Решение по гр.д. на ВКС, І-во гражданско отделение стр.2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 59

София, 05.08.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г

В. Й

при участието на секретаря А. И,

разгледа докладваното от съдия Й.

гр.дело № 2315 /2019 г.:

Производството е с правно основание чл.290 ГПК.

Допуснато е до касационно обжалване с определение № 8 /08.01.2020 г. по касационна жалба на Г.И.Г. и Б.Б.Т. срещу въззивно решение № 16 от 26.02.2019 г. (неправилно посочено 18.02.2019 г.) по възз. гр. д. № 19 /2019 г. на Търговищкия окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 602 от 30.11.2018 г. по гр.д. № 627 /2018 г. на Търговищкия районен съд в обжалваната част, с която е уважен иск на Н.С.Н. и П.П.Н. срещу жалбоподателите Г.И.Г. и Б.Б.Т. с правно основание чл.108 ЗС за площ от 138 кв.м., представляваща реална част от УПИ ..... в кв. ..... по плана на [населено място], с ид. № ..... по кадастралната карта от 2005 г., индивидуализирана в решението чрез скица към заключение на СТЕ и жалбоподателите Г.И.Г. и Б.Б.Т. са осъдени да заплатят на Н.С.Н. и П.П.Н. разноски.

В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата от 138 до 140 кв.м. от претендираната площ на реалната част, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл.33 З. (отм.): При промяна на границата между два парцела, образувани от един общ имот, която е свързана с необходимост от заплащане на обезщетение за придадени части към съседен имот, настъпва ли стабилизиране на отчуждителното действие на плана след завземане на придаваемите части и владението им в продължение на десет години при действието на З. (отм.)?

Прието е, че въззивният съд е разрешил правния въпрос в противоречие с приетото в ТР № 3 /15.07.1993 г. по гр.д. № 2 /1993 г. на ВС по приложението на чл.32 и чл.33 З. (отм.), на което се е позовал, че в случай, че с един регулационен план са създадени парцелни граници, които не съответстват на действителното положение, то дворищната регулация е незаконосъобразна (опорочена), поради което не би следвало да бъде съобразявана при нейното изменяване и изработване на новия план и трябва да се изхожда от положението на имотите преди нея, но след изтичане на десетгодишния срок на владение върху придадените части новият план ще се изработи въз основа на създадените с опорочената регулация парцелни граници, които ще се третират за имотни. С изтичането на десет години от заемане на придадения имот закононарушението се санира и при съвпадение на регулационни и имотни граници планът трябва да се счита за приложен – пречка за изменението му на основание чл.32,ал.1,,т.5 З. (отм.).

Насрещните страни Н.С.Н. и П.П.Н. оспорват основателността на касационната жалба.

По правния въпрос:

Съгласно разпоредбата на чл.130,ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за съдилищата, поради което настоящият състав следва да приложи точно приетото с ТР № 3 /15.07.1993 г. по гр.д. № 2 /1993 г. на ВС разрешение и не е необходимо да излага собствени мотиви за това.

За мотивите на въззивния съд:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното:

Искът е основан на твърдения, че през 1965 г. процесната реална част е заснета погрешно (неправилно) като част от имота на ответниците, който е съседен на този на ищците и ответниците оспорват правата на ищците.

Въз основа на заключение на СТЕ въззивният съд е приел за установено, че по първия регулационен план от 1925 г. двата имота – на ищците и на ответниците са били един общ имот с площ около 2270 кв.м., по искане на собственика на този имот той е разделен с изменение на плана от 27.02.1965 г. на два парцела – от 1270 к.м. и 1000 кв.м. Вторият регулационен план е одобрен със заповед от 14.09.1965 г., с него площта на двата парцела е станала 1160 кв.м. и 1120 кв.м., но въпреки липсата на основания и процедури за промяна в дворищната и уличната регулация, вместо вътрешната регулационна граница по плана от 1925 г. да бъде приета за имотна, то същата погрешно е изместена на изток, при което площ от 138 кв.м. е отредена като попадаща в имота на ответниците. Посоченото положение е запазено и по регулационния план от 1981 г., когато само е променена номерацията на двата парцела, възпроизведено и в кадастралната карта от 2005 г.

Въззивният съд се е позовал на приетото с т.4 от ТР № 8 /23.02.2016 г. по т.д. № 8 /2014 г. на ОСГК на ВКС по приложението на § 5,ал.1 ПЗР на ЗКИР и на приетото с ТР № 3 /15.03.1993 г. (то е от 15.07.1993 г.) по гр.д. № 2 /1993 г. на ВС и с ТР № 3 /28.03.2011 г. по т.д. № 3 /2010 г. на ОСГК на ВКС и е приел, че по предявения иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по предходните планове, като по приложен план регулационните граници се трансформират в имотни, а неприлагането на дворищнорегулационния план обуславя прекратяването на отчуждителното му действие и отразяването в кадастралната карта на правото на собственост в пространствения му обхват по последния приложен план.

Въззивният съд е приел, че в настоящата хипотеза разпоредбата на § 72,ал.1 ППЗПИНМ отм. безусловно разпорежда при изменение на дворищната регулация при грешка в кадастралната основа да се прилага положението преди регулацията, а чл.33,ал.1 от последяващия З. (отм.) допуска запазване на опорочената регулация, но за да бъде стабилизирано отчуждителното действие на създаден по грешна кадастрална основа план е необходимо: 1. придаваемите части да бъдат заети по установения в закона ред, както и 2. владението на приобретателя да е продължило повече от 10 години, като двете изисквания са кумулативни.

Въззивният съд е приел, че в конкретния случай е установено, че ответниците упражняват фактическа власт повече от 10 години, но това не е станало по установения в закона ред, поради което регулационните планове от 1965 г. и 1981 г. не могат да бъдат приложени. При тези обстоятелство и съгласно чл.33,ал.1 З. (отм.) и чл. 86,ал.2 ППЗТСУ отм. с изтичането на сроковете по § 8,ал.1 ПР ЗУТ отчуждителното действие на регулацията от 1965 г. е прекратено автоматично - положението на имотите се определя по плана от 1925 г. По този план процесната площ не попада в имота на ответниците, а в имота на ищците, които са носители на правото на собственост.

По основателността на касационната жалба:

При дадения отговор на правния въпрос настоящият съдебен състав приема за основателен довода на касационните жалбоподатели, че въззивният съд е приложил неправилно материалния закон – правилото на чл.33 З. (отм.) съгласно даденото му тълкуване в ТР № 3 /15.07.1993 г. по гр.д. № 2 /1993 г. на ВС. Въззивният съд се е позовал на приетото в тълкувателното решение, но го е приложил неправилно.

Основателен е доводът, че поради това неправилно приложение на материалния закон, въззивният съд неправилно е приел за неоснователно възражението на касационните жалбоподатели, че техните праводатели са придобили процесната реална част по давност, тъй като са я владели от 1972 г. след изменението на регулационния план със заповед от 14.09.1965 г., с което вътрешната регулационна граница между парцелите на праводателите на страните, определена със заповед от 27.02.1965 г., е изместена без основание навътре в имота на праводателите на ищците.

От изложеното следва извод, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и съгласно правилото на чл.293ал.3 ГПК настоящият състав следва да разгледа спора по същество.

Както е приел и въззивният съд, от приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза (нататък и СТЕ) (л.13 и сл. по делото на РС) се установява следното: Първият регулационен план за кв. В. е от 1925 г., по него за двата настоящи имота – на ищците и на ответниците е бил отреден един общ парцел – V- ...., в кв. ....., с площ около 2270 кв.м.. С изменение на регулационния план със заповед от 27.02.1965 г. по искане на собственика на този парцел от него са образувани два нови парцела - V- ..... (със стария номер) от източната част с площ около 1270 к.м. и парцел VII- ..... с площ от около 1000 кв.м.

Със заповед от 14.09.1965 г. е одобрен вторият регулационен план за кв. В. .... съгласно който парцел - V- ..... е станал парцел - X.- ....., от кв. ..... с площ около 1160 кв.м., а парцел VII- ..... е станал парцел - X.-....., от кв. ..... с площ около 1120 кв.м. Промяната на площта се дължи на преместването на вътрешната регулационна линия. Другите регулационни линии не са променяни, улиците са изградени по плана от 1925 г. и размерите им не са променяни по следващите планове. По делото не се твърди и със заключението на вещото лице не се установява наличие на основание за промяната на вътрешната граница между двата парцела (вътрешната регулационна линия), нито отчуждителни процедури, нито преписки и документи за извършени плащания.

Със заповед от 18.09.1981 г. е одобрен третият регулационен за кв. В. ...., който е действащ и към настоящия момент. С него процесните имоти запазват своите граници и площи, но са с променена номерация.

Със заповед от 17.06.2005 г. е одобрен кадастралният план за кв. В. .... .

Вещото лице е проследило регулационния статут на двата процесни имота по различните планове и е изготвило скици по различните планове и комбинирана скица (л.127), на която е отразило спорната площ от 138 кв.м. между регулационните линии по различните планове (едната е по плана от 27.02.1965 г., а втората – по плановете от 14.09.1965 г. и от 18.09.1981 г.).

От изложеното настоящият състав приема, че с втория регулационен план от 14.09.1965 г. е променена определената с изменението на предходния план от 27.02.1965 г. вътрешната регулационна линия между двата процесни имота – тогава парцели X.-..... и X.- ..... и че за това изменение няма основание, поради което втората регулация (от 14.09.1965 г.) е опорочена. По силата на този регулационен план процесната реална част попада в парцела на праводателите на ответниците.

В открито съдебно заседание 05.11.2018 г. (л.137) процесуалният представител на ищците заявява пред съда, че не оспорва обстоятелствата, че праводателите на ответниците владеят процесната реална част от 1984 г., и след тях са я владели ответниците, че това обстоятелство е безспорно и че границата между двата имота е такава, каквато е била по регулационния план от 14.09.1965 г. и не е местена и че това обстоятелство е безспорно. В същото съдебно заседание със свое определение първоинстанционният съд е приел обстоятелствата за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

От това следва да се приеме, че праводателите на ответниците са владели спорната реална част, която е била включена в границите на техния парцел с регулационните планове от 14.09.1965 г. и от 18.09.1981 г., вторият от които действа и в момента и това владение и изтичането на срока по чл.79,ал.1 ЗС е по време на действието на З., който е в сила от 01.06.1973 г. до отмяната му с ДВ бр.1 от 2.01.2001 г..

От изложеното и съгласно приетото с ТР № 3 /15.07.1993 г. по гр.д. № 2 /1993 г. на ВС праводателите на ответниците са придобили процесната реална част най-късно в края на 1994 г. От това следва извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.

С оглед изхода от това производство искането на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски съгласно представения списък за разноски е основателно за сумата 2 810 лева, чието заплащане е удостоверено с представените договори за правна помощ и платежни документи. С оглед изхода от това производство ответниците по жалбата нямат право на разноски.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 16 от 26.02.2019 г. (неправилно посочено 18.02.2019 г.) по възз. гр. д. № 19 /2019 г. на Търговищкия окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 602 от 30.11.2018 г. по гр.д. № 627 /2018 г. на Търговищкия районен съд в обжалваната част, с която е уважен иск на Н.С.Н. и П.П.Н. срещу Г.И.Г. и Б.Б.Т. с правно основание чл.108 ЗС за реална част от УПИ Х- ....., с площ от 138 кв.м., в кв. ....., по плана на [населено място], с ид. № ..... по кадастралната карта от 2005 г., която реална част е индивидуализирана в решението и с която Г.И.Г. и Б.Б.Т. са осъдени да заплатят на Н.С.Н. и П.П.Н. разноски по делото.

Вместо това постановява:

Отхвърля иска на Н.С.Н. и П.П.Н. срещу Г.И.Г. и Б.Б.Т. с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на реална част от УПИ Х- ....., с площ от 138 кв.м., в кв. ....., по плана на [населено място], с идентификатор № ..... по кадастралната карта от 2005 г., която реална част е индивидуализирана в решението, чрез обозначаването и в зелен цвят на скица № 4 на вещото лице, която е приложена на л.127 по делото на Търговищкия районен съд и представлява неразделна част от това решение и искането за осъждане на Г.И.Г. и Б.Б.Т. да предадат на Н.С.Н. и П.П.Н. владението върху тази реална част.

Осъжда Н.С.Н. и П.П.Н. да заплатят на Г.И.Г. и Б.Б.Т. сумата 2 810 (две хиляди осемстотин и десет) лева разноски за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.