Р Е Ш Е Н И Е

№ 109

гр. София, 22.10.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ч

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ж. Н

2. Т. С

при секретаря … М.И ………………………………................... в присъствието на прокурора … Долапчиев…………. …………………. изслуша докладваното от съдия Ж.Н ……………………………………… наказателно дело № 536 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимата М.Ц.С. против решение № 74 от 24.02.2020 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 223/2019 г.

В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2-3 НПК.

Твърди се, че въззивният съд не е разгледал възраженията за „т. нар. ВИЕС декларации, написани на латински”, които важат само за Европейския съюз, и как една сервитьорка със средно образование сама изпълнява такава сложна схема по ДДС; обвинителният акт и присъдата съдържат латински термини, неразбираеми за подсъдимата и нейния защитник, което представлява грубо процесуално нарушение; че в хода на разследването не е било установено дали св. Ф. С. не е от турската част на Кипър, за която ВИЕС декларациите не важат; че по делото е било прието за установено неправомерно изтеглен от подсъдимата данъчен кредит в размер на сумата от 28000 лева; че съдът е отказал да събира в тази насока доказателства с мотив за тяхната неотносимост, но го е отчел като утежняващо вината обстоятелство. При тези аргументи е направено искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимата С..

В съдебно заседание защитникът (адв. С.) поддържа жалбата с обема от доводи, изложени в нея.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 264 от 4.12.2018 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 3128/2016 г. подсъдимата М.Ц.С. е призната за виновна в това, през периода от 13.03.2009 г. до 14. 04.2009 г. в [населено място], в качеството си на управител на търговско дружество „К. К.”Е., при условията на продължавано престъпление да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 132 873, 20 лева, като потвърдила неистина в подадени справки декларации по ЗДДС, използвала документи с невярно съдържание и неистински документи при представяне на информация пред органите по приходите и приспаднала неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В тежест на подсъдимата са възложени разноските по делото.

С решение № 74 от 24.02.2020 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 223/2019 г. присъдата е потвърдена.

Касационната жалба е неоснователна. В нея се съдържат лаконично и общо формулирани съображения, напълно идентични по същността си на наведените възражения пред въззивния съд, с които подсъдимата и нейният защитник са атакували обосноваността на фактическите констатации, направени от първоинстанционния съд. Всички те са били последователно и ефективно разгледани от Софийския апелативен съд след собствен прецизен анализ и задълбочена оценка на доказателствените материали както поотделно, така и в съвкупност. Отхвърлени са с мотиви, изложени на л. 26-28, които са ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни. Противното твърдение не се оправдава от съдържанието на решението, което защитникът по касационен ред обжалва.

Лансираната теза за невъзможност подсъдимата С. да е извършила сама данъчно престъпление поради образователното си равнище (средно образование) и упражнявана професия на сервитьорка, съответно за фактическо участие на друго лице, не е била пренебрегната. Като цяло тя е била насочена да опровергае от една страна авторството на подсъдимата, а от друга страна - умисъла й за извършване на престъплението. Въззивният съд е отказал да я уважи с пространни аргументи, основани на фактическите си констатации, които е извел от обема на събраните по делото гласни и писмени доказателства, аналитично оценени като достоверни и с помощта на специалните знания на експертите.

Формата за записване на името на декларацията, образувано от абревиатурата на информационната система за обмен на ДДС информация между държавите членки на ЕС – VIES, с нищо не може да накърни правото на защита на подсъдимата С., при условие че изписването на наименованието на декларацията - „VIES декларация”, свързана с вътреобщностните доставки на стоки, е залегнало изрично и в законодателството на Р. Б (напр. чл. 117-120 от ППЗДДС). И в тази насока Софийският апелативен съд е представил обстойни съображения в отговор на довода на защитника за процесуално нарушение, стъпвайки и на установените фактически действия на подсъдимата С..

При възприетите факти по делото от съда по същество, че сделки реално не са били осъществени, от коя част на Р. К е бил св. Ф. С. представлява факт без всякакво значение. Мотивите на съда да не го изследва са напълно законосъобразни.

Неприемлив е и доводът на защитника, че съдът бил отказал да събира доказателства за неправомерно изтеглена сума от подсъдимата С., респ. за произволно отхвърлени доказателствени искания. Такива пред Софийския апелативен съд подсъдимата или нейният защитник поначало не са направили. Всъщност доводът е за необоснованост на фактическите констатации, въз основа на които съдът е направил извод за извършено едно от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност. Необосноваността не може да послужи в настоящото производство като основание за отмяна на решението.

Ето защо, Софийският апелативен съд, който в пълнота е изпълнил задължението си да обсъди доводите и възраженията с решаващо значение за делото и да им отговори, разглеждайки ги в тяхната цялост, не е допуснал съществено процесуално нарушение.

В рамките на възприетите фактически положения съдът е извел всички признаци на престъплението в обективно и субективно отношение.

Наложеното наказание на подсъдимата С. не разкрива белези на явна несправедливост, която да налага намесата на Върховния касационен съд. То отговаря на тежестта на престъплението, данните за личността и останалите релевантни обстоятелства, както и на необходимостта да се постигнат целите, посочени в чл. 36 НК.

Предвид отсъствието на касационно основание, решението на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74 от 24.02.2020 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 223/2019 г.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!