Р Е Ш Е Н И Е

№ 69

София,03 юли 2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С на Р. Б, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

МАЯ ЦОНЕВА

при секретаря Н. П

и в присъствието на прокурора И. С

като изслуша докладваното от съдия Д. А наказателно дело № 191/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на чл.423, ал.1 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения А.З.Х., чрез защитника му адв.Г. Г. за възобновяване на нохд № 1182/2019г. по описа на СГС, НО, 21 състав.

В заседанието пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането на задочно осъдения следва да бъде оставено без уважение, предвид факта, че същият е бил привлечен в качеството на обвиняем и е бил разпитан непосредствено след това, не следва да се ползва от правото по чл.423 от НПК.

Адвокат Г. Г. поддържа искането за възобновяване по изложените в него доводи. Счита, че органите на досъдебното производство не са положили необходимите усилия във връзка с откриването и уведомяването на осъдения за извършваните от тях действия. Останалите изявления на защитника по същество са в подкрепа на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Осъденият А. Х. моли присъдата му да бъде намалена или делото да бъде върнато за ново разглеждане, с цел осигуряване на възможност за адекватна защита и признаване на вина.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимиран субект.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

На 07.11.2017г., на основание чл.212, ал.2 от НПК, е било образувано досъдебно производство № 3159/17г. със съставянето на протокола за първото действие по разследването, а именно – разпит на свидетел, и е било водено срещу А. Х. за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.

С постановление от 30.01.2019г. А. Х. е бил привлечен в качеството на обвиняем, като обвинението за престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК му е било предявено лично и в присъствието на служебния му защитник – адв.К. К.. Със същото постановление на Х. е била взета мярка за неотклонение „подписка“. Непосредствено след това е бил проведен разпит в качеството му на обвиняем, в който той е заявил, че разбира обвинението, че е получил постановление за налагане на мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на РБ“ и че ще се възползва от правото си да не дава обяснения.

Досъдебното производство е приключило на 22.02.2019г. с мнение на разследващия полицай за предаване на обвиняемия на съд.

На 21.03.2019г. в Софийски градски съд е било образувано нохд № 1182/19г. по внесен обвинителен акт от прокурор при СГП срещу А.З.Х..

С разпореждане от 26.03.2019г., съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание. Указал е на подсъдимия да бъде съобщено, че делото може да се разгледа и реши в негово отсъствие, при условията на чл.269 от НПК.

Проведени са били пет съдебни заседания, като за всяко едно от тях подсъдимият е бил нередовно призован. С определение от 11.04.2019г. първоинстанционният съд е изменил мярката му неотклонение от “подписка” в “задържане под стража” и Х. е бил обявен за общодържавно издирване. След безрезултатни усилия да установи актуалното местонахождение на Х. – изискани справки от НБД „Население“, от НАП, от ГД „ИН“, от МВР, Дирекция „БДС“, от НСлС, от мобилните оператори, както и при данните, че не е издирен от проведените ОИМ, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.269 от НПК, а именно – подсъдимият не е бил намерен на посочения от него адрес, променил е същия, без да уведоми правоприлагащите и правораздавателните органи. Освен това, местоживеенето му в страната е било неизвестно и въпреки проведеното щателно издирване, не е било установено. Поради тези съображения съдът е дал ход на делото в заседанието на 16.05.2019г., в отсъствието на подсъдимия, но в присъствието на назначения му служебен защитник. Първоинстанционното производство е приключило в съдебното заседание от 27.08.2019г. с постановяване на осъдителна присъда №182/27.08.19г., а мярката му за неотклонение, изменена от съда с протоколно определение “задържане под стража“/неизпълнена/, е била потвърдена.

Присъдата е влязла в сила на 12.09.2019г.

Разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл.423 от НПК цели да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК на лично участие в предприетите срещу него действия, в рамките на наказателното производство. Когато правото на лично участие на обвиняемия/подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство, несъмнено ще са налице основанията за възобновяване, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче няма допуснати нарушения и обвиняемият се е укрил, след като му е било предявено обвинението, поради което не може да бъде изпълнена процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК или след нейното изпълнение, не се явява в съдебно заседание без уважителни причини, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той не може да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството.

В настоящият казус, горните фактически констатации по движението на делото и процесуалното поведение на осъдения Х. обуславят извод за липсата на основания за възобновяване на наказателното производство, тъй като при провеждане на задочната процедура са били спазени предвидените в НПК процесуални правила. В хода на досъдебното производство обвинението на Х. е било предявено присъствено. Т.е. той е знаел за водения срещу него наказателен процес, независимо, че последният все още се е намирал в подготвителната си фаза. Факт е обаче, че Х. не е уведомил компетентните органи за актуалния си адрес, като с това си бездействие е нарушил задълженията си, произтичащи от процесуалното му качество на обвиняем, впоследствие и на подсъдим. Това негово поведение следва да се окачестви като укриване и представлява отказ от личното му право да участва в наказателното производство.

Следва да се посочи, че СГС не е нарушил нито задълженията си по НПК, нито стандартите на ЕКПЧОСи по-точно на чл.6 от Конвенцията. Последната разпоредба не забранява на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото. Изключва се обаче възможността задочно осъденият да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, за естеството и причината за обвиненията, но не е имал намерение да вземе участие в Наказателен процес или е желаел да го избегне, какъвто именно е конкретният случай.

С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл.423 от НПК за възобновяване на производството, проведено задочно по отношение на осъдения Х., поради което искането му, депозирано чрез упълномощения му защитник, следва да бъде оставено без уважение.

Доколкото в искането се възразява за нарушения, обуславящи основания за възобновяване на производството по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, е необходимо изпращането на делото на Апелативен съд – София, който е компетентен да ги разгледа и да се произнесе с окончателен съдебен акт.

Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения А.З.Х. за възобновяване на нохд №1182/2019г. по описа на СГС на основание чл.423, ал.1 от НПК.

Искането на осъдения А.З.Х., ведно с делото, да се изпратят на Апелативен съд – София във връзка с компетентността му по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: