Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

гр. София, 18.08.2020 г.

В.К.С на Р. Б, ТК, II отделение, в открито заседание на девети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№396 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД срещу решение №1752 от 09.07.2018 г. по в.т.д.№897/2018 г. на САС, поправено с решение №2608 от 09.11.2018 г. по в.т.д.№897/2018 г. на САС. С обжалваното решение, след отмяна на решение №124 от 13.12.2017 г. по т.д.№139/2016 г. на ОС Враца, „АЕЦ Козлодуй” ЕАД е осъдено да заплати „Енерджи съплай грийн” ЕООД на основание чл.12 от ЗЗД, вр. чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД сумата от 42 700.97 лева, обезщетение за вреди от недобросъвестното водене на преговори за сключване на договор за доставка на електрическа енергия, представляващо разликата между разхода, който дружеството би реализирало по договора за продажба на електроенергия с „АЕЦ Козлодуй” ЕАД за доставка на електроенергия за периода от 04.07.2016 г. до 31.07.2016 г. по цена от 67,65 лева за МВтч в размер на 621 432 лв. и реално извършените от партньора на ищеца разходи за набавянето на алтернативни доставки на електроенергия за същия период в размер на сумата от 664 132.97 лв., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 5 173.09 лв., разноски за двете съдебни инстанции.

В жалбата се излагат съображения, че възприетото от съда становище, че при определена от страните точна дата за изпълнение на задължението на едната от тях, следва да намери приложение разпоредбата на чл.72, ал.2 от ЗЗД, е в противоречие със закона – ищецът се е задължил да представи обезпечение до определена дата /03.07.2016 г./, като не е предвиден срок, който да се брои в дни, седмици или месеци, а е посочен точен ден за изпълнение на задължението, който е предварително известен на страните. Поддържа се, че не е доказана и причинно-следствена връзка, която е обусловила сключването на договори за доставка с предхождащи тръжната процедура дати или след изтичане на периода на доставката, още повече че всъщност недобросъвестни действия са осъществени от ищеца, който преднамерено не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение до уговорения падеж на задължението. Навеждат се доводи, че не се установява и наличие на претърпени от ищеца вреди, като не са обсъдени всички наведени доводи и представени от ответника доказателства.

Ответникът по касация - „Енерджи съплай грийн” ЕООД заявява становище за неоснователност на жалбата.

С определение №743 от 23.12.2019 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: Ако между страните е определена точна дата на падеж на задължението, като предварително им е известно, че изтича в неработен ден и не е определено, че срокът се брои по дни, следва ли да се прилага нормата на чл.72, ал.2 от ЗЗД и падежът да се удължава до първия работен ден след определената между страните дата на падеж.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

За да постанови решение №1752 от 09.07.2018 г. въззивният съд е приел, че от представените писмени доказателства се установява, че провежданите от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД електронни тръжни процедури за продажба на електроенергия се осъществяват чрез създадена електронна платформа за търговия с предварително оповестени правила за участие, които са регламентирани чрез публично оповестени Общи условия за участие в тръжните процедури, в които изрично е регламентирано изискването при подписването на договора за доставка на електрическа енергия /или т.нар. „специални условия“/, спечелилият процедурата кандидат да предостави гаранция за добро изпълнение под формата на паричен превод или доказателства за учредена в полза на продавача банкова гаранция. Посочил е, че „Енерджи съплай грийн” ЕООД не оспорва, че е запознат с тези общи условия с оглед многократното му участие в предходни процедури за сключване на договори за доставка на ел. енергия, а и в представените от него две оферти от 30.06.2016 г., изрично е заявил съгласието си да сключи договора при посочените от доставчика на енергия специални условия - вкл. и при съобразяване с изискването на продавача да предостави изискуемото обезпечение като гаранция за добро изпълнение и то в посочения изключително кратък срок за това – най-късно до 03.07.2016 г. Изложил е съображения, че тъй като 03.07 е неделя, срокът за изпълнение на задължението на купувача да предостави изискуемата от него гаранция изтича на 4-ти /понеделник/, съгласно правилото на чл.72, ал.2 от ЗЗД, тъй като не се установява страните да са уговорили нещо различно от диспозитивното правило на чл.72 от ЗЗД. Счел е, че в случая няма спор, че срокът за сключване на договора и представяне на банкова гаранция е двудневен и започва да тече от датата на уведомяването на въззивника, че е избран за купувач, което е осъществено на 30.06.2016 г. и при това положение съгласно уговорката на страните срокът за учредяване на гаранцията е изтичал на 03.07 /неделя/. В този смисъл е достигнал до извод, че изискуемостта на задължението на купувача е настъпила на 04.07.2016 г. /понеделник/, когато той е поискал да осъществи превод на паричната сума в размер на стойността на банковата гаранция, но преводът е бил отказан от въззиваемия, още повече, че в Общите условия към договора за продажба на електрическа енергия изрично е предвидено, че представянето на банкова гаранция за добро изпълнение следва да става в срок от работни, а не календарни дни /раздел ХІ, т.3, б.„в“ от Общите условия/. Независимо от горното е възприел становище, че предвид кратките срокове от уведомяването на въззивника, което е станало на 30.06 /петък/ в 14.46 ч. /за първата доставка/ и в 15.26 ч. /за втората/, въззивникът не е разполагал с необходимото технологично време да нареди извършването на превод на дължимата сума, респ. не е имало обективна възможност сметката на въззиваемия да бъде заверена на 3.07, който е неработен ден, вкл. и за банковите институции. Посочил е, че съгласно чл.106 от ЗПУПС (ЗАКОН ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ), плащания в размер над 100 000 лв., задължително се извършват през платежната система за брутен сетълмент в реално време RINGS, а тъй като размерът на гаранционното обезпечение в случая е над 100 000 лв., обработването на нареждането за плащане трябва да мине през RINGS. Същевременно съгласно чл.38 от Наредба №3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, банката на платеца изплаща нареждането за плащане на RINGS до 1 час след получаването му, а банката на получателя заверява сметката му едва след получаване на средствата за сетълмент в БНБ и тъй като системният ден за банкови разплащания приключва в 15.30 часа и предвид обстоятелството, че плащането се счита за извършено със заверяването на сметката на получателя, съдът е намерил, че с оглед момента на получаване на известията за учредяване на банкова гаранция въззивникът и при най-добро желание от негова страна да изпълни задължението си не е разполагал с необходимото технологично време да организира и да извърши превод на сумата. Въз основа на изложеното е счел, че по делото е доказано наличието на твърдяното недобросъвестно поведение при водене на преговорите между страните от страна на ответника като основание за ангажиране на преддоговорната му отговорност за вреди в хипотезата на чл.12 от ЗЗД и следователно е налице първият и основен елемент от фактическия състав за ангажиране на имуществената, по характера си деликтна отговорност на ответника на посоченото основание. Приел е, че е доказано и наличието на претърпени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от описаното поведение на въззивната страна в преддоговорните отношения между страните - тези вреди са настъпили като следствие на невъзможността „Енерджи съплай грийн” ЕООД да осигури доставка на електроенергия на „Енерджи съплай” ЕООД, с което дружество се намират в определени взаимоотношения като участници в стандартна балансираща група и с оглед покриването на определени небаланси /излишъци и недостатъци/, възникнали следствие невъзможността „Енерджи съплай грийн” ЕООД да му достави закупената от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД електроенергия, като „Енерджи съплай” ЕООД е било принудено да я достави на по-висока цена от „НЕК” ЕАД и „ТЕЦ-Марица изток 2” ЕАД, които доставки имат характера на „заместващи“, като разликата в стойността, която „Енерджи съплай” ЕООД е заплатило, е в размер на 65 605.77 лв., от които впоследствие, след ангажиране на договорната отговорност на „Енерджи съплай грийн” ЕООД, сума в размер на 42 700.97 лв. е заплатена от последното на „Енерджи съплай” ЕООД, в който размер е и вредата на „Енерджи съплай грийн” ЕООД от недобросъвестно поведение при водене на преговорите между страните от страна на ответника.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Разпоредбата на чл.72 от ЗЗД, относима към пресмятането на свързаните с изпълнението на правните сделки срокове, предвижда броене на сроковете по месеци /ал.1, изр.1/, седмици /ал.1, изр.2/ и дни /ал.1, изр.3/, както и правилото, че когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден /ал.2/. Визираната законова норма е диспозитивна и намира приложение само при липса на изрични уговорки между страните относно начина на изчисляване на уговорените срокове за изпълнение на задължение – възможността, страните изрично да определят, както срока за изпълнение на задължението, така и начина на определянето и изчисляването на този срок, по никакъв начин не противоречи на обществения интерес, на интересите на страните по правоотношението и на третите лица, имащи интерес във връзка с това правоотношение. В този смисъл страните могат в отклонение от правилото на чл.72, ал.2 от ЗЗД, да постигнат съгласие, че срокът, в който задължението следва да бъде изпълнено, ще изтече в последния му ден, независимо, че този ден е неприсъствен /респективно, че падежът на задължението ще настъпи в неприсъствен ден/, стига това ясно да следва от действителната им воля и изпълнението на конкретното задължение да е обективно възможно в уговорения срок, респективно на уговорения падеж.

