8Р Е Ш Е Н И Е

№54

гр. София, 02.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря В. И и прокурора…………………….

като разгледа докладваното от съдията М. Г гражданско дело № 1816 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С.Б.С., чрез адв. Д. К., срещу въззивно решение № 2230/21.12.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 2171/2018 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е отменено решение № 2957/21.06.2018 г. по гр.д.№ 2505/2018 г. на Районен съд- Варна в частта, с която режимът на лични отношения между бащата С. С. и детето А.С.С. е определен да се осъществява всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване; и през целия период на две от двуседмичните ваканции на Международно френско училище „Ш. П.” с преспиване при бащата. Вместо това, претенцията на жалбоподателя за посочената промяна на тези мерки е отхвърлена.

В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, поради допуснати нарушения на процесуалния, материалния закон и необоснованост.

Ответницата по жалбата Ж.Т.М., представлявана от адв. В.П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 705/24.10.2019 г. е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да прецени ефективността на действащия режим на лични отношения при констатирано неизпълнение поради обстоятелства, свързани със заболявания на детето, пречки, създавани от родителя, упражняващ родителските права и отчуждаване на детето.

По поставения въпрос в задължителната и трайно установената практика на ВС и ВКС (вж. - т.V от ППВС №1/1974 г., решение №131/14.06.2016 г. по гр.д.№4490/2015 г., ІІІ г.о.; т.1 от ТР№1/2013 г. на ОСГТК; решение № 19/15.02.2019 г. по гр. д. № 2578/2018 г., IV г. о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д.№ 6851/2014 г., ІV г.о., решение №59/04.05.2018 г. по гр.д.№ 2396/2017 г., ІV г.о. и др.) се приема, че мерките на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Детето следва да общува и с двамата си родители и с роднините им, за да се формира като пълноценна личност. Свиждането и вземането на детето са неразделни части от поддържането на лични отношения. Начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни, а когато се налага, режимът може да съпътстван и с определяне на подходящи защитни мерки по чл.59, ал.8 СК.

В ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е загубило сила, са изброени примерно обстоятелствата, чиято промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителските права. Те са разделени в две групи, като в първата група се включват промени, засягащи положението на детето или мерките и тяхната ефективност; а втората група включва обстоятелства, свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите, по повод задължителното спазване на вече определените мерки. Пречки от страна на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител е от втората група обстоятелства. Поведение на родител, на който е предоставено упражняването на родителските права, с което възпрепятства контакта с другия родител не е в интерес на детето. За този интерес се следи служебно (вж. ТР№1/2013 г. на ОСГТК), поради което в спора за режима на лични отношения съдът не е обвързан от желанията на детето или от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация и недоверието между тях е довела до затруднена, непълноценна или прекъсната връзка на детето с родителя, неупражняващ родителските права, в т. ч. до синдром на родителско отчуждение. Поведението на всеки от родителите и останалите причини, довели до формиране у детето на емоционални състояния, представи и желания, индикиращи отчуждение имат важно, но не решаващо значение дали в конкретния случай изменението на обстоятелствата е основание за промяна на мерките за упражняване на родителските права и на лични контакти. В този смисъл, съдът е длъжен при формиране на преценката си да вземе предвид всички релевантни факти, да отчете спецификите на случая, като при данни за създавани пречки от единия родител и установено отчуждение на детето спрямо другия родител, определените мерки следва да са насочени към преодоляването на тази ситуация и постигането на нормална обстановка за общуване между детето и родителя, който не упражнява родителските права.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери въззивното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал.2 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение въззивният съд, произнасяйки се по жалбата на Ж. М., насочена срещу решението на РС – Варна в частта му за определения режим на лични контакти на детето А. С. с баща й С. С. относно дните на свиждане през месеца и за периода на две от междусрочните училищни ваканции, е приел, че първоинстанционното решение в тази част е неправилно и го е отменил. Отхвърлен е искът на С. С. режимът на лични контакти с детето, първоначално определен по споразумение между родителите, одобрено по гр. д. № 7584/2014 г. на РС – Варна, да се разшири и да се осъществява всяка първа и трета седмица от месеца - от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване (т.е. да обхване и петъчния ден); и допълнително да се включат периодите на две двуседмични училищни ваканции (от общо четирите по графика на Международно френско училище „Ш. П.”, в което учи детето) с преспиване при бащата. Прието е, че не са налице обстоятелства, обуславящи исканата промяна за разширяване на режима на контактите с детето. В тази връзка е посочено, че досега действалият режим не е изпълняван в цялост поради пречки, свързани със заболяване на детето, когато майката е отказвала срещи; или, когато в резултат на нейно нелоялно поведение детето е било съзнателно мотивирано да не остава в дома на бащата с преспиване. Като решаващ фактор за неосъществяване на определения режим съдът е посочил и поведението на детето – то не желаело да остава при своя баща с преспиване, понякога искало да си тръгне час - два след срещата, а друг път, когато наближи времето за нощуване. Съдът се е позовал на приетата съдебно–психологическа експертиза, според която динамиката на отношенията баща – дъщеря е негативно обострена; А. е в състояние на афект - критичност и недоволство от баща си, на невербално ниво се наблюдава раздразненост и напрежение, когато трябва да говори за него. Констатирана е лека степен на отчужденост на детето, съзнателно потискане на позитивните спомени с бащата, недоверие, безпокойство и тревожност. Причината за установените прояви, според заключението, е конфликт между родителите по повод планирано от майката пътуване с детето до И., за което бащата отказал да даде съгласие. Съдът е посочил, че е без значение за спора по делото, как и от кого от родителите А. е разбрала за разногласията им по повод пътуването. При данните за нарушено доверие и чувство за сигурност в естествената психологическа близост между баща и дъщеря въззивната инстанция е направила извод, че не е в най-добрия интерес на детето да се увеличава броя на срещите и престоя в дома на бащата, тъй като това би задълбочило отчуждението и негативните последици за връзката им. Детето не е емоционално подготвено за такава промяна, а тя следва да се случи тогава, когато родителите преодолеят разногласията си и всеки от тях коригира поведението си спрямо А..

При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, решението е неправилно. На първо място, в случая между страните поначало не е бил предмет на спор определения със спогодбата режим на лични контакти на детето с бащата през лятото, предвиждащ 30 – дневен престой в период, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Въпреки това, мярката необосновано е изменена, като времето за лични контакти е намалено на 20 дни. В тази част решението е неправилно и ще следва да се отмени, в каквато насока са и поддържаните от страните становища пред касационната инстанция. Същевременно, с оглед сравнително дългия период (преди и по време на настоящия спор), в който режимът на лични контакти с бащата е изпълняван с трудности и не в определения обем, съдът намира, че за да се адаптира детето, след влизане в сила на настоящото решение само за лятото на 2020 г. престоят при бащата следва да е с по-кратка продължителност и да се определи по споразумение между родителите. При непостигане на такова споразумение, за лятото на 2020 г. съдът определя 12 – дневен престой при бащата и по възможност през втората половина на месец август. За летните периоди след 2020 г. престоят при бащата се определя на 30 дни във времето, когато майката не ползва годишния си отпуск.

На второ място, неправилно е и приетото от въззивния съд, че не са налице основания за промяна на мерките за лични отношения на бащата с детето, касаещи ежемесечният режим на свиждане и училищните ваканции. При наличието на данни за развитие на синдром на родителско отчуждение, съдът е длъжен и служебно да вземе необходимите мерки, за да бъде преодоляна тази ситуация чрез съответни промени в режима на лични отношения между детето и бащата. Съдът не може да остане пасивен и да поставя промяната на режима в зависимост от това, кога родителите „ще преодолеят разногласията си и коригират поведението си”.

По делото не е спорно, че и двамата родители обичат детето си, привързани са силно към него, загрижени са за пълноценното му израстване и развитие, разполагат с нужните условия, за да го отглеждат и възпитават. Същевременно, неразбирателството и натрупалото се във времето след раздялата емоционално напрежение, недоверие и негативизъм помежду им е довело до проблеми в комуникацията по въпросите за връзката, която детето трябва да запази и поддържа с баща си. На теория и двамата родители съзнават и заявяват, че в най-добрия интерес на А. е тя да има стабилна и пълноценна връзка с баща си, но на практика – поведението на възрастните и най-вече това на майката подлага на изпитание естествените чувства и потребности на детето да общува по нормален начин, както с нея и роднините си по майчина линия, така и с баща си и неговите роднини. Въззивният съд не е обсъдил в достатъчна степен обстоятелствата, че постепенно задълбочилата се криза в отношенията между родителите е рефлектирала върху незрялата психика на А., като констатираната от експерта лека степен на отчуждение е довела до непълноценни, по-трудно осъществими и провеждани с нежелание контакти с бащата. Поведението на майката в родителския конфликт е охарактеризирано в психологическата експертиза като несъзнателно манипулативно по отношение на А. – детето се идентифицира с представите, потребностите, желанията и чувствата на този родител, следва неговите възгледи, правила за поведение и оценки за хората. Това пряко влияе върху връзката на детето с бащата, към когото то пренася критичното отношение на майка си, като показва реактивно отблъскване, потискане на позитивните чувства и спомени, недоволство и отказ за общуване. При това положение, поведението на майката, упражняваща родителските права, независимо дали е съзнателно поддържано или не, както и независимо от какви причини е породено, не би могло да бъде неглижирано и толерирано, щом резултира негативно в отношенията на детето с бащата. Събраните по делото писмени и гласни доказателства, социалните доклади и експертното заключение, не установяват признаци на родителски дефицит при бащата. Като се вземат предвид специфичните за случая обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, в т.ч. възрастта на детето (на 9 години), режимът на лични контакти с бащата в оспорената му с касационната жалба част следва да се разшири, но като се осигури възможност за период на известна адаптация на А. към регулярните срещи с баща й.

Както се посочи и по-горе, отчуждението от бащата и от лицата от близкия му семеен кръг не е в интерес на детето. Наложително е възстановяване на нормалните отношения с бащата, за което и двамата родители са длъжни да съдействат, като съдът намира за нужно да им укаже да потърсят професионална помощ - на първо място за себе си, с цел нормализиране на отношенията им; а при необходимост – и за справяне със ситуацията с дъщеря им. Съдът намира също, че майката, която към момента се ползва с доверието на детето и познава психиката, настроенията и желанията му най-добре, трябва да положи усилия да го успокои и подготви за срещите с баща му, без това да се превръща в тревожно преживяване или принуда за психиката на А.. От друга страна, бащата трябва да продължи да проявява толерантност и разбиране към чувствата на дъщеря си, към емоционалната й незрялост и да съсредоточи усилията си към възстановяване на спокойствието, сигурността и доверието във връзката им, включително като се въздържа от всякакви възможни укорими действия и коментари пред А. за майка й. И двамата родители, ако действително любовта към детето е по-силна от собственото им его, трябва да превъзмогнат взаимния си негативизъм и да дадат шанс на А. да има пълноценна връзка и с двамата. Възстановяване на нормалните отношения с бащата няма да може да се постигне по принудителен начин и само по силата на новото съдебно решение.

Съобразявайки всичко изложено, както и обстоятелството, че двамата родители и детето са с едно и също местоживеене, съдът определя следния режим на лични контакти между бащата и детето:

През първия месец, считано от влизане на решението в сила, бащата да вижда А. в първата събота – от 10.00 ч. до 14.00 ч.; а във втората и четвъртата събота от 10.00 до 16.00 ч.

През втория месец срещите да се осъществят така: първата събота от 10.00 до 18.00 ч.; третата събота и неделя – от 10.00 ч. в съботния ден до 16.00ч. в неделния ден, с преспиване в дома на бащата.

