Р Е Ш Е Н И Е

№ 65

гр. София, 18.08.2020 г.

В.К.С на Р. Б, ТК, II отделение, в открито заседание на девети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1537 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „В2М” ООД срещу решение №105 от 15.02.2018 г. по в.т.д.№1112/2017 г. на ОС Варна. С обжалваното решение е отменено решение №2051 от 19.05.2017 г. по гр.д.№11767/2016 г. на РС Варна, вместо което са отхвърлени предявените от „В2М” ООД срещу „Енерго-Про продажби” АД искове по чл.422 от ГПК за признаване на установено, че „Енерго-Про продажби“ АД дължи сумата от 21 028.88 лв., представляваща част от главница по фактура №42/30.11.2014 г. на обща стойност 48 528.92 лв. с ДДС, както и сумата от 3 557.67 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва от 19.12.2014 г. до 17.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№9846/2016 г. на РС Варна, като въззивният съд е разпределил и отговорността за разноските пред двете съдебни инстанции.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Посочва се, че съдът не се е съобразил със съдебната практика по отношение силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по частичен иск, като не е взел предвид наличието на влязло в сила решение, с което ответникът е осъден да заплати част от спорния неплатен остатък от главницата по процесната фактура.

Ответникът по касация – „Енерго-Про продажби” АД заявява становище за неоснователност на жалбата.

С определение №663 от 20.11.2019 г. решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за силата на пресъдено нещо на уважен частичен иск относно правопораждащите факти на спорното право.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че спорен по делото е въпросът за цената, по която следва да бъде заплатена произведената от ищеца и прехвърлена на ответника ел.енергия за периода 31.10.2014 г. – 30.11.2014 г., за която е издадена фактура №42/30.11.2014 г. – по преференциалната цена или по цената определена след достигане на определената средна годишна продължителност на работата на централата. Счел е, че въведените от ответника възражения за цената, по която следва да бъде заплатена ел.енергията за процесния период, са правопогасяващи по отношение на претендираното от ищеца право и като такива не се обхващат от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение между страните по отношение на останалата част от вземането. Посочил е, че в чл.16 от сключения между страните договор е предвидено, че електрическата енергия, произведена от централата по чл.1, ал.2 ще се изкупува от купувача по определената от ДКЕВР преференциална цена, в съответствие с разпоредбите на ЗЕВИ, като цената, по която производителят ще продава на купувача ел.енергия по чл.1, ал.3 от договора, е определена с Решение Ц-18/20.06.2011 г. и е 485,60 лв./МВтч без ДДС. Изложил е съображения, че с въведените в разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /ДВ. бр.109/2013 г./ изменения, е предвидена промяна в приетата до тогава държавна политика, цялата електрическата енергията от възобновяеми източници, да се изкупува по преференциални цени, като е намерил, че така приетата промяна има действие и по отношение на процесния договор, тъй като в същия страните са се съгласили търговските им взаимоотношения да са в съответствие с действащото приложимо законодателство, а от друга страна, в изменението на ЗЕВИ не е предвидено ограничение по отношение на заварените правоотношения, които да са изключени от приложното му поле, поради което въведената промяна има действие както по отношение на заварените, така и по отношение на бъдещите правоотношения по изкупуването й. Посочил е, че в Решение №Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР е определена средната годишна продължителност на работа на ФвЕЦ в размер на 1250 часа годишна ангажираност, а впоследствие с решение Ц-12/30.06.2014 г., изменено с решение Ц-16/01.10.2014 г., ДКЕВР е определил цената, по която общественият доставчик продава ел.енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества и която е в размер на 125,32 лв./МВтч без ДДС. От така очертаната правна рамка въззивният съд е достигнал до извод, че изкупуването по преференциални цени е обвързано със средногодишната продължителност на работа на ФвЕЦ от 1250 часа, а след това, предвид разпоредбата на чл.31, ал.5, т.2 от ЗЕВИ, общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по цена за излишък на балансиращия пазар за часовете, надхвърлящи уредените в решението 1250 часа. С оглед изложеното и предвид приложените по делото доказателства, е изразил становище, че общото количество на произведена ел.енергия от процесната ФвЕЦ „Орлова могила” за периода 01.01.2014 г. до 30.11.2014 г. е 2 550 930 квтч, като същата е достигнала 1250 работни часа за м.11.2014 г. на 12.11.2014 г., съобразно заключението на вещото лице по допуснатата повторна СТЕ и до посочената дата са произведени 23 999,712 квтч. ел.енергия, а след това са произведени 59980,288 квтч. С оглед така установеното и при съобразяване на извършените от ответника/въззивник плащания по процесната фактура в размер на 26 510,04 лв. на 19.12.2014 г., от които 32 350 квтч на цена 0,4856 лв./кВтч и 7 659,05 лв. за 50 930 квтч, при цена 0,125 лв./кВтч, както и 990 лв. на 02.09.2016 г., съдът е намерил, че задълженията към „В2М” ООД за произведената и доставена ел.енергия за м.ноември 2014 г., са погасени изцяло, поради което предявените искове са неоснователни.

Отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е даден в т.2 на ТР №3/2016 от 22.04.2019 г. по т.д.№3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В цитираното тълкувателно решение е разяснено, че при уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо /СПН/ обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъкът/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано, като аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/.

По основателността на жалбата.

С влязло в сила съдебно решение по гр.д.№14340/2015 г. на РС Варна, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 990 лв., част от неплатен остатък от 22 018.88 лв., цена по договор №198 от 31.05.2012 г., за изкупуване на ел.енергия, произведена през периода 31.10.2014 г. – 30.11.2014 г. от ФвЕЦ „Орлова могила”, за което е издадена фактура №42/30.11.2014 г. Предмет на настоящата искова претенция е установяване съществуването на вземане на ищеца в размер на 21 028.88 лв., представляващо разлика между неплатения остатък по фактура №42/30.11.2014 г. /издадена за сумата от 48 528.92 лв. за произведена от ищеца и прехвърлена на ответника ел.енергия за периода 31.10.2014 г. – 30.11.2014 г., от която сума на 19.12.2014 г. са платени 26 510.04 лв./ и сумата от 990 лв., присъдена с влязлото в сила решение, платена на 02.09.2016 г. С влизане в сила на решението по гр.д.№14340/2015 г. на РС Варна, със сила на пресъдено нещо е установено основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите процесния договор за продажба факти, страните по това материално правоотношение и съдържанието му, вкл. и съществения елемент от договора – цената за кВт/ч, на която следва да се заплати продадената за процесния период електрическа енергия и задължението на ответника да заплати доставената за този период ел.енергия. С оглед посочените предели на СПН на решението по уважения частичен иск, ответникът може да прави единствено правопогасяващи и правоотлагащи възражения - допустимо е за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин, като е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост, но позоваването в последващ процес на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти, е преклудирано. В настоящия процес, ответникът оспорва единствено цената, на която следва да заплаща продадената му от ищеца 59980.288 кВтч електрическа енергия след 12.11.2014 г., когато процесната ФвЕЦ „Орлова могила” е достигнала 1250 работни часа за 2014 г., като е поддържал, че дължи не преференциална цена от 0.4856 лв./кВтч, а цена от 0.125 лв./кВтч /след достигане на определената средна годишна продължителност на работата на централата и на която цена общественият доставчик продава електрическа енергия на крайните снабдители/. Това възражение на ответника /поддържано и в производството по частичния иск, но останало недоказано/ се явява преклудирано - същото не е правопогасяващо или правоотлагащо, поради което не може да бъде разгледано в настоящето производство, а достигайки до обратен на направения извод, въззивният съд е постановил неправилно решение, което съгласно чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК следва да бъде отменено.

Доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС следва да се произнесе по съществото на спора, като признае за установено, че „Енерго-Про продажби“ АД дължи на „В2М” ООД сумата от 21 028.88 лв., представляваща част от главница по фактура №42/30.11.2014 г. на обща стойност 48 528.92 лв. с ДДС, както и сумата от 3 557.67 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва от 19.12.2014 г. до 17.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№9846/2016 г. на РС Варна.

Предвид изхода на делото ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 1 441.73 лв., разноски в производството по ч.гр.д.№9846/2016 г. на РС Варна, сумата от 1 691.73 лв., разноски пред първата инстанция, сумата от 1 500 лв., разноски пред въззивния съд и сумата от 1 821.73 лв., направени разноски пред ВКС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 от ГПК

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №105 от 15.02.2018 г. по в.т.д.№1112/2017 г. на ОС Варна, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че „Енерго-Про продажби“ АД[ЕИК] дължи на „В2М” ООД[ЕИК] сумата от 21 028.88 лв., представляваща част от главница по фактура №42/30.11.2014 г. на обща стойност 48 528.92 лв. с ДДС, както и сумата от 3 557.67 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва от 19.12.2014 г. до 17.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№9846/2016 г. на РС Варна.

ОСЪЖДА „Енерго-Про продажби“ АД[ЕИК] да заплати на „В2М” ООД[ЕИК] сумата от 1 441.73 лв., разноски в производството по ч.гр.д.№9846/2016 г. на РС Варна, сумата от 1 691.73 лв., разноски пред първата инстанция, сумата от 1 500 лв., разноски пред въззивния съд и сумата от 1 821.73 лв., направени разноски пред ВКС.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.