Р Е Ш Е Н И Е

№ 137

гр. София, 25 септември 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ХРИСТИНА МИХОВА

при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от В.Н.Л изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 540/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод постъпила молба от осъдения В.А.Ф. за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 1063/2018 г., по описа на Районен съд – Бургас. В молбата се сочи, че подсъдимият не е участвал лично в наказателното производство, поради което се прави искане за отмяна на постановената присъда и възобновяване на делото.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на осъдения поддържа молбата за възобновяване и прави искане тя да бъде уважена.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване.

Осъденият моли за възобновяване на наказателното производство, за да може лично да участва в него.

В.К.С, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, както и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното:

Досъдебното производство № 1040/2014 г., по описа на 04 РУ на МВР – Бургас е започнало на 09.09.2014 г. с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествието, извършен на същата дата. В хода на производството към наказателна отговорност са привлечени като обвиняеми лицата А. К., П. С. и И. Р. за извършено от тях в съучастие с Ф. престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, вр. с чл. 194, ал.1 от НК. В. Ф. е задържан още в деня на извършване на деянието – 09.09.2014 г. със заповед, издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от Закон за МВР за срок от 24 часа, след изтичането на който е освободен. На 30.10.2014 г. Ф. напуснал Р. Б през ГКПП – Маказа и се установил в Р.Г.Н месеца след това органът на досъдебното производство съставил призовка, в която отразил, че Ф. следва да се яви в РУ на МВР – Бургас на 11.02.2015 г. Тъй като осъденият не е намерен на адреса, на който е регистриран, той е обявен за издирване с телеграма от 24.02.2016 г.

Разследването по отношение на В.А.Ф. се е провело изцяло в негово отсъствие, като на основание чл. 206, вр. с чл. 269, ал.3, т.2 от НПК постановлението за привличането му като обвиняем за извършено на 09.09.2014 година престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал.4, вр. с чл. 28, ал.1 от НК, е предявено на 09.06.2016 г. на назначения от органа на досъдебното производство служебен защитник. Досъдебната фаза е приключила в отсъствие на обвиняемия Ф., като срещу него и останалите трима обвиняеми е внесен за разглеждане обвинителен акт в РС – Бургас, по който е образувано н.о.х.д. № 1063/2018 г. Подсъдимите К., С. и Р. са сключили споразумения с РП – Бургас, одобрени по н.о.х.д. 2128/2018 г. по описа на РС – Бургас, а н.о.х.д. 1063/2018 г. е продължило само по отношение на В. Ф. като съдебното производство е проведено задочно на основание чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4, б. „а“ от НПК. С присъда № 114/04.07. 2018 г., постановена по н.о.х.д. № 1063/2018 г., В.А.Ф. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал.4, вр. с чл. 28, ал.1 от НК и осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, при първоначален „строг“ режим съгласно чл. 57, ал.1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

При така изложените факти, настоящият съдебен състав намира искането за възобновяване за процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това и в законоустановения срок.

Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 423 от НПК дава възможност на задочно осъдения да иска отмяна на постановената спрямо него и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното производство в досъдебната и съдебната фаза на процеса. Това е предопределено от предоставените в нормата на чл. 55 от НПК права на обвиняемия /подсъдимия/ в Наказателен процес, между които е правото да участва лично в наказателното разследване през всичките му фази и стадии, чрез даване на обяснения, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Упражняването на правото на участие в наказателното производство е въпрос на лична преценка на лицето, дали да се ползва от него или не, но при всички положения то следва да знае, че спрямо него се води такова. Затова законодателят е предвидил неучастието на задочно осъдения в досъдебното производство като достатъчно основание, за да се възобнови наказателното дело. Искането не следва да бъде уважено само когато осъденият се е укрил след предявяване на обвинението в досъдебното производство, поради което процедурата по чл. 247б, ал.1 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В конкретния случай осъденият Ф. не е участвал в проведеното досъдебно производство, като са му снети единствено писмени обяснения, които нямат процесуална стойност и не са свързани със задължение да уведомява органите на разследването за местонахождението си. Обвинение не му е повдигано и предявявано, като постановлението за привличането му като обвиняем е връчено на служебния защитник.

Изложеното налага извода, че са налице законовите предпоставки за възобновяване на наказателното производство, след като осъденият е лишен от правото да участва лично в наказателното производство. Това обуславя отмяна на постановената по отношение на В. Ф. осъдителна присъда, възобновяване на наказателното производство и връщане на делото на досъдебната фаза, от стадия на разследването, съгласно разпоредбата на чл. 425, ал. 2 от НПК, тъй като производството е започнало задочно именно от повдигането и предявяването на обвинението.

На основание чл. 423, ал. 4 от НПК следва да бъде определена мярка за неотклонение на В. Ф. – „Задържане под стража“, за да се обезпечи участието му в досъдебното производство. Основание за вземане на такава мярка дава обстоятелството, че същият не пребивава на адресите, на които е регистриран в Р. Б, напуснал е страната месец след извършване на престъплението, като това е наложило обявяването му за издирване и е обусловило провеждането на задочното производство.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 2, вр. с чл. 423, ал. 1 и ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 114/04.07. 2018 г., постановена по н.о.х.д. № 1063/2018 г., по описа на Районен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото на досъдебната фаза от стадия на разследването.

ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на В.А.Ф..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Ключови думи