Р Е Ш Е Н И Е

№ 119

София, 03.08.2020 год.

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Ф

ЧЛЕНОВЕ:В. И

Д. П

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 2715 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 105/21.02.2020 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 398/29.03.2019 г. по гр.д. № 71/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 2899/18.06.2018 г. по гр.дело № 15752/2016 г. на Районен съд Варна, са отхвърлени предявените от „Стимекс“ ЕООД – Варна против П.П.К. обективно съединени искове с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ за сумата от 8 086,02 лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата от 327,97 лв.

В касационната жалба, постъпила от „Стимекс“ ЕООД – Варна, са развити оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.Оните доводи на касатора са, че ответницата е била фактически отчетник по отношение на материалните запаси, Д. и инвентар, доколкото същите са получени от нея - факт, който е установен с приетите по делото складови разписки, подписани от нея, както и че от датата на издадените от работодателя заповеди за инвентаризация, т.е. от 07.12.2015 г. до прекратяване на трудовото правоотношение, на ответницата е вменено като трудово задължение отчетническо боравене с имущество на работодателя, поради което следва да отговаря за вреди от липси на процесните вещи на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, в който смисъл е и трайната съдебна практика, приложена към жалбата. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел, че представените по делото инвентаризационни протоколи-описи представляват единствено описание на вида и количествата, вложени в строителния обект материали, респективно, че ответницата е имала отчетнически функции само по отношение разходването на С. – строителни и други материали, влагани в съответния строителен обект, които тя е заявявала, изписвала от склада и впоследствие отчитала разходването им. Според касатора тези инвентаризационни протоколи установяват наличните активи и пасиви, както от материални запаси – строителни материали, изделия и др., така и Д.-инструменти, оборудване на обекта, спрямо които ответницата е материално отговорно лице, като липсващите материални активи, представляват именно инструменти и строително оборудване. Последните са заявени и приети от ответницата, което е удостоверено с подписа й върху складовите документи, като за тези активи до момента на прекратяване на трудовото правоотношение няма данни да са издавани други стоково-разпоредителни документи за връщането им в склад, за предаване на трети лица или др. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени.

Ответницата по жалбата П.П.К., чрез адв. Д. П., в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК оспорва същата, като поддържа, че не са налице сочените в нея основания за допускане на касационно обжалване.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос представляват ли факти, удостоверяващи наличието на задължения за отчетническо боравене с имущество и фактически изпълнявана материално-отчетническа дейност по трудово правоотношение, първични счетоводни документи, с които е доказан фактът на получаване на С. от работника или служителя, и представлява ли този факт задължение за същия, за тяхното съхраняване, опазване и отчитане.

По повдигнатия въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване:

В своята практика Върховният касационен съд неизменно приема, че пълната имуществена отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ е приложима само за отчетниците - работник/служител, на който е възложено по трудово задължение да събира, разходва или отчита парични или материални ценности / решение № 493/23.11.2011 г. по гр.д. № 586/2011 г. на IV г.о., решение № 252/18.05.2011 г. по гр.д. № 1531/2009 г. на IV г.о., решение № 152/01.06.2015 г. по гр.д. № 6083/2014 г. на IV г.о. и др./. Константна е и практиката, която приема, че отчетнически функции по трудово правоотношение могат да бъдат възлагани не само с длъжностната характеристика, а да произтичат от естеството на възложената трудова дейност, т.е. релевантни са както доказателства за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства /писмени и гласни/ за фактически изпълняваната от работника или служителя отчетническа дейност. Доказателствената тежест за установяване на качеството на материално отговорно лице на работника/служителя по иска е на работодателя. Това означава, че съдът по иска по чл.207, ал.1, т.2 КТ е длъжен да изследва във всеки конкретен случай не само длъжностната характеристика, но и какви действия фактически извършва работникът/служителят при изпълнение на трудовите си функции, за да обоснове или да изключи качеството му на материално отговорно лице /решение № 60 от 18.02.2010 г. по гр.д. № 324/2009 г. на III г.о., решение № 1 от 31.01.2011 г. по гр.д. № 158/2010 г. на III г.о., решение № 493/23.11.2011 г. по гр.д. № 586/2011 г. на IV г.о. и решение № 226/10.07.2013 г. по гр.д. № 1298/2012 г. на IV г.о, решение № 15/10.04.2020 г. по гр.д. № 2098/2019 г. на IV г.о. на ВКС и др./

В конкретния случай твърденията на работодателя са, че ответницата фактически е изпълнявала отчетнически функции, тъй като е заявявала материали и инвентар/инструменти за строителния обект, на който е изпълнявала трудовите си задължения, водила е отчетността за наличните материали и оборудване, респективно тяхното разходване при извършване на строителните работи. За установяване на тези твърдения ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателствени средства. От приетите по делото складови разписки за приемане/предаване на материални ценности - строителни материали, изделия и инструменти/, искания за отпускане на такива и инвентаризационните описи – сравнителни ведомости за извършени инвентаризации на материални и на дълготрайни материални активи, носещи подпис на ответницата, които имат характер на вътрешни първични счетоводни документи, безспорно се установява, че в трудовите й функции е включена и отчетническа дейност. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства, установяващи, че ответницата е давала заявки за необходимите за строителството/ремонта на съответния обект материали и инструменти, получавала е изписаните от склада такива и е отчитала тяхното разходване, като за целта е имала достъп и до складовата програма, с която се проследява движението на материалите и инвентара. Подписаните от ответницата вътрешни първични счетоводни документи носят информация относно разпореждането, приемането и движението на стоково материални ценности и за лицето, което се е задължило да разходва, съхранява и отчита същите. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че на поставения материалноправен въпрос следва да се отговори положително, а именно: първични счетоводни документи, с които е доказан фактът на получаване на С. от работника или служителя, представляват факти, удостоверяващи наличието на задължения за отчетническо боравене с имущество и фактически изпълнявана материално-отчетническа дейност по трудово правоотношение и съответно задължение за работника или служителя за тяхното съхраняване, опазване и отчитане.

С оглед отговора на повдигнатия въпрос, обжалваното решение се явява неправилно, като съображенията за това са следните:

Неправилно въззивният съд е приел, че единствените отчетнически функции за длъжността, изпълнявана от ответницата, са били свързани с подпомагане отчетността на изпълнените в съответния строителен обект С., позовавайки се на раздел II, т.2 от длъжностната й характеристика и заповед № 34/30.12.2014 г. на управителя на ищцовото дружество, а по отношение на процесните вещи - инструменти, такива функции не са й възлагани. За да достигне до този извод въззивният съд е игнорирал събраните по делото писмени доказателства - първични счетоводни документи, установяващи, че ответницата е приела, но не е отчела следния инвентар: екструдер F. 1 бр. с 3 бр. заваръчни пети, перфоратор Х. Т.-1 бр. и ъглошлайф Б. G. ... JH-1 бр., както и подписаните от нея в качеството й на материално отговорно лице инвентаризационни описи – сравнителни ведомости за извършени инвентаризации, както на материални, така и на дълготрайни материални активи, от които безспорно се установява наличието на задължения за отчетническо боравене с инвентара, използван на строителния обект и фактически изпълнявана материално-отчетническа дейност от ответницата по отношение на посочените по-горе инструменти. Така въззивният съд е нарушил задължението си по чл.236, ал.2 ГПК да обсъди събраните доказателства за релевантните факти в тяхната съвкупност, като не е съобразил и трайната съдебна практика на ВКС, според която отчетнически функции работодателят може да възложи не само с длъжностната характеристика, а последните могат да произтичат и от естеството на фактически осъществяваната дейност при работодателя по трудовото правоотношение. Правилни обаче са изводите на въззивния съд, че по отношение на липсващия актив – поялник комплект 650W със 7 бр. муфи, от страна на ищеца не са ангажирани писмени доказателства за приемането му от ответницата, поради което не може да се приеме, че отговорността за съхраняването и отчитането му е нейна.

Неправилното решение подлежи на отмяна и доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, касационният състав е длъжен да разреши правния спор.

От извършената от касационния състав съвкупна преценка на събраните по делото доказателства следва извод, че са осъществени материалноправните предпоставки, които пораждат отговорността по чл.207, ал.1, т.2 КТ - ответницата фактически е изпълнявала материално-отчетническа дейност по трудово правоотношение и е имала задължение да съхранява, разходва и отчита материални ценности; налице е констатирана липса; ответницата не е установила, че последната се дължи на други обективни факти, които не могат да й се вменят във вина, т.е. не е оборила законовата презумпция за виновност. Следователно искът по чл.207, ал.1, т.2 КТ е доказан по основание.

По отношение размера на претенциите, следва да се посочи, че съгласно установената практика на ВКС, отговорността за липси е пълна, т.е. отчетникът отговаря за настъпилата за работодателя вреда в пълния й размер, в т.ч. за пропуснатите ползи при реализацията на стоките на пазарната им цена. Когато липсата е на стоково-материални ценности, отговорността на отчетника към работодателя е по пазарната им стойност, надвишаваща придобивната и по която по-висока цена са били заприходени и поверени на отчетника. Същият принцип е изрично предвиден в чл.24 ЗДФИ, съгласно който размерът на вредата се определя по по-високата от пазарната цена или отчетната стойност. От основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че пазарната цена на трите актива/ без поялник комплект 650 W/ е 7 540,90 лв., а отчетната им стойност е 7 606,50 лв., т.е. по – висока от пазарната цена. Ето защо, искът по чл.207, ал.1, т.2 КТ се явява частично основателен - до размера от 7 606,50 лв., а искът по чл.86, ал.1 ЗЗД – до размера от 308,49 лв., поради което въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК в частта, с което исковете са отхвърлени до посочените по-горе размери и следва да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат частично уважени. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените на ответницата разноски за сумата над 94,89 лв. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответницата следва да се поставят разноските, които ищецът-касатор е направил по делото, съобразно уважената част на исковете, които са в размер на 2 286,19 лв. за трите инстанции.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 398/29.03.2019 г. по гр.д. № 71/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от „Стимекс“ ЕООД, 103002356 против П.П.К. обективно съединени искове с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ за сумата от 7 606,50 лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата от 308,49 лв., както и в частта, с която „Стимекс“ ЕООД е осъдено да заплати на П.П.К. разноски за първата инстанция над 94,89 лв. и вместо него постановява:

ОСЪЖДА П.П.К., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица]. да заплати на „Стимекс“ ЕООД, 103002356 и адрес на управление [населено място], [улица], както следва:

на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ сумата 7 606,50 лв., ведно със законната лихва от 13.12.2016 г. до окончателното изплащане;

на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и за периода от 21.07.2016 г. до 13.12.2016 г. сумата 308,49 лв.;

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2 286,19 лв. - разноски по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: