Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

София, 11.08.2020г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря П. П при участието

на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2944 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК, образувано по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ - КТБ АД представлявано от постоянните синдици А.. Н. и Кр. М., приподписана от адв. М. М. срещу решение № 2282/03.09.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговска колегия, 9 състав по т.д. № 6522/2017 г. С решението на САС на основание чл.270 ал.3 ГПК е обезсилено решение № 2049/02.11.2017 г. по т.д. № 6599/2015 г. на Софийски градски съд /СГС/, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка – наличие на международна компетентност по смисъла на Регламент 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по гражданските и търговски дела и е прогласено, че СГС не е международно компетентен да разгледа, на основание чл.28 § 1 от Регламент 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по гражданските и търговски дела, производството по повдигнатия спор, описан в мотивите на настоящото решение, по който е образувано т.д. № 6599/2015 г. на СГС от синдика на КТБ АД, чийто функции се упражняват от А. Н. и К. М. срещу LIC Telecommunications S.a.r.l., Люксембург „ЛИК ТЕЛЕКОМЮНИКЕЙШЪНС САРЛ“, Люксембург.

С определение № 364/11.07.2019 г. на ВКС, ТК, първо отделение е допуснато касационно обжалване на решението на САС по чл.280 ал.1 т.2 предл.2-ро и т.3 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос: Притежава ли националният български съд международна компетентност, основана на принципа на най-тясната връзка, да прецени допустимостта на иск и разгледа иск, който е пряко свързан с попълване на масата на несъстоятелността на българската кредитна институция в производството по несъстоятелност и компетентен ли е националният български съд да извърши тълкуване за наличието й, с оглед предвиденото в чл.46 ал.1 т.7 ЗБН и чл.62 ал.2 изр.1-во ЗБН?

В касационната жалба се излагат подробни съображения за неприложимост на Регламент /ЕС/ 1215/2012 в случая и за наличие на международна компетентност на българският съд да разглежда иск по чл.60а ЗБН, тясно свързан с производството по несъстоятелност на КТБ АД /н/.

Ответникът – „ЛИК ТЕЛЕКОМЮНИКЕЙШЪНС САРЛ“, Люксембург не взима становище по касационната жалба.

ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК намира следното:

Пред СГС са предявени искове от синдиците на КТБ АД /н/ срещу „ЛИК ТЕЛЕКОМЮНИКЕЙШЪНС САРЛ“, Люксембург с правно основание чл.60а ал.1 предл.1-во ЗБН за признаване за установено по отношение на ответника, че КТБ АД е собственик на имущество, което е с произход от банката, а именно 43264 акции, съставляващи 43.264 % от капитала на дружество V Telecom Investment S.A. General Parner, Люксембург и 43264 акции, съставляващи 43.264 % от капитала на V Telecom Investment SСA, Люксембург, както и осъждане на ответника да върне в масата на несъстоятелността на КТБ АД собствеността върху описаните по-горе акции. Ищецът излага твърдения, че в периода до 07.11.2012 г. КТБ АД е предоставяло заеми на няколко търговски дружества, които чрез поредица трансфери са ги предоставили първоначално на „Т. И“ АД, от него са предоставени на „Бромак“ ЕООД, от него на „Б.Т.И“ АД, впоследствие „Б.Т.И“ АД на „Бромак“ ЕООД. Всички са вписани в Търговския регистър като притежаващи в момента акциите, чието предаване се иска. Според ищеца всички трансформации са извършени със средства с произход от банката по смисъла на §1 т.7 от ДР на ЗБН и след изключване на това имущество от патримониума на банката, чрез нейните длъжници и получаването му в патримониума на поредица от три лица, последното от които е „ЛИК ТЕЛЕКОМЮНИКЕЙШЪНС САРЛ“, Люксембург, поради което се иска на основание чл.60а ал.1 предл.1-во ЗБН да се установи признаване за установено, че именно КТБ АД е собственик на така описаното имущество, предмет на извършените трансфери и трансформации на банковите кредити. Така предявените искове са отхвърлени от СГС. За да обезсили решението му САС е приел, че на първо място следва да установи международната компетентност на СГС по отношение на предявения иск. Изложил е съображения, че е налице Регламент 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета, който регулира пряко и общо във всички държави членки обществените отношения в областта на гражданските и търговски дела с трансграничен елемент и този Регламент е приложим по отношение на процесното дело. Ответното дружество е учредено в Люксембург, където е неговото седалище /копие от извлечение от Търговския регистър на Люксембург/, а Люксембург е член на ЕС. Според САС следва да се приложи общата норма на чл.4 §1 от Регламент 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета. САС е обсъдил и нормата на чл.63 от Регламента, с оглед на което е извел извод, „че е доказано – за местоживеене, регламентирано седалище по смисъла на цитирания регламент за ответника следва да се приеме Люксембург“, поради което настоящият съд не е компетентен да разгледа предявения иск. Според САС в случая на основание чл.60а ЗБН се иска извършване на определени действия от определено лице – предаване на акции, което става с писмен договор и това се подчинява на режима на издаването им. Преценявайки допустимостта на иска с оглед на посоченото, както и искането му – да бъде осъден ответникът да предаде описаните акции, САС е приел, че искът е осъдителен и следва да бъде предявен пред съда по седалището на ответника на основание чл.4 § 1 от Регламента. САС е разгледал и въпроса за връзката на процеса по този иск в производството по несъстоятелност на КТБ АД, като е приел, че действително би могло да се обуслови най-тясна връзка между настоящия процес и производството по несъстоятелност, но това тълкуване не е от компетентността на националните съдилища и в конкретния случай съдът не може да го извърши, а и при определяне на компетентността и връзка с процеса следва да се вземе предвид и особения статут на акциите и приложимия към издаването и прехвърлянето им закон. Националните съдилища в конкретния случай не могат да извършат разрешаване на спора по иска по чл.60а ЗБН. Изложени са и съображения, че акциите имат особен статут, който е свързан с приложимия към издаването им и прехвърлянето им закон, в какъвто смисъл липсва предвидимост предявеният иск да бъде разгледан от съдилищата по местожителството, респ. седалището на ищеца. САС е приел още, че не е учредена мълчалива компетентност на настоящия съд по смисъла на чл.26 от Регламент 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета, т.е. ответникът не е изразил мълчаливо съгласие за учредяване компетентност пред настоящия съд да разгледа спора. По тези съображения, според САС, СГС не е имал международна компетентност да се произнесе, на основание чл.28 §1 от Регламент 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета решението му е недопустимо и на основание чл.270 ал.3 ГПК следва да бъде обезсилено, като се прогласи липса на международна компетентност спорът да бъде разгледан от СГС.

По обуславящия изхода на спора въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното: СГС е сезиран с искове от синдика на КТБ АД /н/ с посочено правно основание чл.60а ал.1 ЗБН, уредени в Раздел ІІІ от Глава четвърта на ЗБН „Попълване на масата на несъстоятелността“. Доколкото отменителният иск по чл.60а ЗБН е пряко и непосредствено свързан с производството по несъстоятелност на ищеца КТБ АД /н/, няма основание за приложение на Регламент 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, признаване изпълнението на съдебно решение по граждански и търговски дела, както е приел САС, тъй като в чл.1 ал.2 б.“б“ от този регламент е посочено, че той не се прилага по отношение на банкрут, производства, свързани с обявяване на дружества или други юридически лица в несъстоятелност. Европейската уредба на трансграничните производства по несъстоятелност е регламентирана в Регламент № 1346/2000 от 29.05.2000 г. на Съвета и се прилага от 31.05.2002 г., а Регламент № 2015/848 на Европейския парламент и Съвета от 20.05.2015 г. е приложим за производства по несъстоятелност, образувани след 26.06.2017 г., като старият Регламент продължава да се прилага към производства образувани до този момент, какъвто е и настоящият случай. В мотивите на съда на ЕС по поставените от запитваща юрисдикция въпроси, отнасящи се до международната компетентност на съдилищата в областта на отменителните искове, които се основават на несъстоятелност е посочено, че чл.3 §1 от Регламент 1346/2000 предоставя и международна компетентност на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност за разглеждане на искове, които пряко произтичат от това производство и са тясно свързани с него, насочени са срещу ответник със седалище или местоживеене в друга държава членка или трета страна и тази компетентност е изключителна. В този смисъл са постановените решения по дело С-339/07 Christopher Seagon срещу Deko Marti Belgium NV от 12.02.2009 г. и по дело С-328/12 Ralph Sckmid срещу Lilli Hertel от 16.01.2014 г. С оглед на тази регламентация и съдебна практика, постановена по преюдициални запитвания, отговорът на така поставения въпрос е: българският съд, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, притежава международна компетентност да разгледа искове по чл.60а ЗБН, предявени от българска кредитна институция за попълване масата на несъстоятелността срещу ответник със седалище в друга държава членка, доколкото исковете са свързани с производството по несъстоятелност на кредитната институция при наличие на изрични норми на националното законодателство, уреждащи компетентността му – чл.46 ал.1 т.7 и чл.62 ал.2 изр.1-во ЗБН.

По основателността на жалбата: При така дадения отговор на обуславящият изхода на спора въпрос, изводът на САС за липса на международна компетентност, основание за обезсилване на първоинстанционното решение и прогласяване, че СГС не е международно компетентен да разгледа предявените искове, по които е образувано т.д. № 6599/2015 г. от СГС е неправилен, обуславящ неправилност на постановеното решение на САС по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Доколкото САС не е изложил съображения по предявените искове като допустимост и по същество, поради неразглеждането им и непроизнасяне по тях, решението следва да се отмени и на основание чл.293 ал.3 да се върне за ново разглеждане от друг състав от стадия на подготвително заседание по чл.267 ГПК за преценка допустимостта на предявените искове в тяхната установителна и осъдителна част, при така изложените обстоятелства, на които се основават при същата правна квалификация, посочена в исковата молба. В случая не се касае за противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, а за неясен/нееднозначен петитум, поради следните съображения:

Предмет на предявения от синдиците на КТБ АД /н/ срещу „ЛИК ТЕЛЕКОМЮНИКЕЙШЪНС САРЛ“, Люксембург иск с правно основание чл.60а ал.1 предл.1-во /хипотезата парична вноска/ ЗБН е за признаване за установено по отношение на ответника, че КТБ АД е собственик на имущество, което е с произход от банката, а именно 43264 акции, съставляващи 43.264 % от капитала на дружество V. Telecom Investment S.A. General Parner, Люксембург и 43264 акции, съставляващи 43.264 % от капитала на V Telecom Investment SСA, Люксембург, както и осъждане на ответника да върне в масата на несъстоятелността на КТБ АД собствеността върху описаните по-горе акции. Така, както е формулиран, петитумът съдържа вътрешно противоречие. Няма спор, че целеният правен резултат от успешното провеждане на иска по чл.60а ЗБН е попълването на масата на несъстоятелността. В хипотезата на т.1 ал.1 на чл.60а ЗБН полученото имущество с произход от банката очевидно е пари, доколкото се касае за парична вноска, а не за апорт в капитала на третото лице. В този случай, „връщане на полученото“ от третото лице по смисъла на закона би следвало да е вноската т.е. паричната равностойност на придобитите дялове или акции най-малко защото ревандикация на дружествен дял е недопустима, а връщането в масата на несъстоятелността на акции /освен ако не са на приносител/ предвижда друг способ за изпълнение/прехвърляне на собствеността. Предвид ползваната от законодателя терминология в ал.1 на чл.60а ЗБН искът по принцип е осъдителен. Съдебният състав счита, че няма принципна пречка да бъде предявен и установителен иск за собственост на дялове или акции в който случай несъстоятелният длъжник да би целял установяване на свои членствени права /съдружник или акционер/, но и в този случай това не би могло да бъде свързано с осъдителен петитум за връщане на дяловете и акциите, поради съображенията посочени по-горе.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочена стойността на имуществото, чието връщане се иска със заявения петитум, но самият той в двете си части съдържа противоречие, за отстраняването на което може да даде указания въззивния съд.

По отношение на разноските е приложима разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК и чл.62 ал.2 ЗБН.

Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.3 ГПК, съдът:

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2282/03.09.2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав по т.д. № 6522/2017 г.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд от стадия на подготвително заседание по чл.267 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.