№ 34

София, 03.07.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря З. Я, като изслуша докладваното от съдия К. М гр.д. № 1658 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г.К.П. чрез пълномощника й адвокат Т. П.-М. и касационна жалба на В.Т.В. и Л.Х.В. чрез пълномощника им адвокат Д. Д. против решение № IV-93 от 11.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1059 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е оставено в сила решение № 34 от 22.03.2018 г. по гр.д. № 1174 от 2016 г. на Районен съд-Несебър за уважаване на предявените от И.А.К. против Г.К.П. установителен иск за собственост и против В.Т.В. и Л.Х.В. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място], [община] с административен адрес: [населено място], Ч. ч., с площ 501 кв.м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за курортно-рекреационен обект, като е отменен констативен нотариален акт № 66, том Х, рег. № 6424, дело № 1767/2005 г. на нотариус М. Б..

И.А.К. е подала чрез пълномощника си адвокат И. С. писмен отговор на касационните жалби по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който излага доводите си за тяхната неоснователност и претендират възстановяване на направените разноски.

Г.К.П. е подала чрез пълномощника й адвокат Т. П.-М. писмен отговор на касационната жалба на В.Т.В. и Л.Х.В., с който заявява, че същата е изцяло основателна.

С определение № 475 от 19.11.2019 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: предявяването на иск за собственост против един от съпрузите прекъсва ли владението, съответно придобивната давност и за другия съпруг в хипотеза като настоящата, когато съпрузите са получили владението въз основа на правна сделка, за която се твърди, че не е породила вещно-прехвърлителен ефект.

Въпросът е относим към изхода на спора, по който исковете са предявени на 17.09.2007 г. от А.К.К. против Г.К.П. и Л.Х.В. и по тях е образувано гр.д. № 643/2007 г. на Районен съд-Несебър. Въззивното решение № VI-6/12.02.2010 г. по гр.д. № 302/2009 г. на Окръжен съд-Бургас е отменено с Решение № 381/21.03.2012 г., постановено по гр.д.№ 756/2010 г., ВКС. При новото разглеждане на делото е постановено влязло в сила решение № I-109/28.09.2012 г. С Решение № 325/20.12.2016 г. по гр.д.№ 4183/16 г. на ВКС на основание чл.304 ГПК по молба на В.Т.В. са отменени Решение № 137 на Районен съд-Несебър и Решение № 109 на Окръжен съд-Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от районния съд. Исковата молба на И.А.К. е била насочена и против В.Т.В. на 17.07.2017 г.

Въззивният съд е приел за установено, че правото на собственост върху имота е било придобито на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ от А.А.К. Х., починал на 17.11.2010 г. и удостоверено с нотариален акт № 12, том VII, дело № 1583 от 30.06.1995 г. и прехвърлено на неговия внук А.К.К. /чийто наследник е И.А.К./ чрез договор за покупко-продажба по нотариален акт № 74, том I, рег. № 607, дело № 76/24.04.2000 г. на нотариус М. Б., като имотът бил ползван от бащата на купувача К. К. до 2002 г., след което бил изоставен.

С нотариален акт № № 66, том Х, рег. № 6424, дело № 1767/2005 г. на нотариус М. Б. ответницата Г.К.П. е призната за собственик на процесния имот по давностно владение и с договор по нотариален акт № 174, том XI, рег. 5712, дело № 2090/2007 г. на нотариус С. А. го е продала на ответницата Л.Х.В. по време на брака й с ответника В.Т.В.. Имотът е бил деклариран от купувачите пред данъчните служби и от тогава те заплащат данъка за него. След закупуването Л. и В. В. оградили мястото и го почистили с намерение за строителство. През 2016 г. предприели действия по ново ограждане на имота. След узнаване на тези факти А.К.К. е предявил настоящите искове, а след смъртта му в правата му по делото е конституирана дъщеря му И.А.К..

