Р Е Ш Е Н И Е

№ 32

София, 03.08. 2020 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 25. 02. 2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря Л.З

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т.дело № 423/2019 година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „КОРЕЛ–ИД” ЕООД, гр. София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2576 от 06.11.2018 г., по в.т.д.№ 3499/2018 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 785/17.04. 2018 г. за уважаване на предявения от „ЧУГУНОЛЕЕНЕ ПЪРВОМАЙ” АД осъдителен иск за сумите: 10 000 лв. – главница по договор за заем от 30. 10.2015 г. сключен с „ДЖ АР ПИ ТЕХ” ООД, [населено място], 600 лв.; възнаградителна лихва за периода 30.10.205 г.- 30.10.2016 г.; 162 лв. - неустойка за забава за периода 31.10.2016 г. - 10.04.2017 г., двете акцесорни вземания, дължими по същия заемен договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2017 г. до окончателното и изплащане; 50 000 лв.- главница по договор за заем с „ДЖ АР ПИ ТЕХ” ООД, [населено място] от 29.12.2015 г.; 3 000 лв., възнаградителна лихва за периода 29. 12. 2015 г. - 29.12.2016 г. и 510 лв., неустойка за забава за периода 3012.16 г. -10.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата на дълга до окончателното и изплащане, цедирани, като общо вземане, от заемодателя на ищцовото дружество с договор за цесия от 01.01.2016 г.

С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение, който порок, касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е аргументиран с произнасяне на въззивния съд по нередовна искова молба. Твърдението е, че образуваното пред СГС дело е в нарушение на процесуалното правило на чл.26, ал.2 ГПК, тъй като исковата молба е подадена и подписана от процесуален представител на ищеца – юрисконсулт Хр.К., без надлежна представителна власт по см. на чл. 32, т.3 ГПК, което е довело и до опорочаване на всички последващи процесуални действия по делото. С оглед характера на констатирания порок и момента на придобиване, от пълномощника на страната, статут на юрисконсулт касаторът счита, че осъществените порочни процесуални действия не могат да бъдат успешно санирани с признаването им от представлявания, за да са редовни по см. на чл.101, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК. Застъпената теза е, че в разглежданата хипотеза ищцовото търговско дружество не е изразило правно валидна воля за предявяване на иска, което изключва допустимостта на образуваното, въз основа на него, производство и постановеното в същото съдебно решение. Поради изложеното иска обезсилване на обжалваното въззивно решение и прекратяване на производството по делото.

При условията на евентуалност поддържа и оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт, като в проведеното по делото открито съдебно заседание излага подробни съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба възразява срещу въведените касационни основания единствено в депозирания отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

С определение № 635 от 12.11.2019 г. състав на второ търговско отделение на ВКС допусна касационно обжалване по касационната жалба на „КОРЕЛ –ИД”ЕООД, [населено място] поради вероятна недопустимост на въззивното решение, предмет на подадената касационна жалба, като постановено по нередовна искова молба.

Настоящият състав на второ търговско отделени на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:

За да потвърди първоинстанционното осъдително решение въззивният съд е приел, че ищцовото търговско дружество, като носител на претендираното спрямо ответника вземане, придобито по силата на възмезден договор за цесия от 01.01.2016 г. от „ДЖ АР ПИ ТЕХ” ООД, [населено място], е активно материалноправно легитимирано по предявените обективно кумулативно съединени искове по чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД.

С оглед събраните по делото доказателства, които подробно е анализирал поотделно и във вр. с доводите и възраженията на страните, решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел за установено от фактическа страна, че между „ДЖ АР ПИ ТЕХ” ООД и „КОРЕЛ –ИД” ЕООД е налице валидно срочно заемно правоотношение, породено от сключени помежду им два договора за финансова помощ – от 30.10.2015 г. и от 29. 12.2015 г., които притежават правната характеристика на договори за заем.

По силата на същите дружеството –заемодател „ДЖ АР ПИ ТЕХ” ООД е предоставило чрез банков превод на заемателя „КОРЕЛ –ИД” ЕООД следните суми: 10 000 лв. по договора от 30.10.2015 г. и 50 000 лв. по договора от 29.12.2015 г., с уговорена и по двата идентична годишна лихва от 6 %, срок на издължаване от по една година и неустойка за забава. Позовавайки се на характера на приложените по делото анекс № 1/ 30.12.2015 г. към договор за финансова помощ от 30. 10.2015 г. и на анекс № 1/30.12.2015 г. към договор за финансова помощ от 29.12.2015 г., на частни диспозитивни документи, Софийски апелативен съд е отрекъл промененият, по общо съгласие на дружествата –заемодател и заемател, срок за връщане на заетата сума до 30.12.2020 г., обективиран в същите, да е противопоставим на цесионера и да го обвързва, като трето лице по см. на чл.181 ГПК. Като допълнителен аргумент в подкрепа на приетата за недостоверна дата на двата анекса по отношение на ищеца, който своевременно я е оспорил, въззивната инстанция се е позовала както на съществуващо различие между посочения в титулната част на двата документа представител за „ДЖ АР ПИ ТЕХ” ООД – Д.Д.К. и подписалият същите другият управител - И.П.И., който безспорно към същя този момент е бил управител и на длъжника „КОРЕЛ –ИД” ЕООД, така и на неотразяването им в изключително подробното съдържание на процесния договор за цесия.

С аргумент, че в хода на делото ответникът не е установил, съобразно възложената му с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, че е върнал предоставените му като финансова помощ суми, а в твърденията му се съдържа и недвусмислено признание за отсъствие на предприето изпълнение, макар и поради неизискуемост на задължението, въззивната инстанция е преценила исковата претенция за основателна. Позовавайки се на приложеното към исковата молба на цесионера уведомление за цесия, изходящо от цедента „ДЖ АР ПИ ТЕХ” ООД (л.15) и на редовно връчения на ответника препис от същата, заедно с приложенията, решаващият състав на въззивния съд е отрекъл да е основателно въведеното с отговора на исковата молба твърдение за ненадлежно известяване на длъжника по см. на чл.99, ал.4 ЗЗД. Като лишено от основание в закона решаващият състав на въззивни съд е отхвърлил и защитното възражение на ответника за нищожност на цесията, поради нейната привидност, обоснована с отложената насрещна парична престация на цесионера.

Основателността на защитната позиция на ответника, като въззивник, за недопустимост на първоинстанционното решение, поради отсъствие на надлежно учредена за ищеца представителна власт по см. на чл.32 ГПК на юрисконсулт Хр.К. към датата на подаване на подписаната единствено от него исковата молба е отречена от въззивния съд, по съображения, че осъществените от последния в хода на процеса процесуалните действия, в качеството му на пълномощник на ищеца, са изрично потвърдени от законния представител на това ЮЛ- търговец с приложена по делото в срока за произнасяне на първостепенния съд молба от 26.02.18 г.

Счетено е, че с потвърждаването им от законния представител на ищцовото търговско дружество осъществените процесуални действия са заздравени с обратна сила, с което е и проявен и целеният с тях ефект спрямо представлявания.

І. По допустимостта на въззивното решение:

Не съществува спор в съдебната практика, че представителството, както по отменения ГПК, така и действащият ГПК е допустимо по всички уредени от процесуалния закон производства, без оглед на тяхното естество, но допустимостта на представителството в процеса не е неограничена. Уредбата му в процесуалния закон сочи, че законодателят допуска в процеса само прякото представителство въз основа на дадена от закона, от съда или от страната представителна власт. Непрякото представителство от скрит пълномощник и воденето на чужд процес без пълномощие, според трайно непротиворечивата съдебна практика са недопустими. Представителството е недопустимо и когато страната е обект на изследване или когато законът изисква тя да се яви лично пред съда. Същевременно и не всяко лице може да бъде процесуален пълномощник, съгласно чл.32, т.1-т.5 ГПК, тъй като разпоредбата изрично изисква процесуалният пълномощник да притежава и определени от закона специфични качества, които в хипотезата на т.1 и т.3 са нормативно определени. Лице, което не спада към посочените в чл.32 ГПК, не може лично да извърши, нито да приема процесуални действия вместо представлявания, освен да предяви иска, с което се инициира съдебното производство( решение № 586/96 г. на ВКС, 5-членен състав). Ако такова лице все пак е било упълномощено, може най-много да преупълномощи измежду изброените в чл. 32, т.1-т.5 ГПК и то само ако представителната му власт включва преупълномощаване, тъй като процесуалните действия, извършени от пълномощник, който не отговаря на изискванията на чл.32 ГПК са недействителни спрямо представлявания. Представляваният, обаче, като страна в процеса, може да ги одобри във всеки стадий на производството и по този начин да заздрави процеса и да ги санира, но без да санира представителната власт на пълномощника, неотговарящ на изискванията на чл.32 ГПК. Да се възприеме противното, означава да не се държи сметка както за правната характеристика на упълномощаването, като едностранно волеизявление на упълномощителя, за ефекта на което приемането му от пълномощника е ирелевантно, така и за доброволния характер на представителството от пълномощник.

Понеже упълномощаването учредява представителна власт на пълномощника пред съда, то трябва да бъде доведено до знанието на съда. Поради това, за да е налице представителство, съдът трябва да бъде уведомен, че представителят участва в процеса от чуждо име. За фактическия състав на представителството е достатъчно действието да се извърши със заявлението, че същото се предприема от чуждо име. Не е нужно лицето, което е действало като представител, да е разполагало с представителна власт да извърши или да приеме съответното процесуално действие, но представителната власт е условие, за да бъде представляваният обвързан от последиците на представителното действие и за да допусне съдът участието на представител в процеса.

Когато съдът не е успял да разкрие своевременно липсата на представителна власт, тази липса не може да заличи факта, че конкретни процесуални действия са били извършени или приети не лично от страната, а от друго лице, действало в процеса от нейно име. Затова и потвърждаването им от страната, в сочената хипотеза, е наложително.

Поради сходството между процесуалното представителство и гражданското представителство редица правила на материалното право, относими към гражданското представителство са съответно правноважими и за представителството в процеса.

ІІ.По допустимостта на въззивното решение:

Въз основа на изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно решение не е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба. Осъществените от името на ищеца процесуални действия, в обхвата на които безспорно се включва и подаването на процесната исковата молба, с която е инициирано съдебното производство от Хр. К., като негов пълномощник, който към датата на същото безспорно не спада към посочените в чл.32, т.3 ГПК лица, са недействителни спрямо представлявания, но до момента на тяхното изрично писмено потвърждаване от последния.

Затова правилно, позовавайки се на подадената на 26.02.2018 г. ( в срока за произнасяне) писмена молба от ищцовото търговско дружество, съдържаща изрично волеизявление на законния му представител по чл. 30, ал.1 ГПК, че потвърждава всички осъществени от Хр. К. процесуални действия от името на последното, въззивната инстанция е счела, че съществуващата нередовност на исковата молба, с която съдебният процес е иницииран, е отстранена. Удовлетворени са формалните законови изисквания за неговото започване и осъществените спрямо представлявания недействителни процесуални действия са изцяло санирани (заздравени) с обратна сила.

Видно от доказателствата по делото, в хода на процеса – след 08. 02. 2018 г. пълномощникът Хр.К. е придобил качеството на юрисконсулт и като лице от кръга на посочените в чл.32, т.3 ГПК, осъществените от него последващи процесуални действия са при надлежно учредена представителна власт за процесуално представителство на ищеца в процеса.

ІІІ.По правилността на обжалваното въззивно решение:

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Обжалваното въззивно решение е валидно, допустимо и правилно.

Основният спор между страните в процеса, извън доводите за недопустимост на постановеното решение, по които съставът на касационната инстанция се произнесе в абз. ІІ и несвоевременно въведеното от ответника по спора възражение за нищожност на договора за цесия, е за надлежно осъщественото изменение на договорите за заем, породили прехвърляното вземане, в частта относно падежа на задължението за връщане на заетите суми и в частта относно задължението за заплащане на възнаградителна лихва от длъжника- заемател.

Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост на извода на въззивната инстанция, че и двата представени анекса № 1 към процесните договори за финансова помощ, съответно от 30. 10. 2015 г. и от 29.12.2015 г., които обективират съглашение на съконтрахентите по заемните договори за удължаване на първоначално уговорения в чл.1 срок за връщане на предоставените в заем суми до 30.12.2010 г. и до отпадане на договорената в чл.3 възнаградителна лихва, нямат достоверна дата, поради което са непротивопоставими на цесионера – трето за съставянето им лице.

Съгласно последователната практика на ВКС, обективирана в решения на ВКС: № 235 от 04.06.2010 г., по гр. д. № 176 / 2010 г. на ІІ т.о. и № 213 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 856 /2017 г., III г. о., № 1556 от 28.11.1984г., по гр.д.№ 977/84 г. на ІV г.о., № 72 от 05.04.2004 г., по гр.д.№ 2645/02 г. на ІV г.о., и др., която настоящият съдебен състав безусловно споделя, „трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е лице, което черпи права от подписалия документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Т.е. това са онези, неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите на същия и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Същевременно, доколкото доказателствената сила на частния документ е само формална –ако е подписан, се изчерпва само с авторството му, а ако не е - че е съставен, то съдът, няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, материализиран в същия, нито за достоверна датата на съставянето му, ако е оспорена. Последната трябва да бъде установена с всички други доказателствени средства и то от лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ.

В случая от събраните по делото доказателства, които въззивният съд е подложил на самостоятелен и задълбочен анализ, се установява, че ищцовото търговско дружество „ЧУГУНОЛЕЕНЕ ПЪРВОМАЙ” АД, като цесионер, не е страна по процесните договори за финансова помощ, нито негов представител е присъствал на подписване на анексите – факт, който е и безспорен между страните в процеса. Следователно, както правилно е счела въззивната инстанция, ищецът има качеството на трето за документа лице по см. на чл.181 ЗЗД.З и при липса на доказателства, съобразно възложената на ответника „КОРЕЛ –ИД” ЕООД доказателствена тежест, че изменените условия на заемните договори между цедента и длъжника, предхождат датата на сключване на процесната цесия, изводът на Софийски апелативен съд за недостоверност на двата анекса е процесуално законосъобразен и в съгласие с данните по делото.

Следва да бъде споделен, като обоснован и изводът на решаващия съдебен състав на въззивния съд, че недостоверността на двата анекса допълнително се налага и от липса на отразяването им( дори формално) в иначе твърде подробното съдържание на договора за цесия.

При отсъствие на достоверна за ищеца датата на съставените анекси, решаващият състав на въззивната инстанция е извел, основан на закона, правен извод, че всеки от падежите на връщане на заетите суми по двата договора за финансова помощ е съответно настъпил към датата на исковата молба и исковата претенция за тяхното връщане, като общо вземане на цесионера, заедно с уговорената възнаградителна лихва, при безспорното отсъствие на твърдение за извършено от длъжника погасяване на дълга, е основателна.

Настоящият съдебен състав счита, че с оглед застъпената в касационната жалба теза, макар същата да е ирелевантна за конкретния правен спор, се налага да се отбележи и следното:

Вярно е, че правната теория и съдебна практика еднозначно приема, че договорът за прехвърляне на вземане( цесия) се извършва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляра на прехвърленото вземане в отношенията с длъжника, но без цесионерът да стана страна в договорното правоотношение и носител на задълженията по него. Тъй като не става носител на задълженията по двустранните правоотношения между длъжника и цедента, цесионерът не придобива и ex lege нито правото на прекратяване и изменение на договора, на основание на който са възникнали прехвърлените му права на вземане, нито правото на разваляне, поради неизпълнение, доколкото и последното не е принадлежност на цедираното вземане. Вярно е, обаче, че това последно право, би могло да му бъде прехвърлено по съгласие с цедента, но в разглеждания случай този въпрос е без значение за крайния изход на спора. Отделен е и въпросът, че в действащото законодателство липсва специална законова уредба относно възможността за последващо изменение на договора, породил прехвърляното вземане.

Що се касае до останалите наведени в касационната жалба оплаквания за допуснато от въззивната инстанция нарушение на закона, предвид приетото надлежно съобщаване цесията на длъжника с преписа от исковата молба на цесионера, без данни за упълномощаването му от цедента и за нищожност на договора за цесия, поради неговата привидност, аргументирана с уговорка за отложено плащане на цената, настоящият съдебен състав намира, че като въведени несвоевременно в процеса - след срока за отговор на исковата молба и на допълнителната искова молба, същите не следва да бъдат обсъждани, независимо от изложените в обжалваното решение мотиви за същите, част от които, свързани с приложението на чл.99, ал.4 ЗЗД, не се споделят от състава на касационната инстанция.

Отделен в тази вр. остава въпросът, че е неоспорено в процеса приложеното(л.17 и л.18) писмо с обратна разписка, удостоверяващо твърдяното от ищеца редовно връченото на 06.12.2016 г. на „КОРЕЛ –ИД” ЕООД съобщение, изходящо именно от заемодателя – цедент „ДЖ АР ПИ ТЕХ” ООД, [населено място]. В тази вр. е необходимо единствено да се посочи, че последиците от неуведомяването на длъжника се свеждат единствено до разпределение на рисковете при осъществяване от страна на последния на изпълнението, но дори и осъществени те не водят до промяна в падежа на задължението, респ. неговата изискуемост.

Или, изложеното позволява да бъде обобщено, че въззивното решение, поради липса на твърдяните от касатора негови пороци, следва да бъде потвърдено.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК насрещната по касационната жалба страна е претендирала деловодни разноски за касационното и за въззивното производства. С оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК искането следва да бъде уважено в частта за следващите се на страната деловодните разноски за производството пред ВКС, възлизащи на самата 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.25, ал.1 от НЗПП във вр. със ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ).

В останалата част – по отношение на искането за присъждане на деловодни разноски за въззивното производство, не е налице основание в Закон за присъждането им от касационната инстанция в настоящето производство и то следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.291 ГПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2576 от 06.11.2018 г., по в.т.д.№ 3499/2018 г.

ОСЪЖДА „КОРЕЛ –ИД” ЕООД, гр. София, с ЕИК:83518753 да заплати на „ЧУГУНОЛЕЕНЕ ПЪРВОМАЙ” АД, гр.С. З сумата 150 лв. (сто и петдесет лева) деловодни разноски за касационното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: