Р Е Ш Е Н И Е

№ 123

гр.София, 22.10.2020г.

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Т

ЧЛЕНОВЕ: П. Ш

П. К

в присъствието на секретаря М. И и прокурора от ВКП А. Г, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 643 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.346, ал.1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от подсъдимия З.А.И. с допълнения към нея срещу решение № 123 от 20.07.2020г., постановено по ВНОХД № 128/20г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е изменена частично присъда № 5 от 13.02.2020г. по НОХД № 543/19г. на Ловешкия районен съд.

Първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в това, че за времето от м.ноември 2018г. до 03.05.2019г. в [населено място], [община], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, без надлежно разрешение разпространявал високорискови наркотични вещества метамфетамин и коноп, като ги продавал и предоставял безвъзмездно на М. С., С. К., Р. Р. и С. М., както и за това, че на 03.05.2019г. в дома си в [населено място] без надлежно разрешение държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 20,213гр. метамфетамин, 22,506гр. Коноп, прекурсори - 5,02л. толуен и 0,163л. солна киселина, и и материали, предназначени за синтез на наркотично вещество метамфетамин – 79,96гр. йод, 2,36гр. червен фосфор и 1325,79гр. натриева основа. На основание чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.„б“, вр. чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 20 000лв. В тежест на И. са възложени и разноските по делото. Въззивната инстанция е оправдала подсъдимия по обвинението за разпространение на високорискови наркотични вещества, както и за това, престъплението да е осъществено при условията на чл.26, ал.1 и чл.29, ал.1, б.“б“ от НК и е намалила срокът на лишаването от свобода на пет години и четири месеца. Присъдата е потвърдена в останалата й част.

Касационният съд е сезиран с искане за намаляване на наказанието. Жалбоподателят изтъква, че причина за извършване на престъплението е развитата наркотична зависимост, че е създал семейство, че здравословното му състояние е влошено, като се позовава на медицинска документация удостоверяваща заболяване на гръбнака и хипертония. Постъпили са и две саморъчно изготвени молби от И., в които разказва, че е съдействал на прокуратурата по наказателни производства срещу други лица, че откритите наркотични вещества са били за негова лична употреба, че не е напускал дома си, защото е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, но полицията е отказала да разследва кой му е доставял метамфетамин и марихуана, както и други подадени от него сигнали. Твърди пристрастия и обвързаности на полицаи, прокурори, представители на обществеността. Претендира, че е нарушена подсъдността. Иска делото да бъде върнато за ново разглеждане и да бъде назначена допълнителна експертиза.

Назначеният служебен защитник поддържа жалбата. Счита, че наказанието следва да бъде намалено, като се отчете допълнително установеното заболяване, семейното положение, наркотичната зависимост и признанието на подсъдимия, малкото количество и ниската стойност на предмета на престъплението.

Представителят на ВКП предлага жалбата да бъде оставена без уважение.

Самият подсъдим не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Разнопосочните твърдения и оплаквания в двете допълнителни молби, изготвени лично от подсъдимия, налагат уточнение по отношение на предмета на касационната проверка. Основанието, релевирано по реда на чл.351, ал.1 от НПК е посоченото в чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Всички останали възражения не следва да бъдат разглеждани. Част от тях касаят други престъпления, извършени от други лица, т.е. са извън предмета на делото. Друга част се отнася до фактически положения, чието оспорване е процесуално недопустимо, тъй като И. ги е признал по реда на чл.371, т.2 от НПК. Такива са обстоятелствата, свързани с целта на държането на наркотичните вещества, както и притежанието на прекурсори и материали за производството им, които от своя страна предопределят правната квалификация на деянието, респективно родовата подсъдност на делото съобразно чл. 35, ал.2 от НПК. Допълнения към жалбата след изтичане на срока за обжалване на въззивното решение са допустими само когато касаят обжалваната част на съдебния акт – в случая това е санкцията, и само във връзка с вече посоченото основание – явна несправедливост на наказанието.

Касационната проверка констатира, че наказанието е правилно индивидуализирано.

За осъщественото от подсъдимия И. престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева. Великотърновският апелативен съд е намалил наказанието лишаване от свобода на осем години без редукцията по чл.58а от НК. Това означава, че е отчел превес на смекчаващи обстоятелства, тъй като срокът на лишаването от свобода е под средния, предвиден в закона, а глобата е в минимален размер. Настоящата инстанция не намира основания за допълнително намаляване на наказанието. Всички установени по делото факти, имащи отношение към наказателната отговорност са взети под внимание. В жалбата не се сочат допълнителни такива. Въззивният съд е съобразил ниската стойност на инкриминираните вещества, влошеното здравословно състояние на подсъдимия, психическото разстройство, предизвикано от употребата на наркотични вещества, както и затрудненото му материално положение. Същевременно, правилно е отчел тежестта на деянието и отрицателните характеристики на дееца. Невъзможността да се индивидуализират елементите на отделни деяния е довела до постановяване на оправдателна присъда по обвинението за разпространение на наркотични вещества, но обстоятелството, че И. се е занимавал с такава дейност е установено по делото. Не го е възпряло воденото срещу него друго наказателно производство и наложената мярка за неотклонение „домашен арест“, което индикира престъпна упоритост и го определя като извършител с висока степен на обществена опасност. Осъжданията, извън достатъчните за по-тежката квалификация „опасен рецидив“ също представляват отегчаващо обстоятелство. Налице са значими негативни данни, пренебрегването на които би било проява на необоснована снизходителност.

Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 123 от 20.07.2020г., постановено по ВНОХД № 128/20г. на Великотърновския апелативен съд.

Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.

Ключови думи
No law branches!