Относно оспорване правата на общия наследодател А. Х., придобити на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и удостоверени с нотариалния акт от 1995 г., съдът е счел, че в случая няма данни процесния имот да е бил заявен за реституиране по реда на ЗСПЗЗ, респ. правото на ползвателя А. Х. да е било в конкуренция с правото на земеделски реституирани собственици, поради което ако А. Х. не бе изкупил имота по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, то на основание чл.24 ЗСПЗЗ вр. § 4а, ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ имотът би бил част от държавния поземлен фонд и не би могъл да бъде придобиван по давност на основание чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ. Тези съображения са мотивирали извода, че за ответниците не съществува правен интерес да отричат правата на общия наследодател А. Х., тъй като едва с придобиване на имота от него по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, същите биха могли да завладеят и придобият имота на основание давностно владение.

Относно придобиване на имота от ответницата Г. П. въз основа на давностно владение, съдът е кредитирал показанията на свидетелите М. И. и Х. К., деца на общия наследодател А. Х., които в качеството си на негови наследници имат правен интерес да оспорват както прехвърлянето на процесния имот в полза на бащата първоначалния ищец А. К., така и извършеното от ответницата П. разпореждане в полза на ответниците В., като са в еднаква степен на родство с двете страни по делото и показанията им съвпадат и са последователни. Тези свидетели установяват волята на общия наследодател и липсата на противопоставяне от страна на децата му, правото на собственост върху имота да бъде прехвърлено на сина му К., респ. – наследниците му, както и упълномощаване за извършване на разпореждане в този смисъл. От показанията на тези свидетели не се установява някое от другите деца на наследодателя и конкретно – дъщеря му Я., да е променило намерението си спрямо имота – да е менифестирала лично намерение за своене и да го е противопоставила както на наследодателя приживе, така и на останалите наследници след смъртта му. От показанията свидетелите, установяващи обработване на имота от родителите на Г. П. и от самата нея не се установява завладяване на имота от нейна страна: от показанията им не може да се установи нито заявено и манифестирано спрямо наследодателя и наследниците му недвусмислено намерение за своене, нито установена непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт, съпътстваща намерението. Свидетелите сочат че родителите на ответницата са обработвали мястото с нейна помощ, но нито един от тях не свидетелства Г. П. да е своила имота за себе си. Съдът е отбелязал, че фактическите твърдения за упражнявано съвместно владение от страна на Г. П. и нейните родители, не могат да доведат като правна последица до еднолично придобиване на собствеността само от нея. Изводът, който може да се направи от показанията на свидетелите е, че обработването на имота е осъществено от родителите на Г. П., с цел добиване на земеделска продукция за лично ползване.

Относно придобиване на имота по давност от ответниците В., съдът е приел, че доколкото възражението за придобиване по давност на имота от ответницата Г. П. е неоснователно, то нейното владение не би могло да бъде присъединено към владението, упражнявано от В., поради което е изследвал дали същите са придобили собствеността на основание самостоятелно упражнявано давностно владение, считано от датата на договора за покупко-продажба от 2007 г. и с оглед обстоятелството, че през същата година е предявен ревандикационния иск против Л. В., с което е прекъсната давността на основание чл.116, б.“б“ ЗЗД, макар ответникът В. В. е конституиран в процеса едва през 2017 г. Изложил е съображения, че след сключване на договора за покупко-продажба В. са получили и фактическата власт върху имота. Независимо от това, че страна по договора е била само съпругата Л. В., по силата на оборимата законова презумпция на чл.19 СК – 1985 г.- отм., правото на собственост би се считало придобито от двамата съпрузи. Владението е получено от тях в качеството им на съпрузи и понастоящем, в същото качество те продължават да го упражняват. За да е налице възможност само единият съпруг да придобие собствеността, необходимо е да се установи, че той, еднолично е установил фактическа власт върху имота и е манифестирал пред останалите правни субекти, в т.ч. и съпругата си, че не само държи, а владее за себе си. Такива доказателства по делото не са ангажирани. При бездяловата съпружеска имуществена общност, действията на единия съпруг обвързват другия, респ. – действията спрямо единия съпруг обвързват другия. Ето защо, предявяването на иска по отношение на съпругата Л. В., обвързва и съпруга В. В. и прекъсва и спрямо него започналата придобивна давност, поради това тези ответници не са могли да придобият правото на собственост на основание давностно владение.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност, съставлява фактическо състояние /за разлика от правото на владение, което съставлява субективно право, като част от правомощията, които вещните права дават на своя носител/. Владението по смисъла на чл.68 ЗС се дефинира като фактически отношения между гражданско-правните субекти, изразяващи се в това, че без да притежават вещни права в даден момент те упражняват тяхното съдържание.

Нормативната уредба на правото на владение и на владението като фактическо състояние е различна. Правото на владение произтича от притежание на вещно право. Защитата на правото на владение е с иск за собственост – осъдителен /чл.108 ЗС/ или установителен /чл.124, ал.1 ГПК/, а облигационните отношения /неоснователно обогатяване/ с лицето, лишило собственика от правото му на владение се уреждат по чл.59, ал.1 ЗЗД. Неупражняването на вещни права или част от тях, вкл.право на владение не води до изгубването или погасяването им и във всеки момент собственика може да предяви искове за защитата им.

Владение е налице, когато се упражнява фактическа власт върху изцяло или отчасти чужд имот без притежание на вещно право. Владението като фактическо състояние се защитава с исковете по чл.75 ЗС и чл.76 ЗС в период от шест месеца от изгубването му, а облигационните отношения между владелеца и собственика се уреждат по нормите на чл.72-74 ЗС. Изгубване на владението за период по-дълъг от шест месеца води до заличаване на правните последици от него, с изключение на възникналите облигационни вземания на владелеца. Затова и правната уредба на субективните права е неприложима към владението като фактическо състояние.

Когато фактическата власт върху чужд имот се упражнява без правно основание от две или повече лица е налице съвладение. Правната теория и практиката на ВКС /решение № 753/4.11.2010 г. по гр.д. № 1536/2009 г., ВКС, І г.о./ приемат, че съвладението е общо упражняване на фактическа власт от две и повече лица с намерение за своене за себе си и за другите съвладелци, но всеки един от съвладелците е самостоятелен владелец, включително и по отношение на другите съвладелци. Затова той може да защитава владението на цялата вещ от трети лица. Отделният владелец може да бъде лишен от владението, респ. владението му да бъде прекъснато чрез предявяване иск за собственост, без да се засяга владението на останалите съвладелци. За всеки един от съвладелците, владението произвежда напълно самостоятелно действие. Следователно когато съпрузи са съвладелци, като са придобили фактическата власт въз основа на правна сделка без вещно-прехвърлителен ефект, тъй като праводателят им не е бил собственик и владението на единия от тях е прекъснато с предявяване на иск за собственост, това обстоятелство не рефлектира върху владението на другия съпруг и съответно върху течението на срока на придобивната давност в негова полза. Към хипотеза на съвладение, осъществявано от съпрузи са неприложими нормите, уреждащи разпореждането с вещни права, притежавани в режим на бездялова съпружеска имуществена общност и прекъсване или изгубване на владението от единия съпруг не рефлектира върху продължаващото владение на другия съпруг.

По основателността на касационната жалба:

Доводите на касаторите относно произнасянето на съда по заявеното от тях главно придобивно основание – придобивна давност за Г.К.П. и договор за покупко-продажба по нотариален акт № 174, том XI, рег. 5712, дело № 2090/2007 г. на нотариус С. А. за Л.Х.В. по време на брака й с ответника В.Т.В. не следва да се обсъждат, тъй като касационното обжалване е допуснато само по заявеното от В.Т.В. евентуално придобивно основание – придобивна давност чрез добросъвестно владение от 21.05.2007 г., евентуално чрез недобросъвестно владение.

Основателни са доводите относно релевираното при новото разглеждане на делото от В. В. възражение за придобивна давност.

С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, неправилен е извода на въззивния съд, че при бездяловата съпружеска имуществена общност, действията на единия съпруг обвързват другия, респ. – действията спрямо единия съпруг обвързват другия, поради което предявяването на иска по отношение на съпругата Л. В., обвързва и съпруга В. В. и прекъсва и спрямо него започналата придобивна давност. Правно необосновано съдът е допуснал смесване на уредбата на субективните права и уредбата на владението като фактическо състояние.

Владението по смисъла на чл.68 ЗС, както и придобивната давност, се прекъсва с изгубване на фактическата власт за повече от шест месеца /чл.81 ЗС/ и с предявяване на иска за собственост срещу владелеца /чл.84 ЗС вр. чл.116, б“б“ ЗЗД/. По делото е установено, че фактическата власт е била предадена на Л. В. и съпруга й В. В. от прехвърлителя по договора за покупко-продажба от 21.05.2007 г. /показанията на свидетелите И. П. и Н. Ч., а и в отговора на касационната жалба ищцата не е оспорила фактическия извод на съда в тази насока, както и че собственика на имота е преустановил ползването му през 2002 г./. С оглед липсата на вещно-прехвърлителен ефект на договора за покупко-продажба от този момент Л. и В. В. са станали съвладелци на имота. Владението е добросъвестно, тъй като по делото липсват каквито и да било данни те да са знаели, че праводателката им не е собственик. Било е явно /веднага след сключване на договора имота бил ограден, а впоследствие оградата била поправена през 2016 г./ и постоянно, доколкото не е установено след 21.05.2007 г. фактически действия спрямо имота да са извършвани от трети лица. Владението на Л. В. е прекъснато с предявяване на настоящия иск.09.2007 г., но не и владението на В. В.. Липсват данни по делото до предявяването на иска против него на 17.07.2017 г. същият да е губил фактическата власт върху имота. Към 17.07.2017 г. е изтекъл петгодишния срок на придобивната давност по чл.79, ал.2 ЗС и с оглед извършеното позоваване на придобивната давност следва, че същия е придобил правото на собственост върху процесния имот. Обстоятелството, че понастоящем като собственик в режим на съпружеска имуществена общност се легитимира и Л. В. е неотносимо, тъй като последната придобива права в резултат на разпростиране на вещния ефект на осъщественото по време на брака придобивно основание, а не в резултат на осъществявано от нея владение. Без правно значение е и обстоятелството, че и след 19.07.2007 г. фактическата власт е упражнявана от двамата съпрузи, тъй като макар предявяването на иска против Л. В. да е прекъснало упражняваното от нея владение и течащия в нейна полза срок на придобивната давност, това прекъсване не е рефлектирало върху владението на съвладелеца В.В., поради което неоснователен е довода на ищцата за липса на данни В. В. да е осъществявал самостоятелна /без съпругата си/ фактическа власт. Неотносимо се явява и обстоятелството, че Л. В. като купувач по договора от 21.05.2007 г. е реализирала спрямо продавача по този договор правото си при съдебното отстраняване да иска връщане на заплатената цена. Касае се до упражняване на субективно право на купувача по договор, чийто праводател не е бил собственик, а В. В. не е страна по този договор и не е участвал в този процес.

С оглед изложеното въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено. Доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество. Към момента на предявяване на иска против Л. В. ищцата се е легитимирала като собственик на имота. Към 17.07.2017 г. обаче, когато искът е предявен и срещу съвладелеца В. В., същата е изгубила правото си на собственост, тъй като то е придобито от ответника В. В. въз основа на добросъвестно владение и изтекъл срок по чл.79, ал.2 ЗС. Вещният ефект на осъщественото по време на брака придобивно основание се разпростира и спрямо съпругата Л. В.. Следователно понастоящем ищцата не е собственик, поради което и предявените искове са неоснователни.

С оглед неоснователността на иска ищцата дължи възстановяване на направените от ответниците в съдебното производство разноски, както следва: 650.00 лв. на Г.К.П. и 1910.00 лв. на Л.Х.В. и В.Т.В..

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № IV-93 от 11.10.2018 г., постановено по гр.д. № ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.А.К., ЕГН [ЕГН], с П., област В., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.2, адвокат И. С. против Г.К.П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] установителен иска за собственост и против Л.Х.В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.1 и В.Т.В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх.2, ет.2, ап.3, двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 3, адвокат Д. Д. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на [населено място], [община] с административен адрес: [населено място], Ч. ч., с площ 501 кв.м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за курортно-рекреационен обект, съседи: поземлени имоти с идентификатори: ******, *****, **** и *****.

ОСЪЖДА И.А.К., ЕГН [ЕГН], с П., област В., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.2, адвокат И. С. да заплати разноски за съдебното производство, както следва: на Г.К.П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 650.00 лв. и на Л.Х.В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.1 и В.Т.В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх.2, ет.2, ап.3, двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 3, адвокат Д. Д. сумата 1910.00 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: