Р Е Ш Е Н И Е

№ 96

София, 27.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: И.П.М РУСЕВА

при секретаря А. Б

изслуша докладваното от съдията М. П гр. дело № 3201/2019 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Интернешънъл А. Б”АД, град София, подадена от пълномощника юрисконсулт Р. Д., срещу въззивно решение №116 от 11.06.2019 г. по гр.д. №132/2019 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №22 от 22.02.2019 г. по гр.д.№ 1110/2018 г. на Разградския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени исковете на Х.Т.Х., Разград, срещу „Интернешънъл А. Б”АД, [населено място], с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнение, извършено със заповед №208/22.04.2018 г. за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ; за възстановявявнае на заеманата до уволняването му длъжност и за заплащане на сумата 13 938,18 лв. обезщетение за времето от 27.04.2018 - 22.10.2018, през което останал без работа поради незаконното му уволнение. Въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „директор на клон Разград”. Съгласно връчена му и приложена като доказателство длъжностна характеристика, като директор на банковия клон ищецът се е задължил с управлението и представителството на банковия клон съобразно набелязаните финансови цели и резултати; с постигане на утвърдените годишни бюджетни показатели и поддържането на редовен кредитен портфейл; да провежда активна политика по разширяване кръга от партньори и клиенти, като организира и участва в срещи с представители на бизнеса и месната държавна и общинска власт; организира, ръководи и контролира дейността на клона; изготвя бюджета на клона, внася същия за одобряването му ..и осигурява изпълнението на утвърдените показатели; сключва кредитни сделки, предоставя банкови гаранции, учредява обезпечения; контролира приходите и разходите на клона, свързани с извършваните сделки; представя ежемесечно доклад за извършената работа, сключените сделки, състоянието и резултатите от управлението си. На 24.04.2018г. му е връчена заповед №208/20.04.2018 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ поради „при липса на качества за ефективно изпълнение на работата, а именно: „липса на продажбени и комуникационни умения, умения за водене на преговори, както и силно занижена инициативност, водеща до неполагане на необходимите грижи и усилия за постигане на поставените финансови цели и резултати, поради което управлявания и представляван от него клон не постига в три поредни години – 2015 г., 2016 г. и 2017 г. утвърдените от изпълнителните директори бюджетни показатели”. Посоченото в заповедта за уволнение правно основание - чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е безвиновно основание, което означава, че изключва виновно поведение на работника или служителя. В съдебната практика се възприема, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ тогава, когато е налице неизпълнение на трудовите задължения, което се дължи на обективната липса на качества на служителя. Когато неизпълнението на трудовите задължения се дължи на липсата на такива качества, то е налице едно безвиновно поведение от страна на служителя, което води до некачествено или неефективно изпълнение и е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Липсата на качества на работника или служителя, по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, трябва да е трайно състояние, което има обективен характер, докато при виновно неизпълнение на трудовите задължения от работника или служителя има нарушение на трудовата дисциплина, което е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. В този смисъл заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е необходимо да съдържа конкретни данни за това, кои качества не притежава уволнения работник или служител за ефективно изпълнение на работата му, като всяко липсващо на работника или служителя качество бъде изрично посочено в заповедта за уволнение, било като бъде посочен начинът, по който той се справя с възложената работа и/или да бъдат посочени задълженията, които не е в състояние да изпълни. Законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, вменява задължение на работодателя да посочи и докаже точно какви качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно възложената му работа, като тези качества следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. По тази причина в заповедта за уволнение работодателят е длъжен да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени качества - професионални умения, навици, знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно. Само въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях доказателства се извършва преценката правилно ли е прекратено трудовото правоотношение. Липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими към посоченото в нея основание, обуславя незаконността й. В случая заповедта не съдържа конкретни обстоятелства - относими към възложената по трудовото правоотношение работа, за да може съдът да направи преценка за законността на уволнението като провери съществуването на фактите от действителността, както и правилното им квалифициране и подвеждане под правната норма. Поради което същата, както правилно е приел в мотивите си и първоинстанционния съд, същата е немотивирана .

Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно като не е изпълнил процесуалните си задължения по чл.12 ГПК и чл.235 ГПК да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви по всички възражения на страните.

Ответникът по касационната жалба Х.Т.Х., Разград, оспорва жалбата.

С определение №201 от 13.03.2020 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №116 от 11.06.2019 г. по гр.д. №132/2019 г. на Разградския окръжен съд. Обжалването е допуснато по правните въпроси за това какво съдържание следва да има заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т. 5 КТ, за да бъде мотивирана и когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването за мотивиране на въззивното решение.

По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Според посочената от касатора практика на ВКС когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно – неефективността на работата.

Предвидената в чл. 272 от ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция, не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК за мотивиране на въззвното решение, както и че разпоредбата на чл. 272 от ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, обсъди защитните тези на страните, техните доводи и възражения, и даде отговор на направените пред него оплаквания, при съблюдаване, съгласно чл. 269 от ГПК, на очертаните с въззивната жалба, предели на въззивното производство.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е работил по трудов договор при ответника като е заемал длъжността „директор на клон Разград”. В същностните му трудови задължения по длъжностна характеристика, като директор на банковия клон, са включени управлението и представителството на банковия клон съобразно набелязаните финансови цели и резултати; постигане на утвърдените годишни бюджетни показатели и поддържането на редовен кредитен портфейл; провеждане активна политика по разширяване кръга от партньори и клиенти, като организира и участва в срещи с представители на бизнеса и месната държавна и общинска власт; организиране, ръководене и контролиране дейността на клона; изготвяне бюджета на клона, внасяне същия за одобряването му и осигурявани изпълнението на утвърдените показатели.

Съобразно изложеното по-горе неправилно обаче е направен извод, че заповедта за уволнение не е мотивирана. В нея са изложени следните мотиви „липса на продажбени и комуникационни умения, умения за водене на преговори, както и силно занижена инициативност, водеща до неполагане на необходимите грижи и усилия за постигане на поставените финансови цели и резултати, поради което управлявания и представляван от него клон не постига в три поредни години – 2015 г., 2016 г. и 2017 г. утвърдените от изпълнителните директори бюджетни показатели”. Видно е, че в заповедта са посочени изрично отделните качества, които липсват на ищеца, за да се справя с възложената работа и задълженията, които не е в състояние да изпълни, включително и фактите, установяващи тази липса, съответно – неефективността на работата. Освен това въззивният съд не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, представени от ответника, както и приетата по делото икономическа експертиза, според които поради липсата на посочените в заповедта способности и умения, не са постигнати в пълна степен целите на длъжността. В резултат от липсата на необходимите организаторски и аналитични способности ищецът като управител на банковия клон не е постигнал в три поредни години – 2015 г., 2016 г. и 2017 г. утвърдените от изпълнителните директори бюджетни показатели. Финансовите резултати на банковия клон за тези три години са отрицателни съответно – 41 978 лв.; - 53 638 лв. и -104 162 лв. по този начин е доказано, че за процесния период ищецът обективно не е бил в състояние ефективно да изпълнява възложената му работа. Ето защо трябва да се приеме, че оспорваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ има мотиви. Ищецът не разполага с необходимите качества и практически умения да изпълнява ефективно възложената работа, поради което в съответствие с изискванията на закона работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение.

Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе за законността на уволнението трябва да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.

Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 658.76 лв. деловодни разноски.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №116 от 11.06.2019 г. по гр.д. №132/2019 г. на Разградския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Т.Х., Разград, срещу „Интернешънъл А. Б”АД, град София, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №208/22.04.2018 г. за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ; за възстановявявнае на заеманата до уволняването длъжност „директор на клон Разград” и за заплащане на сумата 13 938,18 лв. обезщетение за времето от 27.04.2018-22.10.2018, през което останал без работа поради незаконното му уволнение., като неоснователни.

ОСЪЖДА Х.Т.Х., Разград, да заплати на „Интернешънъл А. Б”АД, град София, 658.76 лв. деловодни разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.