налице обективна невъзможност за длъжника изпълнение на задълженията му.

От доказателствата по делото и в частност от заключението по извършената пред СГС съдебна финансово-икономическа експертиза може да се направи извод, че след обявяването от „У. Б” АД на договора за кредит за предсрочно изискуем на 04.02.2013г. (с оглед датата на обявяването на предсрочната изискуемост на длъжника съобразно т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2014г., ВКС, ОСГТК,), касаторът „Голф клуб Ибър” АД не е бил в състояние за изпълни задължението си съм банката в размер на 1 663 584.14 евро – главница и лихви за забава. Липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен за покриване на това задължение се установяват както с посочените от вещото лице коефициенти за обща и бърза ликвидност, така и с обстоятелството, че в резултат на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, дружеството е пристъпило ( с взето решение на Съвета на директорите от 12.04.2013г.) към счетоводно преквалифициране на дългосрочни финансови активи в краткосрочни такива.

По изложените по-горе съображения касационният състав определя 04.02.2013г. за начална дата на неплатежоспособността на „Голф клуб Ибър” АД. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта му, в която е допуснато до касационно обжалване и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия по делото, следва да се постанови ново решение по същество в тази му част, с което да бъде определена за начална дата на неплатежоспособност – 04.02.2013г.

Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1316 от 03.06.2019г., постановено по в.т.д. №5056/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение от 10.07.2018г. по т.д.№1667/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в. относно определената начална дата на неплатежоспособност на „Голф клуб Ибър” АД и вместо него постановява:

Определя начална дата на неплатежоспособността на „Голф клуб Ибър” АД – 04.02.2013г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: