№ 25

София, 02.07.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

при секретаря З. Я, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2976/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

С определение № 51 от 06.02.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 140 от 19.04.2019 г., постановено по гр. д. № 804/2018 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявената срещу касатора искова претенция за собственост бъде отхвърлена.

Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.

Ответникът по касация С.С.Н. не е изразил становище в съдебно заседание.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 679 от 18.10.2018 г. по гр. д. № 435/2018 г. на Пещерския районен съд, с което на основание чл.108 ЗС е признато за установено по отношение на А.В.Д., че С.С.Н. е собственик на избено помещение № 1, с площ от 5,64 кв. м., съставляващо обект с идентификатор *****, находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], като ответникът е осъден да му предаде владението върху гореописания имот.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата на наведените в нея основания, приема за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от ищеца срещу ответника иск за ревандикация на процесния имот. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е закупил с договор от 10.07.2012 г., сключен с нотариален акт № 156, самостоятелен обект в сграда, съставляващ апартамент Г и Д, находящ се на трети етаж, със застроена площ 115,747 кв. м., в изградена в груб вид масивна жилищна сграда, състояща се от партер, три редовни жилищни етажа и мансарда, заедно с находящото се в същата жилищна сграда избено помещение № 1, с площ 5,64 кв. м., при описани съседи: склад, избено помещение № 2, заведение, гараж № 1 и коридор.

Ответникът е въвел твърдение, че се легитимира като собственик на търговски обект на партерния етаж в същата жилищна сграда на основание наследствено правоприемство от В.В.Д., който е придобил правото на собственост по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 127/20.12.2010 г. Посочил е, че не упражнява фактическа власт върху процесното избено помещение /същото не е съседно на търговския обект/.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че по действащата кадастрална карта процесното избено помещение е с идентификатор ***** и е записано на ищеца, както и че понастоящем се владее от ответника като собственик на магазин с идентификатор *****. За неоснователни са счетени оплакванията на ответника – жалбоподател, че експертът неправилно е изпълнил задачата си, като е изследвал само схемите към кадастралната карта, без да провери одобрените архитектурни проекти и да извърши оглед. Изложени са съображения, че от допълнителната експертиза е установено, че площта на магазина е 28,178 кв. м., без помещението в чупката, с площ 5,096 кв. м., което съгласно схемите към кадастралната карта представлява част от избеното помещение. Обоснован е извод, че ответникът владее магазин с описаната площ, заедно с помещение, съставляващо част от избеното помещение на ищеца.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. може ли въззивният съд да основе решението си на заключение на вещо лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено от съда във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл.202 ГПК; 2. когато за установяване на идентичност на имоти са необходими специални знания и е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, необходимо ли е експертът да вземе предвид документите за собственост на страните и строителните книжа, а не само да се запознае с данните в кадастралната карта; 3. може ли да се обоснове извод за идентичност на два обекта само въз основа на белезите площ и местонахождение, без да се изследват техните граници и предназначение.

По така поставения първи процесуалноправен въпрос трябва да се даде следният отговор:

Съобразно разпоредбата на чл.202 ГПК заключението на експертизата като доказателствено средство следва да бъде обсъдено в съвкупност с другите доказателства по делото. Когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от неговия предмет са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача. В цитирания смисъл са решение № 267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 91/27.08.2015 г. по гр. д. № 321/2015 г. на ВКС, второ г. о.

По втория въпрос.

Доказателствената сила на данните, които се съдържат в кадастъра и имотния регистър, за правния статут и вещните права върху недвижими имоти е производна на доказателствената сила на документите, в които данните се съдържат, удостоверяващи основанието за придобиване на тези права. Затова и в исковите съдебни производства изводите за вещни права върху недвижими имоти следва да се основават на преценка на документи, от които се установява годен придобивен способ, когато такива документи се сочат и представят като доказателства от страните. В цитирания смисъл е решение № 303/14.01.2014 г. по гр. д. № 5179/2013 г. на ВКС, първо г. о., което се възприема от настоящия състав.

По третия въпрос.

Индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. За индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо да се използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за собственост и всичката налична документация. В горния смисъл е решение № 672/07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, първо г. о.

По касационната жалба.

По делото е установено, че с нотариален акт № 156/10.07.2012 г. С.С.Н. е закупил самостоятелен обект в сграда, съставляващ апартамент Г и Д, находящ се на трети етаж, със застроена площ 115,747 кв. м., в изградена в груб вид масивна жилищна сграда, състояща се от партер, три редовни жилищни етажа и мансарда, заедно с находящото се в същата жилищна сграда избено помещение № 1, с площ 5,64 кв. м., при описани съседи: склад, избено помещение № 2, заведение, гараж № 1 и коридор. Посочено е, че описанието на имота е съгласно нотариален акт № 32, т.1, н. д. № 55/2000 г., с който са се легитимирали продавачите И. и К. Т.. Цитираният нотариален акт не е представен по делото.

Търговският обект с идентификатор ***** /магазин/ е с площ 28,60 кв. м. и при съседи: гараж № 2 и офис № 7. Описанието е направено според приложена скица – разпределение на приземния етаж на сградата. Не е представен нотариален акт № 127/20.12.2010 г., с който правото на собственост върху магазина е било придобито от наследодателя на ответника.

В първоинстанционното производство е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена единствено въз основа на схемите на самостоятелните обекти в сградата към кадастралната карта. Посочено е, че съгласно тези схеми избеното помещение е част от магазина –„чупката за гладене“, с площ от 5,096 кв. м., която се ползва от магазина. Горните изводи са възпроизведени и в заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, назначена във въззивното производство.

Съдът не е преценил, че изслушаните заключения на основна и допълнителна технически експертизи не са обосновани и не отговарят на поставената задача. При изпълнението й не са взети предвид документите за собственост на страните /не са представени и документите за собственост на техните праводатели/, установяващи границите на обектите, както и не е извършен оглед на същите. С оглед дадените отговори на поставените въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че съдът е бил длъжен да извърши преценка за изпълнение на поставената задача от експертизите, въз основа на документите за собственост на страните и цялата налична документация /включително и одобрените архитектурни проекти/. Обжалваното решение е постановено, без да бъдат предприети дължимите от въззивния съд процесуални действия, изразяващи се в събиране на съдебно-техническа експертиза, която да извърши горната проверка, поради което е неправилно като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 във вр. с чл.293, ал.2 ГПК. Въззивното решение следва да бъде отменено, като на основание чл.293, ал.3 ГПК делото се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който трябва да допусне събиране на повторна или допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да изпълни задачата си след извършване на оглед на партерния етаж на сградата и въз основа на всички събрани доказателства.

При новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да се произнесе и по направените разноски пред настоящата инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 140 от 19.04.2019 г., постановено по гр. д. № 804/2018 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд съобразно дадените в мотивите указания.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.