През третия и четвъртия месец срещите да се провеждат: всяка първа и трета събота и неделя, с преспиване при бащата – от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя.

След този период срещите да се провеждат – всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. в петък до 16 ч. в неделя, с преспиване при бащата.

От четирите двуседмични училищни ваканции на бащата следва да се определи режим за контакти с детето за по една седмица през две от ваканциите, с преспиване за целия период. Времето трябва да се определи по споразумение между родителите и в зависимост от ангажиментите на детето. Ако споразумение не се постигне, за учебната 2020/2021 г. – бащата ще взема детето през първата седмица на първата ваканция и през първата седмица на третата ваканция; а пред следващата учебна 2021/2022 г. – през първата седмица на втората ваканция и през първата седмица на четвъртата ваканция и по-нататък така, с редуване. Този режим на контакти през ваканциите е достатъчен, като се има предвид, че детето трябва да разполага и със свободно време и с време за подготовка за заниманията си в училище.

Определеният от първата инстанция режим на лични контакти в останалата му част не е бил предмет на обжалване и спор между страните във въззивното производство и решението на РС относно останалите мерки е влязло в сила.

Съдът указва и на двамата родители, че е необходимо да спазват определения режим за лични отношения с детето. При разногласия, да търсят първо пътя на диалога, а когато е необходимо и съдействие от Дирекция „Социално подпомагане” - В.. Страните, техните близки и детето да оказват необходимото съдействие на ангажираните със случая социални работници. При неизпълнение на режима на лични отношения, служителите от съответната Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място] могат при необходимост, ако интереса на детето го налага, да предприемат нужните мерки, включително да сезират съда.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 2230/21.12.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 2171/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ определения със съдебна спогодба по гр.д.№7584/2014 г. на РС - Варна режим на лични отношения на детето А.С.С., ЕГН –[ЕИК], с бащата С.Б.С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, ап.5, като ОПРЕДЕЛЯ нов режим на контакти с бащата в следните му части:

- през първия месец, считано от влизане на решението в сила, срещите на бащата с детето да се проведат в първата събота – от 10.00 ч. до 14.00 ч.; във втората и четвъртата събота - от 10.00 до 16.00 ч.;

- през втория месец срещите да се осъществят в първата събота - от 10.00 до 18.00 ч.; в третата събота и неделя – от 10.00 ч. в съботния ден до 16.00 ч. в неделния ден, с преспиване в дома на бащата;

- през третия и четвъртия месец срещите да се проведат всяка първа и трета събота и неделя, с преспиване при бащата – от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя;

- след този период срещите да се провеждат всяка първа и трета седмица от месеца - от 18 ч. в петък до 16 ч. в неделя, с преспиване при бащата.

- по една седмица през две от двуседмичните училищни ваканции за Международно Френско училище „Ш. П.”, с преспиване при бащата за целия период. Разпределението на седмиците от двете ваканции да се определи по споразумение между родителите; а ако такова не се постигне - за учебната 2020/2021 г. - бащата ще взема детето през първата седмица на първата ваканция и през първата седмица на третата ваканция; а през следващата учебна 2021/2022 г. – през първата седмица на втората ваканция и през първата седмица на четвъртата ваканция и по-нататък с редуване;

- за лятото на 2020 г. съдът определя 12 – дневен престой на детето при бащата, по възможност през втората половина на месец август; а за летните периоди след 2020 г. престоят при бащата се определя на 30 дни във времето, когато майката не ползва годишния си отпуск.

Останалите мерки от режима на лични контакти на бащата с детето са определени с решението на първоинстанционния съд, което в тези му части е влязло в сила.

РАЗПОРЕЖДА на родителите Ж. М. и С. С., при необходимост от намеса на служителите от Дирекция „Социално подпомагане” – В., да оказват съдействие за изпълнение на определения режим на лични отношения между бащата и детето.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място].

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.