№ 100

Гр. София, 18 септември 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА

и след становище на прокурора от ВКП П. ДОЛАПЧИЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 329/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба от частния обвинител М.И.В., чрез упълномощения му повереник адв. А. Д. срещу нова въззивна присъда от 25.11.2019 г. на Софийски окръжен съд, наказателно отделение, смесен въззивен наказателен състав, постановена по в.н.о.х.д. № 182/2019 г.

В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се прави искане за отмяна на присъдата / неправилно описана като въззивно решение/ и връщане на делото за ново разглеждане.

В писмено допълнение към касационната жалба на частния обвинител, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК, направените в същата искания се мотивират с неправилна правна оценка на инкриминираното поведение на подсъдимия, несъобразено със задължителните предписания на ТР № 2/1974 г. на ОСНК на ВС за съставомерните признаци на престъплението хулиганство по смисъла на чл.325 от НК, като се излагат подробни аргументи за наличието на субективната страна на деянието. В заключение се поддържа искането от жалбата, както и присъждане на разноски в полза на частния обвинител.

Пред касационната инстанция, частният обвинител В., редовно призован, не се явява, представлява се от повереник адв. А. Д., който поддържа изцяло касационната жалба по изложените в същата основания и с направеното искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Подсъдимият Б., редовно призован не се явява пред ВКС.

Представлява се от служебен защитник, адв. А., която моли ВКС да остави жалбата на частния обвинител без уважение и да остави в сила въззивната присъда като правилна и законосъобразна.

Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП застъпва становище за основателност на касационната жалба на частния обвинител и за направените в същата искания. Счита, че от доказателствата по делото се установява наличие на хулигански мотив в действията на подсъдимия, като сочи, че тази правна квалификация не се изключва и при лична мотивировка от страна на дееца. С оглед изложеното моли съда за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на частния обвинител оплаквания и доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 16/24.01.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 715/2017 г., по описа на Районен съд-гр. Сливница, подсъдимият Н.К.Б. е бил признат за виновен в това, че на 09.05.2015 г., около 19.00 часа, в [населено място], на [улица]пред № 9 в съучастие като извършител с И.Б.Й. извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на осн. чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален общ режим на изтърпяване, на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и на обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на обявление ведно с присъдата на видно място в общината в [населено място].

Със същата присъда е приспаднато, на осн. чл.59, ал.1 от НК времето, през което подсъдимият Б. е бил задържан под стража, считано от 17.12.2018 г., включително.

С присъдата на районния съд подсъдимият е осъден на осн. чл.189, ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски в полза на държавното обвинение.

С нова въззивна присъда от 25.11.2019 г. на Софийски окръжен съд, наказателно отделение, смесен въззивен наказателен състав, постановена по в.н.о.х.д. № 182/2019 г., присъдата на Районен съд-гр. Сливница № 16/24.01.2019 г., по н.о.х.д. № 715/2017 г., е била отменена изцяло и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият Б. е признат за невиновен по предявеното му обвинение по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и изцяло оправдан по същото.

На осн. чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски са оставени за сметка на държавния бюджет.

Касационната жалба на частния обвинител е подадена в законовия срок по чл. 350, ал.1 от НПК от активно легитимирана страна, като разгледана по същество се явява основателна.

Декларативно посоченото в жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, е аргументирано в допълнението към нея, но изложените аргументи не са съобразени с естеството на оплакването, като могат да бъдат отнесени до нарушение по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В жалбата се оспорват фактически констатации на окръжния съд за преустановяване на инкриминираните действия на подсъдимия, в резултат на подадения от свидетели по делото сигнал на тел.112.

В мотивите към въззивната присъда не се съдържат фактически изводи в тази насока, като изложените съображения за поведението на дееца са част от правната му оценка, поради което оплакването не касае процесуално нарушение.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон при постановяването на оправдателната въззивна присъда са основателни, поради което налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, съгласно изискванията на чл.354, ал.3, т.3 от НПК.

Въззивният съд е възприел изцяло фактическите констатации на първата инстанция, като е посочил изрично, че възприетата от него фактическа обстановка е правилно установена и съответна на доказателствата по делото. Едновременно с това е отменил присъдата, поради неправилно приложение на материалния закон, като е намерил, че поведението на подсъдимия Б. не осъществява състав на престъпление и го е оправдал по съображения за несъставомерност на извършеното деяние.

Основен довод в тази насока е становището на съда, че действията на подсъдимия спрямо частния обвинител В. са били мотивирани от личен мотив, поради отправена от свидетеля реплика спрямо свидетелката И. и са целели единствено разрешаване на битов конфликт, но не и „пряко или косвено засягане на обществените отношения, обезпечаващи обществения ред и спокойствие“.

Възприетото от окръжния съд тълкуване е несъответно на установените по делото факти за отправени заплашителни реплики от подсъдимия и неговия съучастник Й. / производството по отношение на същия е приключило със споразумение, с което той се е признал за виновен по предявеното му обвинение / спрямо частния обвинител В., който се намирал в присъствието на свидетелите Г. и и А., като едновременно с това подсъдимият и неговият съучастник държали мотика и лопата, които размахвали към трите лица.

Становището на съда е изцяло несъобразено с предписанията на тълкувателната съдебна практика, която е задължителна за съдилищата, и в частност с ТР № 2/1974 г. на Пленума на ВС относно престъплението хулиганство.

Съгласно цитираното тълкувателно решение обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната и общественото спокойствие, под които следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Субективната страна на това престъпление е възможно да се осъществи при пряк или евентуален умисъл. При втората форма на умисъла е възможно мотивът за извършването му да е чисто личен, например при нанасяне на обида или телесна повреда, ако са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, поради което и субективната страна на това деяние се определя не само от мотива или целта на дееца, а и от съдържанието на неговия умисъл.

Независимо, че е възпроизвел в мотивите към въззивната присъда части от съдържанието на задължителната съдебна практика, съдът е допуснал превратното й тълкуване, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Контролираният съд е окачествил действията на подсъдимия като непристойна проява и вербална агресия, приел е, че са осъществени на публично място и са станали достояние на трети лица, но е изключил хулиганския им характер по изолирани съображения за личен мотив относно тяхната реализация.

Едновременно с това е посочил, че проявеното от подсъдимия поведение е непристойно, но тъй като целта на същото е била разрешаване на личен конфликт, в умисъла на дееца не се е включвало изразяването на явно неуважение към обществото.

Правните съображения, изложени от въззивния съд не кореспондират на разпоредбата на чл.11, ал.2 от НК относно съдържанието на евентуалния умисъл при осъществен състав на хулиганство. Трайната съдебна практика е последователна в позицията, че определени действия, които по своето естество нямат хулигански характер и тяхната пряка цел не е засягане на обществения ред и проява на явно неуважение към обществото, но с тях се обективира такъв резултат, следва да се квалифицират като хулиганство, в случаите когато деецът съзнава техния характер и допуска настъпването на обществено опасните последици по засягане на обществените отношения, свързани с тяхната защита.

В настоящия случай фактите по делото относно извършените от подсъдимия действия не изключват оценката им като вид хулиганство, по изолирани съображения, че са продиктувани от уреждане на лични отношения между подсъдимия и частния обвинител.

В мотивите към въззивната присъда, извършените от подсъдимия Б. действия са окачествени от съда като непристойни и съпроводени с вербална агресия спрямо пострадалия, които са извършени на публично място и в присъствието на други две лица, но съдът е заключил, че при извършването им деецът не е имал съзнанието да скандализира обществото, като изрази явно неуважение към установения в него порядък, които изводи са взаимно противоречиви и изключващи се, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Последното е израз и на неправилното разбиране на въззивния съд относно субективната страна на хулиганството.

Въззивната оправдателна присъда не е съобразена и с правомощията на съда по чл.336, ал.1, т.4 от НПК и съществуващото в тази връзка задължение за преценка на поведението на дееца като вид административно нарушение.

Становището на въззивния съд, че процесните действия, извършени от подсъдимия представляват вид „непристойна проява“, изразяваща се в употреба на неприлични изрази на публично място пред други хора е изисквала излагане на съображения дали поведението му осъществява състав на административно нарушение по смисъла на Указа за борба с дребното хулиганство. В мотивите към присъдата този въпрос не е обсъждан, което на самостоятелно основание налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото, установените правно значими факти следва да получат законосъобразна правна оценка, съобразена със задължителната съдебна практика и правомощията на въззивния съд, в случай на оправдаване на подсъдимия да прецени дали извършеното от него деяние съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ и да изложи съответни мотиви в тази връзка.

По изложените съображения въззивната оправдателна присъда следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

Водим от горното и на осн. чл.354, ал.3, т. 3, вр. ал.1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда от 25.11.2019 г. на Софийски окръжен съд, наказателно отделение, смесен въззивен наказателен състав, по в.н.о.х.д. № 182/2019 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи