№ 58

[населено място], 10.08.2020г.

В.К.С, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на осми юни, през две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

с участието на секретаря А. Й, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 101/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Месокомбинат Ловеч„ АД против решение № 228/10.09.2018 г. по т.д.№ 153/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 25/ 21.02.2018 г. по т.д.№ 58/2017 г. на Ловешки окръжен съд, С потвърденото решение са отменени, като незаконосъобразни, решенията на редовното Общо събрание на акционерите на „Месокомбинат Ловеч„ АД от 15.06.2017 година. Касаторът оспорва правилността на постановеното решение, с доводи за произнасяне в противоречие с материалния закон - чл.177 ТЗ, досежно извода, че е нарушено право на ищците, притежаващи акции в съсобственост с трети лица, след като явилият се за участие техен пълномощник, който не е бил упълномощен от всички съсобственици на акциите, т.е. и от третите лица, не е допуснат до участие в ОСА. Оспорват законосъобразността на извода, че допустимостта на гласуването в тази хипотеза и с какъв брой акции, е от компетентността на Общото събрание, след като бъде допуснато участието на част от съсобствениците на акции, представлявани от пълномощник, Неправилен, според касатора, е и извода за нарушение на чл.22 ал.2 и чл.26 ал.1 от Устава на дружеството, поради липса на изискуемия кворум за провеждане на събранието. Развива съображения, че пълномощното, издадено от „Бони холдинг„ АД, като акционер в ответното дружество, следва да се тълкува по правилата на чл.20 ЗЗД и е видно наличието на техническа грешка в изписването на притежавани от акционера акции от капитала на ответника, при безспорно изводима воля за упълномощаване на пълномощника да гласува с всички притежавани от упълномощителя акции. Според страната изписването на конкретния брой притежавани акции е практически и ненужен, неизискуем реквизит на пълномощното и като такъв няма пречка да се игнорира. Твърди се и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е изследвал служебно наличието на абсолютна положителна процесуална предпоставка към момента на устните състезания – все още принадлежащо на ищците право на иск, като акционери, тъй като същите са се разпоредили с притежаваните от тях, в съсобственост с трети лица, права върху акции в хода на производството.

Ответните страни – Б. Н., П. Н. и Б. Н., представлявани в качеството си на малолетни от законния си представител А. Д. – оспорват касационната жалба.Оспорват нарушението на чл.177 ТЗ, поради неприложимост на разпоредбата, тъй като считат за възприета от въззивния съд тяхна легитимация като самостоятелни собственици на отделни акции, а не като притежатели на акции в съсобственост с трети лица – всички наследници на починалия акционер Б. Н.. В писмената си защита излагат подробни съображения в обосноваване тезата за автоматично наследяване от всеки от тях, като наследник на Б. Н., на конкретен брой акции от притежаваните от същия в ответното дружество, съобразно наследствените им дялове, т.е. придобиване в режим на разделност, аналогично на вземанията, с изключение на 3 бр. акции, оставащи в съсобственост. Така намират аналогично приложение режима на безналичните акции и спрямо наличните / чл.172 ал.4 от ЗППЦК /, изхождайки от общото родово понятие „акция„. Основават се на възможността, при споделяне тезата на касатора, при липса на съгласие между всички съсобственици на акция, за упълномощаване на общ пълномощник, практически да се осуети изцяло упражняването на членствените им права. Тезата на касатора предпоставя съществуването на принудителна съсобственост, доколкото съдебната практика отрича приложимостта на съдебната делба на акции. Дори да не би била споделена тезата за придобита по наследяване собственост от всеки от ищците върху реален брой акции, съобразно наследствения му дял, касаторите намират, че съсобствениците на една акция, аналогично на съсобствениците на дружествен дял / чл.132 ТЗ /, също биха имали право да упражняват някои от своите членствени права самостоятелно, без да изискват съгласието на другите съсобственици и без да е необходимо упълномощаването на общ представител / напр. правото на информация по чл.224 ТЗ /. Такова право, според ответните страни, е и правото на участие в ОСА, макар и само със съвещателен глас. Поддържат правилност на извода за нарушение на чл.22 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от Устава на дружеството, досежно обхвата на представителната власт на пълномощника на „Бони холдинг„ АД в ОСА – ограниченото му упълномощаване да гласува само с част от притежаваните от дружеството акции в „Месокомбинат – Ловеч„ АД, поради което и присъствието му не удовлетворява изискуемия кворум. Поддържат за вярна и преценката на съда, за притежавана от тях процесуална легитимация за предявяването на иска по чл.74 ТЗ, независимо от разпореждане със собствеността си върху наследените акции в хода на производството.

С определение № 510/11.11.2019 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса : Защитимо ли е по реда на чл.74 ТЗ, чрез отмяна на решението на ОСА, право на участие на част от съсобствениците на акция, в случай че няма упълномощен от всички съсобственици на акцията пълномощник по чл.177 ТЗ, за участие в ОСА? Упражнимо ли е право на глас от част от съсобствениците на акция, независимо от неупълномощаването на общ пълномощник по чл.177 ТЗ от всички съсобственици ? Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, предвид неяснота относно приложението на чл.177 ТЗ, като норма уреждаща упражняването на права, ирелевантно на принадлежността на самите права.

Върховен касационен съд, в съответствие с правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :

Ищците, в качеството на наследници на Б. Н., акционер в „Месокомбинат Ловеч„ АД, притежават в съсобственост с други наследници на лицето акции от капитала на ответното дружество, Предявяват иск за отмяна, на основание чл.74 ТЗ, на решенията на ОС на „ Месокомбинат Ловеч „ АД, проведено на 15.06.2017 година. Предвид упълномощаване на пълномощник, за представителство и гласуване в ОС, без участието на останалите наследници и съсобственици на акции, в качеството на упълномощители, ищците не са били допуснати чрез същия до Общото събрание, което се твърди в нарушение на чл.220 ал.1 и чл.181 ал.1 от ТЗ, както и на чл.5 ал.4 от Устава на ответното дружество. Сочи се и нарушение на чл.26 ал.1 от Устава, тъй като представителят на участвалия в събранието акционер – „ Бони холдинг„ АД – не е разполагал с представителна власт за всички акции, собственост на дружеството, доколкото в издаденото пълномощно упълномощаването му е да представлява „Бони холдинг„ АД и гласува до посочените в пълномощното 119 701 броя поименни акции / при действително притежавани 393 783 бр./, формиращи само 23,25 % от капитала на дружеството, вместо изискуемите за кворум най-малко 50 % от акциите с право на глас.

Ответникът – „Месокомбинат Ловеч„ АД – оспорва процесуалната легитимация на ищците, за водене на иска по чл.74 ТЗ, предвид притежание от всеки от същите само на идеална част от наследените акции, при това в съсобственост с трети за спора лица и без упълномощаване на общ пълномощник от всички наследници, за упражняване правата по акциите / чл.177 ТЗ /. Оспорва твърдението за нарушения на разпоредби на ТЗ и Устава на дружеството. Счита,че волята на акционера „Бони холдинг„ АД, за упълномощаването на представител за ОСА, следва да се тълкува и съответно упълномощаването да не се ограничава до изписания, като притежание на същия акционер, брой акции, а с оглед всички притежавани от същия акции.

Първоинстанционният съд е уважил исковете, а въззивният съд – потвърдил първоинстанционното решение, като приема, че редовното упълномощаване на представител от част от съсобствениците на акции им предоставя право на участие в ОСА, а „въпросът за допускането до участие в ОС, гласуването и с какъв брой акции, следва да се реши от ОСА„. Конкретното нарушение на закона и устава не е квалифицирано със съответни разпоредби, освен като „нарушение, твърдяно от ищците”, а същите сочат нарушени разпоредбите на чл.220 ал.1 ТЗ / състав на ОС / и чл.181 ал.1 от ТЗ / права на акционера /, както и чл.5 ал.4 от Устава на ответното дружество, която възпроизвежда чл.181 ал.1 ТЗ. Кумулативно е прието, че предвид участието на пълномощник на акционера „Бони холдинг„ АД, упълномощен да представлява същия до определен брой, а не всички притежавани от дружеството акции, съответно съставляващи по-малко от 50 % от капитала, не е бил налице изискуемия от чл.26 ал.1 от Устава кворум за провеждането на ОСА.

Несъстоятелен е довода на ответната страна, че въззивният съд е аргументирал реално притежание върху конкретен брой от наследените акции от всеки от ищците, в съответствие с наследствения му дял, което разпределение е настъпило автоматично, аналогично на режима на разделност на вземанията, поради което отговорите на формулираните правни въпроси са от евентуално значение : само и доколкото подобно придобиване на права бъде отречено. Въззивното решение не съдържа такива мотиви. Независимо от това, доколкото се противопоставя като първостепенен в защитата на ищците, този довод ще следва да се разгледа предходно на произнасянето по правните въпроси.

Съгласно чл.158 ал.1 изр. първо ТЗ капиталът на АД е разделен на акции, т.е. акцията е част от капитала на дружеството, изразена чрез номиналната й стойност. Последната е еднаква за всички акции на дружеството и подлежи на промяна само по решение на Общото събрание на АД. Макар че наличните акции имат веществен характер, ценността им не се определя от стойността им като вещи, а от инкорпорираните в тях членствени права. Като ценна книга акцията удостоверява, че притежателят й участва в капитала на съответното акционерно дружество с номиналната й стойност и е носител на свързаните с това членствени права. Неделимостта на акциите по смисъла на чл. 177 ТЗ се отнася именно до тия членствени права, върху които, при универсално правоприемство на акционер от повече от един наследници на същия, се установява съпритежание. Неделимостта предпоставя невъзможност членственото право, което една акция удостоверява, да бъде поделено между сънаследниците, т.е. всеки от тях да придобие реална част от една акция, което конфронтира и с императивното правило за номиналната стойност на акцията като константна величина – една и съща за всички акции на дружеството. Неделимостта, обаче, не означава невъзможност за подялба на всички наследени акции между наследниците, така че всеки от тях да придобие реална част от същите, съобразно наследствения си дял. Способът за подялба не е предмет на настоящото решение. Не може,обаче, да се сподели разбирането, че тази подялба следва автоматично от наследяването. По начало прекратяването на съсобствеността предпоставя волеизявление / интерес, желание / за това, което не може да се презумира с факта на наследяването от няколко лица. Съсобствеността по принцип не се прекратява автоматично, освен при вземанията, на правния режим на които не би могъл да се приравни правния режим на акциите, защото правата по същите не се изчерпват с право върху конкретно определена, а и непроменима парична стойност / не е такова правото на дивидент и ликвидационен дял, които са динамични, а и обусловени от допълнителни предпоставки, вземания, т.е. не възникват по силата на самото придобиване на акцията /, а и правата, които акциите обективират, не са по правило еднакви. Възможна е и хипотеза, в която сънаследниците на акции желаят именно съвместното упражняване на членствените права, които всяка една акция материализира. В качеството на ценни книги наличните акции се индивидуализират / със серия, номер /, Възможно е издаването на купюри с повече от една акции / 5,10 или кратни на 10 /. Очевидно само по силата на универсалното правоприемство, без намеса с определени, обвързващи сънаследниците правни последици, освен в случай на съгласие между всички тях, е неосигуримо разпределението на наследените акции, като индивидуализирани ценни книги, в притежание на всеки отделен наследник. И преди всичко, наличните акции могат да предоставят „особени права„, формирайки различни класове или да бъдат привилегировани – със или без право на глас, т.е. наследените акции могат да инкорпорират различни по съдържание членствени права, поради което и да биха имали различна пазарна стойност. Автоматично прекратяване на съсобствеността върху акциите, т.е. на съпритежанието на членствените права, за да би се приело, следва да е обективно приложимо като правило, независимо от вида на акциите, което, в хипотезата на акции от различен клас или с привилегии, очевидно не е постижимо, освен в идеалната хипотеза на поделяемост, поради равен брой акции от всеки вид, делими съобразно броя и наследствените права на сънаследниците. Това е и основен аргумент за да не би се приложила автоматична поделяемост, аналогично на вземанията. Ако би се приело автоматично разпределение на наследените в съсобственост акции, остава обективно необходимо и оказването на съдействие за фактическото им разпределяне между наследниците, съобразно наследствените им права, задължение за което не е уредено, нито е изводимо по тълкувателен път, за управителните органи на АД, при съответно носене и на отговорност от същите, за неправилното му осъществяване.

Следователно, настоящите ищци не се легитимират като самостоятелни притежатели – всеки на реален брой акции от капитала на ответното дружество, а като техни съпритежатели - всеки на идеална част от всяка от наследените акции.

По правните въпроси, с уточнението че касаят хипотезата на поименни налични акции :

За да се даде отговор следва да се изхожда от характеристиката и спецификата на акционерното дружество, като капиталово дружество. Същото е най-подходящата дружествена форма за привличане на голям по размер, вкл. чуждестранен, капитал. Не случайно редица правни субекти, от съществено значение за пазарните отношения, съществуват само във формата на АД / инвестиционни дружества, фондови и стокови борси /. Тази подходящност е предпоставена от функционирането на акционерното дружество независимо от членския му състав / в много случаи многоброен / и промените в същия / в много случаи динамични /. Членствените правоотношения са свободно прехвърлими, като промяната не подлежи на вписване в търговския регистър. Акционерите не отговарят за задълженията на дружеството, нямат задължения за лични действия, а единствено имущественото задължение за вноска, осигуряващо наличието на активи в съответствие с вписания капитал. Автономността във функционирането на дружеството от акционерите, свободното прехвърляне на членствени правоотношения и ограничената отговорност на акционерите са характеристики на АД, които предпоставят интереса от учредяването му и/или участие в същото.

Именно спецификата на АД, като гарантирано функциониращо, независимо от динамиката в членствения му състав,обяснява съществуването на чл.177 ТЗ. Неделимо е членственото право, предоставяно от акцията, изразяващо се – досежно управителните права - в право на 1 глас. Ако би била допустима подялбата му, би подлежала на промяна номиналната стойност на акциите на дружеството / тъй като същата следва да е еднаква за всички акции – чл.175 ал.2 ТЗ /, съобразно волята на съделителите, при това само в хипотеза на подялба при равни квоти, не винаги възможно с оглед действителните наследствени квоти. С неделимостта по чл.177 пр. първо ТЗ законът гарантира да не възникват обстоятелства, предпоставящи промяна в структурата на капитала и преуреждане членствените права на останалите акционери, съобразно последиците от подялбата на членствените права по всяка една от съсобствените акции. Последното би било от естество да затрудни, ако не и да осуети дейността на акционерното дружество / вземането на решения от ОСА /, правейки я заложник на интересите на отделни акционери, както и на възможни спорове относно подялбата между същите.

Аналогични гарантиращи функции осигурява и императивното правило на чл.177 пр. второ от ТЗ. Чрез разпоредбата, все в интерес на независимото функциониране на дружеството от членствения му състав, законодателят ирелевира противоречията в интересите на отделните акционери - съсобственици на акция, зачитайки гласа им само при способност за формиране на обща воля, респ. определянето на общ пълномощник и формирането на един глас от акция. Тази обща воля, освен като резултат на единодушно решение на съсобствениците на акция, би била съобразима и като формирана воля на мнозинството - на базата на предварително постигнато и удостоверено съгласие на същите, за зачитане волята на обикновено или квалифицирано мнозинство, вкл. такова на базата на наследствените им права. Касае се за споразумение, за което не е налице ограничение в свободата на договаряне. Само така определен пълномощник е оправомощен от закона да упражни правото на глас, предоставяно от една акция, а от чл.177 пр. първо ТЗ следва, че упълномощаване на лице от част от съсобствениците на акция / упражняване на част от членствено право / е правно ирелевантно.

Изначално искът в настоящото производство, с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна на решенията на ОСА, е предявен в защита на правото на глас, като основно управително право на акционера по чл. 181 ал.1 ТЗ, нарушено чрез недопускане участието на ищците, като част от съсобствениците на наследени акции от капитала на ответното дружество, чрез пълномощник само на същите, не и на всички съсобственици на наследените акции. С оглед въззивното решение, в настоящото производство се поддържа като самостоятелно нарушение – лишаването от право на участие, ирелевантно на неучастие в гласуването на атакуваните решения. Доколкото и в двата случая са наведени едни и същи обстоятелства, обуславящи незаконосъобразност на атакуваните решения на ОСА, настоящият състав не намира, че се касае за въведено след преклузивния срок по чл. 74 ал.3 ТЗ, респ. недопустимо разгледано от въззивния съд нарушение.

Действително не може да се отрече правото на част от съсобствениците на акция да присъстват лично на ОСА, тъй като и с това си право на собственост върху идеална част от акция те се легитимират като акционери. Чл.177 пр. второ ТЗ, обаче, се отнася не до присъствието, а до участието - като активно поведение на изявяване становища и предложения по включените в дневния ред въпроси и съответно гласуване по същите. Това „участие” законодателят з а ч и т а само като изходящо от волята на всички съсобственици на акция. Дали отделния съсобственик на акция би бил лишен от възможност да присъства или присъствайки – лишен от правото да заяви становища и предложения по въпросите от дневния ред на ОСА, вкл. чрез пълномощник, но не такъв на всички съсобственици на акцията, съответно е бил лишен от правото да гласува, поради липса на общ с останалите съсобственици пълномощник, е без значение за законосъобразността на взетите решения. Правото на глас е обективно обусловено от правото на участие в ОСА и само с тази им взаимосвързаност правото на участие е от значение за законосъобразността на взетите решения, доколкото с предоставянето му не е препятствано упражняване правото на глас. Обективно е непостижим извод каква би била действителната воля на акционерите, съответно би ли била различна от формираната, ако участващ в ОС акционер би бил допуснат да изкаже определено мнение или становище, нито е обективно установимо какво би било действителното съдържание на непозволеното му изявление в ОС, в качеството му на неосъществил се факт. Затова и значими за интересите на акционерите въпроси законодателят е допуснал да бъдат допълнително включвани в дневния ред, вкл. с предложения за решения / чл.223а ТЗ /, гарантирайки правото на становище и мнения предварително.Правото на участие в ОСА, въпреки липса на предпоставки за упражнимо право на глас при вземане решенията на същото, не е самостоятелно защитимо с иска по чл.74 ТЗ. Формираната, при съответствие с кворума / за който са съобразими и правата на акционерите – съсобственици на акции, независимо участват или не в ОСА / и изискуемото се мнозинство, воля на присъствалите акционери, не би могла да бъде лишена от правни последици, с оглед формалното неучастие или ненадлежно участие на акционер, с несъобразима при гласуването воля, след като същото е единствено последица от неупражнено право на упълномощаване по чл.177 пр. второ ТЗ. Възможността за такова упълномощаване е извън интереса на законодателя, доколкото с оглед уредбата на АД, същият предоставя превес на интересите на останалите акционери и дружеството като цяло, пред тези на спорещите съсобственици на акция. Съгласно чл.220 ал.1 ТЗ, ОСА - като орган за управление на АД - включва акционерите с право на глас, защото с гласуването се формира волята му, а точно тя е от значение като предмет на иска по чл.74 ТЗ. Няма основание чл.220 ал.1 ТЗ да се тълкува стеснително – само досежно притежателите на привилегировани акции без право на глас, съгласно чл.182 ТЗ. След като участници в ОСА са само акционерите с право на глас, а самостоятелно такова не притежават само част от съсобствениците на акция, съгласно чл.177 пр. второ ТЗ, то недопускането на последните до работата на Общото събрание – лично или чрез техен, а не на всички съсобственици на акциите пълномощник, не е от естество да обоснове нарушение на членственото управленско право на глас, вкл. посредством осуетено право на участие в ОСА. Това е и отговора на правните въпроси.

По основателността на касационната жалба :

С оглед отговора на правните въпроси, въззивното решение се явява постановено в противоречие с материалния закон – чл. 181 ал.1 вр. с чл. 220 ал.1 и чл.177 ТЗ. Не се установява нарушение на закона или устава при вземане на атакуваните решения на ОСА.

Несъстоятелен е и алтернативния довод за незаконосъобразност на решенията на ОСА от 15.06.2017 г., предвид съобразяване - при преценка на изискуемия се кворум - участие на акционера „ Б. Х„ АД, чрез пълномощника му Т. С., с всички притежавани от този акционер акции - 383 783 бр., вместо със 119 701 бр. поименни акции, с колкото е упълномощен да участва и гласува в ОСА от името на „Б. Х„ АД преждепосочения пълномощник. Състоятелно е възражението на ответника за техническа грешка в съдържанието на пълномощното, доколкото е неустановима логика във волеизявлението за ограничаване представителството до част от притежаваните членствени права, с оглед търсени правни последици от подобно ограничаване на упълномощаването, различни от постижимите при гласуване с пълния брой притежавани акции, по отношение съдържанието на гласуваните решения. По-важното, обаче, е, че гласуването с действително притежавания брой акции е законосъобразно спрямо останалите акционери и дружеството и ако би било осъществено от пълномощника в противоречие с действителната воля на упълномощителя, то единствено последния би имал правния интерес да се противопостави на действията при превишаване на представителната власт / ако така би могло да се квалифицира поведението на пълномощника в случая /. По мнение на настоящия състав,обаче, подобно ограничаване е по начало правно несъстоятелно, тъй като е относимо към легитимацията на акционера – като притежаващ определен брой гласове, а не към същинското упражняване на членствените му управителни права – подкрепянето или отхвърлянето на определено решение на ОС, еднакво произтичащи от всяка една от притежаваните акции, независимо от общия им брой. Затова е правилно възражението на ответника, че упоменаването на притежаваните акции не е задължителен реквизит на упълномощаването и последното би било валидно и без изрично посочване на точния им брой.

С оглед гореизложеното, въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, с отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ.

Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане на касатора, следва да се присъдят в полза на същия направените за всяка инстанция разноски, както следва : 1200 лева – за първа инстанция - заплатено адвокатско възнаграждение ; 1 320 лева – за въззивна инстанция, от които 1 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 120 лева държавна такса ; 1 270 лева – за касационна инстанция, от които 1 200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 70 лева държавни такси,

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 228/10.09.2018 г. по т.д.№ 153/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 25/ 21.02.2018 г. по т.д.№ 58/2017 г. на Ловешки окръжен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.П.Д., в качеството на законен представител на Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н., искове, с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна решенията на ОС на „Месокомбинат Ловеч „ АД, проведено на 15.06.2017 година.

ОСЪЖДА Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н., чрез законния им представител А.П.Д., на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, да заплатят на „Месокомбинат Ловеч„ АД понесените в производството разноски, в общ размер от 3 790 лева, за всички инстанции .

Решението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: