11Р Е Ш Е Н И Е№ 81

София,30.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: К.Н.А БАЕВАпри секретаря С. С, като изслуша докладваното от съдия А. Б т.д. № 889 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗД „Б. И” АД, чрез адв.А. И., срещу решение № 8 от 02.01.2019г. по гр.д. № 2455/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което е потвърдено решение № 1059 от 19.02.2018г. по гр.д. № 1677/2017г. на Софийски градски съд, I ГО, 20 състав в обжалваните части: за осъждане на настоящия касатор да заплати на основание чл.267, ал.1 вр. чл.226, ал.1 КЗ отм. на Е.Р.С. сумата от 90 000 лева, на М.Р.И. сумата от 60 000 лева и на Д.Р.И. сумата от 90 000 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Р.И.С., настъпила в резултат на ПТП на 05.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2015г. до окончателното изплащане на сумите; за осъждане на ЗД „Б. И” АД да заплати на Е.Р.С. сумата от 1 836,10 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху всеки един от разходите, формиращи сумата от 1 836,10 лева, както следва: върху 240 лева – от 16.10.2015г.; върху 895 лева – от 24.10.2016г.; върху 656,10 лева – от 16.10.2016г. и върху 45 лева – от 16.10.2015г.; за отхвърляне на предявените от застрахователното дружество против Д.М.Ф. Ал – К. искове по чл.274, ал.1, т.1 КЗ отм. за сумата от 120 000 лева – частичен иск0 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 1 874,10 лева – обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че определеното от съда обезщетение не е съобразено с действително понесените от ищците неимуществени вреди. Излага съображения, че неговият размер е определен въз основа на показанията само на един свидетел, който е заинтересован от изхода на делото, без да се съобрази, че тези показания се отричат от показанията, дадени от ищцата И. в досъдебното производство. Счита, че при това несъответствие въззивният съд неправилно е приел, че показанията на свидетеля следва да не се кредитират само частично, е не изцяло. По отношение на отхвърления обратен иск касаторът поддържа, че поведението на делинквента, изразяващо се в „напускане” на ПТП, представлява виновно отклоняване от проверка за алкохол, което се различава от отказа да се подложи на тази проверка след предприети мерки за извършването й. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените главни искове бъдат отхвърлени, а при условията на евентуалност – да бъде уважен предявеният обратен иск против третото лице-помагач.

Ответниците по касация Е.Р.С., М.Р.И. и Д.Р.И. оспорват касационната жалба. Поддържат, че по делото е безспорно доказан интензитетът на претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодателя им. Считат за неоснователни възражението за заинтересованост на свидетеля, както и възражението, че решението почива само на показанията на един свидетел, при направено от тях искане за допускане на двама свидетели, което не е уважено от първоинстанционния съд. Молят касационната жалба да бъде оставена без уважение.

Третото лице-помагач и ответник по обратния иск Д.М.Ф. Ал – К. оспорва касационната жалба. По отношение на жалбата срещу решението по главния иск поддържа, че касаторът не е въвел своевременно с отговора на исковата молба твърдения за лоши лични отношения на ищците с наследодателя им, както и че при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Счита за неоснователно възражението на касатора във връзка с показанията на свидетеля М. Н., тъй като при липса на влязла в сила присъда за престъпление по чл.290, ал.1 НК от наказателен съд показанията не могат да бъдат изключени от доказателствата по делото. По отношение на обратния иск сочи, че по делото не се съдържат данни за предприета непосредствено след настъпване на ПТП по отношение на него като водач проверка за алкохол, поради което не може да се приеме, че виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Счита, че сам по себе си фактът, че е напуснал пътно-транспортното произшествие, не може да се квалифицира като виновно отклоняване от проверка за алкохол. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.

С определение № 737 от 23.12.2019г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по материалноправния въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на делинквента?” и по материалноправния въпрос, отнасящ се до виновното отклоняване от извършването на проверка за употреба на алкохол по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 КЗ отм. .

Настоящата инстанция намира, че касационната жалба в частта, в която е обжалвано въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която касаторът ЗД „Бул инс“ АД е осъден да заплати на Е.Р.С. сумата от 1 836,10 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху всеки един от разходите, формиращи сумата от 1 836,10 лева, както следва: върху 240 лева – от 16.10.2015г.; върху 895 лева – от 24.10.2016г.; върху 656,10 лева – от 16.10.2016г. и върху 45 лева – от 16.10.2015г., и в която е отхвърлен предявеният от застрахователното дружество против Д.М.Ф. Ал – К. обратен иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ отм. за сумата 1 874,10 лева – обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП, е недопустима. Предмет на тези искове е задължението на ответника като застраховател за заплащане на обезщетение и регресното право на застрахователя спрямо застрахования делинквент, произтичащи от застрахователен договор, поради твърдяно настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач, т.е вземания, произтичащи от застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка, който е абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 ТЗ. Поради това делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл.365, т.1 ГПК и с оглед цената на предявените обективно съединени искове съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК постановеното по него въззивно решение е изключено от касационен контрол.

В останалата част касационната жалба е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел за установени по делото елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ отм. : наличие на увреждане от управляващ застраховано при ответното дружество МПС, противоправно поведение на водача и вината му, както и причинно – следствената връзка между деянието и причинените на ищците увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща.

По спорния въпрос за размера на обезщетението въззивният съд е счел за доказани въз основа на свидетелските показания на М. Н., наличието на добри отношения между ищците и баща им, починал при процесното ПТП.Пвайки се на протокола за разпит на М. И. в наказателното производство, е изложил съображения относно некредитирането на показанията на св.Н. за обстоятелството, че загиналият и дъщеря му са се виждали няколко пъти в годината. С оглед на това и при съобразяване на икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП, възрастта на починалия и съдебната практика за подобни случай, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди за Е.Р.С. и Д.Р.И. е в размер на 90 000 лева, а за М.Р.И. - в размер на 60 000 лева. Приел е за доказана и претенцията за имуществени вреди в размер на 1 836,10 лева.

По отношение на предявения обратен иск апелативният съд е изтъкнал, че в тежест на застрахователното дружество е доказването на правопораждащия регресното му право юридически факт – отклоняването от проверка за алкохол от страна на делинквента. В тази връзка е констатирал е, че по делото липсват данни за предприета непосредствено след настъпване на ПТП проверка за алкохол на водача на лекия автомобил. Посочил е, че предпоставката по чл.274, ал.1, т.1 пр. посл. КЗ отм. – водачът виновно да се отклонил от проверка за алкохол, не е налице само поради факта, че участникът в ПТП е напуснал местопроизшествието. С оглед на това и при съобразяване липсата на доказателства, ангажирани от застрахователя, за виновното отклоняване на водача от проверка за алкохол, въззивният съд е отхвърлил обратния иск.

По поставените материалноправни въпроси:

По първия материалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г., както и решения по чл.290 ГПК – решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о., решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 611/2011г. на ІІ т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ т.о., решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о. и др. Съгласно тази съдебна практика, която настоящият състав споделя, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл.226 КЗ вр. §27 ПЗР КЗ.

По втория въпрос, свързан с тълкуването на разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1, пр. посл. КЗ отм. , е постановено решение № 152 от 15.11.2014г. по т.д. № 2080/2013г. на ВКС, ТК, I т.о.. Решението е постановено в хипотеза, при която бягството от местопроизшествието е установено с присъда или друг акт, с последиците на влязла в сила присъда и деликвента не е оспорил твърдението на застрахователя, че напускането на мястото на ПТП, обективирано в протокола за ПТП, е осъществено с цел отклоняване от извършване проверка за употреба на алкохол и други упойващи вещества. Прието е, че чл. 274, ал.1 КЗ отм. разглежда няколко хипотези, при които може да бъде реализирано регресно право на застрахователя срещу застрахования при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”на автомобилистите, като в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1, пр. посл.КЗ отм. , застрахователят може да упражни регресното си право в случаите, при които застрахования при настъпване на ПТП виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Изложени са съображения, че в хипотеза на неоспорване на твърдението в исковата молба, че с напускане на местопроизшествието деликвентът се е отклонил виновно, като е осуетил проверка за алкохол или др. упойващи вещества, застрахователят следва да установи с оглед изискването на цитираната норма / нейният хипотезис/- факта на валидна застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите на деликвента – ответник в производството, факта на удовлетворяване на пострадалите от причиненото от деликвента ПТП в конкретен обоснован съразмерно с вредата размер, както и факта на виновното отклоняване от извършване на проверка от контролните органи за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Прието е, че бягството от местопроизшествието е категорично установено, ако е налице влязла в сила присъда или друг акт с последиците на влязла в сила присъда по това деяние, но то може да бъде установено в производството по чл.274, ал.1 т.1, пр. посл. КЗ отм. и със съставения от контролния орган протокол за ПТП. Посочено е, че отклоняването от местопроизшествието като фактическо действие, нарушаващо императивни законови норми, винаги е виновно /ако не е осъществено обратно доказване/, като то може да бъде признато и за престъпление с влязлата в сила присъда, респективно със споразумението. Взето е предвид, че е императивно заложено в чл.8 на Наредба №1-167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействието между органите на МВР и застрахователните компании правилото за задължителната проверка за алкохол и други упойващи вещества с технически средства, която органите на МВР осъществяват по отношение участниците в ПТП, като резултатът от тази проверка, също така задължително, с оглед нормативно установеното съдържание на протокола се отразява в него. По съображения, изведени от императивния регламент на тези правоотношения, е прието, че са налице предпоставките по чл.274, ал.1, пр. посл. КЗ отм. в разглежданата хипотеза в случаите, когато ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, нито е доказал, че напускането на местопроизшествието при ПТП, при което има пострадал, се дължи на обстоятелство, изключващо неговата вина, с оглед предприети действия от неотложен характер – например - при спасяване на пострадали /чл.200 ППЗДвП/ или при получена от него телесна повреда и т.н.. По тези съображения на поставения въпрос е даден отговор, че липсата на въведено в процеса правозащитно твърдение за това, че лицето оспорва заявеното от застрахователя, че се е отклонил виновно от местопроизшествието, за да осуети проверка за алкохол и други упойващи вещества, както и изложеното по-горе относно императивния регламент на дължимото поведение от деликвента и органите на МВР при ПТП, установяват релевантните факти, относими към основателността на регресната претенция на застрахователя по реда на чл.274, ал.1 т.1 пр. посл. КЗ.

По въпроса дали напускането на местопроизшествието от причинителя на щетите поради необходимост от медицинска помощ в болнично заведение може да се приеме за виновно отклонение от проверка за алкохол, съответно за основание за приложението по чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ, е постановено решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. Прието е, че застрахователят трябва да установи или че ответникът е отказал да се подложи на проверка за алкохол или че виновно се е отклонил от такава проверка. При липса на данни в протокола за ПТП за предприета по време на същото проверка за алкохол на участниците в него, е счетен за неоснователен доводът на застрахователя, че с Протокола за ПТП било установено, че застрахованият виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Съобразено е, че липсват данни и в постановеното решение по делото, с което е отменено съставеното наказателно постановление и в което е посочено, че е прекратено и образуваното срещу причинителя на вредите следствено дело, да са предприети мерки, за да се подложи ответникът на проверка за алкохол, от каквато виновно да се е отклонил. По тези съображения е прието, че само факта на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка на алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от ищеца. Това разрешение е възприето и в решение № 16 от 02.02.2011г. по т.д. № 374/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.

Настоящият състав споделя даденото разрешение в първото от посочените решения - решение № 152 от 15.11.2014г. по т.д. № 2080/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., тъй като това разрешение с оглед хипотезата, в която е дадено, се явява относимо към релевантния за изхода на настоящото дело въпрос.

По основателността на касационната жалба:

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния баща в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелката М.Д.Н., която живее на съпружески начала с ищеца Д. И.. Според показанията на свидетелката ищците и баща им са били в добри отношения, но не живеели заедно. Пострадалият Р. С. живеел в София, а ищците – във В. Т, но се виждали минимум четири пъти в годината, като Р. оставал по три-четири седмици или у сина си Д., или у сина си Е.. Свидетелката дава показания, че ищците рядко поддържали контакт, тъй като са от различни майки, но когато баща им дойдел, винаги ги събирал. Свидетелства още, че ищците са погребали баща си в [населено място], за да могат да ходят на гроба му, че им е мъчно. Р. е помагал на синовете си за внуците, виждал се е с дъщеря си М. и е бил загрижен, че тя не е омъжена и няма деца.

Видно от намиращия се в кориците на досъдебното производство за настъпилото ПТП, приложено по настоящото дело, протокол за разпит като свидетел на ищцата по настоящото дело – М.Р.И., в показанията си тя е заявила, че не е виждала баща си Р. от малка и не може да каже от колко години не го е виждала. Заявила е, че никога не е разговаряла с него по телефона, че от много години не е имала абсолютно никакви контакти с него, поради което няма представа какво е било здравословното му състояние. Заявила е още, че за смъртта на баща си научила от адв. Й. М., на когото бил казал брат й Д., но брат й не се обадил на нея, тъй като „не се имат”.

При произнасянето си по главните искове с правно основание чл.226 КЗ отм. , по спорния въпрос за размера на обезщетението, което се дължи на ищците за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния баща, въззивният съд е изградил изводите си за доказаност на претърпените вреди въз основа на свидетелските показания на М. Н.. Приел е, че от тези показания се установява наличието на добри отношения между ищците и баща им, починал при процесното ПТП.Пвайки се на протокола за разпит на ищцата М. И. в наказателното производство, е изложил съображения относно некредитирането на показанията на св.Н. за обстоятелството, че ищцата и нейният баща са се виждали няколко пъти в годината.

При определяне на размера на дължимото справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди въззивният съд се отклонил от цитираната постоянна практика, като в мотивите на решението си не е изложил съображения във връзка с обстоятелствата, относими към възприетите в нея критерии. Въззивният съд неправилно е основал решението си единствено на показанията на свидетелката Н., която се явява заинтересована по смисъла на чл.172 ГПК и достоверността на чиито показания се явява разколебана с оглед явното им несъответствие с твърденията на ищцата М. И., съдържащи се в протокола за разпит на същата като свидетел в досъдебното производство. Протоколът е подписан от ищцата, поради което този документ в частта си, обективиращ показанията на ищцата, има характера на подписано от нея извънсъдебно признание за неизгодни за нея факти, и следва да бъде ценен като доказателство по делото.

В исковата молба ищците са направили искане за допускане на двама свидетели за установяване на претърпените от тях неимуществени вреди, но с определение от 10.08.2017г. първоинстанционният съд е допуснал един свидетел, като е посочил, че по искането за втори свидетел ще се произнесе по реда на чл.159, ал.2 ГПК. В отговора на въззивната жалба ищците отново са направили искане за допускане на втори свидетел, поискан и недопуснат от първоинстанционния съд, с оглед направеното във въззивната жалба оплакване, че обжалваното първоинстанционно решение почива само на показания на един свидетел, който е заинтересован и чиито показания противоречат на данните по делото, но по това искане въззивният съд не се е произнесъл. С оглед изложеното въззивният съд е следвало да предприеме съответните процесуални действия по допускане и събиране на поисканите гласни доказателства – още един свидетел при довеждане, тъй като първоинстанционният съд е отложил произнасянето си по това искане, но не е постановил определение по чл.157 ГПК и в отговора на въззивната жалба ищците са основали оспорването си на недопуснатото доказателство /в този смисъл решение № 66 от 14.06.2019г. по гр.д. № 2834/2018г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 135 от 16.06.2015г. по гр.д. № 6627/2014г. на ВКС, ГК, III г.о./.

Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение в частта по главните искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД и практиката по прилагането му. С оглед разколебаната доказателствена сила на показанията на свидетелката Н. и при допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне по искането на въззиваемите ищци за допускане на втория поискан, но недопуснат от първоинстанционния съд свидетел за установяване на претърпените от тях неимуществени вреди, във връзка с което е изложен довод в отговора на касационната жалба, настоящият състав не може да се произнесе относно справедливия размер на дължимото се на ищците обезщетение по чл.52 ЗЗД.

С оглед отговора на втория материалноправен въпрос, настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение и в частта по обратните искове е неправилно. В настоящия случай с влязла в сила присъда от 20.10.2016г. по нохд № 3810/2016г. на СГС, НО, 14 състав ответникът по обратния иск Д.М.Ф. Ал-К. е признат за виновен в това, че на 05.10.2015г., около 21 часа, при управление на л.а. „Мерцедес”, модел „ЦЛК 200 компресор”, с ДК № СА 71 83 ХА, движейки се по пътя от „Златните мостове” към кв. Б., на около 1300 метра преди входа на мотел „Тихия кът”, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДВП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Р.И.С., като е избягал от местопроизшествието. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил наличието на всички елементи от фактическия състав, от който произтича регресното право на застрахователя, поради липса на елемента „виновно отклонение от проверка за алкохол”, но не е изложил конкретни твърдения за наличие на обстоятелство, изключващо неговата вина, с оглед предприети действия от неотложен характер – например - при спасяване на пострадали /чл.200 ППЗДвП/ или при получена от него телесна повреда и т.н. Поради това, с оглед установеното напускане от ответника на мястото на ПТП непосредствено след настъпването му и направеното от ответника по обратния иск бланкетно оспорване, както и при съобразяване на императивната нормативна уредба относно дължимото поведение от делинквента и органите на МВР при ПТП, следва да се приемат за установени фактите, релевантни за основателността на регресната претенция на застрахователя по реда на чл.274, ал.1, т.1, пр. посл. КЗ отм. ,

Необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия – допускане на поискания от ищците втори свидетел при довеждане, препятства възможността настоящата инстанция да се произнесе по предявените главни искове по чл.226, ал.1 КЗ отм. , а с оглед на това и по обусловения от уважаването им обратен иск. Поради това делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на основание чл. 293, ал. 3 ГПК.

На основание чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по направените разноски за настоящото производство във връзка с главните искове за обезщетение за неимуществени вреди и обусловения от уважаването им обратен иск.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 и ал.3 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 8 от 02.01.2019г. по гр.д. № 2455/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което е потвърдено решение № 1059 от 19.02.2018г. по гр.д. № 1677/2017г. на Софийски градски съд, I ГО, 20 състав в обжалваните части: за осъждане на ЗД „Бул инс” АД да заплати на основание чл.267, ал.1 вр. чл.226, ал.1 КЗ отм. на Е.Р.С. сумата от 90 000 лева, на М.Р.И. сумата от 60 000 лева и на Д.Р.И. сумата от 90 000 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Р.И.С., настъпила в резултат на ПТП на 05.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2015г. до окончателното изплащане на сумите; за отхвърляне на предявения от ЗД „Бул инс” АД против Д.М.Ф. Ал – К. иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ отм. за сумата от 120 000 лева – частичен иск0 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на съда на предявените от Е.Р.С., М.Р.И. и Д.Р.И. против ЗД „Бул инс” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер съответно 90 000 лева, 60 000 лева и 90 000 лева и на предявения от ЗД „Бул инс” АД против Д.М.Ф. Ал – К. обратен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ отм. за сумата 120 000 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от ЗД „Бул инс“ АД касационна жалба срещу решение № 8 от 02.01.2019г. по гр.д. № 2455/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав в частта, с която е потвърдено решение № 1059 от 19.02.2018г. по гр.д. № 1677/2017г. на Софийски градски съд, I ГО, 20 състав в частта, с която ЗД „Бул инс“ АД е осъден да заплати на Е.Р.С. сумата от 1 836,10 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху всеки един от разходите, формиращи сумата от 1 836,10 лева, както следва: върху 240 лева – от 16.10.2015г.; върху 895 лева – от 24.10.2016г.; върху 656,10 лева – от 16.10.2016г. и върху 45 лева – от 16.10.2015г., и с която е отхвърлен предявеният от застрахователното дружество против Д.М.Ф. Ал – К. обратен иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ отм. за сумата 1 874,10 лева – обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП.

Решението в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: