№.101

Гр. София, 18 септември 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря Ил. ПЕТКОВА

и след становище на прокурора от ВКП П. ДОЛАПЧИЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1181/19 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на упълномощените защитници на подсъдимия Х.И.Х., адв. Д. Д. и адв. И. К. срещу решение № 253/14.06.2019 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 7 състав, постановено по в.н.о.х.д. № 132/2019 г.

В касационната жалба на защитата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и се прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Оплакванията на защитата се мотивират с игнориране на направените възражения и доводи срещу обвинението и с немотивирано отхвърляне на обясненията на подсъдимото лице, както и с неспазване на указанията на ВКС при първото разглеждане на делото пред касационната инстанция. Отделно се твърди неправилна оценка на доказателствените материали, довела до невярна фактическа обстановка, преимуществено в частта относно предхождащо деянието нападение над подсъдимия от свидетели по делото. Защитата оспорва оценката на психичното състояние на подсъдимия по време на извършване на деянието и приетата от съда липса на физиологичен афект, направена по изолирани съображения от заключението на експертите, като счита, че това становище е формирано в разрез с трайната съдебна практика, която приема, че въпросът с афектното състояние на дееца е фактически въпрос и се решава от съда.

Нарушението на материалния закон се извежда от неправилната оценка на субективната страна на деянието, като се твърди липса на доказателства, обосноваващи пряк умисъл за убийството на пострадалите, а явната несправедливост на наказанието се мотивира с недооценка на смекчаващите вината обстоятелства от значение за наказателната отговорност на дееца.

В писмено допълнение към касационната жалба на защитата, по чл.351, ал.4 от НПК се прави уточнение, че обжалването се отнася само до обвинението по чл.116, вр. чл.18, ал.1 от НК и не касае осъждането за престъплението по чл.339, ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред касационната инстанция, упълномощеният защитник на подсъдимия Х., адв. К. поддържа изцяло жалбата с наведените касационни основания и по изложените в тяхна подкрепа съображения, като сочи, че оплакването за необоснованост на въззивното решение е плод на техническа грешка и не се поддържа от защитата.

Пред ВКС излага подробни съображения в подкрепа на довода за нарушение на материалния закон, като се позовава на заключението на балистичната експертиза за липсата на следи от барутни частици по ръцете на подсъдимия и несъответствието между диаметъра на сачмите и цевта на оръжието, което се отразява значително върху точността на изстрела. В заключение счита, че от горните данни за състоянието на подсъдимия и тези за алкохолното повлияване на групата, в която са се намирали пострадалите лица се налага извода, че субективната страна на деянието е останала недоказана.

Подсъдимият Х., в последната си дума пред ВКС настоява за справедлива присъда .

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура, пред касационната инстанция, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия и счита, че решението на въззивната инстанция следва да се остави в сила. Посочва, че въззивният съд е изпълнил указанията от първото отменително решение на ВКС, както и задължението си за цялостна проверка на присъдата, като е изложил съответни съображения съгласно изискванията на чл.339, ал.2 от НПК.

Частният обвинител и граждански ищец В. Б., редовно призован не се явява пред ВКС. От упълномощения му повереник адв. М. О. е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на САС.

Частният обвинител и граждански ищец Е.Ц.Т. пред ВКС оспорва тезата на защитата, че подсъдимият е стрелял във въздуха.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с Решение на ВКС, 3-то НО, № 237/30.01.2019 г. е отменено изцяло решение № 197/14.05.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 233/2018 г., по описа на Софийски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд.

С отмененото решение на САС, № 197/14.05.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 233/2018 г е била изменена първоинстанционната присъда по делото, № 241/17.10.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1176/2015 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 2 състав, като е намалено наказанието на подсъдимия Х. за престъплението по чл.116 от НК на пет години лишаване от свобода, както и общото най-тежко наказание по чл.23, ал.1 от НК, също на пет години лишаване от свобода, като е определен първоначален строг режим на изтърпяване, както и е намален размера на присъденото обезщетение за вреди в полза на гражданските ищци и размера на съответните държавни такси. В останалата част присъдата на СГС е била потвърдена.

С присъда № 241/17.10.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1176/2015 г., по описа на СГС, НО, 2 състав подсъдимият Х.И.Х. е признат за виновен в това, че на 19.08.12014 г., в [населено място],[жк], [улица], на спирка на масов градски транспорт до кръстовището с [улица]направил опит умишлено да умъртви две лица, Е.Ц.Т. и В.В.Б., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и е извършено по начин опасен за мнозина, поради което и на осн. чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.6, пр.1, алт.1, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от десет години.

Със същата присъда подсъдимият Х. е признат за виновен в това, че по същото време и място държал стандартен газово-сигнален пистолет марка “ BLOW C.” с номер //, с премахната муфа на цевта, представляващ огнестрелно оръжие без да има за това надлежно разрешение, поради което и на осн. чл.339, ал.1, пр.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години.

На осн. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Х. е определено общо най-тежко наказание измежду наложените с присъдата, а именно лишаване от свобода за срок от десет години, като на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС му е определен първоначален строг режим на изтърпяване и на осн. чл.59 от НК при изпълнението на наказанието е приспаднато предварителното му задържане и времето, през което е търпял мярка за неотклонение „домашен арест“.

С присъдата подсъдимият Х. е осъден да заплати в полза на гражданските ищци Е. Т. и В. Б. сумите от по 8000.00 лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл.116, вр. чл.18, ал.1 от НК, като гражданските искове са отхвърлени до пълните предявени размери от по 20 000.00 и 15 000.00 лв., съответно за гражданския ищец Т. и за Б..

С присъдата подсъдимият Х. е бил осъден да заплати и направените по делото разноски и държавните такси върху уважената част от гражданските искове.

След отменителното решение на ВКС, при новото разглеждане на делото от апелативния съд е било постановено Решение № 253/14.06.2019 г., по в.н.о.х.д. № 132/2019 г., по описа на САС, НО, 7-ми въззивен състав, с което присъдата на СГС, № 241/17.10.2017 г., по н.о.х.д. № 1176/2015 г., е била изменена, както следва: намалено е наказанието на подсъдимия Х. за престъплението по чл.116, вр. чл.18, ал.1 от НК, на четири години лишаване от свобода, както и наказанието за престъплението по чл.339, ал.1 от НК, на една година лишаване от свобода, респективно и общото най-тежко наказание по чл.23, ал.1 от НК е било намалено на четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим, на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. С въззивното решение е намален и размера на присъденото в полза на гражданските ищци обезщетение за вреди от престъплението по чл.116, вр. чл.18, ал.1 от НК, от осем хиляди на четири хиляди лв., в полза на всеки един от тях, както и размера на съответните държавни такси. В останалата част присъдата е била потвърдена, като подсъдимият е осъден да заплати разноските пред апелативната инстанция.

Настоящото касационно производство се движи по жалбата на подсъдимия Х., чрез упълномощените му защитници срещу второто въззивно решение на САС.

Касационната жалба на защитата на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирани страни, поради което се явява допустима, като разгледана по същество се намери за неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

В съответствие с искането в допълнението към касационната жалба, предмета на касационната проверка се ограничава до осъждането за престъплението по чл.116, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.

ВКС не констатира наличие на процесуални нарушения със съществен характер, които да опорочават формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите и да налагат отмяна на обжалвания съдебен акт.

Апелативната инстанция е изпълнила стриктно задълженията си по чл.339, ал.1 и 2 от НПК за проверка на присъдата, както и това по чл.355, ал.1 от НПК за съобразяване със задължителните указания от първото отменително решение на ВКС. В мотивите към въззивното решение се съдържа детайлна доказателствена обосновка на възприетите правно значими факти, установени с присъдата на първия съд и аргументирани отговори за отхвърляне на възраженията от въззивната жалба.

Оплакването за игнориране на обясненията на подсъдимия за извършено предходно нападение от групата, в която са се намирали пострадалите лица, което е изиграло ролята на мотив за извършване на деянието и според защитата е довело до фактологична неточност във възприетата от съдилищата фактическа обстановка, не може да бъде възприето, поради липса на обективна основа. Въззивното решение съдържа подробно описание на релевантните за обвинението факти, като независимо от възприемането на по-голямата част от фактическите положения, установени от първия съд, САС е счел за необходимо да възпроизведе в детайли фактите по делото, включващи подробно описание на поведението на подсъдимия и пострадалите преди процесния инцидент с прострелването на гражданските ищци. В решението, на л.52 от въззивното дело е дадена подробна хронология на събитията от процесната вечер: първоначалното преминаване на подсъдимия покрай пейката, на която са се намирали свидетелите С. и П. С., Б. и Д.; възникналия словесен конфликт между тях, последван от физическо нападение над Х., чрез нанасяне на множество удари с юмруци от свидетеля С. С. и неустановено по делото лице, като получените наранявания на подсъдимия са довели до обилно кръвотечение, както и психичното им въздействие върху него - отключване на силни негативни емоции, под влиянието, на които той решил да си отмъсти и се отправил към жилището си, откъдето взел процесния пистолет и се върнал обратно до мястото на първата им среща.

От мотивите към решението се установява, че съществена доказателствена база за горните факти са обясненията на подсъдимия Х., които въззивният съд подробно е обсъдил / л.65 от делото/, като е изложил ясни съображения в подкрепа на становището за частичната им необективност. При анализа на гласните доказателства, изходящи от дееца са отчетени противоречията между приобщените от досъдебното производство обяснения и депозираните пред съда, като оценката им е извършена чрез съпоставка с останалите доказателства по делото, включително и чрез заключенията на комплексната съдебно –медицинска и балистично- трасологична експертиза и това на съдебно-медицинските експертизи за пострадалите, които са използвани за проверка на описания от Х. механизъм на изстрелите, от които са получени процесните наранявания на гражданските ищци.

Съобразно указанията от първото отменително решение на ВКС, въззивният съд е изследвал в пълнота доказателствата по делото от значение за механизма и периода на причиняване на отделните телесни увреждания на подсъдимия /преди и след произвеждане на изстрелите/, като за целта е провел въззивно съдебно следствие с преразпит на вещите лица, изготвили медицинската експертиза за подсъдимия и извършения от съда доказателствен анализ се отличава с прецизност и пълнота.

В решението се съдържа и мотивиран отговор на възраженията на защитата, че изстрелите са произведени докато пистолетът е бил насочен във въздуха и нараняванията на пострадалите са получени поради отклонение и промяна в траекторията на сачмите, с които е било заредено оръжието. В този смисъл изводите на контролирания съд по фактите, че подсъдимият е стрелял насочено към свидетелите по делото, /докато същите са били с гръб към него/ мотивиран от предходната им агресия, е основан на вярна интерпретация на съдържанието на доказателствените материали и правилната им оценка.

Траекторията на изстрелите е определена на база становището на експертите балистици, включително чрез повторния им разпит пред апелативния съд при проведеното въззивно съдебно следствие. В отговорите на вещите лица се съдържа категорична позиция за невъзможност отклонението на изстрела да е в рамките на 45 или 90 градуса, т.е. изключено е било оръжието на подсъдимия да е било насочено нагоре и той да е стрелял във въздуха, и от тези изстрели да бъдат получени процесните наранявания на пострадалите лица, като едновременно с това е изключена и възможността прострелванията да са от рикошет при изстрелите.

Вещите лица са категорични, че нараняванията са получени от прицелна стрелба, т.е. оръжието е било насочено към пострадалите, като стрелецът се е намирал на отстояние по-голямо от 100 см. от тях, при което за да се получат процесните поражения е било необходимо стрелбата да е била насочена към лицата, а да не е била в друга посока.

Защитата оспорва и правилността на изводите на въззивния съд относно психичното състояние, в което се е намирал подсъдимият при произвеждането на процесните изстрели, /в частност липсата на физиологичен афект/ поради противоречие с доказателствата по делото за въздействието, което е оказал върху него нанесения побой от свидетеля С. и неустановеното по делото лице. В подкрепа на тезата си изразява несъгласие с позоваването на експертното становище, залегнало в психиатричната експертиза на подсъдимия и сочи, че изводите на съда в тази връзка са направени изолирано върху експертната позиция, без отчитане на релевантните за състоянието на подсъдимия факти.

Възражението е неоснователно. Въззивният съд е изложил пространни доводи за неоснователността на аналогично поддържано пред него възражение, по-голямата част, от които касационната инстанция споделя, като намира крайният му извод за правилен.

Становището на САС, че при извършване на деянието подсъдимият не се е намирал в състояние на физиологичен афект е формирано на базата на обективна доказателствена оценка, при отчитане на специалните медицински знания на експертите, от значение за неговата психика към процесния период на произвеждане на изстрелите.

Задължителната съдебна практика /Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г./ определя състоянието на силно раздразнение като състояние, при което „съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от тях. Касае се до физиологически афект, при който е налице само едно ограничение в значителна степен на ръководене на постъпките по смисъла на чл. 13 НК, а не до патологически, при който е изключена способността на дееца да ръководи постъпките си.“

Следователно състоянието на физиологичен афект е особено емоционално състояние на дееца, отличаващо се със стеснение на съзнанието, в което той действа при извършване на деянието. При това положение отговорът на въпроса за психичното състояние на подсъдимото лице е комплексен и включва както правилно изясняване на фактите, така и техния верен медицински прочит.

Апелативният съд е обсъдил подробно всички обстоятелства от значение за психичната устойчивост на подсъдимия Х., /предходното физическо нападение над него, времето от извършването до произвеждане на изстрелите, отстоянието на жилището на дееца от мястото на произшествието, откъдето е било взето оръжието/ както и становището на експертите психолози и психиатри за това, че описанието на емоциите и действията му не отговаря на диагностичните критерии за състоянието на физиологичен афект, поради което изводът му, че емоционалното състояние, в което Х. се е намирал не покрива параметрите на физиологичен афект е правилен и аргументиран в изискуемата от закона степен. При това крайният извод на САС в тази връзка е изграден след подробен анализ на обясненията на подсъдимия, в частта, в която се съдържа описание на емоциите и чувствата му при извършване на деянието и мотивите, от които е бил движен при произвеждане на изстрелите с притежаваното от него огнестрелно оръжие, поради което упрекът на защитата за игнориране на изходящите от подсъдимия гласни доказателства е напълно неоснователен.

По оплакването за нарушение на материалния закон:

ВКС намира, че контролираните съдилища са приложили правилно материалния закон и правната квалификация на деянието законосъобразно е определена на опит към умишлено убийство на две лица, осъществен при инкриминираните квалифициращи обстоятелства.

Претенциите на защитата за преквалификация на деянието по чл.118, вр. чл.18, ал.1 от НК се основават на защитната теза, че подсъдимият е действал в състояние на силно раздразнение, т.н. физиологичен афект, но при установените факти за липсата на такова състояние у подсъдимия по време на прострелването на пострадалите лица, са лишени от фактологична основа, поради което не могат да бъдат удовлетворени.

Следва само да се посочи, че в принципен план квалификацията по чл.118 от НК изисква комплексна даденост на активно неправомерно поведение от пострадалите лица спрямо подсъдимия / насилие, тежка обида или клевета / и състояние на силно раздразнение при дееца, като между тях следва да е налице обвързаност, като причината за афектното състояние на подсъдимия следва да е поведението на пострадалите към него.

В конкретния случай, съгласно фактите по делото, пострадалите от деянието лица не са осъществили неправомерни действия спрямо подсъдимия преди извършване на деянието, / такива са извършени от други лица / което на самостоятелно основание изключва по-леката правна квалификация на опита за убийство.

Цялостното поведение на лицата от групата, в която са се намирали пострадалите спрямо подсъдимия, съдържащо словесна и физическа агресия е отчетено при определяне на наказанието като смекчаващ отговорността му факт, но не и като квалифициращ деянието фактор, което е правилно и в съответствие със закона.

Оспорената с жалбата субективна страна на деянието, определена от САС на алтернативен неопределен пряк умисъл / която ВКС намира за правилна/ не променя горния извод, тъй като алтернативността се отнася до целения резултат, телесна повреда или смърт, а не до лицето, което е пострадало от действията на подсъдимия.

Правната оценка на умисъла на Х. е законосъобразно определена при установените по делото факти за целенасочено отправяне на изстрели /прицелна стрелба/ към група лица с годно огнестрелно оръжие от сравнително близко разстояние.

Квалификацията на субективната страна на деянието като алтернативен пряк умисъл изисква деецът да е действал с такова психично отношение, при което еднакво е целял да причини телесна повреда или смърт, т.е. искал е настъпването на един от няколко възможни престъпни резултата. При това положение той следва да отговаря за опит към по-тежкия престъпен резултат, независимо от реално настъпилия, по независещи от него причини, който в случая е по-лек. / ППВС № 2/1957 г., Р № 32/1991 г. на ВС, Р №24/1997 г. на ВС, Р № 163/2016 г. на ВКС /.

При тези данни, материалният закон е приложен правилно и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не е налице.

Оплакването по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедливост на наказанието също се оцени като неоснователно.

Наложеното на подсъдимия Х. наказание от четири години лишаване от свобода е изключително ниско и несъответно на тежестта на извършеното деяние, но е недопустимо да бъде коригирано чрез отмяна на постановения съдебен акт, поради забраната за влошаване положението на дееца - касационното производство е образувано само по жалба на защитата на подсъдимия. Въззивният съд също е бил обвързан в преценката си за тежестта на наказанието от факта, че първото въззивно производство е било образувано само по жалба на подсъдимия и първият апелативен състав с решението си е намалил наказанието за престъплението по чл.116, вр. чл.18, ал.1 от НК на пет години лишаване от свобода, но извършеното от него допълнителното редуциране на санкцията е неправилно, тъй като е несъответно на завишената степен на обществена опасност на извършеното деяние.

Отчетената от САС прекомерна продължителност на наказателното производството е значително надценена, доколкото се касае за срок по-кратък от пет години към датата на постановяване на въззивното решение, който срок, съотнесен към тежестта и обема на обвинението не може да бъде оценен като неразумен съобразно критериите за справедлив съдебен процес.

С оглед горното, доводите от жалбата за несправедливо определено наказание, поради игнориране на съществени смекчаващи за дееца обстоятелства, не могат да бъдат споделени. Апелативният съд е отчел всички обстоятелства в полза на подсъдимия / включително посочените в касационната жалба / и е намалил наказанието за престъплението по чл.116, вр. чл.18, ал.1 от НК, както и общото най-тежко наказание по чл.23, ал.1 от НК, определено от предходния въззивен състав с една година, като го е индивидуализирал на четири години лишаване от свобода, при което наложеното наказание, макар и при условията на чл.58, б.“а“ от НК / в решението неправилно е посочена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, която в случаите на опит има препращащ характер / е значително занижено, предвид високата степен на довършване на намерението на дееца и причините, поради които престъплението е останало недовършено, които са извън неговата воля, както и поради немалкия брой квалифициращи деянието обстоятелства.

С оглед изложените съображения, наказанието на подсъдимия Х. е отмерено в негова полза, при отчитане на всички смекчаващи отговорността му обстоятелства, поради което не са налице основания за допълнителното му редуциране по размер. Целите на наказанието по чл.36 от НК относно необходимостта от поправяне и превъзпитание на дееца не биха могли да се постигнат с по-ниска от наложената санкция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 253/14.06.2019 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 7 състав, по в.н.о.х.д. № 132/2019 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: