Решение по гр.д. на ВКС, І-во гражданско отделение стр.2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 58

София, 05.08. 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г

В. Й

при участието на секретаря А. И,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело № 2189 /2019 г.:

Производството е с правно основание чл.290 ГПК.

Допуснато е до касационно обжалване с определение № 564 /10.12.2019 г. по касационна жалба на „Б и Б търговски център“ ЕООД срещу въззивно решение № 184 от 14.02.2019 г. по гр.д. № 2414 /2018 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 3455 /20.07.2018 г. по гр.д. № 2351 /2017 г. на Варненския районен съд, с което: на основание чл.124 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Д.М.Д. и К.С.Д. са собственици на първи етаж – търговски обект, със застроена площ от 43.20 кв.м. с посочен идентификатор и съседи, състоящ се от изба и изба с клозет със светла площ от 30 кв.м., преустроени в работилница, стълбищна клетка и помещение на входа, функционално свързано с работилницата със светла площ 13.20 кв.м., находящ се в двуетажна жилищна сграда с посочен идентификатор, построена в дворно място в [населено място], на [улица], индивидуализирано в решението; е отменен н.а. № ....., по д. № 849 /2000 г., на нотариус с № 194, с който „Б и Б търговски център“ Е. е признат за собственик по приращение на 12.894 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, представляващ магазин за продажба на хлебни и сладкарски изделия, целият с площ от 15 кв.м., построен в описаното дворно място; е отменен н.а. № ....., по д. № ..... /2007 г., на нотариус с № 194, с който „Б и Б търговски център“ Е. е признат за собственик по приращение на 29.95 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, представляващ магазин за продажба на хлебни и сладкарски изделия и работилница, с обща площ 43.20 кв.м., построен в описаното дворно място.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по материалноправния въпрос: Чия собственост става новопостроена постройка в съсобствено на няколко лица дворно място, в което има две сгради, в които има обекти на собственост на различни лица, без някой от съсобствениците на дворното място да е учредил право на строеж за постройката на останалите и ако постройката е свързана с част от несамостоятелните обслужващи помещения в една от сградите? Прието е, че въпросът е обуславящ и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Насрещните страни К.С.Д. и Д.М.Д. в писмен отговор оспорват основателността на касационната жалба.

По правния въпрос:

Новопостроена постройка в съсобствено на няколко лица дворно място, в което има две сгради, в които има обекти на собственост на различни лица, без някой от съсобствениците на дворното място да е учредил право на строеж за постройката и ако постройката е свързана с част от несамостоятелните обслужващи помещения в една от сградите, става собственост на съсобствениците на дворното място при същото съотношение на дяловете, което имат от дворното място на основание чл.92 ЗС, по силата на приращението.

Ако тази постройка не представлява самостоятелен обект на собственост, тя е принадлежност към дворното място.

В този случай, обстоятелството, че постройката е свързана с част от несамостоятелните обслужващи помещения в една от сградите, чрез железобетонна конструкция, покриваща част от двора между постройката и сградата, не води до присъединяването и към тях по смисъла на чл.97 ЗС, тъй като свързването не превръща постройката в двора в обслужващо помещение на обслужващите помещения в една от сградите, които не са самостоятелен обект на собственост.

Ако не се иска премахването на новопостроената постройка в двора (както е в разглеждания спор), изградена без съсобствениците на обекти в двете сгради, построени в общото дворно място да са си учредили взаимно право на строеж, то е достатъчно тя да бъде отделена от обслужващите помещения на една от сградите чрез преустройство, с което всяка от долепените постройки да бъде обособена като самостоятелна.

По мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е приел от фактическа страна следното:

От основна, допълнителна, повторна и допълнителна повторна съдебно-техническа експертиза (нататък и СТЕ) се установява, че магазинът за продажба на хлебни и сладкарски изделия с площ от 15 кв.м., който се намира в съсобственото дворното място, и работилницата за хлебни и сладкарски изделия, която се намира на първия етаж от двуетажна сграда, построена в същото дворно място, не отговарят на изискванията за самостоятелен обект. За тях няма издадени строителни книжа. Връзката между двете е през коридор с площ 16 кв.м., разположен в дворното място, коридорът представлява покрито дворно място. Над магазина и коридора е изпълнена обща бетонна плоча, в която е оставен отвор за стълбище, в който е разположено стълбище за втория етаж на сградата. За процесния обект има акт за узаконяване, в който не е посочено дали коридорът е узаконен. Магазинът не обслужва двуетажната жилищна сграда. Магазинът, работилницата и коридорът не са свързани пространствено в едно цяло. Описаните в двата нотариални акта обекти не отговарят на техническите изисквания и правила за съществуване на магазин за хлебни изделия поради липса на изискуеми помещения и съоръжения, за което са изложени мотиви.

Въззивният съд е приел за установено и че работилницата представлява преустроено собствено на Д. Д. избено помещение и че дворното място, в което е осъществено преустройството и изграждането на магазина, е съсобствено между страните по делото.

С влязло в сила решение е отхвърлен искът на „Б и Б търговски център“ Е. срещу Д.М.Д. и К.С.Д. с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на 12.894 кв.м. ид.ч. от магазин за хлебни и сладкарски изделия, с обща площ 15 кв.м., в процесното дворно място, придобит от ищеца на основание приращение, с което е отречено правото на „Б и Б търговски център“ Е. на собственост върху помещението, наречено „магазин“ на основание приращение.

Въззивният съд е приел от правна страна следните изводи:

Същественият въпрос по делото е дали построяването на помещението, наречено „магазин“ върху съсобствено дворно място, води до съсобственост и върху постройката по приращение или същото се явява пристрояване към главна вещ – двуетажната жилищна сграда и следва нейната собственост, защото преустройството на избеното помещение, колкото и да е значително по обем, не поставя въпроса за собствеността, тъй като това не води до създаване на нов обект на собственост, а е включено в собствеността на основната сграда.

С влезлите в сила съдебни решения, с които са отхвърлени искът за делба и ревандикационният иск на „Б и Б търговски център“ Е. срещу Демирови, със сила на пресъдено нещо е отречено наличието на собственост на ответника върху процесния имот на основание приращение.

Следователно в конкретния казус следва да се изследва единствено дали ищците са собственици на имота.

Ищците са станали собственици на двуетажната жилищна сграда, чиито изби са били преустроени в работилница.

Присъединяване по смисъла на чл.97 ЗС предполага отговор на подлежащия на изясняване чрез съдебно-техническа експертиза въпрос дали изграденият чрез пристрояване магазин е свързан по такъв начин, че не би могъл да бъде отделен от него без съществено повреждане.

От приетите по делото заключения на СТЕ се установи, че магазинът за продажба на хлебни и сладкарски изделия, целият с площ от 15 кв.м. и работилницата не отговарят на изискванията за самостоятелен обект, като връзката между двете е чрез коридор, в който е разположено стълбище за втори етаж на двуетажната сграда, както и за открита тераса над магазина. Над магазина и коридора е изпълнена обща бетонна плоча, в която е оставен отвор за стълбище. Магазинът е свързан функционално с работилницата, като коридорът представлява покрито дворно място. Ако се премахне стената, за която се твърди, че е парапет, стълбището ще рухне.

Нормата на чл.92 ЗС ще намери приложение, когато постройката представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми. Когато обаче извършеното строителство не представлява такъв обект, следва да се приложи чл.97 ЗС. Тази хипотеза възниква, когато при неспазване на учреденото право на строеж е увеличена застроената площ на съществуващата сграда, както и на разрешена нова постройка или надстройка. Това тълкуване се основава на правилото, че собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект. За такъв обект важат правилата на чл.97 ЗС или чл.98 ЗС.

Въззивният съд е приел за установено по несъмнен начин от заключението на СТЕ, че пристройката, наричана „магазин“, представлява част от първия жилищен етаж с оглед достъпа до него, съдържаща обслужващи сервизни помещения и не може да се обособи като самостоятелен обект, следователно представлява принадлежност към етажа, който обслужва. Доколкото две несамостоятелни помещения са функционално свързани с бетонна плоча, чието разрушаване би довело до нарушаване целостта на магазина, а премахването на съществуващо стълбище би довело до нарушаване на целостта на постройката, помещенията „магазин“ и „коридор“ се явяват приращения към главната вещ, която е закупената от ищците двуетажна жилищна сграда.

По доводите в касационната жалба:

С оглед дадения отговор на правния въпрос следва да се приеме, че ищците не са придобили индивидуалното право на собственост върху постройката в общия двор (наричана „магазин“), нито върху конструкцията, която покрива част от дворното място между тази постройка и двуетажната сграда и ги свързва (наричана „коридор“) на посоченото от тях основание – чрез свързването им с преустроените от тях изби.

Тези строежи са извършени след възникването на етажната собственост и ищците не твърдят, че са изградени въз основа на учредено в тяхна полза от останалите собственици право на строеж.

Обосновани и правилни са изводите на въззивния съд, че по делото е установено с неоспорени заключения на вещите лица, че в резултат на свързването на постройката в двора чрез железобетонна конструкция с обслужващи помещения в двуетажната сграда не е възникнал самостоятелния обект на собственост, за който искът е предявен: нито постройката, нито свързващата конструкция (според съдебно-техническата експертиза покрито дворно място, наричано „коридор“) са самостоятелен обект на собственост, нито обслужващите помещения в двуетажната сграда (преустроени в работилница и наричани „работилница“) са такъв, нито свързването на трите са довели до възникване на самостоятелен обект на собственост.

Свързването не е довело до присъединяване на „магазина“ към „работилницата“ (обслужващите помещения на двуетажната сграда), защото не го е превърнало в тяхна принадлежност.

Не е налице и присъединяване на „магазина“ към „работилницата“ в резултат на изграждането на железобетонна конструкция, която ги свързва, по такъв начин, че „магазинът“ не би могъл да се отдели без съществено повреждане на двуетажната къща, защото двете постройки могат да се отделят чрез преграждане на отвора в двуетажната сграда, който я свързва с „коридора“ (покритата част от двора). Така отделните постройки ще бъдат долепени, но обособени (както всички долепени отделни сгради („на калкан“) и построеното в двора може да се ползва отделно от обслужващите помещения.

Поради което е без значение, че свързването е посредством железобетонна конструкция, която е така изградена, че при премахването и може да се наруши целостта на изграденото заедно с „коридора“ стълбище което води към втория етаж на двуетажната къща (заради възможността постройките да бъдат отделени чрез преграждане, не следва да се обсъжда дали повреждането на новоизграденото стълбище ще представлява толкова съществено повреждане на двуетажната сграда, колкото премахването на съществувалото преди това каменно стълбище, за да бъде изграден без строителни книжа „коридорът“).

Поради изложеното настоящата инстанция намира за неправилен извода на въззивния съд, че в резултат на свързването е осъществено присъединяване на постройката в двора („магазина“) към обслужващите помещения в двуетажната сграда („работилницата“) по смисъла на чл.97 ЗС.

Настоящият състав намира също, че крайният извод на въззивния съд за основателност на иска с който се признава право на собственост върху самостоятелен обект (търговски обект на първи етаж със застроена площ от 43.20 кв.м.), противоречи на неговия извод, че в резултат на свързването не е възникнал самостоятелният обект на собственост, за който искът е предявен, а постройките в двора се явяват приращения към главната вещ, която е двуетажната жилищна сграда (към цялата сграда), закупена от ищците, а не само към преустроените в работилница обслужващи помещения (избени помещения).

Тъй като по делото не се иска премахването на постройките в двора („магазин“ и коридор“) (то не е предмет на спора), не следва да се обсъжда дали ищците, които са строили и свързвали на свой риск „магазина“ с обслужващите помещения в двуетажната сграда, следва да понесат риска (и разноските) от премахването на железобетонната конструкция („коридор“) за външното стълбище на двуетажната сграда, с което железобетонната конструкция също е свързана, и евентуално как точно и за чия сметка стълбището да бъде укрепено. По същата причина не следва да се обсъжда и дали това стълбище е допълнително построено (според заключенията е - л.277, л.315, л.329), какво точно е предназначението му и дали е законно и дали съществувалото преди това стълбище е било съборено от ищците при застрояването на общия двор с процесния „коридор“.

От изложеното следва извод за основателността на касационната жалба и че обжалваното решение е неправилно. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и съгласно правомощията на касационната инстанция, спорът следва да бъде решен по същество, като искът бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като е предявен за установяването на право на собственост върху обект на правото на собственост, какъвто не съществува, и като последица от него бъде отхвърлено искането с правно основание чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт на ответника.

К. жалбоподател иска присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции, представил е списък за разноски единствено за въззивното производство (за д.т. в размер на 103.60 лева). Не е представил списък за разноски в касационното и в първоинстанционното производство. С оглед изхода от касационното производство и изхода от спора настоящата инстанция намира искането за основателно за сумата 727.30 лева, представляваща сбор от 207.30 лева държавни такси за въззивна и касационна жалба и 520 лева за възнаграждения на вещи лица. С оглед изхода от това производство искането на ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 184 от 14.02.2019 г. по гр.д. № 2414 /2018 г. на Варненския окръжен съд, г.о. и потвърденото с него решение № 3455 /20.07.2018 г. по гр.д. № 2351 /2017 г. на Варненския районен съд.

Вместо това постановява:

Отхвърля иска на Д.М.Д. и К.С.Д. срещу „Б и Б търговски център“ Е. с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Д.М.Д. и К.С.Д. са собственици на първи етаж – търговски обект, със застроена площ от 43.20 кв.м., с идентификатор № ......, находящ се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ....., построена в поземлен имот (дворно място) с идентификатор № ....., с административен адрес: [улица], в [населено място], при граници : [улица]и [улица], и съседи с идентификатори № ..... и № ......, с номер по предходния план 5, квартал ....., парцел ....., състоящ се от изба и изба с клозет със светла площ от 30 кв.м., преустроени в работилница, стълбищна клетка и помещение на входа, функционално свързано с работилницата със светла площ 13.20 кв.м.

Отхвърля искането на Д.М.Д. и К.С.Д. с правно основание чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на н.а. № ....., по д. № ..... /2007 г., на нотариус с № 194.

Осъжда Д.М.Д. и К.С.Д. да заплатят на „Б и Б търговски център“ Е. сумата 727.30 лева (седемстотин двадесет и седем лева и тридесет ст.) разноски за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.