5решение по гр.д.№ 1991 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 54

София, 03.07. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря А. И, като изслуша докладваното от съдия Т.Г гр.д.№ 1991 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А.Н.Д.- М., Р.И.Д. и М.Н.Д. против решение № 406 от 27.12.2018 г. по гр.д.№ 526 от 2018 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение № 112 от 30.04.2018 г. по гр.д.№ 696 от 2016 г. на Костинбродския районен съд за отхвърляне на предявените от А.Н.Д.- М., Р.И.Д. и М.Н.Д. срещу Б.Т.И., С.Т.С., А.В.Т., Т.М.Т., В.М.Т., И.П.И., Б.А.И., С.А.Н., Н.И.Д., Л.Д.А. и А.Д.А. искове с правно основание чл.108 ЗС за установяване правото на собственост и осъждане ответниците да предадат на ищците следния поземлен имот: вилно място с площ от 500 кв.м., находящо се в землището на [населено място], общ.Г., Софийска област, местността „П.“ при съседи по нотариален акт № ..... от 1983 г.: Ц.Г.Д., път, държавна гора и ливада на ТКЗС, заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м., състояща се от една стая, кухненски бокс, антре и тераса.

В жалбата се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

В открито съдебно заседание касаторите поддържат жалбата.

Ответниците Б.Т.И., С.Т.С., А.В.Т., Т.М.Т., В.М.Т., И.П.И., Б.А.И., С.А.Н., Н.И.Д., Л.Д.А. и А.Д.А. не вземат становище по касационната жалба.

С определение № 560 от 06.12.2019 г. касационното обжалване е допуснато:

1. На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд при решаване на делото да извърши съвкупна преценка на всички представени по делото доказателства и да се произнесе по всички възражения и оспорвания на писмени доказателства ?

2. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на изключено от първоинстанционния съд писмено доказателство, без никоя от страните по делото да е поискала това доказателство отново да бъде включено в доказателствения материал ?

По поставените правни въпроси настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о. приема следното:

1. По първия въпрос: В практиката на ВКС, включително посочената от касаторите /решение № 691 от 02.02.2011 г. по гр.д.№ 1620 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о./ се приема, че съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно само по валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност е ограничен от посоченото в жалбата. Когато въззивната жалба съдържа конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, въззивният съд е длъжен да се произнесе по всеки от тези доводи. В противен случай допуска съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на въззивното решение.

В конкретния случай във въззивната жалба се съдържа довод, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като неправилно съдът е зачел констативен нотариален акт на Т. П. № 196 от 03.12.1999 г. за имот № ....., който е бил своевременно оспорен от ищците /с молба-становище от 11.05.2017 г./ и оспорването на който, според тях, е било доказано: защото в този нотариален акт е записано, че се издава въз основа на решение на ПК- [населено място] № 1013 от 19.06.1996 г. по преписка № 472 от 25.09.1991 г., а от доказателствата по делото се установявало, че по преписка № 472 от 25.09.1991 г. не е постановявано такова решение, а решение № 1013 от 19.06.1996 г. е по друга преписка, за наследниците на друго лице /А.Д.И./ и за друга част от процесния имот /имот № ...../. Въпреки това, в противоречие с практиката на ВКС, в обжалваното решение въззивният съд въобще не се е произнесъл по оспорването на легитимиращото действие констативен нотариален акт № ..... от 03.12.1999 г. Нещо повече- основал е решението си на този нотариален акт като е приел, че той легитимира част от ответниците- наследниците на Т. П. като собственици на имот № .....,

Във въззивната жалба се съдържа и друг довод за неправилност на първоинстанционното решение, по който въззивният съд не се е произнесъл: че неправилно съдът е елиминирал съществено доказателство каквото било представеното по делото геодезическо заснемане, без да се мотивира защо не го кредитира.

2. На втория въпрос настоящият състав на ВКС счита, че следва да се отговори по следния начин: Когато във въззивната жалба или в отговора към нея страна по делото е поискала въззивният съд да приеме отново като доказателство по делото неправилно изключен от първоинстанционния съд документ и въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд действително неправилно е изключил от доказателствата по делото на основание чл.183 ГПК даден документ, същият е длъжен в открито съдебно заседание да обяви това на страните: да обяви, че приема отново този документ като доказателство по делото и да даде възможност на страните да вземат становище по неговата истинност, валидността и доказателствена стойност, а при евентуалното му оспорване- и да ангажират доказателства относно оспорването. Недопустимо е въззивният съд да обсъди и основе решението си на изключено от първоинстанционния съд доказателство, дори и изключването да е в нарушение на процесуалните правила, ако никоя от страните не се е позовала на това нарушение или не е поискала доказателството да бъде прието и съобразено при решаване на делото. Ако стори това, съдът би допуснал съществено процесуално нарушение.

В конкретния случай въззивният съд е допуснал именно такова процесуално нарушение: С определение от 06.11.2017 г. първоинстанционният съд изрично е изключил от доказателствата по делото решение № 1013 от 19.06.1996 г. на ПК- [населено място], с което част от ответниците /наследниците на А.Д.И./ се легитимират като собственици на част от процесния имот /имот № ...../. Няма искане от ответниците нито пред първата инстанция, нито в отговор на въззивната жалба, нито в открито съдебно заседание пред въззивния съд, това решение на ПК- [населено място] отново да бъде включено в доказателствения материал по делото. Нещо повече, ответниците не са заявили пред въззивния съд, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при изключването на това решение от доказателствата по делото: няма отговор на въззивната жалба, а ответниците не са се явили в единственото проведено пред въззивния съд съдебно заседание, за да изразят такова становище. Въпреки това, въззивният съд е основал решението си на това решение на ПК- [населено място] /приел е, че част от ответниците, които са наследниците на А.Д.И. се легитимират като собственици на част от процесния имот /имот № ...../, без да уведоми страните, че отново приема това решение на ПК като доказателство по делото и без да им даде възможност да го оспорят.

Поради посочените по-горе допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, въззивното решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.

След отмяната на решението и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: Служебно допускане и приемане на допълнителна съдебно-техническа експертиза за установяване на това дали процесният имот /вилно място с площ от 500 кв.м., придобито от наследодателя на ищците на основание влязло в сила решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, съгласно нотариален акт № ..... от 03.06.1965 г./ се е намирал в урбанизирана територия, определена с подробен устройствен план или с околовръстен полигон и дали е бил застроен със законна сграда към 01.03.1991 г. /дали описаната в нотариалния акт № ..... от 28.12.1983 г. сграда от 28 кв.м., която понастоящем е полуразрушена, е била изградена към 01.03.1991 г. при спазване на всички нормативни изисквания/. Приемането на такава експертиза се налага предвид необходимостта съдът да се произнесе по въпроса дали в конкретния случай са налице предвидените в чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ пречки за възстановяване на собствеността на бившите собственици на земеделски земи върху процесния имот.

При постановяване на решението си въззивният съд следва да се произнесе по своевременно направеното от ищците оспорване на легитимиращото действие на констативния нотариален акт № ..... от 03.12.1999 г., както и да се обоснове защо кредитира или не кредитира представеното по делото геодезическо заснемане. Съдът следва и да отчете, че представеното пред първоинстанционния съд решение № 1013 от 19.06.1996 г. на ПК- [населено място] е било изключено от доказателствата по делото на основание чл.183 ГПК и никоя от страните не е поискала от въззивния съд това решение отново да бъде прието като доказателство.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 406 от 27.12.2018 г. по гр.д.№ 526 от 2018 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.