Р Е Ш Е Н И Е

№. 96

гр.София, 17 август 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:МАЯ ЦОНЕВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря И. П

и прокурора от ВКП Н. Л

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 362/2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.И.В., защитник на подсъдимия А.Д.Б., срещу решение от 13.02.2012 г., постановено по внохд №326/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която подсъдимото лице е било признато за виновно и осъдено в извършване на престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 във вр.с чл.63 ал.1 т.3 и т.5 от НК- за разпространение на високорисково наркотично вещество на св.Г. К..

В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се свързва с това, че осъждането на подсъдимия Б. почива единствено на гласни доказателствени средства, прочетени по реда на чл.281 ал.4 от НПК и в този смисъл е нарушена забраната, визирана в нормата на чл.281 ал.8 от НПК. Твърди се, че съдът не е отчел явната заинтересованост на св.Б. да злепостави подсъдимия и избегне собствена наказателна отговорност, тъй като именно той е държал наркотичното вещество. Посочва се, че останалите свидетели- родители на К. и полицейски служители, чрез които съдът се е опитал да преодолее забраната по чл.281 ал.8 от НПК, предоставят сведения, получени от основния свидетел К.. Касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се аргументира с искане за приложение разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Моли се въззивното решение да бъде отменено и подсъдимия А. Б. оправдан изцяло.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, тъй като деянието, осъществено от подсъдимия не е малозначително. Не споделя и оплакването, че постановеното осъждане на А. Б. е основано единствено на свидетелски показания, приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК, като намира за убедителни изложените от съда доводи и аргументи в тази насока. В заключение предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Подсъдимият А.Д.Б., редовно уведомен за съдебното заседание, не се явява и не взема становище.

В.К.С, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №37 от 19.04.2019 г., постановена по нохд № 2305/2018 г., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимия А.Д.Б. за виновен в това, че на 05.11.2017 г. в [населено място], като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление- на два пъти, без надлежно разрешително разпространил високорискови наркотични вещества- марихуана с общо тегло 36.657 гр. на обща стойност 219.95 лв., както следва:

- на 05.11.2017 г. разпространил на А.П.С. високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 27.736 гр. на стойност 166.42 лв.

- на 05.11.2017 г. разпространил на Г.И.К. високорисково наркотично вещество марихуана с нето тегло 8.921 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8.3 %, на стойност 53,53 лв.,

поради което и на основание чл.354а ал.1 изр.1 във вр.с чл.63 ал.1 т.3 и т.5 във вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода и обществено порицание, което да се изпълни, чрез прочитане на присъдата в учебното заведение, в което подсъдимият се обучава пред преподавателския състав и учащите се.

На основание чл.66 ал.1 във вр.с чл.69 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

По въззивна жалба на подсъдимия, пред Пловдивски апелативен съд е било образувано внохд №326/2019 г., приключило с решение №22 от 13.02.2020 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като подсъдимият А. Б. е бил признат за невиновен в това, че на 05.11.2017 г. е разпространил на А. С. високорискови наркотични вещества- марихуана с нето тегло 27.736 гр. на стойност 166,42 лв.; да е извършил престъплението при условията на чл.26 ал.1 от НК- за разликата над 8.921 гр. до 36.657 гр. високорисково наркотично вещество марихуана и за разликата над 55.53 лв. до 219,95 лв., като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл. С решението, съдът на основание чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ пр.2 от НК е заменил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с наказание пробация със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. На основание чл.55 ал.3 от НК наложеното на подсъдимия Б. наказание обществено порицание е било отменено. Присъдата е била потвърдена в останалата й част.

Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място следва да се отбележи, че на касационна проверка подлежи само онази част от въззивното решение, с което е била потвърдена първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимият Б. е бил признат за виновен и осъден за разпространение на високорисково наркотично вещество на Г. К.. Срещу оправдателната част на въззивния съдебен акт не е депозиран протест от прокуратурата, поради което липсват основания за произнасяне от ВКС.

Настоящият касационен състав не констатира наличие на претендираното от защитника съществено процесуално нарушение, намерило израз в нарушение на разпоредбата на чл.281 ал.8 от НПК.Това възражение е било правено и пред Пловдивски апелативен съд, който в мотивите към решението си подробно го е обсъдил и убедително отхвърлил като неоснователно. Действително за установяване на релевантните факти в това число и авторството на деянието за разпространение на наркотични вещества на св.К., важно значение имат показанията на свидетелите Г. К., А. С. и Г. Н.. Тримата са депозирали показания, както в съдебната фаза, така и на досъдебното производство, последните приобщени от съда по реда на чл.281 ал.4 от НПК. Право на решаващия съд е да прецени кои от показанията, дадени в различните фази на процеса от един и същи свидетел да кредитира, като изложените в тази насока съображения за даване вяра на заявеното от тримата свидетели в разпитите им на досъдебното производство, са обосновани и логични. В случая се касае не само до просто отричане авторството на деянието в лицето на подсъдимия, а до непрекъсната еволюция в съобщеното от тези свидетели, като данните, съдържащи се във всеки последващ разпит стават все по неубедителни, алогични и недостоверени. Еманация на посоченото по-горе е проведената очна ставка между св.С. и св.К., в която е повече от очевиден стремежа им да нагласят позициите си. Както апелативната инстанция, така и ВКС приема, че показанията на свидетелите К., С. и Н., приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК, не са единствените, обосноваващи обвинителната теза, поради което не е налице забраната по чл.281 ал.8 от НПК. Настоящият касационен състав се съгласява с извода на апелативния съд, че показанията на св.К. се подкрепят от протокола за доброволно предаване от 07.11.2017 г. /л.30 от ДП/. Важен момент за достоверността на заявеното от него на досъдебното производство е обстоятелството, че след като К. се е явил за разпит в полицията и първоначално е отрекъл свързаност с наркотични вещества, в последствие сам доброволно е предал намиращата се в него марихуана, за която е обяснил, че я е получил от подсъдимия. Оказаното от родителите му въздействие и съвета им да каже истината в полицията е мотивът за неговото последващо поведение. По делото не се открива основание св.К. да набеди точно подсъдимия Б.. Двамата са били близки приятели и са се познавали от детските си години, и ако наркотичното вещество действително е било получено от св.С. /както Г. К. твърди пред въззивната инстанция/, то не е имало пречка да съобщи за това на разследващите органи. Както правилно е намерил въззивният съд показанията на св.К. се подкрепят и от информацията, съдържаща се в разпита на св.Б.. Независимо, че споделените от него факти имат производен характер, в случая няма пречка за тяхното ползване, доколкото те служат за проверка на първични доказателства, каквито са данните, съобщени от св.К.. Не без значение са и показанията на свидетелите К. К. и И. К., също подкрепящи заявеното от сина им. Протоколът за доброволно предаване на електронна везна, от който е видно, че св.И. В. е предал този предмет на разследващия полицай, в контекста на показанията на свидетеля от досъдебното производство също има отношение, макар и косвено към установяване авторството на деянието. В заключение, изброените по- горе доказателства преодоляват, визираната от законодателя забрана в разпоредбата на чл.281 ал.8 от НПК.

На следващо място, ВКС намира за неоснователно твърдението на защитника на подсъдимия, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.

В принципен план, когато се обсъжда въпроса дали едно деяние, което макар и формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и затова не е престъпно, следва да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на престъплението. В този смисъл, трайната съдебна практика сочи, че малкото количество и ниската стойност на предмета на престъплението, не са достатъчни за обосноваване приложението на чл.9 ал.2 от НК. В конкретния случай се касае до разпространение на високорисково наркотично вещество, като по делото са налице данни, че с подобна престъпна деятелност подсъдимият се е занимавал и преди деянието, в извършването на което е признат за виновен в настоящото производство. /извън обвинението касателно св.С./. По-нататък, данните за личността на подсъдимия, макар и да нямат съществено значение за преценката дали деянието е малозначително или обществената му опасност е явно незначителна, не следва да бъдат пренебрегвани. Вярно е, че подсъдимият не е осъждан и е бил непълнолетен към момента на извършване на престъплението, но също така е вярно, че той се е водел на отчет в ДПС при Второ РУ-Пловдив с карта №435р-4481/2017 г. за осъществени други престъпни прояви, т.е поведението му във връзка с настоящото дело не се явява инцидентно, независимо от крехката му възраст. Освен това, действията му по това дело следва да се характеризират като изключително укорими, доколкото същият е предоставял наркотични вещества с цел последваща им продажба и отчитането на финансови постъпления от нея, не на кого да е, а предимно на лица от приятелския му кръг. По този начин подсъдимият е злоупотребявал с доверието на близки до себе си лица, предлагайки им да продават наркотичните вещества за него, като така се е стремял да избегне наказателна отговорност, без да се интересува от тяхната съдба, ако бъдат разкрити. Подбудите за извършване на деянието според настоящият съд също имат значение при преценката за малозначителност или явна незначителност на деянието, и те се коренят изцяло в стремежа на подсъдимия за финансово облагодетелстване по престъпен начин, независимо, че Б. не е имал финансови проблеми и е бил обезпечен материално и финансово от родителите си. Ето защо, ВКС не намира основания за приложение на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, в какъвто смисъл е направено искане от защитника адв.В..

Предвид изложените съображения, ВКС не констатира да са налице претендираните в жалбата касационни основания, поради което счита, че същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното съдебно решение- в сила.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК ,В.К.С трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №22 от 13.02.2020 г., постановено по внохд №326/2019 г. по описа на Апелативен съд-гр.Пловдив, НО.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

Ключови думи
No law branches!