По основателността на жалбата:

Ищецът е лицензиран участник в търговията с електрическа енергия, като на 30.06.2016 г. е участвал с две оферти в проведена от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД електронна тръжна процедура за продажба на електроенергия, за период на доставка – от 00.00 часа на 04.07.2016 г. до 00.00 часа на 01.08.2016 г. Провежданите от ответното дружество тръжни процедури се осъществяват чрез създадена електронна платформа за търговия с предварително оповестени правила за участие, регламентирани чрез публично оповестени Общи условия за участие, в които се съдържа изрично изискване, при подписването на договора за доставка на електрическа енергия /„специални условия“/, спечелилият процедурата кандидат да предостави гаранция за добро изпълнение – обезпечение под формата на паричен превод или доказателства за учредена в полза на продавача банкова гаранция. С оглед многократното му участие в предходни процедури за сключване на договори за доставка на ел. енергия, „Енерджи съплай грийн” ЕООД е бил запознат с тези условия, а и в представените от него две оферти от 30.06.2016 г., изрично е заявил съгласието си да сключи договора при посочените от доставчика на енергия специални условия, вкл. и при съобразяване с изискването на продавача да предостави изискуемото обезпечение като гаранция за добро изпълнение - в посочените оферти ищецът се е задължил да представи изискуемото се обезпечение за добро изпълнение на договора в срок до 03.07.2016 г. Т.е. при успешно класиране на подадена оферта, за да се осъществи доставка на електрическа енергия за съответния период, е необходимо сключването на договор и то преди започване на периода на доставка, като необходимо условие за сключването е и представяне на дължимото гаранционно обезпечение. Именно защото ищцовото дружество - лицензиран участник в търговията с електрическа енергия, е било запознато с тези условия, а и с приложимия календар, за настоящия състав е несъмнено, че действителната воля на дружеството е била, срокът, в който е поело задължение да представи гаранция за добро изпълнение, да изтече в края на посочения в офертите ден – 03.07.2016 г., независимо, че този ден е неприсъствен /денят преди започване на доставките на ел.енергия – 00.00 часа на 04.07.2016 г./, още повече, че в посочения неприсъствен ден е следвало да се осъществи регистрация на графиците за доставките през следващия ден. От друга страна уведомяването на „Енерджи съплай грийн” ЕООД, че офертите му са успешно класирани, е станало на 30.06 /четвъртък, а не петък, както е приел въззивният съд/ в 14.46 ч. /за първата доставка/ и в 15.26 ч. /за втората/, поради което ищецът несъмнено е разполагал с необходимото технологично време /30.06.2016 г. и 01.07.2016 г./ да нареди извършването на превод на дължимата сума /в съответствие с чл.106 от ЗПУПС (ЗАКОН ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ) и чл.38 от Наредба №3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти/. В този смисъл е съществувала обективна възможност сметката на ответника да бъде заверена до 03.07.2016 г., но тъй като това не е направено, единствената причина за незавършване на фактическия състав за сключване на договорите за доставка се явява ищецът, а твърдяното недобросъвестно поведение при водене на преговорите между страните от страна на ответника като основание за ангажиране на преддоговорната му отговорност за вреди в хипотезата на чл.12 от ЗЗД, не се установява. Възприемайки обратен на този извод, въззивният съд е постановил неправилно решение, което на основание чл.293, ал.1, вр. ал.2 от ГПК следва да бъде отменено, а тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество, като предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

Предвид изхода на делото, ответникът по касация дължи на касатора, сумата от 1184.02 лв., разноски пред ВКС /в т.ч. 884.02 лв., разноски за държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение/, сумата от 300 лв., юрисконсултско възнаграждение пред САС и сумата от 300 лв., юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 от ГПК

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1752 от 09.07.2018 г. по в.т.д.№897/2018 г. на САС, поправено с решение №2608 от 09.11.2018 г. по в.т.д.№897/2018 г. на САС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Енерджи съплай грийн” ЕООД[ЕИК] срещу „АЕЦ Козлодуй” ЕАД[ЕИК] иск по чл.12 от ЗЗД, вр. чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за сумата от 42 700.97 лв., обезщетение за вреди от недобросъвестното водене на преговори за сключване на договор за доставка на електрическа енергия, представляващо разликата между разхода, който дружеството би реализирало по договора за продажба на електроенергия с „АЕЦ Козлодуй” ЕАД за доставка на електроенергия за периода от 04.07.2016 г. до 31.07.2016 г. по цена от 67,65 лева за МВтч в размер на 621 432 лв. и реално извършените от партньора на ищеца разходи за набавянето на алтернативни доставки на електроенергия за същия период в размер на сумата от 664 132.97 лв.

ОСЪЖДА „Енерджи съплай грийн” ЕООД[ЕИК] да заплати на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД[ЕИК], сумата от 1184.02 лв., разноски пред ВКС, сумата от 300 лв., юрисконсултско възнаграждение пред САС и сумата от 300 лв., юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.