Р Е Ш Е Н И Е

№ 18

София, 25.08.2020 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Т. И

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр.дело № 3323 /2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Търговско дружество „И. М“ ЕООД представлявано от М. Д. и адвокат И. А. от АК – Плевен обжалва и иска да се отмени Решение № 170/24.04.2019 г по въззивно гр. дело № 98/2019 г. на Окръжен съд – Плевен.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпило писмено становище от ответникa по касацията „Нармаг“ ООД чрез адв. М. К. от АК – Плевен, в което са изложени съображения за липса на визираните в касационната жалба основания за допускане до касационно обжалване. Претендират се разноски по делото в размер на 4 811,24 лв. по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК (л. 13), фактура № 0000000341 (л. 14), преводно нареждане от 26.08.2019 г. (л. 15) и Договор за правна защита и съдействие от 26.08.2019 г. (л. 16).

Съставът на ВКС - второ отделение на гражданската колегия след преценка на релевираните с касационната жалба основания за отмяна на обжалваното въззивно решение и в правомощията си по чл. 290-293 ГПК, намира:

С посоченото решение окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил като процесуално недопустимо Решение № 1972/14.12.2018 г. постановено по гр.д. № 9480/2017 г. на Районен съд – Плевен и е прекратил производството по делото.

За да обезсили решението на първата инстанция решаващия съд е приел, че въпреки даваните от първоинстанционния съд указания (разпореждания от 03.01.2018 г. и 23.02.2018 г.) ищецът не е поправил констатираните нередовности и първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Въззивният съд приема, че в случая с исковата молба се претендира установяване право на собственост и предаване на владението върху имоти, които по фактическите твърдения на ищеца изложени в обстоятелствената част на исковата молба (останали непроменени в следващите уточнителни молби) не съществуват и според решаващия съд не е налице предмет на исковото производство.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – т.е. поради очевидната неправилност.

По основанието, на което е допуснато касационното обжалване

Очевидна неправилност по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК като основание за преценка при допускане на касационното обжалване е налице в онези хипотези, при които се констатират нарушения на процесуалните правила на въззивно обжалване и/или при постановяване на въззивното решение, които препятстват принципното съществуване на обжалвания въззивен съдебен акт като законосъобразно постановен съдебен акт.

От посочената категория са и евентуално констатирани груби нарушение на общите принципи на правото, на императивна материално-правна норма или на процесуални правила, гарантиращи на страната правото на справедлив съдебен процес.

Очевидната неправилност, като основание или като общ критерий за селекция на касационната жалба, се обуславя от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

По основателността на касационната жалба

Настоящият състав на касационния съд намира, че обжалваното въззивно решение сочи на явен порок, даващ основание да се приеме, че същото е незаконосъобразно. Изводът на въззивния съд, че е налице нередовност на исковата молба, поради несъответствие на твърдения за обектите, придобити в собственост на основание реализираната суперфиция и тези, посочени в петитума на иска, обуславящо порок, който не е отстранен (въпреки дадената за това възможност) и са налице предпоставките на Закон за обезсилване на съдебното решение на първата инстанция и прекратяване на съдебното исково производството, не могат да бъдат споделени като правилни и законосъобразни.

Изводът на въззивния съд за противоречие между фактически твърдения и петитум на исковата молба, е базиран на обстоятелството, че „самостоятелните обектите, обособени на четвъртия ( надземен ) етаж – трети надпартерен етаж, предмет на публичната продан“ не съществуват, тъй като не отговарят на обектите, изградени по езекутивния план на сградата, нито на уредените по договора за суперфиция обекти, респ. по договора за доброволна ипотека“ т.е. от обстоятелство, поради което не може да се приеме, че е налице идентичност с претендираните като собствени на това основание обекти.

Тази констатация почива на неточната и нелогична интерпретация на фактите касаещи статута на спорните обекти на правото на собственост.

Още с искова молба ищцовата страна –търговско дружество „И. М„ ЕООД е поискала да и се признае правото на собственост, придобито по силата на учредено по НА № 20/2005 год. от РПК „Наркооп“- Плевен право на строеж в УПИ III-5038 в кв. 36“а“ по плана на гр.Плевен, а след построяване на сградата, на следните обекти: сутерен, трети и тавански етажа, разгъната застроена площ от 1263.41 к.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

В НА № 20/2005 год. са посочени както конкретни обекти, за които е учредено правното на строеж : а именно МАГАЗИНИ от № 1 до № 9 на първия етаж ( п. А-1 до п. А-9 ); МАГАЗИНИ от № 1 до № 6 на втория етаж ( п. А-10 до п. А-16), така и в п. А-17 изрично е посочено, че суперфициарът получава изцяло :“сутерен, трети и четвърти и тавански етажи, с разгъната площ 1263.41 кв.м. разгъната застроена площ и т.н“.

Уточнена искова молба на л. 6, съответно второ уточнение на л. 36 – с което са посочени „самостоятелни обекти със самостоятелни идентификатори с кратък номер от № 45 до № 52, като изрично се сочи, че това следва да са „самостоятелните обектите на кота + 9.57 м. на съответния 4 етаж от сградата“, а така те са посочени и в Постановлението за възлагане на недвижим имот от публичната продан от 25.11.2015 година, от което, като правно основание за придобиване право на собственост, ответника черпи материално-правната си легитимация като собственик.

Установеното разминаване на изградените обекти, съобразно на одобрения екзекутив, на посочената кота + 9.57 м., и тези описани в постановлението за възлагане е по причина, установена по делото, която следва да бъде съобразена от решаващия съд в рамките не на надлежното упражняване правото на иск „поради нередовна искова молба“, а по съществото на спора за конкуриращите права на собственост на страните.

След като ищежът изрично сочи, че претендира собствеността на „четвъртия етаж „ на сграда, за който основание за придобиване правото на собственост е уредена суперфиция, то предметът на спора е ясно очертан – а именно за обектите обособени на четвъртия етаж. Ако собствеността на целия четвърти етаж е придобита от ищеца, при доказване на всички правно релевантни за това факти, то значение какви конкретно обекти са изградени съобразно екезекутивния план като самостоятелно единици, то съдът по същество следва да отговори на въпросите дали именно тези обекти, които реално съществуват са предмет на възлагане с Постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан от 25.11.2015 година на ЧСИ по изп. д.2013814040313 и от тук да разреши по същество въпросите кому принадлежи правото на собственост.

Възприетата теза за „нередовност на исковата молба“, при извършените в достатъчна степен уточнения на същата, за да бъде разгледан спора за собственост по същество, е неправилна, поради което обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато на въззивната инстанция за постановяване на решение по същество6то на спора за собственост.

Доколкото е налице искане за присъждане на разноски, то въпросът следва да бъде разрешен при новото разглеждане на спора от въззивния съд- арг.чл.294, ал.2 ГПК

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 и ал.3 ГПК, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 170/24.04.2019 година по въззивно гр. дело № 98/2019 г. на Окръжен съд – Плевен и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивния съд, друг състав за постановяване на съдебен акт по съществото на спора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :